Случвало се е. А това, че изпускаш нещо е УЖАСНО характерно. Браво, че си го подложила на рационален анализ и си го установила.
Това е част от нагласата и липсата на търпение - как така просто ще седя на едно място... пропилявам си живота, искам да го живея, а незнам как...това са тревожни мисли.
Това е част от уроците на втори курс - да се научиш а живееш сега, а не с мисли и приеснения а бъдещето или съжаления за миналото. Но до там ще стигнем, след като започнеш да рапознаваш паник атаките и да рационализараш чувствата.
Но си на път да минеш на второ ниво - това е страхотно. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 9:48 pm Заглавие:
Когато се е случвало - не съм го разбирала.Но после се усещам.Когато имам проблем - го прехвърлям и в друга сфера.Едното ми се отразява на другото.Почвам да мисля,че проблемът е в мен - че съм неспособна и т.н.Но се усещам че спирам да мисля какво не е наред в семейството ми.И по-бързо ми минава.Защото в работата се оправям много бързо с проблемите си.И отшумява.Не го слагам на сърце толкова.Другото ме измъчва повече - взаимоотношенията ми в семейството. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
и П.П защо не пишеш в блога, ти имаш много креативна мисъл и може да ти е приятно да си твориш статийки и да разказваш за неща. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 9:59 pm Заглавие:
Аз явно не мога да го определя като ПА.Още от малка си бях такава.Когато трябваше да ме изпитват - стомаха ми се свива,лошо ми е и т.н.Явно съм свикнала с тия неща.Пред хора се стягам да говоря,да изнасям лекции и т.н.Когато ми предстои нещо важно - сърцето ми се обръщауне спя,само мисля и разсъждавам.Понякога ми прилошава.Същото е и когато имам проблеми.Изговарям някои неща,крещя,викам.После може и да не помня какво точно съм казала и да съжалявам.Мразех детската градина,ревях,разболявах се и наистина дигах температури.И само защото бях злояда,а те ме караха насила да ям.И куп такива неща.Знаеш ли другото от което ме обхваща параноя?Смешно е,но когато тръгна да готвя - откачам.Трябва ми настройка.И знаеш ли защо - ами ако не им хареса яденето?Ау-страшно е тъпо,но е истина.А до блога - ще помисля някой ден.Сега нямам много време. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 10:01 pm Заглавие:
И може би започнах да осъзнавам че е така едва когато се включих да отговоря на Jane Eyre.А сега ти ми обясни според теб дали е ПА? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Аз мисля, че нямаш панически атаки - много са различни нещата.
Това, което е при теб е тревожност и за готвенето - неувереност определено.
Ние имаме сходни проблеми - тревожността, неувереността, но при теб нещата спират до една граница, която ние преминаваме и се паникьосваме. Ти имаш същите симптоми, но не стигаш до паника.
Така да се каже - от двете злини, твоята по-малката
Ти също ТРЯБВА да работиш върху увереността си, за да контролираш тревожността, но при хората с анически атаки е много по-различно - там е паника просто. Ти успяваш да се овладееш малко повече _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 10:23 pm Заглавие:
За което благодаря.И наистина не съм мислела че е ПА.Но беше странно че вчера се замислих върху това - имам или не ПА.Все пак се успокоих.
А написах коментар по темата КОГАТО СЕ КАРАМЕ /пусната от теб/ с любимия/любимата.Много е готина и страшно ми хареса. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Още от малка си бях такава.Когато трябваше да ме изпитват - стомаха ми се свива,лошо ми е и т.н.Пред хора се стягам Когато ми предстои нещо важно - сърцето ми се обръща, не спя,само мисля и разсъждавам.
Смешно е,но когато тръгна да готвя - откачам.Трябва ми настройка.И знаеш ли защо - ами ако не им хареса яденето?Ау-страшно е тъпо,но е истина.
Биб, копирах нещата, които се отнасят и за мен. Особено се впечатлих за готвенето! Аз мога да готвя наистина вкусни неща, но ми трябва настройка, а настройката е да си кажа - абе я да сготвя еди какво си (просто ей така, за кеф!). Иначе, ако знам, че искам да го направя за някой, ако искам да се получи вкусно, никога не става. Затова и не готвя по-често от 1 път на 3 месеца. И досега винаги съм имала гаджета, които са ми готвели
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 10:41 pm Заглавие:
Смешно е ужасно.Но на мен понякога ми е трагично.Защото не може само мъжа ми да готви.Той може даже и по-добре от мен.Но никой друг не знае това ми притеснение.Тук е първото място където споделих това.И мои бивши гаджета са ми готвили.В последно време и моя мъж започна да готви.Но не знае причината.Аз гледам да готвя събота и неделя.През седмицата - той.Аз се прибирам доста по-късно от него.И той си мисли че е това причината.Уморена,скапана.Тепърва като почне - кога ли ще стане яденето?А ме е страх да му призная.Ще ме помисли за луда. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
А защо не се опиташ да намериш истинската причина за притеснението ти - например някой критикувал ли е готвенето ти или нещо свързано с това притеснение и тази неувереност. Опитай да намериш някаква причина и просто я пребори - няма смисъл да искаш разбиране за някой свой страх - просто намери причната за притеснението и неувереността и я бори. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 29, 2008 11:26 pm Заглавие:
Никога не съм обичала да готвя и това е в основата.А когато правя нещо,което не харесвам - си мисля че не е хубаво и другите също няма да го харесат.Това е основния ми страх в случая по темата с готвенето. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Дали...?
Има причина зад "не обичам да готвя". Т.е има причина за това не обичам да готвя, която е ключът към задачата. За това потърси по-дълбоко..защо не обичаш да готвиш? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Случвало ли се е на някой да не харесва себе си до такава степен ,че като се види в огледалото и изпада в ПА.На мен от известно време ми се случва. И защото не мога да избягам от себе си , и тази мисъл предизвиква ПА, аз не мога да се отърва от нея, изпадам в безизходица, като че ли съм в капан. Най-лесно ми е да повърна, просто защото подсъзнателно искам да се освободя от тези страхове, но не мога. Вцепенявам се цялата, изтръпвам, сърцебиене, в главата ми - все едно някой миксер е пуснал, хаотични мисли и чувството че нещо с мен не е наред.Постоянно, ежеминутно.Сега явно съм в криза, иначе когато съм спокойна мога и да давам съвети, но сега аз се нуждая от това.Кажете ми - как да се справя с тази мисъл че не харесвам себе си и от там, - не искам това да съм аз. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 1:01 am Заглавие:
Ще ми се да ти дам съвет, но само като ми видиш подписа е ясно, че не мога да го дам
Може би и аз ще се наредя на опашката с теб, с тази разлика че нямам панически атаки. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
deanne, сигурно съм в последната фаза на лудост, но така не може да продължава. Така или иначе си давам сметка че не мога да избягам от себе си и факта че това ще ме докара до лудост и кой знае до какво ме плаши до смърт.Но какво да направя. В края на седмицата заминавам на море и само факта че ще ми се случи и там и ще разваля почивката на всички ме кара да се намразвам още повече. Както си стоя и съм спокойна, така изведнъж ми светва тази мисъл и започвам да се треса.Натраплива невроза ли е или какво - не зная но това не е живот.Не знам следващия път до къде ще ме доведе.Уплашена съм. И не напразно го пиша тук, за да разбера по-вече мнения. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 1:41 am Заглавие:
Не си луда, а защо те е страх, че не можеш да избягаш от себе си, в крайна сметка никой не може. За почивката си помечтай колко ще е хубава и ти няма за нищо да се разтревожиш и няма да получиш никаква атака. Мисли си колко ще е приятно и как ще си умираш от кеф, докато си с приятелите ти.
И не мрази себе си заради другите, ти живееш заради себе си, а колкото и да им е трудно те трябва да бъдат до теб и да те разбират. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Ами аз за това се плаша защото знам че не мога да избягам от себе си, знам че е абсурдно, знам че е невъзможно и въпреки всичко тази мисъл стои в главата ми.Всъщност това е може би някакъв страх който намира най-различни трансформации, под различни форми и мисли.Но това сега е основното за мен и аз трябва да намеря някакво утвърждение с което да го преборя. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Вместо да бягаш, просто се опитай да се харесаш. Не е нужно да полудяваш - лудит не осъзнават, че са луди. Ти просто се страхуваш - нищо повече от това. Успокой се.
Ами ако .... най-вредната мисъл, а паниката идва от това, че не намираш изход от безкрайните въпроси и неизвестни.
Вместо да искаш да бягаш от сеге си и да се оплакваш, че не се харесваш - се опитай да промениш това.
Нали говорихме - "не ми харесва това, че се плаша от такива глупави неща - ще го променя". Ти изпадаш в състояние на зацикляне от нужда от негативни емоции. Просто си търсиш нерешими проблеми.
Не зацикляй в тях, а намирай доказателства за обратното. Както със всеки страх - нали говорихме за това, че човек търси несъзнателно подкрепи на хипотезите. И ако тези хипотези с лоши - то той ще задълбава. Най-добрия начин е да обърне тенденцията.
Всяка сутрин, всеки момент в който си позволиш да си помислиш, че не се харесваш - веднага си кажи я стига глупости, аз съм... изкарай колкото се може повече положителни свои черти, неща които са те карали да се чувстваш добре - ти си здрава, права, имаш съпруг, имаш дом и семейство - много хора не могат да се похвалят с нито едното. Не гледай лошите неща - ти се фокусираш над тях, а се опитай да погледнеш и хубавите. ВСЯКО НЕЩО ИМА ЛОШИ И ХУБАВИ СТРАНИ - САМО НАШ ИЗОР Е, КОЙ ИСКАМЕ ДА ВИЖДАМЕ.
Ако си търсиш прочини да се съжаляваш и да си докажеш колко си зле - ще ги намериш. Но ти не си. Това е истината.
И не полудяваш и не си зле и не си болна - просто се предаваш на страха и зацикляш.
РАЦИОНАЛИЗИРАЙ - не се подавай на емоцията - просто си много силно емоционална и чувствата ти толкова силно крещят, че раумът не може да каже и гък. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Йеееее!!!! 
