Психология

Toto · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 6:17 pm Заглавие:

да наистина ще ми изглежда странно...в смисъл че и на мен ми се е случало така да се страхувам примерно защото баща ми закъснява без да се е обадил или нещо подобно...неуместно е...обаче аз вече дори незнам дали изпитвам страх или не...нищо не усещам какво се случва...дайе си мисля че сънувам и ще се събудя някой ден...адски тежко ми е с тази нереалност и това как ваобще не си усещам тялото...наистина сякаш е сън...

lady-to · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 6:43 pm Заглавие:

Нее, ти пак не ми отговаряш....Как ще ти изглежда, когато ДРУГ се страхува. Не ти как изглеждаш....ДРУГ как би ти изглеждал. Излез от АЗ АЗ АЗ как изглеждам.. представи си как някой до теб е улашен....
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Toto · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 6:51 pm Заглавие:

ами ще ми изглежда абсолютно безсмислено да се страхува...неоснован страх...

lady-to · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 7:03 pm Заглавие:

Оптай да си го представиш наистина...да си го визуализираш...Да си представиш приятелката ти или майка ти как се лута и "дали... лле ами ако.. ами дали..."
Когато ти си вътре - нещата изглеждат реални, но ако можеш да се погледнеш отстрани - ще видиш че се държиш просто като уплашен човек, а не като нереалност. Опитай. Визуализирай си се отстрани...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Toto · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 7:15 pm Заглавие:

добре разбирам...наистина като се замисля изглеждам така...но дори като не чувствам страх пак всичко ми е като на сън...и мене заради това ме е страх от полудяване щото незнам дали действам нормално...снощи ходих на купонче и беше тъпичко обаче си говорих с един френд дето не му бях разказвал до този момент и той ми разправяше че и той имал такива някви подобни мисли и чувства...но сам е излязъл от това състояние...без да занимава техните и околните...обаче аз не мога свикнал съм да получавам подкрепа и търся някой да ме изведе от унеса...но очевидно няма кой...пък аз всеки ден си мисля че затъвам повече и пропадам повече в тази дупка...вместо като се събудя да ми е по добре става точно обратното...и вчерашният ден е толкова далече и все едно не съм го живял аз...като на сън е всичко постоянно...излизам говоря си с хора обаче то ми става по зле...незнам дали антидепресантите нямат нещо общо с този толкова дълбок унес обаче е адски гадно да чувствам предишният ден толкова далечен Sad

lady-to · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 7:23 pm Заглавие:

Ами да.... принципно е така... това е характерно за хора, които отлагат онова, което не им се прави или са свикнали да го правят с друг или друг да им го прави.... разбирам те. Но недей да говориш за това с всеки. Знам че това те е обсебило, но именно за това когато излизаш и говориш за това, ти не се откъсваш от него - напротив. Говори си ако ще на автопилот с някой за коли, жени или там за каквото обичаш, но недей да говориш за това толкова и с всеки.
Оооох... знам колко ти е трудно... но ТРЯБВА да разбереш, че ще отмине всичко... но САМО ти си този, който трябва да се бори САМ. Това е борба за един... никой ама НИКОЙ не може да ти помогне..За това не търси алтернативни варианти, или да очакваш някой да ти свърши работата....
1- визуализирай си страха
2-представи си как ли изглеждаш отстрани и колко абсурдни са страховете ти
3-ядосай си се...
4-приеми, че не си по-различен от другите хора.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Toto · Пуснато на: Съб Май 03, 2008 12:46 am Заглавие:

почвам да следвам съвети по стриктно Smile

наистина ми даваш сила да се оправя Smile

)

Toto · Пуснато на: Нед Май 04, 2008 11:08 pm Заглавие:

сега се замислих относно паник атаките. преди година и половина отидох при личната лекарка просто за профилактичен преглед. и съвсем случайно ме накараха да си направя екг. та личната лекарка ме стресна че нещо не е наред. направих си ехокардиография и всичко беше наред но от тогава почнах да се плаша че може нещо да ми има. та сега се сещам че още тогава ми се случи един два пъти вечер както си лежа и си гледам нещо и в един момент изненадващо усещам че нещо ще ми се случи...станах тогава и майка ми ми измери кръвното и беше височко...това се случи няколко пъти тогава като самото усещане беше като при първият път когато ми се случи преди 3 месеца. Та си мисля че още от тогава е почнало нещо...но като бях в щатите нищо такова не съм усетил...върнах се тука и се почнаха всичките неща...първо кръвно...после дядо ми...и сега съм така...сигурно от тогава още е започнало...

lady-to · Пуснато на: Пон Май 05, 2008 12:34 am Заглавие:

Ами рядко има 1 причина...Ти си имаш предразположеност...като си тревожен човек от раждането си. Нали се сещаш, че на някой ако му каже същото лекарката, няма и да го забележи. Ти си го забелязал, защото си тревожен и това е било повод да се притесниш...
Т.е ти си човек, който лесно се притеснява.. и това е просто повод. После смъртта на дядо ти и промените около теб са направили този проблем. Психиката ти не е могла да догони всички промени. За един емоционално стабилен човек примерно му трябва 1 седмица да свикне, да приеме и да преодолее някакво събитие (Примерно говоря). А на тревожен човек ще му трябва месец. Е когато ти се случат накуп няколко промени - психиката ти капитулира и изпушва и блокира и казва "гледай си работата, незнам какво първо да обработя" и ти се панираш.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Toto · Пуснато на: Пон Май 05, 2008 1:08 am Заглавие:

незнам дали гледа това предаване бтв репортерите преди малко...там беше моят психиатър. Ставаше дума за депресиите...и всякаш чух моята история...доста интересно. и беше много хубаво че и нашите го гледаха Smile

може би сега ще започнат да ме разбират още по добре

djamaq · Пуснато на: Нед Май 11, 2008 11:19 pm Заглавие:

lady-to може ли да ми дадеш малко литература в интернет за фобията и паниките,искам да науча повече.благодаря ти предварително Smile

lady-to · Пуснато на: Пон Май 12, 2008 12:00 am Заглавие:

Ами да ти кажа нямам литература, още повече в интернет. Нямам идея. Това е събирателен проблем. Т.е аз лично съм чела за други неща, които като се допълнят дават картината.
Физиологичните реакции при стрес - Борба и Бягство, емоциите и техните пътища, начините на мислене и пътищата на психоанализата... просто не мога да ти дам всичко това обхванато в статич за паник атаките и паническото разтройство. Съжалявам
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

poopo · Пуснато на: Вто Юни 17, 2008 4:41 pm Заглавие:

Тук отдавна не е писано. Да считам ли че вече всичко е ок?

lady-to · Пуснато на: Вто Юни 17, 2008 5:02 pm Заглавие:

С кое да е ок poopo?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

poopo · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 2:01 am Заглавие:

По скоро въпроса ми беше към Тото.

vili · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 4:45 am Заглавие:

Naistina kakvo stava v tova momche , izgubi se , chetiah s interes kakvo pishe poneje prejiviavam absoliutno sashtoto.

lady-to · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 4:56 am Заглавие:

Аз си позволявам да пиша вместо него, понеже той е в Щатите на бригада. Ние писахме на лична няколко пъти преди да замине. Писа ми последно вчера - каза че е бил по-гобре в началото, но сега пак го има това чувство за нереалност и страх, че ще полудее.

vili какво чувстваш ти?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

vili · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 5:14 am Заглавие:

Zdravei , ami sashtoto chuvstvam , straj , panika , useshtane za nerealnost , fizicheska slabost . Navremeto predi 5 godini i polovina imat takiva panik ataki no ot kakto napusnah BG nikoga ne mi se e sluchvalo , prez kakvo li ne sam minala i ne sam izpitvala strah i v edin moment kogato postignah tva koeto iskam i otnovo mi se luchva, ne moga da si go obiasnia. V petak imam chas s homeopat , misleh i tozi pat da mina bez lekarstva no naprejenieto e goliamo. Ima i oshte neshta , koito useshtam , no tiah shte gi spestia za da ne me mislite za totalno pobarkana Laughing

.

lady-to · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 6:12 am Заглавие:

Изобщо не те мислим за побъркана - или поне не повече от нас Smile

То това е най-големия страх - да не полудееш, да не умреш...Обикновено се случва след загуба или...примерно при моят приятел - и той така след като е постигнал това, което е искал в чужбина. Точно когато си мислиш, че нещата са наред и БАМ една червена лампа идва да светне, че нещо трябва да се промени....
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

vili · Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 6:50 am Заглавие:

Pri men nai golemia strah e da narania horata koito obicham ,ot tam idva straja ot poludiavane , sled tova e straja che egoto mi moje da postrada ot tam idva i straja ot prejdevremenna smart. Ne e priatno da useshtash tolkova silna panika ,no vapreki tova viarvam che vsicko koeto se sluchva e za dobro i ne e sluchaino , opitvam se da gledam na atakite kato porednoto izpitanie i znam che v momenta hiliadi hora si zadavat sashtia vapros " Zashto na men ?" i sam sigurna , che rano ili kasno poluchavat otgovor. Idea