Лейди, всичко това го знам, осъзнавам го, но не мога да се освободя от него.Имам чувството че нарочно се наказвам с тези изживявания, и колкото по-вече осъзнавам че са абсурдни и небивалици, толкова по-вече тези мисли и чувства ме заливат.Въртя се в кръг и нищо не се получава.Имам чувството че ще се разтворя в пространството и ще изчезна. Сигурно и други са го изпитвали и знаят колко плашещо и мъчително е .Отчаяна съм.Не мога да се преборя. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Добре, да се върнем пак в началото. Когато започне такава мисъл изобщо - я пресичай още преди да се е появила. "Стига гупости не ми харесва това, че мисля такива неща за себе си - спирам". Не позволявай на тази мисъл да се развие. Те такива мисли се появяват, ти започваш да се плашиш от това, че го мислиш - значи единствения начин е да прекъснеш не мисълта, а НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ. Изобщо не трябва да се стига до отчаяна съм.
Говорихме, че всичко това в основата си е неувереност - и това също е една от проявите й - толкова провали имам , че не се харесвам. Това не нещо като - нещо като не ми харесва, искам да го махна. Но за много неща ще стане, но за много няма да си щастлива, когато това се случи. Не е идеята да бягаш и да елиминираш източника - трябва да се научиш да се "препрограмираш" - това е в основата на оцеляването - адаптацията.
И така нека да проследим мислите - не ми харесва, че имам страхове, не ми харесва, че мам проблеми, не ми харесва, че не мога да се справя с тях - за това искам да се сменя. До тук нещата са разбираеми - никой от нас не харесва тези неща. Много е хубаво, че не се харесваш такава - страхлива, неуверена - това, че не се харесваш те тласка към промяна. Какво мга да променя - тялото си явно, че не мога, тогава какво мога да променя - нещата, които ме дразнят в мен - това, е съм страхлива, това, че съм неуверена и ТОВА, ЧЕ СЕ ПРЕДАВАМ.
Ето така трябва да мислиш - все едно решаваш задача, защото другото е :
Не се харесвам, толкова съм страхлива, толкова съм развалена, искам да се махна - изскам да избягам, но не мога - боже аз искам да избяам от себе си, аз сигурно полудявам...дали не полудявам..какво чувствам, толкова е странно, страх ме е, че го искам това нещо - как може, аз ще полудея, какво а правя, незнам какво да правя - помощ.
Ако прочетеш внимателно, ще видиш къде се къса нишката - там където вече спираш а решаваш проблема, а започваш да се плашиш от него.
Има проблем, човешката природа е такава - има проблем, не се чувствам добре с този проблем -> трябва да променя нещо, за да го реша. И това е правилният начин на мислене. Неправилният е когато - има проблем, има нужда от промяна, но самата нужда от промяна те плаши и от там започваш да зацикляш в страх.
Първо се опитай да се успокоиш - поемаш дълбоко въздух с корема и издишаш. Няколко пъти, докато ти спадне напрежението, защото докато си в състояние на паническа атака - ти изобщо не можеш да мислиш.
Успокой се, след което погледни проблема както съм написала по-горе - опитай да намериш решение, а не да се плашиш от това, че има проблем. Ако само се плашиш от проблем - той няма да се реши сам. За съжалние и аз не мога да го направя вместо теб - за това не се плаши от мислите си, а ги анализирай. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 4:46 pm Заглавие:
lady-to написа:
Дали...?
Има причина зад "не обичам да готвя". Т.е има причина за това не обичам да готвя, която е ключът към задачата. За това потърси по-дълбоко..защо не обичаш да готвиш?
Мисля много.И наистина не обичам,защото не ми доставя удоволствие.Има хора,които го правят с кеф,а аз - не.Майка ми постоянно беше около печката.И всеки път ми казваше - "Готвя по задължение,да не мислиш че ми харесва" И аз така.
Другото е - бившата му съпруга е била много добра в готвенето.И понякога уж случайно ми казва моя мъж - "Тя това така го правеше,онова не знам си как си.Тя готвеше много хубаво.Ти това знаеш ли го как става?"
Или понякога - "Дай,аз ще го направя,че ти докато го нарежеш ще мине половин час"
Комплексирам се понякога и се чувствам ужасно неуверена.Когато готвя сама - ми е по-лесно,но когато е около мен - се изнервям.Вечно нещо ми обеснява,че не е както трябва."Това защо не го направиш така,онова сложи ли му еди-какво си " и т.н.
Поне засега това се сещам. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Можеш, разбира се Сега си в криза и сигурно не ти се вярва, но можеш да се справиш!
Опитай, когато усетиш, че се случва, да си представиш следното - че гледаш в огледалото човек, в когото си влюбена. Просто си го представи, усети трепета на това, че го виждаш, усмихни му се, гледай го и му казвай с очи колко безумно си влюбена! Аз го правя, в началото е странно, после ме увлича, става ми интересно да играя тази роля и накрая вече се заливам от смях, като си представя как изглеждам отстрани Опитай, отпусни се и си го представи. Опитай да го направиш и когато усетиш, че имаш ПА, и когато си спокойна, и после ни разкажи, дали има разлика, какво е чувството.
Дааам, в едно сериалче имаше стрхотна история.
Едно дете гледа как майка му готви мусака и пита "Мамо, защот режеш картофите на кубчета, на не на филийки?", Майката казва "Защото е семейна традиция и моята майка ги правеше така".
Детето отива със същия въпрос при баба си и тя казва същото "семейна традиция, така ги правеше моята майка".
Прабабата е жива и детето отиде и при нея и я попита същия въпоси тя каза "Ами защото имах само малка тавичка, и нямаше място за филийки, а само за кубчета".
Та ако погледнем себе си , ще видим едно отражение на ей такива "просвоени" харесвания и нехаресвания. При теб майка ти не е обичала да готви и нейните настройки са се превърнали и в твои. Имаше една реплика - всеки може да обича математка, ако има добър пеагог, който да ти покаже, колко е интересна. Идеята е, че ако видиш как някой прави нещо с кеф - този кеф ще те зарази. Но при теб не е имало кой да те зарази и ти си приела този стандарт - "не обичам". Не можеш а намериш отговор защо - защото този отговор не е в теб - ти си само поддръжника.
Може би си виждала някакви ситуации, в които баща ти е казвал нещо лошо на майка ти за готвенето или тя се е притеснявала - и си ги запомнила и те са помогнали за дооформянето на това "не ми харесва". _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 5:07 pm Заглавие:
Вероятно е така и си права.Но допълнително и моя мъж с неговите изказвания нарежда тая картинка изцяло.А баща ми - абсолютната истина.Все слагаше оценки на манджата и все нещо не му харесваше.И накрая като пораснах - един ден му казах - "Ми не яж тогава.Или ти сготви и да видиме дали ще ти хареса повече!"
Явно тези неща работят в подсъзнанието ми. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Абсолютно - мъжът ти няма вина, той може да бърка в раната ти, но фиксирането на неувереността ти в готвенето е това - критиката на баща ти, което води до пълно неудоволствие на майка ти от готвенето. Този модел просто се пренесъл - така се е оформило онова "не ми харесва" и тази чувствителност, че някой ще те критикува.
А мъжът ти - тъй като е чувствителна тази тема за те, дори и да не го осъзнаваш - като каже нещо, ти го приемаш по-болезнено и още повече си затвърждаваш "не харесването".
Но тези модели са били в друго семейство - не е нужно ти да повтаряш модела - приеми готвенето като творчество. Аз съм така - за мен готвенето е творчество - начин за себеизява някаква - зависи от настроението ми - мисля го, правя го все едно рисувам... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Майка ми постоянно беше около печката.И всеки път ми казваше - "Готвя по задължение,да не мислиш че ми харесва" И аз така.
И моята майка казваше същото. А единственото любопитство и желание от моя страна да влизам в кухнята беше, докато излизах с едно момче, чиято майка наистина готвеше с удоволствие. Аз тогава бях на 21-24, и това са годините, в които наистина имах желание да се науча! Просто всяка вечер тя ми казваше с един игриво-закачлив тон - ела сега да нарежем картофките, мммм, ще стане страхотно вкусно, сложи малко олио, а така, ейййй супер си! (Последвано от "Дай 5" и плясване с ръце). И всичко беше като една много забавна игра с вкусен резултат Което ми напомня отново, колко ужасно много ми липсва тази жена! Невероятен човек!!!
После аз се изнесох да живея с това момче, първите няколко дни готвех с удоволствие, после няколко пъти го чух да се консултира с майка си за някакви ястия, и това ме отблъсна от готвенето, накара ме да помисля, че той не вярва, че мога да се справя и сама Да не говорим, че имаше изказвания от рода на "Ураа, няма да умрем от глад", след като опиташе някое мое ястие, все едно се подиграваше И бях толкова убедена, че той ОЧАКВА от мен да бъда като нея, че един ден, преди да се разделим, му го казах. Той беше удивен и шокиран, каза, че никога не му е и минавало през ума да ме сравнява с нея!
Сега се сещам и аз за това. Като чета какво пишеш и се чудя.. Може би има нещо общо, имайки предвид, че и двете сме си неуверени, може би нещо такова може да ни отключи още по-силно неувереността и да се отрази на нещо толкова битово и маловажно, каквото е готвенето
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 5:55 pm Заглавие:
Jane Eyre,няма какво по-точно доказателство от тези съвпадения в мнението.Но още повече ме шокират почти еднаквите неща,които ни стряскат и тревожат.Защото едно такова съвпадение не се е случило с близки приятели.А изведнъж откриваш в нета хора,които имат същите страхове,проблеми,тревоги и неувереност като твоите.Но пък ми дава кураж,че не е нещо непоправимо.Ще се боря и с това
А ти как си днес? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
lady-to И така нека да проследим мислите - не ми харесва, че имам страхове, не ми харесва, че мам проблеми, не ми харесва, че не мога да се справя с тях - за това искам да се сменя. До тук нещата са разбираеми - никой от нас не харесва тези неща. Много е хубаво, че не се харесваш такава - страхлива, неуверена - това, че не се харесваш те тласка към промяна. Какво мга да променя - тялото си явно, че не мога, тогава какво мога да променя - нещата, които ме дразнят в мен - това, е съм страхлива, това, че съм неуверена и ТОВА, ЧЕ СЕ ПРЕДАВАМ.[/color]
Много точно си описала последователноста на мислите ми и логическото заключение от това На моменти успявам да се убедя, но на моменти страхът е по-голям. И ти си права че страхът от самата мисъл и това което ми причинява ме кара да се предавам.Колко е глупаво един напълно здрав човек, да се чувства като мен, да похабява живота си и да търси помощ за неща, които другите не забелязват.Трябва да се науча да живея като другите, трябва да се преборя с това, трябва да извоювам щастието си .Благодаря ти Лейди, както винаги - много ми помогна. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Можеш, разбира се Сега си в криза и сигурно не ти се вярва, но можеш да се справиш!
Опитай, когато усетиш, че се случва, да си представиш следното - че гледаш в огледалото човек, в когото си влюбена. Просто си го представи, усети трепета на това, че го виждаш, усмихни му се, гледай го и му казвай с очи колко безумно си влюбена! Аз го правя, в началото е странно, после ме увлича, става ми интересно да играя тази роля и накрая вече се заливам от смях, като си представя как изглеждам отстрани Опитай, отпусни се и си го представи. Опитай да го направиш и когато усетиш, че имаш ПА, и когато си спокойна, и после ни разкажи, дали има разлика, какво е чувството.
Това е страхотна идея. Ще я пробвам непременно. Не винаги съм била такава, така че би трябвало да мога да върна нещата назад. Благодаря ти. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Но още повече ме шокират почти еднаквите неща,които ни стряскат и тревожат.Защото едно такова съвпадение не се е случило с близки приятели.А изведнъж откриваш в нета хора,които имат същите страхове,проблеми,тревоги и неувереност като твоите.
Повярвай ми, не по-малко изненадана съм!!! Но това наистина носи едно успокоение, което ми е много ценно.
Иначе, от вчера съм добре, даже в добро настроение.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 30, 2008 6:26 pm Заглавие:
Jane Eyre написа:
Bibini написа:
Но още повече ме шокират почти еднаквите неща,които ни стряскат и тревожат.Защото едно такова съвпадение не се е случило с близки приятели.А изведнъж откриваш в нета хора,които имат същите страхове,проблеми,тревоги и неувереност като твоите.
Повярвай ми, не по-малко изненадана съм!!! Но това наистина носи едно успокоение, което ми е много ценно.
Иначе, от вчера съм добре, даже в добро настроение.
Да,затова се радвам че открих форума и хората тук.А за теб много се радвам Продължавай в този дух. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Поопо - убедена съм, че ще се справиш - просто нещата не стават от днес за утре. Тази травма ти е създавана с години - начин на поведение, модели на мислене и тн. Това е нещо, което ти си развивала с години - и сега пак с години малко по малко трябва да ги намираш тези грешни модели, да ги разваляш и да ги заместваш с нови. Това е дълга битка, в която променяш не косата си, не нещо единично - ти променяш цялото си същество. Преподреждаш всички тухли, които се клатят в колоната си, за да я направиш здрава, хубава и стабилна.
Ще има моменти, в които ще се отчайваш, ще има моменти, в които вече ще виждаш резулттите на своята промяна. Но както всичко в този живот - не може да има само хубави неща и да кажеш - от тук нататък нищо лошо няма да ми се случва. Ще ти се случва, но разликата е в начина, по който ще го приемаш и бързината, с която ще го преживяваш.
Просто имай търпение, прави нещата, за които говорим и бавно с всяко едно повтаряне ще си крачка напред.
Просто се опитвай да разсъждаваш повече, вместо да чувстваш. Емоциите внасят цвят в картината, но когато картината стане прекалено цветна - се губят контурите и идеята на картината. За това гледай да не позволяваш много много на емоциите да надделяват - усещай се в началото, когато ти идва някаква такава мисъл и я пресичай с рационално решение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Днес съм малко по-спокойна благодарение на лексотана Вчера беше един ад за мен, цял ден спазми и позиви за повръщане, страх треперене и всякакви други гадни чувства Сигурно съм имала ПА Лицата на хората ми се виждат някак си неестествени и размани, всеки ми крещи че трябва да се стегна и че всичко зависи от мен Ако можех щях да го направя, но вчера не На практика знам всички тези неща Лейди за които си писала , но странно защо не винаги се получават Как да рационализирам когато цялата съм топка от нерви и не се чувствам добре Човек може да следи целенасочено мисълта си и да и въздейства когато е спокоен, а в такова състояние е немислимо И въпреки всичко ще продължавам да се боря, защото искам да живея пълноценно Знам че няма да стане изведнъж Но аз вече един път постигнах някакво трайно равновесие, защо да не се получи пак Странно защо не мога да се отърва от чувството че ми се е случило нещо страшно и от там тази неувереност че всичко е наред и тревожността и атаките Благодаря на всички за разбирането СТРАХОТНИ СТЕ _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Поопо - ти имаш тази неувереност и тревожност от родителите си и от начин на възпитание грубо казано. НО това страшно нещо, което ти се е случило Е ОТКЛЮЧИЛО паник атаките. И двете неща участват. Но при всички положения, каквото и страшно събитие да ти се случи - ти щеше да имаш паник атаки.
Има хора, които ще преживеят същата трагедия, като твоята - но няма да получат паник атаки. Могат да изпаднат в тежка депресия, могат да полуеят, могат да се оправят по-бързо - това КАК ЩЕ ПРЕЖИВЕЕШ НЕЩО И КАК ЩЕ ГО ПРЕОДОЛЕЕШ е свързано с тази неувереност, за която говорим тук..
Аз съм загубила родител, някой се е преместил в чужбина, трети е преживял катастрофа - и всички имат паник атаки...а историите им са различни. Н е важно какво ги отключва - защото проблемът за решаването се крие в начина, по който ти се справяш с нещата. Ако ти си стабилна - ще те поклащат лошите събития, но ще се изправяш много бързо и пак ще си стабилна. Ако си нестабилна - един тежък удар може да те срине. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Знаеш ли вчера не издържах и отидох до психиатърката И тя ми каза същото - "абе хората какви работи вършат и не им пука , а ти се тръшкаш за всяко нещо Какво да направя като характера ти е такъв" Та и ти имаш право че така съм възпитана. Все си мислех че съм възпитана добре, но явно не.Ето виждаш ли пак се завъртам в този омагьосан кръг - всичко зависи от мен, от възпитанието ми, от нагласата ми, от мирогледа ми , аз не се справям и от там не се харесвам. Питам се как съм живяла досега. какво толкова се промени, че ме срина така. _________________ Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Сега си в криза и сигурно не ти се вярва, но можеш да се справиш!
Аз го правя, в началото е странно, после ме увлича, става ми интересно да играя тази роля и накрая вече се заливам от смях, като си представя как изглеждам отстрани 
Опитай, отпусни се и си го представи. Опитай да го направиш и когато усетиш, че имаш ПА, и когато си спокойна, и после ни разкажи, дали има разлика, какво е чувството. 
Да не говорим, че имаше изказвания от рода на "Ураа, няма да умрем от глад", след като опиташе някое мое ястие, все едно се подиграваше 
С тези думи?