Психология

Защо когато съм прекомерно нервен, чупя нещо?Най-често -мобилен телефон.Своя.

Уха. Здрасти Пламен. Познавах един Пламен, който правеше същото, но с мобилните телефони на гаджетата си по-често от ревност. Сега се сетих. Много готино момче, голям сладур, обаче и той имаше подобен на твоя навик

Според мен чупиш, защото имаш нужда да излееш агресията си върху нещо - в твоя случай мобилния ти телефон. Попринцип мисля, че изливането на агресия върху предмет не е лош избор, защото така или иначе трябва да излезе от теб, ако не можеш да я овладееш. Та в този случай по-добре върху предмет отколкото върху човек. Едва ли ще успея да ти дам идеи за овладяване на гнева без повече информация - Какво най-често те изнервя?; Какво изпитваш, когато си нервен и преди отново да счупиш телефона си?; Съчетано ли е изнервянето най-често с определени повтарящи се ситуации, човешки постъпки, приемане на алкохол или нещо друго, което просто в повечето случаи го предхожда?; Смяташ ли, че има някаква причина да изливаш яда си точно върху телефона /неприятни обаждания, изнервящи смс-и или друго/?... Ако ти се отговаря - смятам, че по-добре ще сглобим картината с повече информация.

Междувременно те съветвам да избереш един предмет - какъвто и да е било /имаше едни гумени неща за стискане от спортисти или нещо чупливо, ако държиш на това, но по възможност по-подходящо за чупене от телефона ти / та малък предмет, който да носиш в джоба си винаги и върху който щом се изнервиш да можеш да излееш гнева си. Може да го носиш винаги с теб или да го подменяш, ако е чуплив. Мисля, че ще ти е полезно да изливаш гнева си на този предмет. А ако някой ден го извадиш от джаба си много изнервен, погледнеш го и решиш, че нито ще го чупиш нито мачкаш, нито нещо друго - защото просто си успял да овладееш гнева си - мисля, че това ще е победа, но пътят до там е доста дълъг смятам.

Като цяло мисля, че няма от каво да се притесняваш. Познавам доста страхотни хора с подобни навици. Обаче нервите, гнева и техния контрол са си вътре в нас, всичко зависи от нас и е хубаво ако можем да си сменяме телефона щото искаме по-нов, не щото сме го счупили в гневен пристъп Така мисля аз

П.С Ейй как ми напомни на моя Пламен... Мен ми чупи само картата един път - грижливо я извади от телефона и я строши на две. Имахме си някакво взаимно строхопочитание и трудно би ми счупил точно на мен телефона мислим...Но това беше частен случай Доколкото знам настоящата му приятелка си сменя телефона през няколко дни

Здравей Пламен,

Елси е много права за това, че искаш да го излееш. Според мен това е силен гняв, който трябва да добие физическо имерение. Както някои хора, когато се скарат с някой, вече искат да нанесат физическа болка, не се задоволяват с това да обиждат и просто нямат силата да спрат и да си тръгнат.

Това със сигурност ти препоръчвам да се опиташ да го поправиш. Не заради тъпите телефони, които чупиш, а защото това е симптом на липа на контрол върху себе си в моменти на ярост. Нуждата да изливаш - както се казва ти пада пердето и просто искаш да има физическа изява на гневът ти, може да се прояви в един момент и срещу човек.

Като цяло чупенето е "изпускане" на нерви. Опитай се да приложиш самоконтрол в такива ситуации. Защото това е пренасочване на агресията от човекът, който ти я причинява, към просто обект, на който можеш да си позволиш да си го изкараш.
Когато усетиш, че искаш да счупиш - направи ВСИчКО възможно да се задържиш - дишай дълбоко, или се отдалечи, изчакай да ти мине и после опитай пак. Обикновено това е и липса на търпение.
Приятелят ми беше така - разлее си кафето - започва едно псуване хвърляне, трябва да оправи шкаф и той вземе, че не се оправи при първото му докосване и почваше да го рита и да избеснява. Започнах да го успокоявам леко леко, когато стане ситуация и когато повториш няколко пъти едно действие - то има тенденцията да се автоматизира. Така е и с това, когато се задържиш 10- 20-30 пъти, това ще стане нов модел на действие.

Стига трошил, дай малко самконтрол;)

Колко пъти си опитвал?? Това, което предлагаме за задържането трябва да се направи поне 10 поредни пъти..за да има ефект. Т.е за да стане нещо нов модел.. трябва да има достатъчно пъти, за да се развали стария модел. От веднъж не става. Ако си опитал да задържиш веднъж...не е достатъчно, за да се 'замръзи " стария модел и да стане нов навик...

Нищо от описаните чувства не ми е непознато. Аз ония ден много се изнервих, че нямам нет и то за цяло денонощие и щях да си счупя монитора, но си казах нашите ще ми вземат нов най-малко след седмица две. Ще има и няква нравоучителна лекция, която няма да е 5мин. и 100% някво наказание доста гадничко. Реших да не чупя монитора, тоя поток от мисли ми мина през главата за няколко секунди,та успях да си спра ръката. На мен лично ми помагат лицеви опори, плуване възможно най-бързо, изкачване с колело по много стръмен път, от който след това ми треперят краката. Опитай се(ако не си) да си го изкараш в нещо, което те уморява адски много физически.

Преди време бях чела някакъв роман в който японски учени се занимаваха специално с производството на някакви домашни роботи който точно за това служеха да си изливаш гнева върху тях като ги трошиш а те после ти го сменят с нов. Това беше единственото интересно в книгата и не се сещам коя беше но...
Аз лично блъскам врати ,нищо не ме успокоява по добре от това да трясна някоя врата. На стаята,шкафа,колата(това мъжът ми най-го вбесява за вратата на колата) и т.н.
Обаче как ми олеква от това не можете да си представите и не знам дали искам да броя до десет,така май ми е добре!!!

Е,аз преди 2 месеца от яд строших една чаша в прозореца.Но не ми е навик.Може би на 10години-1 път ми се е случило.Но както и GAGA е написала-и аз трескам вратите на стаите и шкафовете от яд.Е,не мога да разбера дали толкова ме разтоварва,ама... за момента се чуствам малко по-добре.И не че проблема ми е решен по тоя начин Опитвам се да задържам тези емоции,защото и на мен не ми е приятно някой да ми го прави това.Но на човек понякога му избиват балансите.

Задържането не емоции след време води до по-големи ядове!
Затова по-добре да реагираш на момента, но наистина е неприятно, когато около теб са любимите хора...
Рядко ми се е случвало да си изливам нервите, но се случва, човешко е.
По-добре да счупиш един телефон, отколкото да се нахвърлиш на човека до теб!

Много съм съгласна с теб, че не трябва да се задържа в себе си гнева. Но мисля и че когато това е по-често явление и има последици - то това вече само по себе си става проблем. Аз мисля, че трябва да се установи източника на този гняв... и да се пребори...

Не е хубаво да се задържа гнева, знам го от личен опит, но с времето това става голяма тежест за самия човек и за хората около него, защото тези изблици на гняв много силно нараняват... Лейди подкрепям мнението ти с две ръце, но как човек може да открие източника, когато самия той не знае какво го кара да реагира така?

Ами аз смятам, че трябва да се изолират (ако може) случаите..т.е да може да се установи някаква закономерност - примерно "когато определени хора му говорят избухва" или "когато някой му кресне само" или "когато е обвинителна реплика" или други такива. Дали е когато разсипе или изпусне нещо (т.е когато човекът се обвинява как можах да съм...) или когато точно определен човек или кръг от хора (това е много важно да се установи). Има ситуации, в които се заплашва егото на човека - някой да не го помисли за тъп, смотан, некадърен...(често при шофиране се прочвчва). Т.е ако успее човекът да опреели в какви ситуации и при какви условия му "пада пердето" може да се изолира някакъв страх, който включва тази защитна реакция.

До колкото те разбирам - човек, трябва да успее да си набележи хората или ситуациите, които го провокират да избухва или да го извадят от нерви. И по някакъв начин да си изгради защитен механизъм, да знае точно как да реагира в дадената ситуация, за да не се стига до викове и чупене!
Малко като първокласничка прозвучах, но думите ти наистина ме замислиха!

Ами представи си така - има един комплекс, една липса, един страх. Когато нещо го засегне - се включва защита "не пипай там, не е така, ти си..."
Ако е страх от провал или комплекс, за способности- то гнева ще се проявява когато някой засегне тема "ти не можеш.. или това защо не го направиш един как си...или това не го правиш правилно..." веднага ще скочи с "ти ли ще ми кажеш, я се виж ти.".. яд, гняв - трясък.
Ако проблемът е в семейството - то ще се проявява само кога се карате с родителкото тяло - там ще е борба за самостоятелност, за разграничаване.. и ако няма предпоставки за това и човекът зависи от тях - то този гняв избива силно от безсилие да се пребори.. и съответно ще изпада в такъв гняв само с тези хора..

Ей такива неща.

От известно време насам си задавам един въпрос и се усещам как се възмущавам от постъпките на някои хора...
Искам да чуя и други мнения, за да мога да си изясня някои неща, мислите ли, че хората които са свидетели на гнева на техен близък човек, имат основание да се оплакват? Знам, че отговора ще е ДА, но човека със слабите нерви очаква, че те са го приели такъв какъвто е и ако го обичат ще му прощават всичко, този начин на мислене съм го забелязвала в много мои познати(и мъже и жени) - чувстват се много спокойни като викнат на близък човек, защото знаят, че със сигурност ще им простят и след няколко минути всичко ще отмине. Колкото и да ги ценя, не мисля че постъпат правилно. Не мога да го приема за нормално нещо...

Аз също съм викала, също съм имала изблици на гняв, но не съм останала с грешната представа, че всички около мен трябва да го търпят, само защото ме обичат!

П.С. Докато писах този пост се замислих, всъщност може ли да има някакво разграничение на гнева - мъжете са по-силни, съответно прибягват към по дейни изблици, а жените...на думи? Според мен всичко си зависи от самия човек, какъв характер е - имам една позната, която колкото и да се възмущава на нещо или някой, така и не може да излезе лоша дума или пък крясък от устата й...

Ооох има много видове гняв - някои тичат, други започват да чистят, трети да крещят, четвърти да чупят...общото е, че излиза физически, психическото напрежение. Как ще го излееш - е разнообразието и вече някакви морални спирачки на определения индивид. Но гнева си излиза физичеки облечен.
Няма лошо в изливането - човешко е, иначе ще се пръсне и ще избие на някъде. Това, което според мен може да се направи е не да се спре реакцията, а да се премахне силата на дразнителя. Т.е не когато някой те засече да се сдържаш, а просто да не те дразни толкова това, че са те засекли.


А за другото, което казваш - за "щом ме обича ще търпи"... аз лично съм ужасно против.

Голямо разнообразие...

Когато усетя, че ще избухна на момента, ми идва музата да сътворя някаква вкусотия и запретвам ръкави(тогава най-вкусно ми се получава:lol:)!

Защо ли си мисля, че винаги след като счупим нещо, независимо дали свое или чуждо после съжаляваме. На всичко отгоре е свързано и с разходи, естествено ако те хванат или ако собственика му е неудобно да ти каже да си му го платиш. Според мен хората обикновено не го правят за да си излеят чувствата а да покажат на някой друг колко са ядосани. Има и по-безобидни начини за овладяване на агресията. Много е лесно да кажеш "бях ядосан", но има ли граница за допустивост на това което вможе да се прави като си ядосан. Ако някой е ядосан това ще оправдае ли ако извърши убийство. Да ама най лошото на убиването е, че се прави невероятно лесно и не се поправя по никакъв начин. Според мен живота ни и без това е много натоварен психически за да си позволяваме да изливаме нервите си с унищожаване на каквото и да е.

Mikaellа написа

човека със слабите нерви очаква, че те са го приели такъв какъвто е и ако го обичат ще му прощават всичко, този начин на мислене съм го забелязвала в много мои познати(и мъже и жени) - чувстват се много спокойни като викнат на близък човек, защото знаят, че със сигурност ще им простят и след няколко минути всичко ще отмине.

Аз обаче съм по склонна да се съглася със sellfkiller

да покажат на някой друг колко са ядосани

Поне при мен е така, аз вече споменах че също блъскам, но това е по скоро яд заради това че (мъжът ми) например не ме е разбрал. Възниква скандал спорим си ние и аз побеснявам, със всяка дума все повече и в един момент вече не ми издържат нервите излизам от стаята и затръшвам вратата. А това е определено насочено към човека с който се карам. Именно че не очаквам той да ме разбере или да ми прощава нещо, а напротив той/тя се сърди мен ме е яд, и здравия трясък е отправен по скоро лично към човека(защото не иска да ме разбере) отколкото заради това за което се караме. Поне така е за мен, незнам как ще му изглежда на него/нея.
Когато на мен ми затръшнат нещо ,аз също го приемам лично.

Гага, сега като прочетох отново моя пост, който си сложила...усетих, че някой може да остане с грешна представа.
Не говоря, че при всички е така, просто дадох пример с мои познати и впечатленията, с които съм останала от тях. При всеки е различно... Аз лично съм прекалено сдържан човек(, което понякога ми прави лоша шега) и не мога да коментирам от личен опит, затова може би и съм останала с грешна представа за реакциите на човек, когато се ядоса...

Всеки реагира по-различен начин в дадена ситуация, това си е индивидуално...
Важното е да я караме по-спокойно и да се опитаме да проявяваме разбиране, а и другите към нас. Не си заслужават всичките тези негативни емоции, но понякога е трудно да избягаме от тях. Ежедневието понякога е едно такова...