Пуснато на: Вто Окт 23, 2007 5:10 pm Заглавие: Психично развитие на детето между 2 и 5 години
Имам син на 2 и половина годинки и искам да ме ориентира някой от специалистите в този форум как да преценявам сама психичното развитие на детето си,да следя способности,мислене,особености и т.н.
[/b]
В момента даже се занимавам с тестове за интелигентност на деца, както и имам поне 2 курса за тази тематика.
За да отговоря на въпроса ти, най-добрият начин да следиш детето си на тази възраст е като го сравняваш с връзстниците му - приблизително. Всяко дете си има индивидуален темп на развитие, но все пак има граници кога какво може да направи вече.
Относно професинално наблюдение - не е наложително. Всички тестове, мерят една величина, която НЕ СЕ ПРОМЕНЯ. А именно, ако едно дете на 3 години е било като останалите деца като развитие - то и на 40 ще си е в тази норма. Ако има забавяне на развитието - то това си личи особено силно в тази възраст. Забаянето е по рождение - то не се появява ей така. Така че, няма нужда да налюдавате развитието му периодично.
Ако детето ви има забавяне - вие няма как да го пропуснете. Обикновено това е много късно прохождане - към 3тата година (за разлика от нормалните деца, които прохождат доста по-рано, пак в зависимост от детето. Забавяне на появата на говора, възможността за сядане, игрите с играчките. Като цяло ако има такова забавяне - то ще се отличава доста от децата на площадката ви.
Ако не сте забелязали някакво забавяне - тогава просто се радвайте на детето си, а то си знае работата как да си се равива
Ако имате конкретен въпрос - питайте с удовоствие ще ви тгооря, стига да мога. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравей,Lady_to!Благодаря ти за отговора!Въпросът ми сега вече ще е конкретен.Дано не прозвучи само като хвалба .
Напротив - имам усещането,че синът ми напредва доста бързо с развитието си.Знам,че това трябва да ме радва,но...на въпроса.
Живеем в Испания от година и половина.Доведохме го ,когато бе6е на 1г и 1м. Справя се отлично и с български,и с испански.Наред с възприемането едновременно и на двата езика се научи да брои до 15 на испански и до 10 на български,научи всички латински букви без гре6ка,цветовете,и реди 13 пъзела от по 6-7елемента без да се обърква.И всичко това без натиск или изискване от на6а страна,т.е. на него му е интересно,ние просто му помагаме(когато търси помощта ни),или отговаряме когато пита.
Въпросът ми е,натоварващо ли е всичко това за неговите 2 и половина годинки при условие,че всичко е резултат на неговата любознателност?Или може да продължава да се развива както до сега
и да заучава нови неща?[/b]
Първо да кажа, че това е стрхотно, че детето е любознателно и се справя така добре и да ви е живо и здраво
А относно въпросът ти - щом то самото си го иска това - то тогава няма по-хубаво от това. Остави го да си опознава света колкото му е нужно. Може да е вредно само ако някой го насилва или му прилага амбиции. Но щом то само се интересува - тов е прекрасно. Любознателно дете си имате. Когато му дойде в повече от нещо - той сам ще си го покаже, като загуби интерес или не успеете да му привлечете вниманието.
От ваша страна е добре само подкрепа (която съм сигурна, че му осигурявате) и тази негова любознателност, ще ви ориентра какви са неговите интереси и умения.
Така мисля аз _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Подкрепяме го,и още как.Иска ми се да разбера обаче има ли някакви заложби към нещо,за да зная от тук нататък как да постъпя,за да стимулирам развитието му.Или е прекалено рано?Въпреки,че съм педагог,съвсем друго е когато става дума за собственото ти дете - не,че с чуждите съм била по-малко отговорна...не знам как да се формулирам. PDT_049
Непрекъснато се притеснявам дали му обръщам достатъчно внимание,дали постъпвам във всяка ситуация правилно с него,дали съм добра майка изобщо.Сигурно това са притеснения на всяка майка и може би въпросите ми са за друг форум(дано не товаря сървърът с глупости!),но тук открих психолози,към които да се обърна.Ако някой от форума има отговорите,благодаря предварително! _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Напълно те разбирам Мими (минавам на ТИ, ако нямаш нищо против).
Когато стане въпрос някой да ми разкаже историята си - ми се струва толкова лесно да намеря проблемът, заложен в основата. Но когато трябва да оправя собствения си живот - хмм тежка работа. Хората са си го казали "обущарят ходи бос"
Нормално е да се притесняваш, да го гледаш под лупа - какво, къде, как. ЗАЩО.. това са нормални неща, когато детето е първо. То обръща живота ти наопаки и се притесняваш дали правиш всичко както трябва, дали си добра майка, дали ставш за майка изобщо, как и какво се прави.
С второ дете вече минаваш по отъпкана пътека. И все пак...не го гледай толкова под лупата.
Относно заложбите - определено му е рано. Той сега се ориентира в света, и му е рано да се профилира. Към 5та 6та година нагоре, вече ще можеш да се ориентираш в какво е по-добър. Щом си педагог знаеш, че фината моторика още не им е много завършена, голяма част от физиката им не е добре укрепена - хрущялите и тн. Когато порастне още малко ще видиш дали обича да рисува, да сглобява и разглобява неща, да рита топка, да свири на нещо, да играе повече на компютър. Тогава той ще има допир до по-голяма част от сферите и ще можеш да видиш какво го влече. И не се притеснявай, че ще го изпуснеш. Да не говорим, че ще мине през етапите на искам да съм шофьор на камьон или искм да съм астронавт или като Васил Левски Това, което можеш да видиш е наличие на дарба, талант или зародиш на такъв, но интересите му за това какав иска да бъде - те ще се променят през всички възрастови етапи.
Аз се притеснявам да не се обяснявам повече от необходимото, защото предполагам ти ги знаеш тези неща по-добе и от мен Така, че скарай ми се ако прекаля _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ооооо,напротив,Lady-to,дори много ти благодаря!
Опасявам се да не се превърна в някой от тези амбициозни родители,които рано или късно стават дори обсебващи.Може би защото моите бяха такива(или поне в моите очи),аз не желая да подложа детето си на това.А и доста материал изчетох и по време на бременността ми,и след раждането,и навсякъде се споменава6е колко е прецизен родителят с първото,и колко по-опитен и спокоен с второто дете.Не искам да го отглеждам "под похлупак",но и трудно се въздържам от ограничения и напътствия.Все още смятам,че са на място,пък дано не прекалявам.
От постинга ти да разбирам ли,че си майка на 2 деца,или...? _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Не не съм майка още.
Завършила съм педагогика и сега завършвам психология и като цяло много ме интересува детска психология. Много от нещата сме ги учили и повтаряли, а за други - съм леля (което съвсем не е като да си майка), но съм гледала малкия по цял ден самички и имам до някъде представа за наблюдението и притеснението.
Представи си, че отиваш на гости на твоя позната, и тя се даржи с детето си както ти с твоето. Какво ще си помислиш??? Дали прекалява с притеснението, дали е просто нормално загрижена, дали е агресивна или каквото и да е... опитай се да погледнеш отстрани и какво би предизвикало това в теб?
Дали наистина не се притесняваш повечко от нормалното, дали имаш заченки на обсебване ...
Но аз мисля, че поне по това, което чета - не си по-различна от майките с първо дете
Ако можеш се опитай да не се тревожиш толкова, защото това вреди на теб. Той все още не го усеща, но когато започнеш да го пускаш сам с приятели и компании... тогава, ако продължаваш да си толкова фиксирана в него, ще му повлияе. Имай му доверие - макар на 2 годинки. Гради това доверие в себе си и в него от сега. Не бъди прекалено критична към себе си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Уф,знае6 ли ,Lady-to,поотпуснах се.Много насърчителни и мили думи.Благодаря ти(може ли и аз на ТИ?Някак си по-...уютно е)!Мисля,че точно от това имах нужда-някой да ми каже,че не гре6а до момента и да ми посочи къде да внимавам.
Колкото до доверието в Иви - старая се в тая насока именно защото от догодина ще е тук на училище,а досега не се е делил от мен дори за 1 ден(мисля,че от там идва и проблемът ми).И не защото не съм искала или не съм се доверила да го поверя на някой,а защото наистина нямах възможност.Просто никой на разположение - баби и дядовци все още работещи,а в почивните дни заети с нещо друго...
А сега не зная за кого ще е по-тежка раздялата преди училището - за мен или за Иви? _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Мими, раздялата ще е тежка и за двамата, но няма как и двамата да страдате - единя трябва да успокоява другия, защото иначе някой трябва да ви успокоява и двамата Този момент - деленето от родителите е много труден за децата и за някои е повратен. Като малки - децата усещат много еоциите на възрастните. Ти трябва да си стабилна, спокойна - за да не се плаши и той. Ако ти се плашиш от това - той го определя като нещо плашещо, а за него е по-важно да има положителни нагласи, за да не го приема като залаха.
Някак искаш да имаш контрол - не от лошо, а "за да може всичко а е наред". Недей! Той е човече, което трябва само да си намери пътя - да се опари - О да! Проба/грешка е най-добрият учител на тази възраст - така той ще си създаде терории и хипотези за нещата около него, но това са неговите теории, неговите насоки и ориентации. Ти просто го обичай и леко насочвай, когато той сам поиска това.
Не се плаши, замисли се - когато човек е спокоен - реагира по-адекватно. Ако се тревожиш, то няма да се промени и вместо да се тревожиш - приеми ги Защото когато той тръгне на градина - ако види, че това е добре за теб - то значи е добре и за него. За това е важна нагласата, която създадеш у него - че там ще е ного хубаво и пълно с добри лелички и деа, с които ще играят по цял ден, а после мама и татко ще дойдат и той ще им разкаже какво е правил през деня. Трябва да знае, че ще се разделите, щом това до сега не е ставало - то ще е трудно за него, а ти трябва да си опора. И ти ше бъдеш, защото мъжът ти иначе ще го отнесе _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здавей,Мими,имам 2 деца Наталия на 3г10м и Деница на 1г5м,и 2те са с наследствена епилепсия,но никой нямаше да забележи,ако не бяхме аз и мъжът ми,след като решихме проблема с епилепсията на Наталия установихме леко забавяне в развитието,пак незбелязано от никой друг освен мен и мъжа ми.Дори не ни вярваха близките,но ние ходихме при няколко лекари във Варна и София,потвърдиха ни притесненията и за 2та проблема.Не мисля,че е глупаво да се консултираш,дори опасенията да са напразни.Мисълта ми е,че майчинското чувство не е за подценяване.
Здравей,Мими,наистина щом става дума за бързо развиващо се дете можеш само да се радваш.Аз съм и леля и искрено се радвам,че племеницата ми се развива много бързо за възрастта си.Няма по-хубаво от това за една майка.Радвай му се и го подкрепяй.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.
