Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Вто Апр 29, 2008 6:45 pm Заглавие:
ми май не толкова добре колкото очаквах...може пък и да има малък ефект ама незнам. бях си на вилата 3 дена и доста май по добре така се чувствам...днеска бях при психиатъра и той ми каза че със страхове като мойте не е хубаво да ходя на хипноза тъй като там губиш контрол и се отдаваш някой друг да те контролира...пък мене страхът от загуба на контрол е основният...и ми препоръча да не ходя. днеска пак се бях побъркал нещо и ми беше адски странно всичко като се събудих обаче след като си поприкзвах с човека и той отново ме убеди че не съм полудял сега ми е добре иначе паник атака от 2 седмици вече не съм имал и усещам че почвам да го контролирам. с психиатъра отркивам доста проблеми който имам и никога не съм обръщал внимание.Човекът ми обясни че тези натрапливи страхове носят доста голямо субективно страдание и дори по голямо от това да си луд...просто защото тогава ти не го осъзнаваш...докато аз постоянно търся начин да се оправя и мисля че съм постигнал лек ефект...чувството за нереалност е доста силно но това ми бе обяснено с изключително богатото ми ваображение както и с факта че винаги съм бил много страхлив и чувствителен. Та това ваображение заедно с страхът и безкрайното висене пред компа образуват моето състояние. Това с компа ми го обясни този от хипнотерапията. Значи аз действително имайки тези проблеми седя по 13-14 часа на ден...и това лъчение и тези вълни действали на мозъка и той просто отказва да приеме истинската действителност...затова спирам всякаква дейност на компютъра и само телевизийка и постепенно ще започна да се оправям и така сега трябва да почна да взимам по голяма доза от антидепресантите тъй като досега взимах само за да се разбере дали ми понасят. Всичко ще бъде наред!)))
Да така си е. Започваш малко по-спокоен да звучиш. Това с компа си е така.. аз да ти кажа, като четох Хари Потър.. изчетох 700 страници за 4-5 дни и то някакъв измислен и нереален свят е там и ти се потапяш в него и след това го сънувах 1 седмица и се удех с паника, че незнам кое е релано и кое не и се страхувах да не би изведнъж да реша, че ще се появи волдемор Така че страха да не полудееш идва и след игра, и след книга.. всичко, което те въвлече и започва да те е страх да не те завладее _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Вто Апр 29, 2008 7:37 pm Заглавие:
абсолютно. четох как няква жена разкрива живота си с шизофрения...ей сега го прочетох и веднага почнах да мисля дали нашите не ми мислят лошото и някви ей такива неща за чудовища и тем подобни...и наистина ме сковава страх...трябва да спра да чета каквото и да било...макар че всички казват че не съм болен от това аз с разни мрачни мисли и особено голямо въображение почвам да ги мисля...много неприятно...страх ме е да не почна да виждам тези неща за който на моменти се замислям
Когато отидох при хомеопатката ми и тя ме прегледа, аз бях с идеята, че имам тумор в мозъка. И тя ми каза - единственото, което имаш в главата е една огромна топка черни мисли.
Истината е, че сме толкова страхливи, че каквото и да видиш на определена тематика те сковава и започваш да го усещаш и ти. Аз съм към болести, ти към полудяване. Просто не мижем да приемем, че има неща, които не са под наш контрол. Но истината е, че трябва да се бориш именно с ПРИЕМАНЕТО на това. Приемането, че има нещ, които просто се случват и няма нужда да контролираш всичко.
Има цял сборник с абсурдни смъртни случаи - това ако не доказва, че не ни е работа да контролираме. Ще прекараш толкова време да се страхуваш от полудяване и за какво? За това, че е сигурно че няма да полудееш, но от страха си ще си навредиш на друго или утре ще ти падне саксия на главата ....
Приеми, че има случайности, че има нещо по-голямо от те, което знае какво прави. Именно за това е създадена религията...когато си изживял паническия страх, осъзнаваш колко полезна е религията. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Сря Апр 30, 2008 3:28 pm Заглавие:
добре аз искам да попитам следното...хубаво имам паническо разстрйство...обаче възможно ли е 2-3 дена постоянно да ме е супер страх? просто съм разтреперан целия от вчера още сутринта и продължавам да съм...не съм пил ксанакс защото мисля че не мога винаги да разчитам на хапче да ми помогне...просто на моменти така ме атакува страха че мисля че всеки момент нещо ще ме атакува от някъде и ще видя нещо което го няма...много странно...и никога нищо не се случва но във всеки такъв момент искам да избягам и да се скрия...но не го правя и пак нищо не се случва...това ми показва че няма нищо но в следващият момент се получава същото...и уж го приемам и се оставям да се случва обаче то се появява пак и пак...
Да, съвсем нормално е. То паническата атака е временна. Паническото разстройство може да си е постоянно. Аз съм имала седмици с такова усещане. Ти си в постоянен страх, трепериш, изнервен. Не искам да ми говори нищо и никой, ащото искам да си се вглъбя в мен и да си се следя какво става. Не излизам, защото ме е страх.. до магазина не мога да отида. Супер нормално е.
Но виж....сега, когато те е сковал този страх - излез и направи нещо. Аз съм ходила на кафе с прятелка и нищо не помня от срещата - през цялото време се правех, че я слушам и само се следях себе си какво ми има, дали няма да ми заима нещо... ааа ето май започва да ми има... и така.
При мен доста ми помогна лекарката-хомеопат. Аз също спрях антидепресантите и стана луда работа. И след като тя ми даде хомеопатичните - имах 1-2 седмици без резултт и после започнах да се поуспокоявам. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Сря Апр 30, 2008 5:57 pm Заглавие:
ми аз днеска почнах да взимам терапевтична доза от антидепресантите пък ще видим...междувременно вземем и хомеопатични неща...обаче незнам от вчера и днеска напрао съм изгубил наистина представа за реалността...всяка дума която казвам мисля че не е на място и се чудя дали не говоря глупости и несвързано...същото е и с действията ми...и имам някъф шум в ушите май май...ам да те питам някой психиатър да ми препоръчаш та да отида на още една консултация? и мислиш ли че може да имам тежко психично разстрйство и никой да не го е открил досега?
НЕ. Аз съм ти писала и там. Това е УЖАСНО характерно, което мислиш. "Има ми нещо, ама просто не са го открили, може би защото не съм казал всичко... ами май не съм им казал за шума в ушите, а това може да е ключово за друго заболяване". Това е ТРЕВОЖНОСТТА. Тревожиш се дали си болен, дали ше се оправиш, дали е добър психиатъра, дали пък не пропускат нещо...АКо-тата и Дали-тата са ТРЕВОЖНОСТ.
Аз обиколих 5 лекаря, докато накрая не ми светна идеята, че нищо не може да се промени, ако АЗ не започна да го променям, а не да чакам друг да ме успокои. Това е твоя работ, никой не може да ти повлияе с хапчета на начина на мислене - а именно той е прблемът.
Ти просто се ТРЕВОЖИШ - за всичко, Дали съм нормален, дали говоря нормално, дали ходя нормано, дали изглеждам нормално... като го четеш това виждаш ли милионите въпроси които са характерни на човек, който се ТРЕВОЖИ. Представи си майка, чието дете закъснява да се прибере и започва "Дали не му е станало нещо, дали не се е езагубил...зали не са го нападнали...и все лоши сценарии.... ти правиш същото, но без причина. ТОВА Е ВСИЧКО> _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Защото съм го минала и до болка ми е познато усещането и мислите и страха... психолога го е учил, но не се е будил през нощта скван от страх. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Тото излез навън. Днес е хубаво времето. Излез и се разходи - свърши някаква работа и мисли позитивно. Кажи си "айде стига с тия дали-та и ако-та...ае да видим какво ще стане". Не се застоявай да мислиш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 3:04 am Заглавие:
единствено компа ме откъсва от всичките проблеми...но знам че това не е начинът даже напротив...откъсва ме още повече...и заради това почти не седя и сигурно заради това имам повече страхове просто защото не си отвличам така сериозно вниманието поне така си мисля че докато свикна да не седя по 14-15 часа пред компютър ще ми бъде малко трудно. Обаче остана ли сам някак си още повече се откъсвам от реалността и си мисля че чувам гласове или че ще почна да чувам...досега не съм чул нищо де...))) аххахах почвам наистина да говоря едно и също...спирам спирам
Хехе, то не е въпроса да спираш да говориш, а да започнеш да усещаш в думите си как не е серозно, а как е тревога. Прочитай си пак постовете. Все едно се гледаш отстрани.
Нормално е когато си сам да си така повече, защото имаш МНООООго време да си обърнеш внимание. НЕ ГО ПРАВИ. Обади се на някой - почисти си стари шкафове, или излез да напазаруваш нещо... не гледай филми или компютър - там лесно ще се откъснеш от темата и пак ще се заслушаш себе си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 11:32 pm Заглавие:
lady незнам какво ми става...снощи ходих на бар...беше ми сравнително спокойно...пак се чудех през цялото време какво става обаче издържах...наспах се добре обаче днеска тотално не мога да се контролирам...или поне така мисля...в смисъл такъв че тотално незнам дали аз си ръководя тялото...и ми е супер разтреперено...не мога нищо да правя яко съм се сковал...добре защо вчерашният ден ми се струва че е бил преди 100 години? защо тази сутрин ми се вижда всякаш се е случила преди години...защо не присъствам в живота си? какво повече да направя? спрях да вися пред компа ...излизам,,,какво да направя да ми стане по леко...дали пък не трбва да мине малко време да свикна с обстановка различна от нас и само компа? незнам адски съм откачил
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 11:37 pm Заглавие:
и гледам съпер уплашено и не мога да се спра....просто супер се въртя и гледам като луд някой...охх защо не мога да се събудя един ден и да съм ок....как да изляза от тоя унес в който съм.,...и всякаш тялото си има едно мислене аз друго и някфи хиляди мисли...и няма нищо общо...и незнам...просто тотално незнам какво става...
Виж ТИ се управляваш. Ако поискаш да си вдигнеш ръката и тя се вдигне - ти си го направил. Тази дилема трябва да изчезне. ТИ УПРАВЛЯВАШ СЕБЕ СИ - това е дифолт. Няма друга опция. Кой ще го прави - кукла на конци ли си и кой ще те управлява. Ти казваш незнам дали съм реален... а каква е другата алтернатива? Какво може да си ако не да си реален?
П.П Аз съм се борила 2-3 години. Не става от днес за утре. Зависи от силата на кризата - при някои минава за 1 седмица, други за месеци...зависи колко бързо ще осъзнеш, че ВСИчКО В ГЛАВАТА ТИ и че страха е само и единствено там. Че нереалното само ти си го измисляш и всички болежки са САМО САМО В ГЛАВАТА ТИ.
Но кажи ми... ти казваш "незнам дали съм реален... а какъв може да си?" _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 11:52 pm Заглавие:
ми сякаш съм умрял...така съм откъснат от реалността че наистина незнам дали съм тука ...говоря си с хората и всичко но все едно ме няма...все едно по програмиране си говоря...а просто някак тялото и мисълта ми ги чувствам доста разделени...по принцип знам че паническото разстрйство те докава в такива моменти,нали? само винаги има един такъв страх дали пък няма да полудея в един такъв момент...дали пък няма да се отключи това? дали пък имам някакво друго разстрйство? дали пия подходящите хапчета? хиляди въпроси...и без отговор...и така съм се вглъбил че наистина не мога да изляза от тая дупка...но ще продължа да излизам и да съм сред хора пък да става каквото ще
Ама то нищо няма да става - там е работата. Аз ти казах за ДАЛИ-тата. Виж си поста и ще видиш във въпросите си ДАЛИ-тата и ти казах - представи си някой разтревожен човек. Какво да му се случи на разтревожения човек? Все едно онази майка, която чака да се прибере детето й да се притеснява, че ще полудее....ми ти отстрани като я гледаш ще си кажеш "спокойно бе жена, ще се прибере, нищо му няма".
Казваш, че не си реален... казваш че си като умрял - умрелите надали са така да ти кажа.. надали говорят и се разхождат.
Представи си как ти си седиш и гледаш пред теб тази разтревожена майка. Представи си какво би си помислил като я гледаш такава лутаща се и само с "дали е добре, дали не са го отвлякли, дали не е станал наркоман, дали не е паднал в някоя дупка...? Какво би си помислил за нея и как би я успокоил?
Мислиш ли, че тези толкова релани заплахи за нея, са реални и логични наистина? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 17 Апр 2008 Мнения: 120 Местожителство: Missoula,MT, USA
Пуснато на: Пет Май 02, 2008 2:44 am Заглавие:
така е спор няма че всичко си е реално...но някак мозъкът ми не го приема...и приема всичко много странно...незнам как да променя това...знам че е само в главатаз ми и съм убеден че ще премине...едва ли е възможно да съм така завинаги...все един ден ще свикна и ще ми премине...но наистина съм сякаш двама души...супер яка деперсонализация...
Ти май още се влияеш от шизофренията. Нямаш раздвоение на личността и нямаш никаква ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ. Имаш само сковаващ страх.
Не ми отговори на въпроса с майката.
Цитат:
Представи си как ти си седиш и гледаш пред теб тази разтревожена майка. Представи си какво би си помислил като я гледаш такава лутаща се и само с "дали е добре, дали не са го отвлякли, дали не е станал наркоман, дали не е паднал в някоя дупка...? Какво би си помислил за нея и как би я успокоил?
Мислиш ли, че тези толкова релани заплахи за нея, са реални и логични наистина?
Замисли се за това. Кажи ми как виждаш нещата? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
иначе паник атака от 2 седмици вече не съм имал и усещам че почвам да го контролирам. с психиатъра отркивам доста проблеми който имам и никога не съм обръщал внимание.Човекът ми обясни че тези натрапливи страхове носят доста голямо субективно страдание и дори по голямо от това да си луд...просто защото тогава ти не го осъзнаваш...докато аз постоянно търся начин да се оправя и мисля че съм постигнал лек ефект...чувството за нереалност е доста силно но това ми бе обяснено с изключително богатото ми ваображение както и с факта че винаги съм бил много страхлив и чувствителен. Та това ваображение заедно с страхът и безкрайното висене пред компа образуват моето състояние. Това с компа ми го обясни този от хипнотерапията. Значи аз действително имайки тези проблеми седя по 13-14 часа на ден...и това лъчение и тези вълни действали на мозъка и той просто отказва да приеме истинската действителност...затова спирам всякаква дейност на компютъра и само телевизийка
