Психология

..или как да.. направим живота си по-приятен !


  


| Стани наш приятел - Вземи банер оттук и сложи на твоя уеб сайт



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 505 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 26  Следваща
Паник атаки 
Автор Съобщение
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение Паник атаки
zdraveite!dobre 4e otkrih tozi forum....misleh 4e poludqvam ili umiram :wink: poznato a?neznam kakva e pri4inata no ni6to ne pomaga mai i po zle stavam.po4ti vsqka ve4er se sdabujdam sus ujasno surzebiene i ne znam kade se namiram...zapo4vam da se tresa i sabujdam priqtelq si!toi zapo4va da mi obesnqva 4e nqma ni6to stra6no 4e e samo pristup i 6te mine no az ne vqrvam.mislq 4e surzeto mi 6te spre ot tova burzo biene.a sum med sestra i znam 4e i do 200 udara v min stiga i ne spira,no ne moga da go preodolq....hodq na terapiq pri psiholog no ne pomaga osobenno.ne pia antidepresanti...nqkakva ideq da imate kakvo da pravq?imam strah da izlezq na ulizata sama.stoia v ku6ti po zql den kato ne sum na rabota.mnogo mi e kofti zaradi tova... :(


Вто Окт 09, 2007 2:09 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
ММда, определено звучи УЖАСНО познато.
Първото нещо, което бих те посъветвала е да проумееш, ама наистина да проумееш, че проблемът е в главата ти - не е болест, не се умира, дори не се припада от страх. Когато се събудиш вечер така - това, което прави приятелят ти е много добро - кажи си "просто криза" стани от леглото, отиди до кухнята, пий една чаша вода или до тоалетната - наплискай си лицето или каквото и да е, което да те поразсее и когато се почувстваш по-спокойна си легни. Когато това се повтори няколко пъти - то вече няма да те плаши и ще позатихне.
Аз съм писала доста по тази тема, но ще го напиша пак. При мен, когато започнаха тези атаки започнайх да си задавам въпроса - къде бъркам в живота си. Приех, че това е червена лампа за нещо, което трябва да променя. И е така! ОТЛАГАНЕТО. Когато имам ситуация, която ме притеснява - бягах от нея, отлагах я и си се задълбочавах в страха. Спри да отлагаш - излизай - сама. Трябва да се изправиш срещу този страх, защото иначе тои ще те победи. Надъхвай се - "абе да не съм накапана бе, колко хора инвалиди има и живеят и се справят, а аз здрава и права се лигавя да се страхъвам. Какво ли им е на тези хора, които имат истински проблем и въпреки всичко се борят с живота си, а аз седя и се страхувам". Когато исетиш, че някоя ситуация те притеснява - стискаш зъби и я правиш независимо от всичко. ПАНИК АТАКИТЕ СА ПЛОД НА СРАХА НИ И ОТЛАГАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТИТЕ. Не се затваряй, ядосай се, обиди се на себе си дори, че се поддаваш на тъпия страх. Кажи си, че няма да си зависима. И най-вече научи се ДА НЕ ОТЛАГАш И ДА НЕ СИ ПРОМЕНЯш ЖИВОТА ЗАРАДИ СТРАХ. Не се възприемай като болна, като по-различна от "нормалните хора", защото незнаеш колко от тях се борят ежедневно с някакви неща.

А иначе, както е писано в темите - жълтият кантарион е естествен антидепресант. Прави си по-едно чайче преди сън и като си легнеш си кажи "тая нощ пак ще се събудя - и какво от това, ще пийна вода и ще го изтърпя". Когато спреш да мислиш, че ти се случва нещо уникално само на теб, сериозно - то ще изчезне, защото вече няма да те е страх. Не се опитвай да избягаш от кризата - така ти я задълбочаваш. Както трябва да се научиш да не избягваш трудностите. Просто тя ще се случи, ще мине кризата и готово. Така трябва да мислиш за нея и когато го направиш - тя вече няма да те плаши.

_________________
http://center.kak-da.info


Вто Окт 09, 2007 4:37 pm
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
blagodarq ti za otgovora :) vsi4ko zapo4na da mi se slu4va kogato se premestih da jiveq v druga durjava(taka kato se zapoznah s priatelqt mi koito ne e bulgarin) bez roditeli,bez priateli.edinstvennia na kogoto moga da raz4itam e toi...i vsi4ko zapo4na!otna4alo kato krizi na tahikardii nqkolko meseza po kusno i tezi ujasni ataki.opitvam si da si povtarqm 4e vsi4ko 6te se opravi,4e ne e ni6to lo6o(tei kato si napravih edin kup izsledvania) no kogato mi se slu4i povqrvai mi ni6to ne e v sustoianie da me ubedi 4e tova e samo panika....pri teb sprqha li atakite?bqh 4ela nqkade 4e ne se lekuva!razbrah 4e si se spravila s pomo6ta na homeopat!bi li mi dala po ve4e informazia?blagodarq :wink:


Сря Окт 10, 2007 2:57 pm
Профил
Наш човек
Наш човек
Аватар

Регистриран на: Нед Фев 04, 2007 8:33 pm
Мнения: 1262
Местоположение: София
Мнение 
petya kancheva написа:
blagodarq ti za otgovora :) vsi4ko zapo4na da mi se slu4va kogato se premestih da jiveq v druga durjava(taka kato se zapoznah s priatelqt mi koito ne e bulgarin) bez roditeli,bez priateli.edinstvennia na kogoto moga da raz4itam e toi...i vsi4ko zapo4na!otna4alo kato krizi na tahikardii nqkolko meseza po kusno i tezi ujasni ataki.opitvam si da si povtarqm 4e vsi4ko 6te se opravi,4e ne e ni6to lo6o(tei kato si napravih edin kup izsledvania) no kogato mi se slu4i povqrvai mi ni6to ne e v sustoianie da me ubedi 4e tova e samo panika....pri teb sprqha li atakite?bqh 4ela nqkade 4e ne se lekuva!razbrah 4e si se spravila s pomo6ta na homeopat!bi li mi dala po ve4e informazia?blagodarq :wink:

Кой каза, че не се лекува! Ужас! Как може да говорят така и да отчайват хората!?!
Лекува се. Ако не беше така, за още щях да си треперя като лист всяка вечер, да не мога да спя и да си чакам инсулт (поне инсулт). Аз също се лекувах с хомеопатия, тъй като този метод на лечение няма страничните действия на другите лекарства и не води до пристрастяване. Сега спя като бебе и никой не може да ме разстрои :)
А за твоя случай... щом животът ти се е стекъл така, ами нормално е в един момент нервите ти да се скапят. Имам и други познати, които са в чужбина и са минали през това. Даже и с наши съфорумци в чужбина се е случвало...
За хомеопатията - най-добре е да отидеш на лекар-хомеопат. Ама да има диплома за лекар де, да не е някой шарлатанин. Аз лично не мога да ти препоръчам лекарство, защото има сигурно десетки лекарства и всяко от тях е подходящо за определен тип човек и за различни симптоми. Пример: Когато моята лекарка се колебаеше кое от две лекарства да ми изпише, тя ме попита: "Олеква ли ти като уринираш?". И взе решение на база моя отговор.
Ей заради такива тънкости аз не смея да препоръчвам лекарства. Най-добре е да те прегледа хомеопат. Успех и няма страшно - лекува се!

_________________
Луда съм, еййй!


Сря Окт 10, 2007 3:14 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Здравей отново,

Разбирам те напълно, за сжаление много добре знам, че когато дойде моментът - всичко е ужасно реално и не може да ме убедят, че е само в главата ми. При мен се случиха след като почина майка ми, но като цяло когато ги учехме тези атаки, ни казаха, че причините са обикновено голяма промяна към която трябва да се адаптираме преждевременно. Както е при теб пренасянето, особено в чужбина. Напоследък имам 3-ма познати, при които се е случило след преместване в чужбина или провинцията - каквато и да е нова атмосфера и промяната те паникиосва.

Аз много случайно научих за тази лекарка, която лекува с хомеопатия. Тъй като бях пила атидепресанти и беше станало по-зле, а голяма част от моите проблеми беше именно недоверието в лекарите (покрай мама), и особенохомеопатия.. бях много скептична. Отидох, просто защото осъзнах, че лекарите не могат да ми помогнат. Естествено промяната започна да настъпва след месец, но сега съм много по-стабилна. Имам кризи от време на време, но те не са толкова силни и на-вече мога да се контролирам. Разпознавам ги и чакам да си мине. И така страхът от тях намалява и кризите също. Лекарката е в България, София. Ако искаш мога да ти дам координати, да отидеш на преглед. При мен подейства и съм и ужасно благодарна. Аз много и анализирам какво ми се случва, открих това за отлагането и това, че трябва да се изправяш срещу страховете си и най-вече да не гледаш на промяната като на заплаха. Опитвам се да си напивам в главата, че не мога да живея по толкова сигурен начин, защото той става затвор. Оцеляват тези, които се приспособяват. Трябва да тистане мото:)

А относно лечението - мисля, е когато променя живота си и начина си на мислене - лечението е следващата спирка. Имам познати, които са се оправили, но най-вайното е да разбереш, че ТОВА НЕ Е болест за лекуване - не с хапчета, а с промяна на мисленето ти. Само ти можеш да се излекуваш. Никой лекар не може да ти даде хапче, което да промени твоят начин на мислене и приспособяване. Работи най-вече в тази насока - там е ключът според мен.

А хомеопатичните лекарства успокояват симптомите и те издърпват на по-горно ниво. Когато кризите станат по-слаби, започваш да променяш мисленето си, иначе - си мислиш, че умираш и никой не може да ти помогне... първо повярвай, е не умираш - после поправяи мисленето. За това на мен ми помогна лекарката.

Успех и пиши.
Следя отговорите ти с голям интерес.

_________________
http://center.kak-da.info


Сря Окт 10, 2007 3:17 pm
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
zdraveite otnovo!blagodarq vi za suvetite i spodelqneto na prejivqnoto ot vas, pomagate mi mnogo.6te potursq nqkoi homeopat tuk kadeto jiveq.za na4ina mi na mislene se nadqvam da mi pomogne i psihoterapevta pri koito hodq....iskam da vi popitam i drugo-v perioda v koito polu4avahte tezi ataki bqhte li vmania4eni da sledite vsqka reakzia na tqloto si i pri nai bezobidnoto ne6to da si misliti 4e e ne6to super opasno?moje bi za6toto sum med sestra i sum zapoznata s klini4nata kartina na mn zabolqvaniq postoqnno otkrivam simptomi na nqkoe zabolqvane...v posledno vreme sum se vmania4ila da si merq kruvnoto nalqgane... pri vsqko ne6to koeto po4ustvam(glavobolie,viene na svqt ili nqkakvo drugo nerazpolojenie).postoqnno si mislq 4e e visoko a v deistvitelnost ne sum go izmervala po visoko ot 140/80 i to mn rqdko.popstoqnno aparata za kruvno e v 4antata mi.mnogo moje i da mi se smeqt,no na men mi se pla4e...kato luda stavam.kaja li si 4e sega trqbva da si izmerq kruvnoto dokato ne go vidq 120 ili 110 ne spiram da go merq....poludqvam sigurno...panikite mi preminavat v hipohondria...sram me e :oops:
kakvo mislite za tova?


Пет Окт 12, 2007 6:16 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Не полудяваш. Това е СУПЕР нормално. Аз и до сега съм така. Когато бяха много силни кризите беше постоянно. Примерно седя на компютъра ми и съм си подпряла ръката и естествено тя започва да изтръпва. И аз съм веднага.. какво ми се слъчва, защо ми изтръпва ръката, дали не е първа степен инфаркт или заболява ме главата от преспиване и вече имам рак в мозъка. Дори и сега, когато съм уж по-добре, ако нещо по-различно усетя с мен - атаката е веднага след това. Първо се плаша, после мисля. Аз доста литература четох по въпроса и го има обяснено, че има орган - бадемовидно ядро, което е мениджър на емоциите. И той не е свързан директно с главния мозък. Т.е първо минава от там информацията и после чак се осмисля от мислещия мозък. И когато нещо е нарушено във функциите на ядрото - то регистрира нормална ситуация като заплашителна. То мобилизира тялото за т.нар. реакция - борба или бягство и чак тогава мизлещият мозък си казва "какви са тези сигнали и защо тялото ми е стреснато" оценява ситуацията и вижда, че всичко е ок. Това е паник атаката в общи линии опростено.

Аз се усещах, че следя непрекъснато състоянието на тялото си. А нещо се промени - вече е повод за притеснение.

Лекарката ми каза една много добра мисъл "Когато чуеш в далечината шум от приближаващо стадо купита - не си мисли, че е стадо зебри, а стадо коне" Т.е когато те заболи главата не си мисли, че имаш тумор, а че си изморен.

Не се шашкай - лудите незнаят, че са луди. Щом ти се съмняваш - значи всичко ти е наред.

_________________
http://center.kak-da.info


Пет Окт 12, 2007 7:31 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
В този ред на мисли...страх ли те е от смъртта и ако да..какво точно от нея те плаши?

_________________
http://center.kak-da.info


Съб Окт 13, 2007 10:09 am
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
zdravei! da strah me e i to mnogo...za tova vinagi iskam nqkoi do e do men ako mi se slu4i ne6to da moje da me spasi :wink: kakvo me pla6i v smurtta li?4e 6te ostavq vsi4ko koeto imam i nikoga pove4e nqma da go vidq...govorq v 4astnost za horata koito obi4am.samo tova!ako znaeh 4e 6te moga da gi vijdam i da sum s tqh nqma6e da me e strah. tova e!


Съб Окт 13, 2007 11:48 am
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Ами това е в основата на всичко - страхът от смъртта, че не можеш да избягаш от нея и това те паникьосва. А този страх се отразява в болестите - те водят до смърт, загуба на хора (развод късане, смърт)..да останеш сама, защото нещо ще ти се случи и може да имреш..и тн. Ти се панираш за всчка заплаха в ежедневието, която свързваш със смърт.

Аз се плаша от моментът на настъпване на смъртта. Не ми е трудно, че няма да видя някой повече или нещо от този сорт, а от това как ще диша и изведнъж ще спре - "какво ще чувства, какво става с него, къде отива.." ей такива неща ме плашат. И напоследък гледам да работя върху това, да приема, че смъртта ще дойде и ще е толкова кратка, че няма и да разбера:) Че даже може да е приятният изход от болка или каквото и да е. Гледам възрастни хора или луди хора, които искат да умрат, но живеят и си казвам - за тях това е спасение. Трябва да поговорите с терапевта ти за страха ти от смъртта, в него ключът.

_________________
http://center.kak-da.info


Съб Окт 13, 2007 12:33 pm
Профил
Разбирач
Разбирач
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 8:48 am
Мнения: 102
Местоположение: София
Мнение 
Здрасти Петя, аз получих най-тежките атаки когато останах сам в САЩ. В смисъл живеех там от доста време, но когато останах сам, в нова квартира, нова работа, далече от дома и приятелите ми и направо дадох на късо. Про мен страха, че ще изперкам беше по-голям от този, че ще умра, но като цяло за 1 месец придобих фобии от доста неща. Принципно съм си описал нещата в папка "как да се справим с паническите атаки" и се надявам, че ще мога да ти помогна. Аз няма да ти давам кой знае какви съвети, защото не съм голям капаците. Само ще ти кажа нещото което ме мъчеше. Казвах си "да бе, хората ме разбират, ама не са зле като мен". Знаех, че и други имат такива проблеми, но мислех че моите са по-големи. После след разговори с хора с атаки разбрах, че всеки си мисли, че е най-зле. Не си, атаката не значи смърт. нито псохоатрия. Значи по-скоро много страх от невидим враг. Поне аз така мисля де. Но съвета ми също е да не стоиш много сама у вас, по-скоро апелирам към това да си държиш мозъка зает, иначе си мисли много черни неща.

_________________
Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.


Нед Ное 11, 2007 10:31 pm
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
zdravei..blagodarq ti za otgovora!znam 4e ne e dobre da stoia sama v ku6ti,znam su6to(koga ne sum v panika) 4e ot tova ne se umira nito se poludavq...no na praktika kogato me obhvane straha zabravqm vsi4ko!kazvam si to4no ei sega 6te mi se prusne surzeto ot tazi bezumna tahikardia...ili 6te padna...i vsi4ko tam i mi e mn trudno da izlqza sama ot tova polojenie i zvanq na priatelq mi ako ne e s men ili ti4am pri kom6iite...ujasno e!mislq si oba4e 4e horata koito nqmat tezi ataki ne mogat da me razberat,mislq si 4e 6te me vzemat za luda i ne obi4am mnogo da govorq za tezi ne6ta...ob6to vzeto dosta se ot4aivam za6toto ne spirat.pravq terapia s psiholog no vzeh da si mislq 4e ne pomaga.blizo sedmiza nqmah nikakvi ataki i v edin moment bez ni6to zapo4naha ot novo.ti sam li se spravi s tezi ataki? 4ao...


Вто Ное 13, 2007 9:51 am
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Петя аз дори и сега имам "лоши моменти". Въпреки, че съм вече по-добре пак има дни, в които съм...тревожна. Преди беше постоянно, после имах бели дни и тогава се стрясках, че "ето пак се връщат". Може би вече си на втори етап и ти. Поне си на правилен път. Те няма да узчезнат съвсем, но идеята е да се разреждат бавно атаките...

_________________
http://center.kak-da.info


Вто Ное 13, 2007 12:03 pm
Профил
Разбирач
Разбирач
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 8:48 am
Мнения: 102
Местоположение: София
Мнение 
Здрасти Петя
Нещото, което ми помогна много беше осъзнаването на това, че паник атаката представлява момент в който тялото ти заема режим на състояние в което е готово да се бори или да бяга както би било в природата ако има опасност. В днешния свят това ни пречи защото не сме в пещери. Когато живях в САЩ си купих книга която много добре обясни кой симптом какво значи според тялото ти когато е в този режим. Желанието да избягаш е защото те е страх(товя няма какво да се тълкува), сърцебиенето се ускорява и адреналина се вдига за да се стимулира цялото тяло с приток на енерги (както ми каза една лекарка, чувстото за припадане е само чувство защото в такъв момент последното нещо което може да ти се случи е да припаднеш). Ръцете и краката изтръпват защото донякъде спира притока на кръв, но това е с цел ако се порежеш примерно при борба или бягство да избегнеш кръвозагуба. Очите си ги чувсташ странни и фокусират в една точка защото търсиш ориентир към който да бягаш в момент на опасност. Просто нещо на подсъзнателно ниво ни казва, че има опасност, която реално я няма и това каря тялото ни да играе лоша шега на самите нас. Помогна ми мисленето тип "имам проблем ама мога и с него" защото преди това мислех "абе по принцип съм здрав бе, кво става" което ме натоварваше. Освен това при мен страха беше да не получа атака докато примерно карам със 120 км. в час, но в действителност се оказа, че атаките ме плашат и ми пречат но в истинска ситуация просто инстинктите ни са по-силни. Освен това си задай въпроса "какво може да направят съседите или половинката ми ако получа инфаркт". Нищо..... аз имам сертификти и съм бил спасител и пак не мисля, че може да помогна кой знае колко. Истината е, че като сме с кризи искаме да сме до някой "ако случайно нещо ни се случи". Това "ако" много ме връщаше назад и ми трябваха(и още ми трябват) много усилия да спра да се питам "ако" . Ако ми прилошее в магазина, ако ми се приходи до тоалетна докато съм в автобуса и няма тоалетна на близо, ако се разтреперя като шофирам, ако ми се вие свят докато работя с машини, ако изперкам в офиса или не знам си какъв абсурд. Мозъка ти все си мисли, че ще изгубиш контрол. Ако ако ако ако ако ако ако........ Майната му, като дойде проблем ще го мисля. Имаше и много други неща, но като цяло гледам да водя правилен разговор със себе си и най-вече да си казвам, че и хора с по-големи проблеми си живеят пълнценно. Някой не вярват на тези неща, но хомеопатични продукти ми помогнаха адски много. В последствие като се сетя за други неща които ми помагаха ще ти пиша ако искаш

_________________
Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.


Сря Ное 14, 2007 12:29 am
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
blagodarq vi!mislq 4e sama vie mojeta da mi pomognete :wink: vinagi sled kato pro4eta ne6to po temata mi stava po spokoino.zapo4nah kogato usetq 4e mi stava po napregnato da prepro4itam kakvo ste mi kazali :D pomaga!no e fakt 4e tova go zabravqm mn 4esto :wink: i az imam golqm problem s tova ako!ne izlizam sama,daje i ve4er s priatelq mi sprqh da izlizam mi ako tam ne6to mi stane?fakt e 4e nikoga ne znam kakvo to4no 6te mi stane sama strah 4e NE6TO moje da mi stane.ne bqh takava predi i tova me sasipva.6te probvam da sledvam vsi4ki suveti,na qvno sum po slaba ot vas,opitvam se da si kazvam 4e ni6to nqma,no kato usetq dva,tri simptoma i izperkvam suvsem,zabravqm vsi4ko i vlizam v tozi omagiosan krug... moje bi v momenta v koito uspeq da prevuzmogna edna pani4eska ataka bez da se obajdam na priatelq mi ili da bqgam pri susedite 6te razbera nai na kraq 4e sum silnas i moga i sama.no koga li 6te stane....pi6ete mi1pomagate mi mnogo1blagodarq vi :)


Сря Ное 14, 2007 9:49 am
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Здрасти Петя,
Изобщо не си слаба. На мен ми трябваха 3 години.. и пак ти казвам, че понякога ги има, но минават за секунди, или пък ми влиза натрапчива мисъл, че и ми има нещо и докато не отида да се прегледам не ми минава.

Знаеш ли, Ангел спомен нещо, което е много вярно. Мислила ли си си реално какв може да ти помогне съседа. Аз лично се обаждах на баща ми или само на 1 приятел, защото другите не ме приемаха на сериозно с тези проблеми. 1 вечер трябваше да спя сама...естествено от какво разбрах за това се започна тревожност. Вечерта стоях до 3, за да се изморя толкова, че да не се събудя. Заспах към 3 и в 4 вече бях будна и изплашена, че ще умирам пак. И така...приятелят ми го нямаше и не можех да му се обадя, знаех, че баща ми е по-паника от мен и си казах..'аз ако му се обадя, той докато дойде ще се успокоя, защото вече има някой и..само ще го уплаша и ще го разкарам...обадих се на познатия ми..събудих го и като му казах, че пак не ми е добре и той ми каза - 'ми хубаво, аз какво да направя в 4 часа" и аз се почувствах като идиот. В този момент си казах - майната му...ако аз спя и някой ми се обади а 10 път, че ще умира.. ще му кажа "или умирай или се стегни малко". Аз самата бих го направила...помислих си, колко съм жалка....имам леля, която е на 55 години сама, без никой, защото е такава. А тази шизофрения е именно защото цяяяял живот си е казвала "не мога". И си казвах.. няма да съм като нея, не искам. Не мога да си огранича живота и да стана като дроб от страх и да стана затворник на самата себе си.
Аз бих ти препоръчала да удържиш, да не звъниш. Обади се на някой по телефона без да казваш нищо за това какво ти е, а просто за да чуеш как е някоя приятелка.

П.С при мен разбирам, кога нещо не е серионо, когато нещото, за което съм се уплашила по-късно като ми мине ми изглежда глупаво.
пример - събуждам се скована от страх, незнам защо ме е страх, но е така - решавам, че ме боли сърцето, че ще получа инфаркт и ще умра...на сутринта като стана и като се сетя за през нощта и си казвам...леле каква съм, пртиснала съм си ръката и за тоа ме е боляло там, а аз веднага - инфаркт... Понеже това е емоцинален страх и после нещата ми се струват тъпи....

_________________
http://center.kak-da.info


Сря Ное 14, 2007 4:48 pm
Профил
Подрастващ
Подрастващ

Регистриран на: Вто Окт 09, 2007 1:56 pm
Мнения: 38
Местоположение: italia
Мнение 
zdravei!4eta tova koeto si mi napisala i ne moga da se na4udq kak mojem da izpitvame ednakvi strahove, da mislim ednakvi ne6ta...hora koito dori ne se poznave daje ne sme se sre6tali...az sum absolutno kakto v tvoia razkaz.ako trqbva da ostana sama i ne samo za prez no6te daje i za prez denq mi zapo4va tazi trevojnost i estestvenno 4e minuta sled kato ve4e sum sama az sum v panika.i az mn 4esto se 4ustvam kato idiot(obiknovenno sled kato mi mine straha)kazvam si kiak moje da sum takava idiotka...a za vuprosa vi "Мислила ли си си реално как може да ти помогне съседа? " znam otli4no 4e ako mi e pisano v tozi moment da umra i gospod ne moje da me spasi..znam go,no prosto se 4ustvam dobre kogato ne sum sama v takuv moment.no ne i skogoto i da bilo.naprimer kogato sum na rabota i mi stane nervno(kakto si stoia zqloto mi lize plamva,zapo4va da gori i se za4ervqvam,moeto obqsnenie e visoko kruvno,merq go defakto nikoga ne e bolo visoko,no ne namiram obqsnenie za za4ervqvaneto,no se slu4va 4esto)v takuv moment ni6to 4e e pulno s hora az sum v panika i vednaga iskam da se pribera v nas,i priatelqt mi idva da me vzeme i fakt 2 min sled tova mi nqma ni6to!sega go govorq razbiram go,znam 4e i bez da idva priatelqt mi 6te mi mine,no ako sled polovin 4as mi se slu4i su6toto 6te reagiram kakto do sega....az sum beznadejden slu4ai
:cry:


Пет Ное 16, 2007 10:08 am
Профил
Наш човек
Наш човек
Аватар

Регистриран на: Нед Фев 04, 2007 8:33 pm
Мнения: 1262
Местоположение: София
Мнение 
petya kancheva написа:
....az sum beznadejden slu4ai
:cry:

Ако това е, което си решила за себе си, наистина никой не може да ти помогне. Ако самата ти си се отказала да искаш да се оправиш, какво може да направи един лекар?
Недей така, няма безнадеждни случаи на панически атаки. Въпроса е да ти писне от това състояние, да си кажеш "Стига!" и сама да започнеш да действаш в посока преодоляването му.

_________________
Луда съм, еййй!


Пет Ное 16, 2007 1:22 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Така е Петя, Гхх е права. Ако ти смяташ, че моят и твоят случай са еднакви - аз съм се подобрила.. значи не е безнадеждно. Просто трябва да стигнеш дъното, за да се отблъснеш. Аз осъзнах колко много неща съм спряла да правя...аз съм жива, но не живея...непълноценна съм където и да било. Каквото и да правя - ме е страх, кдето и да съм - ме е страх... е това живот ли е?

Да ти кажа това - "ако ще умирам и господ не може д ме спаси" ми е малко като неосъзнато. Нещо, което знаеш на теория, но... май не си много убедена на подсъзнателно ниво. Аз си казвах "да бе пробемите ми са психически и тн" но когато ми дойдеше паник атака си казвах "ето сега ми има нещо и ще докажа на тъпите лекари, че не си го въобразявам". И това се случваше много време преди да го осъзная, че - да аз го знам.. но не го вярвам съвсем...когато това се промени...знаеш.
а относно моят въпрос за това какво ще направи съседа....ставаше въпрос...че ако се порежеш сигурно ще ти каже "нямам лепенка" и ще затвори пък камо ли каквото и да е. Замисляла ли си се, че тези панически атаки те правят ужасен егоист?? Ти си толкова вглъбена в себе си, че не забелязваш дори какво му е сигурно на приятеля ти.. нуждите му и че може да му писва цялата работа..ще изгубиш ли мъжът до теб, ограничавайки го и натоварвайки го заради това, че ти се възприемаш като "болна"???
Пиша ти това, защото и аз минах от там.. отиваме на зъболекар за приятелят ми и той сяда на стола и в този момент в моята болна глава минава мисълта "ами ако ми стане нещо, докато той е на стола кой ще ми помогне??? Не се притеснявам за него - добре ли е, боли ли го.. ами ако нещо стане с него??? Ами ако той припадне....КАК ЩЕ СЕ ЧУВСТВАМ АЗ? и го осъзнах и беше грозно...накрая на него му писна да търчи след мен, да не спи заради моя трах, да плаща за лекари заради мен... и аз го приемах "да аз съм болна и той се грижи" Е да ама не си болна. Колкото повече се грижат за теб - толкова по-зле става. накрая му писна и ми каза стягай се сама... не мога повече, хомеопатката ми не ми обръщаше никакво внимание(нарочо), когато и се обаех, че не съм добре ми казваше "ами нищо не мога да направя, лек ден"..и когато не ти съчувстват толкова - се взимаш в ръце.

Помисли за това.

_________________
http://center.kak-da.info


Пет Ное 16, 2007 4:36 pm
Профил
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 24, 2007 7:21 am
Мнения: 2954
Мнение 
Петя, искащ ли да вървим заедно крача по крачка?

Можеш да пишеш по всяко време.

Първата крачка е - не казвай на никой, когато получиш симптом. Ако си с приятелят ти и ти стане лошо - не му казвай.. веднага. Задръж колкото можеш повече, но наистина удръж. И така леко по-леко ще увеличаваш минутите, докато не си замълчиш и да мине кризата сама.

Искаш ли да го направиш, да опиташ?

П.С - Опитай да пиеш чай от жълт кантарион...знам, че е като естествен антидепресант..

_________________
http://center.kak-da.info


Пет Ное 16, 2007 5:34 pm
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 505 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 26  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron