Jane Eyre,
Доколкото разбирам от писаното при теб ПА се получава от проблемите ти с твоя приятел. Не искам да бъда груба,но в твоя ползва е да си помислиш дали да поставиш твоето здраве пред кой да е мъж. Правило номер едно при лечението е да игнорираш източника който те довежда до това състояние. Ако не го направиш рискуваш да имаш следващи атаки и така до безкрай.
Ако източника е смъртта на някого борбата е със себе си,но когато той е реално съществуващ единственото нещо което можеш да направиш е час по скоро да го замениш с положителна емоция или някой който ти носи такава.
Аз не съм съгласна с това, защото не е въпроса в мъжа, с в начина, по който се приема един скандал. Дали ще е с определен мъж или с приятел или майка или който и да е - трудно се понася самия скандал, защото води до неспособност да се вземе решение и да се задържи емоцията.
Проблемът не е във външен източник - проблемът за паник атаките винаги е вътре в самия човек, който ги преживява. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Jane Eyre всичко е бъде наред - трябва просто да осъзнаеш, че проблемът е в страха и прекалената емоционалност. Тя просто ни пречи да мислим.
Също така съм убедена в предположението си, че не си от най-търпеливите хора нали? Опитай да поработиш върху търпението си - не е нужно нещата да се случват винаги сега и веднага. Най-доброто нещо, което можеш да научиш себе си - е търпение. Да не изпреварваш събитията с притеснения за тях. Животът ти е това, което става СЕГА. Опитай се да му се насладиш, вместо да се тревожиш за утре, без да знаеш утре какво ще донесе.
Опитай да помислиш защо реагираш така с мъже? С какъв страх се бориш там - някой който те е наранявал преди? Някой който те е изоставил, предал...? Всичко страхове са като ластик към нещо в миналото ни. Нещо, което толкова ни е наранило, че сме го запомнили толкова силно...и все едно сме се вързали с ластик. И така колкото и да вървим напред - никога не можем да продължим, а само драпаме на едно място. Помисли какво те кара да реагираш така, от какво те е страх? Опитай да се сетиш и човекът ако има такъв. А след това - се опитай да преработиш случката. Има причина да се чувстваш така.. има причина за неувереността ти в тази област. Просто намери основата на ластика - и се опитай да го пуснеш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 28, 2008 4:26 pm Заглавие:
lady-to написа:
...
Също така съм убедена в предположението си, че не си от най-търпеливите хора нали? Опитай да поработиш върху търпението си - не е нужно нещата да се случват винаги сега и веднага. Най-доброто нещо, което можеш да научиш себе си - е търпение. Да не изпреварваш събитията с притеснения за тях. Животът ти е това, което става СЕГА. Опитай се да му се насладиш, вместо да се тревожиш за утре, без да знаеш утре какво ще донесе.
Опитай да помислиш защо реагираш така с мъже? С какъв страх се бориш там - някой който те е наранявал преди? Някой който те е изоставил, предал...? ....
Това е много вярно предположение.Това е една от най-големите предпоставки за тревожност.При мен проблема ми е точно в това - търпението.Оттам съм много импулсивна,емоционална и избухлива.И винаги съм искала нещата да стават ТУК,СЕГА и ВЕДНАГА.Но разбрах че понякога не е нужно да е така.Поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта" е истина.Когато човек се успокои,изчака да премине емоцията - мисли много по-трезво,адекватно и рационално.
И точно в това е истината - живей СЕГА и се радвай на живота,не мисли какво ще се случи ПОСЛЕ,УТРЕ.Не се връщай назад в миналото.Прави каквото трябва СЕГА.
Колкото до мъжете - и аз имах проблемни връзки заради такива моменти.И продължавам да се боря ежедневно със страховете си и спрямо моя мъж.Винаги исках всичко да е перфектно,все се тревожех и притеснявах.Давах всичко от себе си и очаквах същото в замяна.Исках от него всичко,но разбрах че няма идеални хора.Всички имаме недостатъци.Проумях го.Сега и аз не се насилвам да правя и невъзможното.Поемам глътка въздух,разпускам.На моменти отново ме връхлита това състояние и на няколко пъти му казвам да си събира багажа и да се маха.Но вече се опитвам да разсъждавам и да се отпускам.Така и за мен и за него и за детето ни е по-добре.
Излизам с приятелки,разпускам,веселя се.Просто отблъсквам всички лоши мисли и емоции съзнателно.И пак ще кажа - много ми помогна този форум и lady-to за да превъзмогна тези страхове и проблеми.Не съм се преборила докрай.Но и малката стъпка ме радва.Днес е малко,утре повече и така мисля че ще се справя накрая.
Jane Eyre,намери си нещо,някакво занимание което ти доставя удоволствие.Гледай филми,чети книги,разхождай се,бъди сред хора,с приятели и т.н.Игнорирай мислите над страховете и проблемите си.И ти желая успех. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Лейди, благодаря ти за отговора и разбирането. Права си за всичко. Проблемът, според мен идва още след първата ми връзка, в която не показвах достатъчно чувствата си, съответно приятелят ми се отдръпна, от което последва преследване от моя страна, което пък го уплаши. И оттогава насам съм като че ли в омагьосан кръг - или не показвам достатъчно, или съм твърде "агресивна", или пък един ден съм така, а на следващия - иначе, и това обърква другия Някакси, не успявам да намеря спокойствието и баланса, постоянно ме е страх, че или съм твърде пасивна, или твърде активна... И оттам - при всяка негативна реакция на партньор (било то и кисело настроение, понеже току-що се е събудил!!!) започват паниките, че бъркам в отношението си.
Бибини, успокои ме, че не съм само аз така във връзките си, благодаря! Искам да те попитам, и при теб ли са по-често паник атаките в началото на връзка? Понеже сега се замислих, че в началото, когато още си нямате доверие и не се познавате, паник атаките ми са почти ежедневни. Даже в момента се боря с една такава, напираща, понеже не сме се чули снощи!!
Колкото до заниманията, аз писах, че допреди няколко месеца ходех редовно на йога и през този период не съм имала нито една паник атака. Но по здравословни причини спрях, мисля, че чак наесен ще мога да спортувам отново... Дотогава - приятели, ама сега е лято и вече всеки е нанякъде. Изобщо, труден период
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 28, 2008 4:39 pm Заглавие:
Jane Eyre написа:
П.П. Понякога си мисля - и какво като съм разбрала от къде идват проблемите ми, когато не успявам да ги разреша?!
Според мен в това е проблема - тревожност.И точно това желание да разрешиш проблема.Не го мисли толкова.Знаеш проблема.Не е нужно вечно да си задаваш въпроси - много ли даваш или малко.И дали той е задоволен от това,което правиш или не.Просто според мен е нужно да се опиташ да проведеш разговор с твоя приятел/спокоен/ и го попитай какво го притеснява,обясни му и теб какво те притеснява.Поговорете нормално,опитайте да изясните какво очаквате един от друг и т.н.Мисля че мълчанието и недоразбирането в една връзка е гадно.Когато има разумен,спокоен диалог - нещата се оправят. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Здравей Jane Eyre! Преди време аз имах същите проблеми, в смисъл с любовта.Научих се да не преигравам и да не мисля постоянно върху държанието си и това как ще се взприеме от съответния човек. Просто се наслаждавай на любовта и чувствата си и бъди максимално искрена.Аз казвам всичко каквото чувствам, че обичам , или че имам някякви съмнения, или че не се чувствам добре и т.н. Когато си искрена, няма начин и човека отсреща да не ти отвърне със същото. Факта че ти преминаваш от една крайност в друга, наистина кара твоят приятел да се чувства несигурен. Просто му обясни че много го харесваш, но имаш проблем и той ще се съобрази с него. Вярвай по-вече в хората. Отпусни се и се наслаждавай на най-хубавото нещо което може да ти се случи - да обичаш и да бъдеш обичана.А колкото до паник атаките - аз когато съм в компанията на любимо същество забравям за всички страхотии. Казвам си има време да ги мисля , не сега, сега трябва да се почувстам щастлива..............и го постигам. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 28, 2008 4:49 pm Заглавие:
Jane Eyre написа:
Бибини, успокои ме, че не съм само аз така във връзките си, благодаря! Искам да те попитам, и при теб ли са по-често паник атаките в началото на връзка? Понеже сега се замислих, че в началото, когато още си нямате доверие и не се познавате, паник атаките ми са почти ежедневни. Даже в момента се боря с една такава, напираща, понеже не сме се чули снощи!!
Колкото до заниманията, аз писах, че допреди няколко месеца ходех редовно на йога и през този период не съм имала нито една паник атака. Но по здравословни причини спрях, мисля, че чак наесен ще мога да спортувам отново... Дотогава - приятели, ама сега е лято и вече всеки е нанякъде. Изобщо, труден период
Не,при мен в началото е ОК.Но в последствие,когато се познаваме добре - се почва.Ето,уж ме обича,а сега не обръща внимание на мен.Гледа си филми,чете си вестника и т.н.Просто колкото по-близки ставаме - толкова ставам по-взискателна и поставям чувствата му под съмнение.Защото имаме дете,семейство а той няма да ме попита как съм,какво усещам,какво искам и т.н.До един момент в който осъзнах едно - най-лесния начин - мило,искаш ли да ходиме еди къде си?Айде да направиш еди какво си.Или отивам с приятелки,ти си гледай филма.Ела и ми помогни,направи това и това.Естествено и аз понякога се съобразявам с неговите желания и право на свобода и лична територия.
Колкото до това че снощи не сте се чули с твоя приятел - изчакай,не бързай.Когато ти се обади - попитай го как е,без да го обвиняваш.Говори нормално и приятелски.Тогава той ще ти обясни защо не се е обадил.Но не тръгвай ти да звъниш.Защото веднага ще те връхлети желанието да се скараш и да го питаш как така не се е обадил досега.
Колко време сте заедно,колко често се виждате и на колко години сте? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
А колкото до паник атаките - аз когато съм в компанията на любимо същество забравям за всички страхотии.
И аз така! Но в момента, в който се разделим, се почва - да се обадя ли или ще бъде обсебващо, ама днес ли да се обадя или утре, да го изненадам ли като отида у тях, или не е добра идея....
Не винаги съм така де, не си мислете, че е 24ч. в денонощието Но в началото на връзка, наистина е почти ежедневие
Виж, нормално е когато харесваш някого или си влюбена в него да мислиш постоянно за него.Ти си мислиш че е обсебващо. Защо не помислиш че ще му е приятно и ще си помисли колко много го обичаш и ще се почувства удовлетворен. Любовта не е игра в която да броиме кой колко пъти се е обаждал и кой да е първи. Прави го този който има потребност.Всяко човешко същество има нужда от сигурност и топлина, внимание, уют. Той винаги ще избере това, защото иска да се чувства добре, да е значим. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
А колкото до паник атаките - аз когато съм в компанията на любимо същество забравям за всички страхотии.
И аз така! Но в момента, в който се разделим, се почва - да се обадя ли или ще бъде обсебващо, ама днес ли да се обадя или утре, да го изненадам ли като отида у тях, или не е добра идея....
Не винаги съм така де, не си мислете, че е 24ч. в денонощието Но в началото на връзка, наистина е почти ежедневие
Много са прави и Бибини и Поопо.
Аз обаче ще ти кава, че тревожността е основен фактор за "обсебването" на другия. Тревожността - ами ако направя това, ами ако не го накравя - твоята неувереност те прави неспособна да оцениш трезво нещата и това те плаши. Много е важно да започнеш да си тренираш търпението - не само във връзките, но особено там. Поопо е права да бъдеш искрена, но се учи на елементарно търпение - разбери, че САМО СВОБОДАТА, която даваш, може да ти осигури истинска връзка. Не да се криеш, не да не показваш чувствата си - това не е свобода да се сдържаш да показваш емоции. Свободата е в това да не изпитваш страх постоянно, че ще го изгубиш или постоянно да имаш нужда от доказателства, че те обича, защото си неуверена в себе си - и от там във връзката ви.
Важно е да разбреш, че имаш проблем с неувереността си и че там се крие разковничето на всичко. Тази неувереност в теб, рефлектира на мислите и страховете ти - а от там на действията ти. А тези действия обикновено са непособност за даване на лично пространство на другия, защото "ако му дам повече свобода, той няма да избере мен" Ако го оставя сам - ще му ареса да е сам и ще се отдалечи и ще се разделим. ТОВА НЕ Е ТАКА. Именно чрез страха и постоянното съмнение в теб е по-вероятно да го изгубиш.
Но не е важна връзката ти в момента - това, върху което трябва да работиш СИ ТИ. Защото дори и тази връзка да се разпадне - и про следващата ще е така, защото ти си го носиш страха в теб.
РАЗЦИОНАЛИЗИРАЙ страховете си - като ти напира тревожност си кажи "не ми харесва това, че се тревожа за това, че не сме се чули - не ми харесва това поведение". Или " Защо сега трябва да се разтрепервам, за това, че не ми се е обаждал - аз не искам да съм зависима до такава степен, ако той като не му се обадя се разтреперваше аз щях да се чувствам....?" Представяй си нещата отстрани, все едно приятелка ти ги разказва - "вчра бяхме с него вечерта и сега още не сме се чували, ами ако....или ако.....а дали той вече не ме.... или ....." С такъв начин на мислене и най-здравия ще се разтрепери. Не търси неизвестни величини в уравнението си. Те водят до паника. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Лейди, току-що прочетох отговора ти и, честно казано не се сдържах и се разплаках. Първо, заради думите ти за неувереността в мен, за които си напълно права. Второ, защото днес наистина ми се събра твърде много борба със самата мен, защото още не сме се чули и аз се опитвам да рационализирам цял ден (искам да му се обадя, но защо? не е за да го чуя, не ме интересува как е и къде е. а за да си докажа от думите и тона му дали му липсвам или не. и следователно - дали имам бъдеще с него или не... няма да му се обаждам! не и ако не е заради простичкото желание да го чуя!). И трето, защото наистина много ме трогнахте, момичета (а може би и момчета), с разбирането и съчувствието си, с искреното желание си да ми помогнете!
Не знам утре как ще съм, но сега само си повтарям - "Днес издържа и се пребори със себе си. Браво!" Друг е въпросът колко ми коства тази борба Понякога се плаша, ако имам семейство и деца, как ще крия тези състояния от тях. Защото би било безкрайно натоварващо да се случва пред тях. Както беше, и все още е, с майка ми... А може би трябва да мисля така - не ми харесва това и искам да го променя, мога да го променя, и ще се справя!
Точно така - ти ще се справиш и ще го промениш. Когато стигнеш до това да имаш семейство и деца - с борбите по пътя вече ще си готова за тази крачка. Виж всичко е като в университета - првата година учиш базовите неща и ти е непознато, но учиш основите. Втората година вече по-харктерините неща и така нагоре, докато не се дипломираш. Но ако си помислиш за дипломна работа втори курс - тази идея ще ти е немислима и ужасно плашеща, защото незнаеш как се прави, какво се прави и така. Но ако си минеш по целия път и си взимаш изпитите - дипломната работа накрая е нещо нормално, ясно и ти си готов да го направиш.
Същото е и тук - ти си в началото - сега осъзнааш какво се случва с теб, какво е това, как да го овлядяваш. Дали е трудна борбата - ОПРЕДЕЛЕНО ДА!!! Но дали си заслужава - ПОВЕЧЕ ОТ ДА!!!.
Малки крачки напред!!! Сега ще са ти трудни нещата, но колкото повече ги правиш - ще стават като част от теб, която правиш несъзнателно. Като със шофирането - първо ти е трудно да сменяш скорости, да натискаш педали, да ги синхронизираш, да усещаш колата - като покараш повече това става като автоматизирано движение, което изобщо не ти отнема мисъл. Става като инстинкт.
Стщото е и с моделите на мислене и справяне със стреса. Сега си в процес на разваляне на старите и неработещи модели и бавно създаване на нови, по-хубави и по-добри за теб.
Не мисли за дипломирането сега - мисли само да си вземеш сегашните изпити. Тези изпити са да се тренираш на търпение, на позитивно мислене и най-вече РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ на чувствата и страховете ти. Както го правиш цял ден - не се самозаблуждаваш, а се опитваш да се опознаваш и да се контролираш. Това, че си установила, че искаш да го чуеш защото те е страх, че не му липсваш - е УЖАСНО ВАЖНА КРАЧКА, която си направила. Това те учи на рационализация и търпение и осъзнаване. На прав път си - но си в първи курс. Не бързай да завършиш и не се плаши от дипломирането. Гледай само една-две цели напред.
Ние сме с теб, така че горе главата. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Днес ми се случи нещо интересно - получих силно сърцебиене докато обядвах с колегите. Стана ми горещо, лошо, след това хладно и след това ми се доспа внезапно... Сетих се, че и друг път се е случвало това, точно докато се храня. Нито ям бързо, нито имам някакъв конкретен проблем, и затова ми стана интересно как така се случва. Мислела съм си даже да не би да е някакъв проблем с кръвното, наистина не знам. Та днес, когато се случи, реших да си направя анализ, да видя какво става и защо. Установих, че ме е обладало внезапно притеснение, че нещо изпускам точно в този момент! Все едно си губя времето докато ям, а животът ми се случва някъде навън, и аз го изпускам! Много странно! Случвало ли ви се е?
П.П. Мисля, че няма общо с другите ми паник атаки от вчера и онзи ден, да не говорим, че днес съм доста по-позитивна и спокойна, благодарение и на вас
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 9:42 pm Заглавие:
Jane Eyre написа:
Днес ми се случи нещо интересно - получих силно сърцебиене докато обядвах с колегите. Стана ми горещо, лошо, след това хладно и след това ми се доспа внезапно... Сетих се, че и друг път се е случвало това, точно докато се храня. Нито ям бързо, нито имам някакъв конкретен проблем, и затова ми стана интересно как така се случва. Мислела съм си даже да не би да е някакъв проблем с кръвното, наистина не знам. Та днес, когато се случи, реших да си направя анализ, да видя какво става и защо. Установих, че ме е обладало внезапно притеснение, че нещо изпускам точно в този момент! Все едно си губя времето докато ям, а животът ми се случва някъде навън, и аз го изпускам! Много странно! Случвало ли ви се е?
П.П. Мисля, че няма общо с другите ми паник атаки от вчера и онзи ден, да не говорим, че днес съм доста по-позитивна и спокойна, благодарение и на вас
На мен - не.Но си мисля,че пренасочваш мислите си и емоциите си в друга посока и тревожността отново е на лице.Опитваш се да не мислиш за любимия и затова си търсиш други неща,които да анализираш.Знам че е трудно изобщо като цяло да спреш да се тревожиш толкова за всичко,което се случва с теб.Аз понякога започвам да се тревожа и за работата си.В смисъл - появява се проблем и за минути блокирам.Изцяло пренасочвам тревожността си там,за да не мисля за другите си страхове. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
А много рядко - в някакви други ситуации.
Но в началото на връзка, наистина е почти ежедневие 
