По-горе си написала за бръмбарите и това ми напомни, когато аз бях в началото. Когато отидох при моята лекарка, с поставена от себе си поедната диагноза - мозъчен тумор - тя ми каза "единствения тумор в мозъка ти е съставен от черни мисли"
Имаше и една друга много хубава мисъл, над която си заслужава човек да се замисли. Тя гласи "Животът ми е поедица от нещастни сличаи, повечето от които дори не са се случили".
Това, което е много важно е да знаеш, е не си само ти, не си уникална и не си като хората в онова заведение, а съм убедена, че без да подозираш много от хората около теб я в работата, я в магазина - както ги гледаш нормални - са имали поне 1-2 панически атаки в живота си. Колкото повече разбираш какво ти се случва - толкова повече ще можеш да разпознаваш симптомите и в другите хора. След като ги преживявах тези паник атаки и си мислех, че съм яко зле и различна - четох много, запознавах се от личен опит с повечето неща, изучавах се и какво ли не и се учудих в колко много хора ежедневно на улицата, в агазина - виждам тези симптоми. Хора, които имат същите такива неща като нас - същите страхове - просто ние си мислим, че им се плашим повече, от колкото другите.
Първото нео, което трябва да направиш е да повярваш, че ти няма нищо. Но това повярване не е от изследвания - ти ако е замислиш колко части имаш в тялото си - ще си кажеш "мамка му не може поне нещо да не се развали". Но идеята е трябва ли да го чакаш да се развали??
Има два начина да гледаш на живота. Единят е - за какво са ми хубавите неща, като има толкова лоши. Докато другият е - знам, че има много лоши неща, които ще ми се случат, но заради добрите си заслужава да живееш.
Ти сега си повече от първите, това, което трябва да стане - е да минеш от другия отбор.
За тази цел няма да ти помогнат антидепесанти - а само борба, както каза Попоо - ежедневни борби, крачка по крачка, напред.
Когато човек се страхува, той търси признаци на онова от което се страхува във всичко - ако ти прилошее в кола, всеки път като трябва да патуваш с кола, ще ти прилошава. Това, което трябва да се бориш да правиш е не да търсиш доказателства за тези неща, а напротив - опровержения - т.е това, че ми е прилошало в кола, не означава че и и този път ще стане. И когато не ти стане лошо - си казваш Ето видя ли, не ми стана - онова е било единичен случай.
Това, което са написали и Петя и попоо е много вярно и много престрадано - и е имало ефект.
Но това, с което трябва да започнеш е ВСЯКА СУТРИН, КОГАТО СЕ СЪБУДИш - ПЪРВАТА ТИ МИСЪЛ ТРЯБВА ДА Е "АЗ СЪМ ЗДРАВА И ТОВА щЕ Е ЕДИН ХУБАВ ДЕН". Колкото и да ти е трудно, колкото и страхове да те борят - просто се насилваш да се усмихнеш и да си кажеш, че си абсолютно здрава и животът е хубав и си заслучава да го живееш заради близките ти - за да бъдеш още един ден с тях.
Когато усетиш, че страха пак те наляга - отново си повтаряш цялата тирада, докато не започнеш да я вярваш и тя замести начина на мислене - виждай и се радвай на всяка секунда, в която не ти е лошо, а не пропускай цял ден от живота си в чакане да ти тане лошо.
Ще успееш!!! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мерси лейди
Уж правя опити да съм позитивна,но всичко става със скоростта на костенурка.Освен това аз преди два дена (от този форум разбрах),че всъщност аз не съм болна.До сега съм живеела с мисълта,че съм психично болна и това ще си е така за винаги.Може би това ме подтикна и към антидепресанта който вземам.
Чудела съм се как ще започна да работя отново и дори говорих (по скоро депресирах)с децата,че ако не се оправя може да се наложи да ходим да живеем в Бг и те трябва да учат на български...И с мъжа ми обсъждахме ако аз трябва постоянно да съм с придружител какво ще правим...Общо взето депресирах всички в къщи.
Той също много пъти се е обаждал на лекари и никой никога не му казал,че това е временна криза.
За диагнозата -"мозъчен тумор"-аз също от там започнах и GP-то ми даде направление за скенер на главата. И това правих.
Само на гинеколог и при хирург не съм ходила. Да си втълпиш в главата,че си болен е страшна работа. Сигурно тези дето са болни нямат толкова натрапчиви мисли.
Днес си говорих със съседката и тя ми каза,че след спонтанен аборт изпаднала в такова състояние и и помогнало това да е сред хора.За целта дори спяла по приятелски семейства и не се стигнало до тежки кризи.А аз легнах и чакам да умирам и нареждам как да гледат децата след мен.
Както виждаш - всеки с неговите си страхове Ти с твоите, ние с нашите ..............и така. Ако ти е по-лесно пиши за определени симптоми, които заедно можем да игнорираме и така едно по едно ще отхвърляме негативите.Все едно си при психоаналитик.Още по-вече че във форума има такива. _________________ Най-силен е този , който има власт над самия себе си
Психо, колкото повече говориш за страховете си, ще видш колко НОРМАЛНИ са те и колко МНОГО хора ги имат същите. Изобщи няма да лягаш болна и няма да ти гледа друг децата - имаш задача да се стегнеш и да се оправиш заради тях, за да си ги гледаш. Не си болна, и не им причинявай тревоги безпричинно - целта на всеки човек на този свят е да създаде поколение и да го отгледа - децата осмислят живота, за това вместо да се самосъжаляваш и да си търсиш поредната болест, се замисли как да помогнеш на децата си и как да не им причиняваш тревоги - хващаш се в ръце, вкарваш всяка сутрин със ставането позитивното мислене - и тръгваш по задачи.
Те имат нужда от теб - ти за сега нямаш нужда от помощ, защото ТИ СИ ЗДРАВА, и както можеш да си втълпиш, че си болна - същото може да се случи и в позитивен план - да се излекуваш. ТИ СИ ЗДРАВА и ЖИВОТЪТ ТИ Е ХУБАВ, защото си благословена с ДЕЦА, които те обичат. Толкова хубави неща ще ти се случат - ако дойде лошо, то със сигурност ще е по-добро от колкото сега си го представяш. ГАРАНЦИЯ _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз когато съм добре ставам и тръгвам,но понякога със ставането си изпитвам физическа болка- спазъм в хранопровода (или незнам как му казват)и от там първо не ям и от там нямам енергия да върша каквото и да било.
Антидепресанта още не е "заработил" (казаха след 14 дена).
Помага ми Транксен,но той ме кара да спа и от там -отново в леглото.
Децата ми са големи и сами се гледат вече.Само пари им трябват на тинейджърите и някой да ги изслушва като имат проблеми.
Няма значение колко са големи - ти си си майка и те си се притесняват.
А относно антидепресанта - е решението е твое, но те не само, че не помагат за нашето състояние, но дори са и доста лоши. Аз съм пила антидепресанти 3 месеца някъде... даже и не помня вече, но не почувствах голямо обекчение, а когато ги спрях - се влоших. Аз лично си се лекувах с хомеопатия, която е доста по-безвредна и поне при мен - ефикасна.
Ставаш и те заболява нещо физически - много ясно, че ще е така. Я пробвай дори и да те заболи въпреки всичко да си правиш всички неща. Това са нереални болки в повечето случаи...аз имах 2 седмици жестоки физически болки на едно място - ходих на лекар и ми казват -.ми няма как да те боли там.... ама боли и то яко. След 2 седмици просто осъзнах, че трябва да си кажа - нищо ми няма и нямам никакъв проблем. Най-голямото учудване беще, че наистина спря да ме боли
Доказани са милиони такива "реални болки" - просто си кажи "ЗДРАВА СЪМ, я стига глупости, само си търся какво да ме заболи, за да легна болна". Преди да ме обориш - опитай. Една седмица просто ставай с усмивка и си казвай, че си здрава и само си внушаваш и си търсиш оправдания.
Когато вярваш, че си болна - ще се разболееш. 70% от болестите са на психическа основа - от стрес, страх, негативизъм - стреса си има физиоогични реакции, които водят до изменения и до реални заболявания. За това както силата на негтивното мислене е разрушителна - така позитивното мислене е изключително лечебно. Бавно с години ще трябва да променяш малко по малко фокуса си - това не става с "опитах веднъж, но пак ме заболя". оворя ти за всяка сутрин се усмихваш, казваш си че си здрава и се опитваш да намираш само хубави неща през деня - опитваш се да виждаш всяка усмивка на магазинерката, това че мъжът ти е до теб, това че детето ти се е обадило а те чуе - започваш а гледаш тези неща - защото кел файда, че си здрава, когато живота ти е празен от щастливи моменти. Опитвай се да намираш на ден по 10 хубави неща, които са ти се случили.
Всяка сутрин се усмихвай
Всеки път като усетиш страх - си казвай здава съм
Всяка вечер се опитвай да погледнеш на 10 неща, като на нещо хубаво, което ти се е случило.
Опитай така поне 5-6 дни да ги спазваш - и чак тогава кажи как си _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Антидепресантите дават обратен ефект ако се спрат изведнъж,трябва постепенно да се намаля дозата.Така пише.
Аз вече съм здрава и като ги спра няма да пия нищо.
Никава хомеопатия. Ужасно ме натоварва това да пия каквото и да било. Никога не съм боледувала и мисълта за лекарства ме съсипва.
От скоро започнах някакви други методи.
Четох,че ако ходиш бос се зареждаш.Всеки път когато времето позволява ходя боса по тревата в градината.
Също да гледаш облаците и да им оприличаваш формата.Ако видиш нещо което ти харесва си мислиш,че това е твой късмет,а другото-лошо изглеждащото е злото от което се освобождаваш-отиминава с облака и ти го виждаш.
И така... слагам едно одяло на тревата,слушам птичките,гледам цветята и облаците и тогава нищо не ме боли,напротив,като ме напече слънцето и ми се доспива.
Май ника ми найстина определя състоянието ми...
Тук съм в 2 часа през ноща.Събуди ме поредния ужасен сън- поставиха ми диагноза-рак на Сънната артерия. Господи! Не мога да се освободя от тази мисъл. Не искам да говоря на глас за това. Споделих го с вас. Дано позитивната ми енергия е по силна и успея да заспа отново тази нощ.
Обичам ви всички и искренно се надявам да не съм ви натоварила много.
Здравей Психо! Но това е само сън, един кошмар, от който си се събудила и е следствие от дългото ти тревожно състояние Не знам дали има такава диагноза - рак на сънната артерия- просто трябва да се успокоиш да си кажеш че това е плод на страховете ти които преувеличават всеки симптом, всяка болка Може би като се събудиш сутринта, ще се почувстваш по-спокойна и ако питаш мен - най-добре го забрави. Знаеш силата на позитивното мислене, колко наистина болни хора са успявали да се справят благодарение на него, опитай се да го използваш и ти. Повтаряй си че всичко е наред, защото наистина е така, усмихни се и си кажи че този ден ще бъде ден на едно ново начало т.е. ти ще бъдеш здрава и щастлива, благодарение на новия начин на мислене.Опитай. И аз съм минала през всичко това и искренно ти съчувствам и знам какво е да ти е свита душата от страх, да се луташ в лабиринта на собствените си мисли и да не знаеш как да се спасиш от самата себе си. Но повярвай ми - има край на този ад и той настъпва когато ти решиш. УСПЕХ _________________ Най-силен е този , който има власт над самия себе си
Попоо - страхотно мнение. Страшно много се радвам, че чета това и то от теб.
Психо - това е съвсем нормално, което сънуваш. Ние сънуваме страховете си, за да ги "преживеем". Това, което си сънувала е плод на страхът ти. Мнението на Попоо е много полезно и точно, за това само мога да добавя, че се опитай да не мислиш какво ще става. Казвай си - "ами ако стане ще го мисля. Ако имам болест - ще се боря и ще решавам какво ще правя. Сега я нямам, сега съм здрава. За някои хора когато им съобщят диагноза - го преживяват, а аз го преживявам същия шок, без дори да имам диагнозата - Сега съм добре, сега съм здрава. Така или иначе не мога да знам дори и някога да ми има нещо, какви ще са обстоятелствата и възможностите. За това, след като не мога да ги знам тези неща от сега - няма да се тревожа за тях."
Истината е, че ние си имисляме хипотетични ситуации, които са от страшни по-страшни. Но не си даваме сметка, че това е като да те пуснат в една чисто тъмна стая - ще почнеш да си представяш разни неща, които да има около теб, да се плашиш и тн. Като светнат - може и да си е съвсем нормална стая, но ти вече ще си се страхувал. Не знаеш какво е стане утре - незнаеш и какви са болестите, които може да имаш и дори и да ги имаш - незнаеш как можеш да се оправиш или не. Прекалено много неизвестни имаш - и да си задаваш въпроси и да мислиш болести - няма как да го измислиш.
Както и с очите ни - ние можем да виждаме само определено нещо на фокус - другото е размазано. Мисли за това, което виждаш, а не вместо това да се опитваш непрекъснато да разгадаваш размазаното - когато си дойде то на фокус - ще го видиш, преди това гледай това, което можеш - т.е нещата СЕГА такива, каквито са - ти си здрава, имаш семейство и живот. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря ви за отговорите!
Признавам ви,че когато писах този постинг през изминалата нощ не бях "аз".Бях обзета в такав ужас и въобще не разсъждавах с главата си. След като заспах ужасите продължиха,искаха да убият сина ми. Отново се събудих. Беше рано сутринта. Станах.Пуснах пералня и започнах да домакинаствам за да мога да се разсея. Вътрешно се помолих нещо да ми се случи през деня за да мога да се освободя от тези мисли. Дойде една позната и излезнахме. Главата ми тежеше,но не се прибрах до 9 часа вечерта. Оставих всички и всичко в къщи. Сега ми е по добре.
По принцип нищо вече не ме боли,започнах да се храня и излизам навсякъде сама. Утре ще ходя на фризьор.От другата седмица започвам работа. Предстои ми пътуване и почивка в България и от 8 септември започвам психотерапия при професор и неговите ученици в един университет.Ще се учат на мен.Дано ми пречупят мисленето и бързо успея да успокоя и сънищата си.
Намалих дозата на антидепресантите и смятам да ги спра напълно.И без това не мога да си взема друга опаковка и лекарите си прехвърлят задълженията един на друг.
Това е страхотно. Браво - точно така, няма да му се даваш я. Тежи не тежи тая глава - виж, че пак си издържала цял ден навън без да ти стане нищо - страховете са само в главата ни.
Браво момичета - Петя, Попоо, Психо - страхотни сте. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Страхотни сме благодарение на теб Лейди.Ти много ни помогна. Искам да споделя , че преди да попадна на този форум се чувствах различна от другите хора, че ми се случват странни неща, и че никой не ме разбира. Сега съм много по -спокойна, защото виждам че не съм само аз, че има възможност за взаимопомощ и по някакъв начин се чувствам горда, че постигам малки но трайни успехи.Трудно е човек да се пребори със самия себе си. Който не се е озовавал в такава ситуация само той не знае какво е. Но факта , че се опитвам да помогна и на други, може би е част от самото лечение.Пожелавам на всички от сърце да се справят и заживеят спокойно и щастливо. _________________ Най-силен е този , който има власт над самия себе си
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 36 Местожителство: italia
Пуснато на: Пон Юли 21, 2008 4:37 pm Заглавие:
zdraveite! i az 6te povtorq tova koeto kaza poopo, za da sum tova koeto sum sega mnogo mi pomogna tozi sait i po to4no lady,bqh kato v omagiosan kruk i ne mojeh da namerq sebesi,v glavata mi se vurtqha edni i su6ti misli i starhove.aa ne gre6ka strahovete ne bqha edni i su6ti po4ti vseki den gi uveli4avah...milseh 4e nqma da ima krai,misleh 4e tove e kraq,4e 6te umra ili ako ne 6te poludeq bezvuzvratno no ne! o6te sum nomalna, slava bogu.
i az mislq kato teb poopo, 4e kogato pi6em s drugi i dvame saveti ni pomagama da se spravqme po burzo s na6ite si strahove i problemi.
uspeh na vsi4ki s tazi borba ne e lesna i ne mi se struva kratka.pone az mislq 4e 6te se borq postoianno s tezi strahove.no pone sega znam 4e moga da gi pobedq.
Аз,за разлика от другите не бих казала,че съм се справила,но опитвам.
Когато спра да досаждам на лекарите може би тогава ще го отчета като най голям успех.Ааа,и сънищата... Там ми е най трудно. Ако другото може да се контролира ,съня не може.
Днес пак ходих при лекар.Казах му какво са ми казали българските му колеги т.е. това което и вие казвате,че трябва да се самоконтролираме и той знаете ли какво ми каза ?! " Ако аз ти кажа истината нали ще се почувстваш ей толкова "мъничка" и още повече ще се подтиснеш?" Обясних му,че не е прав и ако съм знаела истината преди 2 год когато всичко започна най вероятно е нямало да стигна до тук а е щяло да правя опити още от тогава.
Според мен винаги трябва да се казва истината за състоянието на някой. Особено хора с развинтено въображение като нас, ако се опиташ да им го намекваш - могат да разберат съвсем грешно нещата, да не казвам страшно. Това, че не казваш какво има, а чоекът усеща, че не е наред го кара да се съмнява в теб и най-вече - в себе си, което го обезсърчава и подтиска още повече, че е в безисходица.
А не сме в безисходица изобщо - може би няма пълно излекуване на това, според мен това си ни е част от характера, но можем да се научим да живеем с тази си черта и малко по малко да я пращае на все по-задна линия. Тревожността е черта на характера, но същата тази черта в положителен план е и логическо мислене и може а е много полезна за намиране на решения, защото ние много бързо генерираме нови връзки между нещата и ги проверяваме. Това е супер полезно, но както всяко нещо - всяка дарба е и проклятие. И ние просто трябва да се научим да си я контролираме и да извличаме само позитивите от нея.
А за сънищата - Страховете ни са само в главите ни - те нямат нищо общо с реалността. А тези черни мисли, намират истински образи само там. Не им се плаши - те не носят "символика". Това, че си сънувала кошмар не е предвестник на нещо лошо, а е само картинен израз на страховете и черните ти мисли. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте! Признавам си, че не съм прочела всичките 10 страници по тази тема, но понеже съм доста разтревожена в момента, искам да ви питам, как се справяте в състояние на паническа атака, когато безумно искате да направите нещо, а знаете, че не бива? В смисъл, умът ви казва, това е атака, ще премине, само се успокой. И вие се успокоявате за 1 час, но после идва следващият пристъп и след още 5 такива приливи и отливи, накрая просто не издържате и правите точно това, което сте се спирали да направите... След това, излишно е да казвам, се чувствате като пълни идиоти и съжалявате
Много познато чувство - в такива моменти се опитай да РАЗИОНАЛИЗИРАШ желанието си. Когато емоциоята е водеща - тя докарва до това състояние. В такива моменти се запитай "ЗАЩО ИСКАМ ДА ГО НАПРАВЯ ТОВА?".
Метод е да се разсееш - да захванеш да вършиш нещо, кото ти отвлича вниманието докато премине. След като премине емоцията, е хубаво да се обмисли - да се преработи. Защо искам това, какво ме кара да го искам...но тези мисли трябва да се приведат в максимално рационален вид. Т.е когато ти се прави нещо си казваш - "Сега искам да се обадя на лекрката, защото ме е страх - не ми харесва, че правя това - ще го променя." БЕЗ ЕМОЦИЯ. Опитвайте да орязвате емоцията от мислите си. Тя само замъглява и изкриявява. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Знаеш ли, сега, като го пишеш това си давам сметка, че часове наред се боря и рационализирам, докато не стигна до момент, в който успявам да си вкарам някаква съвсем правдоподобна логика, с която се убеждавам, че трябва да направа това сега, а не после... Ето това е страшното! Един вид, успявам да си измисля куп доказателства за това, че всъщност разсъждавам рационално, и има за какво да се тревожа.
Колкото до разсейването с други неща, не винаги успявам да си намеря такива занимания. А и както написах някъде другаде, при мен тези атаки понякога траят 1-2 дни Така че, дори да се разсея врменно, понякога имам втори, трети, десети пристъп Най-лошо е, когато започне вечер и съм сама... До сутринта съм вече на ръба на опитите си да се контролирам, и обикновено тогава рухвам.
Разбирам те напълно, но това е защото зацикляш - ти не рационализираш, а ти се самоубеждаваш. Има разлика.
Да рационалиираш означава да сложиш чувствата си като факт без емоция.
Ти се притесняваш, искаш да се обадиш на някого, и мислиш само разни черни варианти един след друг - психиката ти се опитва да вземе решение, но едното е рационално,, другото емоционално - емоционалното взема превес и ти се опитваш да убедиш разума си също, за да вземеш решение. Това се случва при теб.
Това, което аз казвам, че трябва да се опиташ е да погледнеш ТВОЕТО желание рационално. Например като се притесняваш и чувстваш нужда да направиш нещо се опитваш да намериш причината за това, което чувстваш, а не доводи за това, което искаш. Ако се притесняваш, че някой пътува и ти минават черни мисли, рационализирането би означавало да си кажеш така "Мисля само лоши работи, защото съм тревожна, не трябва да мисля само лоши варианти и не ми харсва тази черта в мен, че толкова много се притеснявам - ще я променя.
Докато ругото е - самоубеждаване - добре де, ама е нормално да се страхувам, ето вчера нали четох за онзи дето катастрофирал, ми всичко се случва, когато обичаш и държиш на някой се притеснявш, не можеш да обвиняваш някой, че те обича... Това е убеждаване - емоцията ти е надделяла и трябва да убедиш и разума си.
В първия лучай ти правиш рацонална оценка на положението на твоите мисли и чувства, а във второто просто търсиш доводи. И е нормално да зацикляш - ти просто не можеш да вземеш решение, защото емоцията ти е прекалено силна и колкото и разума ти да се бори - накрая тя печели. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
След това, излишно е да казвам, се чувствате като пълни идиоти и съжалявате 
Така че, дори да се разсея врменно, понякога имам втори, трети, десети пристъп 