Значи има лични съобщения. Горе от "Потребители" намираш моето и има едно бутонче "лично съобщение" натискаш на него и ми пишеш само на мен. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 38 Местожителство: italia
Пуснато на: Вто Дек 04, 2007 11:45 am Заглавие:
zdrasti..
da malko bqh sprqla!mi nasilvam se da se spravqm s atakite,i pak ponqkoga uspqvam,ponqkoga ne...
obiknovenno weekenda se 4ustvam po dobre ot sedmizata.....za6to li?...
osobenno tozi weekend be6e super emozionalen.nali ne sum si v bg(a po ne znaini pri4ini sega se 4ustvam po bulògarka ot predi)vsi4ko milo i rodno me vle4e,4e pomuknah priatelq si i negovote roditeli v edno grad4e namira6to se na 300km ot grada v koito jiveem,za6toto ima6e prezentazia na edna kniga ot edna bulgarska profesorka,arheolog i ima6e bulgarski grupi koito peeha....be6e mn qko...dva dni ne bqh na sebesi opt vuztorg.. i na kraq me hvanaha ludite i revah kato bqsna...i o6te mi e emozionalno daje...
trqbvat mi emozii,polojitelni za da se vuzstanovq
da se nadqvam 4e 6te mi minat tezi ataki....zabelqza sum 4e v posledno vreme atakatite kogato usetq nqkakva promqna v men..ili mi se razhlopalo surzeto ili ne6to drugo i izbesnqvam...
zeluv4izi!do skoro
Като ти е интересно и толкова емоцинално не се и сещаш за атаките нали
Междудругото искам да отбележа, че се усеща мааалко по-надъхано от писаното ти.. някак си.. по-нестресната си... Браво.. като чета първите и тези постове.. има разлика _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 38 Местожителство: italia
Пуснато на: Сря Дек 05, 2007 5:16 pm Заглавие:
da se nadqvame 4e ima promqna..i az se use6tam po spokoina sega,no vse o6te ne taka kakto bqh..
ako ima promqna vinata e v teb
da obiknovenno kogato ima za kakvo da mislq i kakvo da me otvli4a dostatu4no zabravqm za atakite...ne 4e postoianno mislq za tqh,no kogato trqbva da izlizam sama ili usetq ne6to po stranno....predi be6e bukvalno vsqka minuta.imah ataki na vseki polovin,edin 4as..be6e ujasno.opredeleno sega e po dobre,no mi trqbva o6te sila i volq da se borq 4e ostanaha malko,no silni strahove.sega sa 2,3 ne6ta no mi e mn trudno da se spravqm sama s tqh...
opredeleno mi pomagat razgovorite tuk
zeluvki.4ao
Кои са тези неща - тахиокардията, смъртта и....да си сама.? АКо са тези имаш само 1 страх... защото другите са му производни.
И да те питам с домашните до къде си..оставаш ли сама.. излизаш ли сама?? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 38 Местожителство: italia
Пуснато на: Сря Дек 05, 2007 8:27 pm Заглавие:
s doma6nite sum dolu gore sama ostavam az po prinzip sum sama to i tam trugna vsi4ko spored men.za izlizaneto samo ako mi se naloji,obiknovenno imam vse o6te trudnosti.golqm zor mi e da znae6.
a za strahovete...sega kato mosliq e naistina edin kakvoto i da po4ustvam me e srah da ne umra ot nego.toest staha mi e edin da ne umra... daaaa
ne obi4am da mislq za tova stava mi gadno.sqka6 otbqgvam tazi duma,daje i kato govorq ili zvunna na priatelq mi kazvam strah me e da ne mi stane ne6to,ne strah me e da ne umra.tova qsno pokazva 4e tazi duma se otbqgva ot men i straha vklu4etelno.priznavam za hilqdi strahove,no za tozi ne govorq a vsi4ki sa svurzani s nego...i ti li si taka?
И трябва да говориш за него...трябва да го приемеш. Там е разковничето.
Разкажи ми когато се замислиш за смъртта какво мислиш..какво точно мслиш?
Аз не мога да си обясня какво ще ми се случи.какво ще чувствам и.. как така няма да се сабудя... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 38 Местожителство: italia
Пуснато на: Чет Дек 06, 2007 1:09 pm Заглавие:
ami az ne znam.....ne iskam da me nqma,gadno mi e kato si pomislq kak taka nqma da me ima.strah me e 4e 6te stane predi da sum napravila mn ne6ta koito iskam,da imam deza,da se omuja i t.n kakto normalno si minava jivota na 4ovek....znam 4e i babi na po 80,90 godini ne im se umira.znam 4e nikoga ne si gotov tova da se slu4i,puk i nikoi ne te pita...mnogo raboti mislq...nai mnogo za tova 4e nqma da me ima,4e nqma da buda s horata koito obi4am,4e nqma da pravq tova koeto sum pravila...stranno e,gadno e.znam 4e 6e se slu4i vse nqkoga,no sqka6 ne iskam da go priema.ne znam vsu6tnost za6to me e stah..to kato umre6 ne misli6,ne 4ustva6,taka 4e tozi problem otpada,no gadnoto e predi tova,ako ima6 vreme,ako znae6 4e umira6...ujasss trupki me pobivat.dai da ne govorim za tova 4e sega zql den za tova 6te mislq...4e sum i sama v ku6ti
Ами то е достатчно активна тема вътре в теб така или иначе. Ако я говориш - ще я осъзнаеш и по-лесно ще я приемеш. Ако я подтискаш - тя ще се опитва да излиза..чрез атаките...
Не бягай от нея...излей си го, говори ми колкото се може повече...когато отпуснеш напрежението от страха, ще намалиш и напрежението в себе си.
Представяш ли си как ще стане... когато те обхване този страх..на момента какво мислиш? Когато ти дойде атака.. надали мислиш, че няма да те има за близките ти.. Първоначалната мисъл на човек е егоцентрична..от нея произлиза страха. От какво те е точно стра.. за какво мислиш, когато решиш, че тъпата тахиокардия ще те довърши? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 09 Окт 2007 Мнения: 38 Местожителство: italia
Пуснато на: Пет Дек 07, 2007 1:04 am Заглавие:
abe ne znam....sqka6 ne mislq kogato imam ataka.
strah me e i tolkova...strah 4e 6te umra i vsi4ko 6te svur6i.ne mislq kak 6te umra,dali 6te boli i takiva ne6ta...neznam ne se zamislqm.o6te po malko kogato imasm ataka,togava samo 4ustvam,sledq vsqka reakzia na tqloto mi.
ne znam ti kak si?ne znam razbira6 li me?az ponqkoga ne!struvat mi se stranni ne6tata,naprimaer sega kato govorq za smurtta,stranno mi e za6toto az daje i ne mislq za neq.sqka6 sum q skrila tolkova dulboko 4e sama ne mogaq da q otkriq!znam 4e moje bi vsi4ko idva ot tam,znam 4e ako ne razre6i6 edin problem a go skrie6 nqkade toi se zavru6ta i te trovi postoianno,dokato ne go razre6i6.znam 4e i s tova e taka,no kak?...kak da go priema?kazvam si 4e iskam da jiveq v su6toto vreme razbiram blestq6toto 4e s tezi strahove ot vsi4ko daji i ne jiveq normalno....ponqkoga si se qdosvam na sebe si i kazvam mainata mu na tova surze,ako 6te se pruska da se pruska,tukmo 6te se oturva i bez tova ne pravq ni6to ot strah da ne bi da spre.super glupavo mi se struva da se srahuvam ot ne6to neizbejno,vse edno da se strahuvam da rodq dete,za6toto znam 4e 6te umre...glupavo e razbiram go,no utre pri porednata mi tahikardia ili tejest v surde4nata oblast sraha 6te mi zavladee mislite...
neznam!
ti znae6 li?
zeluvki.
Ами какво да знам... знам че не е само осъзнаването. Измислянето на "е какво от това, знам, че смъртта е... и че ще..." е само поредното обяснение, което да затули проблема. Не е въпроса да намериш обяснение, което да ти се стори добро и да знаеш на практика как стоят нещата и на теория. Трябва дори най-абсурдното нещо, което мислиш да го кажеш, да го вземеш под внимание. Всички знаем как трябва да се направи и как е разумната част, но... когато сме в ситуация действаме по другия начин. Така е и с този страх. Не казвай как ЗНАЕШ, че трябва да мислиш... а КАКВО мислиш.
Аз знам, че ще умра, и че е нормално, и че сигурно ще е някаква секунда и повече няма да го мисля и чувствам...че е като приадането ама без да се събудиш..да това ЗНАМ, но това, което ми се случва на паник атака е да си мисля само "НЕ ИСКАМ ДА Е СЕГА"....това, което те тормози си стои вътре и когато се опиташ да го пуснеш...го запушваш със следващата доза обяснения как ТРЯБВА да се чувстваш.
Какво мислиш, какво те плаши..това ми кажи. Не ми казвай колко глупаво знаеш, че е или колко разумно мислиш през останалото време. В момент на атаката стрхът иска да излезне и тогава най-много той си личи...най-много си подава главата да каже "ЕТО МЕ"..виж го тогава и го разбери какво е.. а не какво трябва да е. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте Петя и Lady.
Съпругата ми има ващите проблеми. Рядко се е стигало чак до паник атака, може би 4-5-6 пъти, но и това ми стига да ме уплаши. Как мога да и помогна. Разговаряли сме хиляди пъти за страховете който има, винаги черни мисли са и в главата,ако я боли рука има тумор, ако някои роднина пътува, звъни през 4ас и ежесекундно си мисли за най-лошото. Има абсолутно всички ваши симптоми, страхове. Само пристъпите са по рядко. Не обича да остава сама, да излиза сама, споделя този си проблем само с мен. Опитвам си да и обесня че не бива да си мисли винаги най-лошото..и тя казва "Не мога да го контролирам". Не говоря за пристъпи...по принцип...с лошите мисли...А това вреди и на нея като човек и на връзката ни.Страх от смъртта, собствена и на близките, даже не на приятели, а само на роднини. 4ува се много често с майка си и си говорят дълго, Аз взех да си мисля че и техните са виновни за тея нейни състояния,лубовта им я прави по слаба, по негодна да се справи сама с проблемите-смятате ли 4е може да съм прав - при вас как е. По горе бяхте писали, 4е по добре да се оправя сама, да не търси помощ от другите, Lady mai go беше формулирала много то4но, 4e вниманието на другите те кара да искаш още внимание, 4е те прави зависим от тях, мислиш си че не можеш да се справиш сам. Та исками се да напишете по някои ред, дали според вас родителите ви, чрез лубовта си не са предизвикали 4увство в вас че не можете да се справите сами...4е имате нужда от някой , винаги и повсяко време да е около вас, дори и да не може да ви помогне при пристъп. Защо петя си мисли 4е приятеля и може да и помогне, а докторите в болницата не.
Дайте ми съвет моля аз какви мерки мога да предприема, но моля ви ,не какви искате да са приятелите ви когато получавате пристъп, а по скоро какви трябва да са, за да могат да ви помогнат по прицип да решите проблема. Виждам че сте осъзнали това че те с прекомерни грижи не ви помагат, което много ме радва.
Поздрави... ще си помагаме взаимно не се боите..всичко е в главите ви..не се умира от това...с вас сме всички
Значи това, което мога да ти кажа аз е, че мисля че трябва да си заинтересуван, да я изслушаш когато се оплаква и да и казваш, че по-вероятно е друго по-нормално нещо. Защото ако ти не и обърнеш внимание да я изслушаш, тя си казва 'има ми нещо, но той просто незнае какво е защото не ме взиа насериозно". В смисъл хубаво е да я изслушаш, но след това с видимо спокойствое да и кажеш, че не мислиш, че е нещо притеснително.
Но ти си нещо като второстепенна роля. По-важното е тя да се интересува от това какво и е и да рабере, че нещата идват от психиката. Както е Петя. Тя е тази, която е притеснената - и понеже в нея е проблема е важно тя да го осъзнае и да иска да се промени. Аз дълго време на теория знаех, че ми е психически проблема, но всеки път като ме заболеше нещо и си мислех, че е тумор и си мислех "психическо, а? ей сега като ми стане нещо наистинаще видите, че е имало нещо, което е истиско и сте го пренебрегнали". Когато се хванах как го мисля по време на криза - ми стана ясно, че на тероия да ги наеш е едно, а да ги вярваш - друго.
За това бих искала да те попитам ти как оценяваш жена ти - смяташ ли, че тя осъзнава, че е психически проблем? Също така имало ли е отключващ момент - загуба на нещо или някой важен човек или друго нещо, помяна голяма в живота и? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Чет Дек 13, 2007 6:04 pm Заглавие: паник атаки
Здравейте аз също съм с паническо разтройство от около година. Пих 6 месеца dianxit и се чувствах добре. Сега обаче 1 месец по-късно нещата започнаха пак да се повтарят. Досега съм имала 2 по-сериозни атаки и се страхувам, 4е ще продължат.Намерих една хранителна добавка и искам да питам дали някои е пил от нея и на каква цена може да се закупи.
A-Я Първият билков екстракт от
блатен тъжник побеждаващ стреса
Течната форма на екстракта гарантира бързото проникване и всмукване на биологично-активните вещества в кръвоносната система.
В състава му наред с добре познатите билки като:
маточина,
жълт кантарион,
валериана,
лавандула,
хмел, присъства и
блатен тъжник.
Не съм я чувала, но... по съставките съдя.че няма да ти навреди... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 2:24 am Заглавие: може ли да се присъединя
Здравейте! Надявам се няма да имате нищо против да се включа в отбора на борешите се. Не успях да прочета всичко, но колто можах да видя, все едно за мен говорите. Ще продължа да чета и дано открия нещо което да ми помогне да се измъкна от блатато. Пожелавам и на всички които имат подобни проблеми по скоро да успеят да се справят.
Най- много съжалявам че минаха 10 години от живота ми, за да науча,че проблема явно не е във физическото, а психичното здраве. Само дето все още като се появи пристъпа си казвам ето карай, сега ще се мре вече.
Понякога си мисля, че ако знаех с какво си имам работа още в началото щяхда се справя.
Дори ми е неловко, че пиша защото се повтарям с вашите истории, но пък от друга страна може би е полезно. Както бе споменато някъде във вашите споделяния, по този начин разбираш че не си сам. И страшната болест която смятах че никой не е в състояние да открие просто мъчела една голяма група хора.
При мен нещата заочнаха когато бях на 22. Срещнах я на един летен лагер. Момиче с което станахме добри приятели за времето през което бяхме там. Пет години по късно, когато завършвах средно образование,я срещнах отново на една ученическа бригада. ( Ако някой от вас е ходил на подобни мероприятия, може би знае как се крадяха готови касетки с реколта от съседните бригадирски групи). И тъкмо когато отмъквахме поредните касетки се засякохме с група момичета които си работеха съвестно ( не като нас). Тя беше една от тях, бе станала истинска жена. Срещата беше неочаквана и доста вълнуваща. Излизахме заедно като приятели, но се влюбих в нея страшно много. За съжаление си имаше приятел, после аз заминах да учав друг град и так и не се получи между нас. Много ми бе трудно тогава. Сякаш светът се бе сринал. Не правете като мен! Аз не споделих с никого, всичко си кътах в мен. Реших да започна отново да спортувам, да махна напрежението. Сутрин тренировка, цял ден по лекции, вечер тренировка, после с приятели,малко сън и онези душевни терзания . И така около месец.
После обаче кошмарът дойде. След една сутрешна тренировка, тругнах както обикновенно на занятия, но по пътя ми се замая главата имаше сърцебиене, неща които ме уплашиха. Защо на мен, какво става? Лекарката в студенска поликлиника каза - "Високо кръвно край на тренировките". От там започва великата одисея. Лекаства които не помагат, няколко вида. После спрях всичко, и в двата случая ми беше все зле.Вие ми се свят, като се смея с глас пак ми се завива свят, като говоря по дълго време силно, пак така. Абе кофти ситуация, от която няма измъкване. А годините се нижат, мисълта че нещо става се е загнездила в душата и се самоанализирам всяка минута. Да трепне сърцето и казвам " Ето почва се , става ми лошо и т.н". Меря си пулса постоянно а той все около 100...110. Постоянно съм на тръни какво ще се случи. Нали ми кават че имам проблем с кръвното, като трябва да го меря, повечето пъти 140/100. И си казвам - в семейтвото ни има хипертоници, ама аз на всичко отгоре се чувствам и гадно. Все това ми е на мен в главата. И така през годините симптомите се променят, само гадното чувство си е все същото че нещо има нещо което пречи да се живее нормално.
Понеже по едно време нещата загрубяха много, отидох на кардиолог. Уж всичко е наред, ама за ускорения пулс и кръвното ми даде лекарства (някакви минимални дози), доста време ги пия. Кръвното ми е в норма, а пак ми е гадно.Спрях лекарствата за кръвно -пак е в норма. Явно че не е там проблема, тогава попаднах на един невролог който каза "паническа атака" и " нерво вегетативна дистония ", даде лекарства - 6 месеца поносимо. После каза спираш ги за да не се пристрастиш. И ги спрях. Проблемите се завърнаха, не бяха минали съвсем, но сега пак ги има.
Какво да кажа за тях, понякога си мисля че едва ли мога и да ги опиша. Стягане в гърдите, просто не ми стига въздух. Сухота в устата, периферното зрение отива по дяволите, когато се храня имам чувството, че ще се задавя. Понякога храната спира до гърлото и не можеш да я преглътнеш или толкова ти е суха устата че искаш да преглътнеш а не можеш, имаш чувство че ще се строполиш. Вечер като си лягам се случва както сте описали, тъкмо се унасям и заспивам и ето, сепвам се или по някаква причина се опитвам на сила да се събудя. И ефекта е силно съцебиене, което ме кара да скоча от леглото. Тогава идва следващия шамар, към бясното сърцебиене се прибавя виене на свят. Бързам да изпия една чаша с вода после таблетки мента глог и валериана и лягам. Първо полу-седнал, после легнал и накрая заспивам. Случва се очите ми да се затварят сякаш са залепени, а в същото време да усещам колко ме стяга в областа на сърцето и да се стряскам от наближаващия край . Просто ужасно се получава.
Но , все пак явно има надежда. Колкото и да е трудно. Имам задължения които ме карат да успявам да живея с проблема си. За целия този период, успях да завърша образованието си, имам семейство, имам дете, смених 3 работни места по мое желание. Имам добра работа и би трябвало да се чувствам щастлив. Но не смея да се радвам истински на живота. Когато има светли дни се чувствам прекрасно, но започва да ме мъчи мисълта. Толкова хубаво не е на хубаво. Кога ли ще ми стане гадно, а? Етоо ! Започва май ?! В подобни ситуации чак аз не мога да се търпя. Но повечето пъти аз съм губещият за съжаление.
Дори установих че когато съм натоварен физически проблемите рядко ги има. когато реша да почивам, ей така нищо да не правя и се появяват.
А как седи въпроса с кафето при вас? Вече не знам внушавам ли си или наистина когато пия кафе и се скофтям, ама като по учебник. Сигурно вече ви е много смешно, но от 10години насам до сега, да съм изпил най-много 10-15 кафета и резултата в 90% от слуаите е трагичен за мен. Кризата ми е в кърпа вързана. Ще ми е интересно да разбера как е при вас.
Дри най-близките ми приятели не знаят, за този мой проблем с гадните усещания. И тъй като още преди да се подредя така, не бях привърженик на алкохол и цигари нещата с тях и на този етап са си така. Та в тази връзка приятелите все се шегуват , че който не пиел от кръчмата , пиел от аптеката. А дори не подозират колко много важи за мен това в случая.
Най ме е яд че вече уж знам какво ми е, а не мога да го преодолея. Изчетох разни неща повъпроса, на един руски психолог, книгата на Норбеков. И си казвам , няма да се ядосвам да се притеснявам за неща които не зависят от мен и не мога да ги променя. А се случва както си седя и уж всичко е наред и ме връхлитагадният пристъп и започват мъките.
Леле , колко неща станаха. Прекалих, определено. Едва ли някой ще ги изчете май. Но поне споделих със сродни души които ще ме разберат.
Остава по някакъв начин да открием и как да станем отново същите хора без страхове. Или поне без подобни страхове.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
daaaa