Интересно ми е нещо Незнам дали темата ще събуди интерес и ще има успех като коментирана, обаче ще Ви попитам - Кое е онова качество което теб лично смяташ най-много ти помага в постигането на успехи, кое е онова най-важното, което ти помага в живота?
За всеки предполагам е различно, Най-силната страна на всеки от нас е различна вероятно... Мен може би най-много ми помага по пътя целеустремеността и вярата в себе си- незнам точно, но някъде в тази посока На теб? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здрасти Котарана.Ти ме уби просто Много интересно. Защо смяташ, че страхът от провал е катализатор на успехите в живота ти? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Защото, когато видя някой, който е беден и умен или нереалиирал се човек с качества и заради собствения му мързел или страх да поеме отговорност - си казвам "не искам да съм като него". Не искам да се проваля, за това давай нагоре. Когато си на средата на скалата и се измориш - погледни надолу. Когато видиш какво те чака там - умората изчезва _________________ mur-mqu
PDT_003 Това ме впечатли много Интересно, наистина много ми хареса. Благодаря ти за мнението. Първоначално наистина ама абсолютно не можех да си обясня какво искаш да кажеш Виж как всяка индивидуалност си има свой красив и различен начин да се побутва напред. Аууу наистина мнооого ми хареса това Ще се радвам на оооощщщее такива изненади... Стига спахте бей хора _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Най- силен от всички е този, който умее да владее себе си!
Най-силната ми страна е запазването на самообладание. Емоциите ни пречат да преценяваме реално ситуациите.
Трол, абсолютно съм съгласна с теб, че емоциите са една спирачка.
Но за да те върна към темата, ще те попитам..какво те мотивира? Всеки има моменти, в които иска да се откаже или намери своето "полезно извинение" и когато това се случи, как преминаваш напред? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
"Полезно извинение" няма. Има само истина, която винаги е само една, но с различна интерпретация. Извиняваме се от учтивост, но ако човекът отсреща не приема нашата истина"извинението " е безпредметно. Ако искаме да ни вярват, трябва да вярваме.
Аз имах различно неща предвид. Има една книга "Захир" на Паулу Куелю. В нея той говори за това така наречено "полезно извинение". Неговата дефиниция, той дава като "нещата, които ни спират да вървим напред". Има се предвид онова, което сами излисляме, в много от случаите несъзнателно, за да оправдаем страх или мързел да направим нещо, което трябва.
Пример за това е ако теб те притеснява да шофираш сам, и ти се наложи, тъй като те е страх ти започваш да въртиш опрвдания, защо да не го направиш. За пред другите оправданията са лесни, но за пред себе си трябва да се потрудиш. Обажда ти се например Пенчо и ти казва можеш ли да свършиш тази работа - не е спешна. Ти ще я приемеш и ще си кажеш "Ето няма как да шофирам, защото имам да свърша работа".
Или по-сериозен случай е ако ти не можеш да излезнеш от депресия, да си намериш работа и тн защото си казваш "загубих важен човек за мен и още страдам". Естествено не означава, че не може да е така, но тук не визирам такъв случай, а по-скоро, когато това е такова оправдание, в което ти искаш да вярваш, за да оправдаеш страхът си да поемеш отговорност.
Това имах предвид под "полезно извинение", което пак казвам не е мой термин.
А относно истината - си абослютно прав, но защитните ни механизми понякога са извън осъзнаваното от нас. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Когато сметнеш, че не можеш да контролираш нещата, излез от играта. Не взимай решения, защото ще бъдат възможно най-неподходящите, нещата сами ще се подредят и решението ще си дойде само.
За "шофирането сам"-за да го правиш не ти е нужен, някой до теб. Когато излизаш до магазина за мляко го правиш сам---същото е.
Виждай чашата винаги пълна/макар и наполовина/ и никога --празна/макар и наполовина/.
Шофирането беше просто някакъв пример, както и другият такъв. Използвах пример, за да подчертая принципа за това, че искаме или не, осъзнаваме или не, ние хората, правим такива извинения. Може би ти не го правиш, но много други хора - да. И напоследък в отделни разговори с различни мои познати го видях много отчетливо.
Разбира се, всеки има правото да не се съгласи с теорията. Аз я приемам, ти може би не.
П.с.
Мисля да отворя тема, защо хората се хващат за отделния пример, а не за идеята, която искаш да покажеш с примера. Може би е изкуство на изразяване да насочиш вниманието към идеята на нещата, а не към конкретизацията, или може би това ни е в природата? Май си е за нова тема _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не съм съвсем съгласна първо за емоциите - да често ми пречат, но понякога ми дават смелост и ми вдъхват кураж да направя нещо, което без да се поддам на емоцията бих счела за глупаво, а под нейно влияние го правя и хопп може и да излезне правилна крачка. Ееее може и да стане голяма боза - затова отворих и темата за емоциите, защото виждам как в едни случаи трябва да се контролират до съвършенство, а в други просто да ги послушаш - опитвам се да разбера има ли някаква дефиниция и разделение на житейските ситуации, в които едното или другото действие предприето спрямо емоциите би ни било по-полезно. Но по това може и в другата тема да се разгърнем преддддполагам.
Trol Може да не съм права, но аз лично за себе си виждам, че Лейдито те пита нещо, а ти й отговаряш на друг някакъв въпрос. Като например"Колко е часа?" с отговор, "Аааа времето е много хубаво днес", та ако е така нека и аз те попитам нещо, ако може, защото ми е интересно дали е закономерност просто или някакво временно неразбирателство.
Ти всъщност отговори по въпроса от темата- че най ти помага контрола върху емоциите в постигането на успехи, за което ти благодаря. Нека видим нещо друго, ако нямаш нищо против - На ръба на голяма, висока скала си и отдолу може да е най-хубавото, което този живот може да ти предложи, но може и да си разбиеш главата. Въпросът е дали да скочиш. Може да пожънеш небивал успех. Може и просто да получиш комоциум Освен разумните аргументи и анализи от рода на "колко е висока скалата?", "колко време ще падам?", "колко % е вероятността да си разбия главата всъщност?", "абе не мога ли аз бавно като алпинист да слезна додолу по скалата " - та освен разумния анализ кое е онова нещо у теб, което смяташ ще ти помогне да вземеш решение в този момент? Мерси за отговора. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 18, 2007 7:03 pm Заглавие:
Елси написа:
Ти всъщност отговори по въпроса от темата- че най ти помага контрола върху емоциите в постигането на успехи, за което ти благодаря. Нека видим нещо друго, ако нямаш нищо против - На ръба на голяма, висока скала си и отдолу може да е най-хубавото, което този живот може да ти предложи, но може и да си разбиеш главата. Въпросът е дали да скочиш. Може да пожънеш небивал успех. Може и просто да получиш комоциум Освен разумните аргументи и анализи от рода на "колко е висока скалата?", "колко време ще падам?", "колко % е вероятността да си разбия главата всъщност?", "абе не мога ли аз бавно като алпинист да слезна додолу по скалата " - та освен разумния анализ кое е онова нещо у теб, което смяташ ще ти помогне да вземеш решение в този момент? Мерси за отговора.
Може ли аз, може ли аз?
Мен ще ме накара да взема решение следното - "Аз ли не мога, бе?"
Това - в рамките на шегата. Иначе, дълго се борих със себе си, докато си призная, че не ме водят някакви висши помисли и идеали, а пустата спортна злоба и желанието да се покажа по-така, да не съм на по-ниско ниво от другите. Може би прекалено ми пука от мнението на околните, знам ли? Но работя над себе си това да не е така _________________ Луда съм, еййй!
Излиза, че котараната май е напипала зрънцето на истината за мотивацията _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мерси за отговора ghh, то и при мен май има нещо такова със спортната злоба сега като се замисля
lady-to: Излиза, че котараната май е напипала зрънцето на истината за мотивацията
Ооо мен тя много-много ме впечатли, наистина. Неочакван пък и интересно поднесен отговор. Мисля си все пак, че всеки човек може и да е открил различен основен катализатор за успехи сам за себе си, знам ли...или просто всички да говорим за едно нещо под различни имена, не знам. Лейди, а при теб какво е онова най-силното вътрешно качество катализатор на успехите ти? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
За шофирането на Лейди-то , ползвах го като даден в случая пример. Но и в случая мисля , че би могло да се намери нещо обобщаващо в конкретния случай. Извинявам се , ако съм буквализирала израза.
Елси, не бих скочила от скалата, но не от страх, а за да не пропусна срещите с хората , които ще срещна по пътя си надоду.
ghh, ако търсим винаги одобрението на другите, кога ще бъдем себе си ?
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Окт 19, 2007 10:10 am Заглавие:
trol написа:
За шофирането на Лейди-то , ползвах го като даден в случая пример. Но и в случая мисля , че би могло да се намери нещо обобщаващо в конкретния случай. Извинявам се , ако съм буквализирала израза.
Елси, не бих скочила от скалата, но не от страх, а за да не пропусна срещите с хората , които ще срещна по пътя си надоду.
ghh, ако търсим винаги одобрението на другите, кога ще бъдем себе си ?
Така де, и аз се опитвам да се отърся от това. Най-малкото защото другите са толкова шарени, че няма начин да угодиш на всички. _________________ Луда съм, еййй!
Аз бих скочила и в точния случай не задруго, а защото обичам и предпочитам ако ще съжалявам за нещо в живота - да е за това, което съм направила и да извлека поуките си, а не цял живот да страдам за шанса, който съм изпуснала. А пък на всичкото отгоре съм се научила никога да не съжалявам за нещо, което съм направила, а само да анализирам и вкарвам в употреба поуките от грешките си - т.е. - чиста работа
Ако слизам надолу по скалата долу няма да има същото - защото понякога просто се изисква РИСК. Няма да пускам изтъркани фрази, затова, че пътят е важен - но именно от начина по който слезеш долу зависи какво ще има там, май.
А относно мнението на хората ghh- ми какво нормално е да ни интересува - социални същества сме все пак. В това отношение моето решение - обичам се и харесвам сама и другите спонтанно също ме харесват - дори да са различни, дори да не одобряват изборите ми - просто някакси така се получава верижна реакция. Когато афиширам сеуважението си, получавам отговор - "Да и ние те харесваме", ако афиширам съмнение и страх от чуждата оценка - дори да одобряват изборите ми - получавам съмнителни критични погледи ....Незнам много сложна работа, но си мисля, че е съвсем нормално да ни интересува чуждото мнение за нас. Интересното е, че според мен то отново тръгва от вътре - от Аза и от енергията която излъчваме. Незнам... Дет викаш пък и не може всички да ни харесват сега Имах една позната на която смеех с пълно гърло, но от радост, не за друго - абсолютен шедьовър е тая жена - ама хич да не и пука значи - та тя казва "Който ме харесва - не ме заслужава, който не ме харесва - ми няма вкус" _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
"Който ме харесва - не ме заслужава, който не ме харесва - ми няма вкус"
Аз я знам тази реплика, но като девизът на самотниците , защото реално - и в двата случая оставаш сам. Какво като си недооценен или повече от другите...в крайна сметка аз наскоро чух една реплика, която много ми хареса.."кое е по-важно - да си прав или щастлив?"
А иначе съм много съгласна с теб за това, че човек някак излъчва това, което чувства отвътре. Майка ми ми разказваше когато е била абитуриентка, как всички били с едни огромни рокли, панделки и тн а тя е била с обикновена басмна рокличка. И тя казваше - "Аз се чувствах толкова удобно, свободна и красива в тази рокля, че ти го излъчваш навън и нямаше човек, който да не го забеляза". Истината е, че най-важното ние да се харесваме и да се чувстваме добре в кожите си - ако е така и другите ще го усетят. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 12:04 am Заглавие: Re: Напред и нагоре?!
Елси написа:
Интересно ми е нещо Незнам дали темата ще събуди интерес и ще има успех като коментирана, обаче ще Ви попитам - Кое е онова качество което теб лично смяташ най-много ти помага в постигането на успехи, кое е онова най-важното, което ти помага в живота?
За всеки предполагам е различно, Най-силната страна на всеки от нас е различна вероятно... Мен може би най-много ми помага по пътя целеустремеността и вярата в себе си- незнам точно, но някъде в тази посока На теб?
Да се раздавам,когато насреща ми има Човек,да работя с дъша и сърце,да давам повече от колкото искам,да разбирам хората и да ги приемам такива ,каквито са. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Незнам дали темата ще събуди интерес и ще има успех като коментирана, обаче ще Ви попитам - Кое е онова качество което теб лично смяташ най-много ти помага в постигането на успехи, кое е онова най-важното, което ти помага в живота?
На теб?
-ка само