Моля ви, споделете какво е за вас вина...чувството на вина...Как го възприемате, с какво го свързвате, КАКВО Е ТО ЗА ВАС. Как си го обяснявате...Как мислите, че се създава това чувство, от къде идва. изобщо какво знаете, мислите за него.
Здрасти,
Действие - следва връзка със съвестта ни - и после следва чувството за вина, според мен.
Мисля, че е кофти работа принципно. Конструктивно е когато води до изводи за превенция на бъдещи грешки или по възможност до действие за коригиране на онези действия, които като първоизточник са предизвикали реакция на нашата съвест.
Всеки е виновен за много неща - пред себе си и околните - невинни няма си мислим. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
И ако такова едно чувство за вина те преследва години наред...а не може6 да направи6 нищо,т.е.не може6 да поправи6 нещата,или поне да компенсира6 някак?Тогава какво? _________________ Животът е хубав,защото е красив!
И ако такова едно чувство за вина те преследва години наред...а не може6 да направи6 нищо,т.е.не може6 да поправи6 нещата,или поне да компенсира6 някак?Тогава какво?
Само едно по силно чувство, заменя друго такова...най добре се отразява ако се замени с положително такова...да речем любов _________________ http://www.de-zorata.de/forum/index.php
Заменя ли го или просто го потиска?Защото в никакъв случай не го елиминира,Stoni.Oт време на време вината си изплува с пълна сила и човърка ли човърка съвестта...Особено ако си наранил хора!
Неизбежно е и за съжаление непоправимо.
Дано не звуча мелодраматично! _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Не, не звучиш лошо, звучиш искренно.
Мисля си, че най голямо значение за силата на усещането на това чувство е типа на личността и надграждането над ТО.
За едно и също действия, различна реакция и сила на вина.В практиката си съм разговарял с убиец, който след току стореното не само че не изпитваше някаква вина а дори и беше спокоен и разсъждаваше върху силата на сърдечните конвулсии на жертвата си.
Значи надграденото и подтискащото, до момента на запазване в този си вид, винаги ще извиква онова чувство за вина и всъщност ако го заместваме с друго по силно то само ще е потиснато.Но така също се и предполага, че междувременно и благодарение на новото усещане ще са настъпили някакви изменения ...излиза, че почти след преминаването или понижаването на новото, старото няма как да е същото...неминуемо ще е претърпяло промяна
Да уточня за теб...това са си мои врели некипели...аз сям си лаик и си плещя за кеф...
Ако ме чуе Мадолев ще падне от стола _________________ http://www.de-zorata.de/forum/index.php
Така е Мими, и аз мара подробната да се намеся)
Аз мисля, че чувството за вина е ОСНОВНО при депресиите, травмите и тн. Как да го преодолеем? Със сигурност подтискането не е начин - това само задълбава. Мисля, е най-правилния начин е да се върнеш назад мислено и да е опиташ да намериш нова гледна точка на нещата. Да създадеш нова своя теория, с която да се оправдаеш пред себе си.
Когато аз съм имала такива чувства на вина, не ги премахвах. Намирам време - определям си време, оставам си сама и си мисля за това. Спомням си, плача си и го изживявам - след което имам силата да погледна от висотата на миналото време. Казвам си, че това е правилно защото....и намирам друга гледна точка, различна т тази, която ме е тормозила.
При мен помага... ако не постоянно, то поне за определено време минава и интензивността на самите кризи намалява.
Н това което знам със сигурност е, че никога не трябва да "гоните" тези мисли от главата си - така ги карате да стават натрапливи. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
аз преодолявам чувството за вина като извличам есенцияута от ситуацията, която така или иначе не мога да върна. Опитвам се обикновено да установя точно какво съм сторила или как съм наранила човека срещу себе си. След като вече дефинирам лошото сторено от мен в чист вид си обещавам, че никога повече няма да го повтарям - ще бъда по-добра с хората и така ще изкупя вината си та макар по малко изкуствен начин, ако не мога да го направя директно към човека, когото съм наранила.
Та по този начин вината изплува в съзнанието ми само при сходни ситуации на онази, в която съм постъпила зле и като червена лампичка ми казва - "Внимавай как ще постъпиш, мойто момиче". Ииии така - не става веднага, но с всяка следваща близка и подобна ситуация аз изкупвам по едно късче от вината си и ставам малко по-добра за себе си и света около мен. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси, това, че следващите пъти се поправяш, помага ли ти да се чувстваш по-добре от това, че си наранила някой и него не го интересува, че после не си нараника 10 човека, но него да?? И ако тази тактика е успешна, как стои въпросът, когато ти я практикуваш и се почувсваш по-добре и този, който си наранила те обвини отново - връща ли се чувството на вина, или вече си по-уверена?
Аз лично смятам, че на Лейдито метода е по-траен. Защото когато си изградиш теория, в която вярваш - то тогава и новото обвинение няма да подейства толкова силно. Но и в теорията на Елси има добри моменти, за това може би една съвкупност отдвете би направила по-силна теория
Сигурно всеки сам по себе си открива начин да се справи с вината.Аз лично не мога нито да се оправдая с причина за стореното,нито да заменя вината с нещо.Май самите скрупули и съвестта,която ме мъчи са добра терапия.С две думи - "Нося си кръста" и това е. _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Здрасти Жана. В отговор на въпроса ти - забравих да засегна факта, че ако имам и най-малък шанс да се поправя директно към човека, кагото съм наранила и изпитвам вина за това - правя всичко по силите си.
Опитвам да осъществя контакт, да се извиня, да коригирам действията си. Настъпвам. След това изчаквам. Отново опитвам. Не смятам, че има непоправими грешки. Считам също, че животът е твърде кратък, за да оставяме неща за които да съжаляваме зад гърба си. Ако поддържам контакт, с човека, когото съм наранила и има вероятност той да ме обвини отново и отново - ами в този случай аз съм се опитала вече многократно да поправя нещата и съотвеното си поведение към този човек. Ако той смята, че има непоправими грешки, не приема моите опити и желание да се коригирам, но контактува с мен и ми натрапва за моята вина - за мен това вече не е моя вина - а на този, който не умее да прощава - така смятам.
Виж когато нямам шанс да се поправя пред този, когото съм наранила - и това се случва - тогава се обръщам навътре към себе си. Защото, когато няма обект - това е вина не към обекта, а моя вина пред мен си, според мен. Защо съм постъпила така, защо съм наранила някого?! Тогава единственото, което ми остава е да изкупя вината сама пред себе си - да стана по-добра и да не наранявам други хора по същия начин. Така смятам аз. Затова я има съвестта ни, затова я има и вината - за да ни боли и да искаме да поправим грешките си - по един или друг начин. Да станем по-добри било към обекта, ако има такъв или към света като цяло. Така мисля. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Харесвам и подхода на Лейди, и подхода на Елси за справяне с вината.
Само искам да добавя, че това чувство с течение на времето става силно отровно за този, който го изпитва. Затова е важно да предприемеш нещо веднага, щом го почувстваш. Колкото по-дълго остане в теб потиснато, толкова по-трудно е да се освободиш от него.
Винаги много се радвам като видя, че не си ни забравила - незнам защо
А ти как се справяш с тези простъпи на вина?
ООх сега се сетих история. Моя добра приятелка, която не е много сериозна към лекции и тн и ми разказваше как една нощ се събужда в пот. И казва "Леле нищо не правя, до никъде не съм с училището, много съм несериозна". Става и в 4 часа сутринта започва да вади да търси кога от колко има лекции да започне да е сериозна. Естествено кризата поотминава и започва да се успокоява, че има време и ако се хване в ръце, ще успее. И кава "Най-хубавото е, че на сутринта си нов човек, минала е вината и пак си казва - има време". )) Хубавото на тези кризи на съвест и вина понякога е ,че не траят дълго _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Винаги много се радвам като видя, че не си ни забравила - незнам защо
Благодаря ти, че го казваш, защото се радвам да бъда добре приета тук.
Случаите като този с твоята приятелка, който си описала, са много често явление (особено сред студентите! ) и според мен не са сериозни. Поне ако човек успее да си наложи малко по-строга дисциплина, се оправят.
А най-сигурно се оправят, като си оправиш мотивацията да вършиш въпросното нещо, което отлагаш!
А при мен си е проблем - склонна съм да си ги отглеждам дълго вините и трудно се освобождавам от тях. Но друг път ще разказвам за това.
Когато имаш време, ще ми е интересно да чуя твоята гледна точка за вината - и как те човърка и как намираш начин да и резнеш ноктенцата. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
принципно. Конструктивно е когато води до изводи за превенция на бъдещи грешки или по възможност до действие за коригиране на онези действия, които като първоизточник са предизвикали реакция на нашата съвест.
Дано не звуча мелодраматично! 
)
) и според мен не са сериозни. Поне ако човек успее да си наложи малко по-строга дисциплина, се оправят.
А най-сигурно се оправят, като си оправиш мотивацията да вършиш въпросното нещо, което отлагаш!