По цял свят се шири нагласата, че човек трябва да открие онова, в което е най-добър в живота, да се усъвършенства в него и евентуално да го практикува като професия. Е, в България обаче все още бавно и славно избледняват сенките на всестранно развитата личност и у нас като чели още е модерно да можеш всичко и за всичко сам да си вършиш работата "Щото аз сам по-добре ще си я свърша, мани го тоя разбирач"
Ръка за ръка с наситените нагласи от соц реализма у нас много хора работят онова, което им е възможно да практикуват като средство за прехранване, но не и това, в което са най-добри и което обичат.
Та на тази база - Питал/а ли си се в какво си най-добър/а, изследвал/а ли си сам/а себе си? Какво мислиш по този въпрос - нужно и полезно ли е наистина или това е от онзи тип манипулации, имащи за цел да вкарат хората "в калъпи", така че да знаят и умеят добре само едно нещо и да имат необходимост от многообразния свят на предлагани услуги, който ни заобикаля? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз спадам кък категорията на тези,които се занимават,с каквото им се възложи,с цел препитание.Смятам(и не само аз),че съм добра в графиката,и по-точно в пирографията,но никога не сък имала достатъчно време да се усъвър6енствам,нито пък възможност да превърна това в основно занимание.Така,че си остна само хоби и начин на разтоварване. _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Аз май съм най-добра в работи с хора..машините и цифрите не са ми призвание, но мисля, че на мои приятели (тъй като не ми е позволено да се меша на хората в животите професионално .. все още..) много помагам в личние ин животи. Казват, че успявам да им вкарам някакво спокойствие - знам ли Но на мен ми е много интересно да слушам историите на хората, пък и имам явно нещо, което ги кара да споделят. А аз мога да слушам ли слушам. Приятелят ми не може да чуе моите проблеми, пък какво остава за на другите...Но аз много обичам, интересно ми е много.. и ако мога да помогна с нещо - се чувствам добре
Та така за мен _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Как бих се радвала Лейди да се реализираш именно в това, в което си най-добра По пътищата на живота някакси човек често открива различни свои желания, примамки някакви, нови истини и често поема по пътеки, които никога не е предполагал
При мен например е пълен хаус - първо щях да ставам моден дизайнер и това учех, рисувах, творях. По време на тая работа открих, че обичам и умея да пиша - публикувах няколко статии на хонорар. Пооосле хоп и изведнъж реших, че в модата не съм достатъчно добра, а писането е нерантабилно и преминах да уча ПР, като същевременно ми се заформи някаква стремглава кариера за толкова млад човек в недвижимите имоти.
Малко преди това шеметно кариерно развитие се бях разделила всъщност с много важен човек в живота ми, когото много обичах и на тази база бях твърдо решена, че ще ставам самостоятелна и реализирана млада дама със страхотна кариера Той - човекът първа голяма любов е доста стабилна и реализирана личност, а и на онези години ми изглеждаше като гигант - а аз малкото пиле, което откри проблема във факта, че само по себе си не е достатъчно стабилно, за да има такъв човек до себе си и се превръща в придатък
И така кариерата претърпя трусове големи - друга компания - млад човек и отново от нулата и отново до върха. От влизането в компанията до излизането то нея нетния приход ми се увеличи пет пъти Записах маркетинг, после и това работих пак в тази компания - защото това ми предложиха като повишение... И сега като чели единственото, което зная е, че съм страшно разпиляна умея най-добре да преговарям, продавам, комуникирам и донякъде да организирам екипна работа. Ооообаче с каквото и да се захвана едно 40-50% от всички неща в които съм натрупала база данни и умения отиват по дяволите май....Е затова оттука натам искам да се развивам известно време в една посока...
А под "желания, примамки някакви, нови истини" , които мен хванаха в този абсолютен хаус визирам за мен лично- стремеж към успешност, материални придобивки, стремеж към продаваемост на самия теб като способности, ако щеш. Абе доста е сложно. Но наистина съм хващала толкова различни пътечки /като нагласа, идеи, цели, среда/ в личностен и професионален план, че направо ме боли главата Разнообразието викат било хубаво, ама като стане каша не е гот _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ти Лейди смяташ ли, че има нещо, което може да те отклони или отдалечи от посоката, която си поела? Любов? Страх? Нови истини и възможности? Или просто съдба?
Сигурна ли си, че тази посока е твоята и най-правилната, което може би е най-важното? Мисля си и много хора са го казали, ако човек достатъчно силно вярва в мечтата си, пътя си, целта си - то рано или късно ги постига....
Имаш ли начертан един свят - цел, мечта, към който поглеждаш всяка сутрин когато отвориш очи и към който всеки ден правиш мравешката си крачка, за да усетиш деня си пълен? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ха, много романтично го описваш - за мен не е толкова мечта, това, с което искам да се занимавам и развивам, а е по-скоро нещото, в което мисля, че ще бъда добра и което ще ми доставя удоволствие.
Мечтите си ги пазя за по-лични работи
А относно пътя ми - естествено, че нещо може да стане и да те отклони. Мисля, че не сме толкова запознати всичко около нас. Понякога ей така от нищото ти се случва да имаш пряк допир с нещо, което откриваш, че ти е невероятно интересно. Кой знае - когато прохоя професионално в психологията, както планирам - може да видя нещо от друга сфера или.. различен, непознат за мен ъгъл на вече познатата и да ми хареса повече . Пък и да - бих си сменила нещо, ако на семейството ми му се налага или заради детето ми. Ако трябва дори бих заминала, ако това ще е ключов момент в живота ми..
Така си мисля - всеки ден е различен и ти носи различни неща - незнаеш днешната цел дали няма да се промени, дали ти няма да се промениш след година - две...и с теб и интересите и мечтите ти. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Абцелютно съм съгласна с тебе И ако не сте забелязали аз освен, че обичам да разсъждавам съм малко глезла и хленча все
Но ето сега понеже стигнах до добри нива при предходния си работодател и доста време ми отне да намеря прилично предложение за нов старт, за да не тръгвам отново от 0 - напуснах доста импулсивно стабилна, високоплатена, кажи речи невороятна позиция за българската действителност - емоция и глупост от гледна точка бързината на взимане на решение . НО - не е в това въпроса в момента, ами в това, че вчера приех едно прилично предложение в една от сферите, в които имам опит и проявявам интерес и 30 мин. след това ме удариха в челото със старт на преговори за висока и апетитна позиция в друга сфера. И сега финтове в близките няколко дни Т.е. както хленча, че съм разпиляна така многообразието на опита понякога ти дава предимство и интересни възможности... Чудесно е да види човек и добрата страна на монетата
И в тази връзка мислите ли, че строгото профилиране единствено в една професионална насока е възможно да ни осъкати, образно казано от възможности за развитие на таланти в други сфери? Или пък е нещо хубаво, което ни спасява от хауса и хората в по-развитите страни са наистина щастливци с шанс да практикуват именно професията, в която са се профилирали и която са изучавали?! _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Според мен както всяко нещо - има плюсове и минуси. Смятам, че ако си тесен специалист - означава, че си стигнал до едно много дълбоко ниво на познание в тази област, което те прави незаменим до голяма степен. Това естествено води и до сигурност на работната позиция.
Ако ти толкова си се отал на тази работа и на сферата - то а теб не е нужно разнообразието на възможности. Баща ми е тесен специалист - той е изключително добър в това, което прави и той не иска да прави друго. Предлагат му работа, която е 3пъти по-добре платена, но той отказва, защото обича да прави това, с оето за занимава толкова години.Не е от страх да започне ново нещо, а от любов към старото - интересно му е, той казва, че му е като дете...отглеждаш го и гледаш как се развива.
Аз мисля, че до голяма степен хората, които не са намерили призванието си - са склонни да сменят. Или не само не намерили, но и хора, които обичат да разнообазяват, лесно им омръзват нещата...
Има хора, които знаят по малко за всичко, и хора, които знаят всичко за нещо малко. Въпросът е - какво ти харесва на теб - да опитваш или да се задълаваш в 1. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много интересно! Аз имам една приятелка дето все ми се караше че не знам какво искам.И така веднъж толкова много се напънах , че накрая мисля успях да разбера.И въпреки това в момента се занимавам с това, с което мога да се прехранвам.След време се надявам да мога да се занимавам и с това което харесвам и което поне според мен ми се отдава. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Аххх Лейди толкова много обичам да правя па сто неща едновременно Звучи като майтап, ама е факт
Днеска си пиша с една бифша колежка, много готина луда глава, мога да кажа приятелка даже, въпреки, че рядко се виждаме, но е сродна душа просто...та тя вика " Ели, още ли караш кола, пиеш безалкохолно и пушиш вика едновременно Няма да забравя казва като ходихме до Мола - гледам, вика, - пали си цигара с едната ръка, поосле хоооп отваря си Енерджито и пие с другата и в един момент се питам - Ама тя с кво ще кара .... Ако те инресува отговора - Още. Все така и винаги
Просто обичам да правя по няколко неща едновременно. В работата - говоря по телефона, с човек срещу мене и пиша и-мейл и най-доброто попадение е когато звънне и втория телефон Университета например - 2 специалности... От друга страна - ми не мога да си представя да ходя само на лекции - аз работя сериозно и уча едновременно и правя и двете неща и винаги така е било- на ръба на бръснача до дупка...И така и така нататък. ОБАЧЕ! Лейди тук отново се появява гадничкия въпрос за разликата между искам и трябва, май...
Аз може да искам да правя по сто неща едновременно, обаче това си е избор касаещ личностната ми характеристика и живота ми. А, когато става въпрос за работа - то най-важното е да съм продаваема или за човек, който има бизнес - бизнеса му да е продаваем - т.е. рентабилен. И ако да си профилиран тясно е по-добрата позиция няма искам и не искам - има трябва, според мен. Затова хората са измеслили хобитата... Незнам, обаче модата на тесния профил и еднопосочната специализация в световен мащаб нещо добро за нас ли е всъщност? Това ли е бъдещето? Това ли трябва да правим?...Незнам? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз съм същата и е нормално - в природата на жената е да е такава - да се заниава с много неща едновременно. Мъжете по-немогат да го правят, а на нас еволюционно ни трябва - да миеш чинии, да переш дрехи с единя крак да потуркваш пода, а с другия а буташ количката
Но в днешно време това не е точно така, но ние си имаме тази мултифункционалност)) Аз също карам, пуша, търся станция или песен да слушам и се престроявам) или приятелят ми като беше в САЩ и като говорехме с часове по телефона и аз докато говорех с него и си играех на миничките - игричката на windows-а гледах телевизия, пушех и чатех, и той дори не усещаше разлика. Когато той започнеше да се разсейва и го попитам какво правиш и той "уф пак ме хвана - развръзвах си обувките"
Но виж - ако си такъв човек профилирай, но в нещо, което е широкоспектърно. Захвани се с нещо, което включва в себе си много неща, много перспективи..а н в някоя много тясна професия - аз за това харесах психологията. Първо, че я има навсякъде, второ, когато работиш с хора - нещата са динамични има много място за разнообразие. Няма профил и има едновременно - за такива като нас е вариант _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз си мислех, че това лутане е само при мен! Защо така се получава? Поемаш един път и си мислиш, ето тук е мойта реализация! След време пред теб се открива друг, тръгваш по него отново с голяма увереност, но...и до кога така. Как бихме могли да схванем, кой е истинският за нас и по него да се осъвършенстваме.
Елси написа:
Как бих се радвала Лейди да се реализираш именно в това, в което си най-добра По пътищата на живота някакси човек често открива различни свои желания, примамки някакви, нови истини и често поема по пътеки, които никога не е предполагал
При мен например е пълен хаус - първо щях да ставам моден дизайнер и това учех, рисувах, творях. По време на тая работа открих, че обичам и умея да пиша - публикувах няколко статии на хонорар. Пооосле хоп и изведнъж реших, че в модата не съм достатъчно добра, а писането е нерантабилно и преминах да уча ПР, като същевременно ми се заформи някаква стремглава кариера за толкова млад човек в недвижимите имоти.
Малко преди това шеметно кариерно развитие се бях разделила всъщност с много важен човек в живота ми, когото много обичах и на тази база бях твърдо решена, че ще ставам самостоятелна и реализирана млада дама със страхотна кариера Той - човекът първа голяма любов е доста стабилна и реализирана личност, а и на онези години ми изглеждаше като гигант - а аз малкото пиле, което откри проблема във факта, че само по себе си не е достатъчно стабилно, за да има такъв човек до себе си и се превръща в придатък
И така кариерата претърпя трусове големи - друга компания - млад човек и отново от нулата и отново до върха. От влизането в компанията до излизането то нея нетния приход ми се увеличи пет пъти Записах маркетинг, после и това работих пак в тази компания - защото това ми предложиха като повишение... И сега като чели единственото, което зная е, че съм страшно разпиляна умея най-добре да преговарям, продавам, комуникирам и донякъде да организирам екипна работа. Ооообаче с каквото и да се захвана едно 40-50% от всички неща в които съм натрупала база данни и умения отиват по дяволите май....Е затова оттука натам искам да се развивам известно време в една посока...
А под "желания, примамки някакви, нови истини" , които мен хванаха в този абсолютен хаус визирам за мен лично- стремеж към успешност, материални придобивки, стремеж към продаваемост на самия теб като способности, ако щеш. Абе доста е сложно. Но наистина съм хващала толкова различни пътечки /като нагласа, идеи, цели, среда/ в личностен и професионален план, че направо ме боли главата Разнообразието викат било хубаво, ама като стане каша не е гот
Не се притеснявай Аз откривам, че лутането е лечебно, учебно и полезно Разширява хоризонти, отваря очите ти за толкова много неща...
И когато съжалим за твърде голямото си лутане можем да си помислим и за счетоводителя, който 30 години пише цифри в една и съща фирма, на едно и също дървено бюро и гледа през едни и същи износени очила с 3 диоптера ....или за жената, която цял живот живее с мъж, когото не обича, ражда му три деца, напълнява, погрознява, чопли семки, гледа сериали по цял ден и се чуди какво ли би стананало, ако бе постъпила другак...или вече съвсем се оплела в летаргия и е спряла даже да се чуди Дали на него му е по- добре, или пък на нея може би, а можем ли ние да бъдем като някой от тях, а бихме ли били щастливи? Май по-добре да си се лутаме, поне сме богати - ама много богати откъм емоции и опит _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Хей, това бе много готино изказване от твоя страна! Докато го четях се почуствах супер, някак си жива, развесели ме . за себе си разбрах, че това, което се случва в живота ми разкрива много други страни на личността ми, които до сега не съм ги съзнавала. Прави те по борбен, жаден за живот и откриване на нови пътища. Предизвикателствата на живота, ето това... С опознаването на света около теб опознаваш себе си. Така ставаш полезен първо на собственото Аз и след това на тези около теб. Случвало ли ти се е когато си мислиш, че си стигнала до задънена улица в един момент се оказва, че тя има мн. разклонения, но това е било само първоначално твоята предства. Трябва да вървим по нашият път с увереност, че ще успеем, така няма да виждаме камъните по него и не ще се спъваме и по бързо ще стигнем до целта. Кое всъщност ни дърпа назад? Нашата неувереност, страхове, писимизъм...От къде всъщност се зараждат те? Сещам се за нещо, ще ти го пратя
Войнът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори.
Едната се нарича “Страх”, другата се нарича “Желание”.
Войнът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише: “Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.”
Войнът поглежда колоната на Желанието, на която пише: “Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.”
Войнът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереността на човек, който знае какво иска, той отваря вратата.
Елси написа:
Не се притеснявай Аз откривам, че лутането е лечебно, учебно и полезно Разширява хоризонти, отваря очите ти за толкова много неща...
И когато съжалим за твърде голямото си лутане можем да си помислим и за счетоводителя, който 30 години пише цифри в една и съща фирма, на едно и също дървено бюро и гледа през едни и същи износени очила с 3 диоптера ....или за жената, която цял живот живее с мъж, когото не обича, ражда му три деца, напълнява, погрознява, чопли семки, гледа сериали по цял ден и се чуди какво ли би стананало, ако бе постъпила другак...или вече съвсем се оплела в летаргия и е спряла даже да се чуди Дали на него му е по- добре, или пък на нея може би, а можем ли ние да бъдем като някой от тях, а бихме ли били щастливи? Май по-добре да си се лутаме, поне сме богати - ама много богати откъм емоции и опит
Пуснато на: Пет Дек 14, 2007 3:21 pm Заглавие: Re: В какво съм най-добър?
Елси написа:
По цял свят се шири нагласата, че човек трябва да открие онова, в което е най-добър в живота, да се усъвършенства в него и евентуално да го практикува като професия. Е, в България обаче все още бавно и славно избледняват сенките на всестранно развитата личност и у нас като чели още е модерно да можеш всичко и за всичко сам да си вършиш работата "Щото аз сам по-добре ще си я свърша, мани го тоя разбирач"
Ръка за ръка с наситените нагласи от соц реализма у нас много хора работят онова, което им е възможно да практикуват като средство за прехранване, но не и това, в което са най-добри и което обичат.
Та на тази база - Питал/а ли си се в какво си най-добър/а, изследвал/а ли си сам/а себе си? Какво мислиш по този въпрос - нужно и полезно ли е наистина или това е от онзи тип манипулации, имащи за цел да вкарат хората "в калъпи", така че да знаят и умеят добре само едно нещо и да имат необходимост от многообразния свят на предлагани услуги, който ни заобикаля?
Не знам какво значи да си най-добър! Да имаш перфектни заложби или да влагаш цялото си сърце? Ако двете неща се припокриват - идеално, обаче, ако по някаква причина това не стане - все пак смятам, че ще съм по-добра в това, което правя с любов. Може да не постигна велика кариера, но ще съм удовлетворена всеки ден. Всъщност това е всичко, което искам .
Аз съм най-добър в ядосване, псуване, хвърляне, чупене, викане, скачане и всякакви яростни изблици на нерви. Хм, за какво ли ме бива
Може да стана "футболен" "фен", шофьор на автобус от градския транспорт, учител.. други идеи? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
L00P7R00P Силно и изразено емоционален Защо не творец Може силата ти да е в изкуството, където да претвориш емоциите си в картини, думи, музика - знае ли се
Но ако си случайно в годините 13-19 - не се тревожи - щееее минеее и агресията и силната емоция и боя на хормони - поне при мен така стана _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
"Най-добър съм в разговорите и отношението ми към всички хора. "
Ако е вярно това - за мен това си е своегорода победител в живота - готина професия да ти кажа _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
За картините забрави. Аз къща рисувам по-зле от първолак.
Музика - искам да се науча да свиря на бас, китара, барабани и хармоника и да съм си човек-банда. Всичко сам ще записвам, свиря. Сам ще съм си шеф. Ама дайте кинти за инструментите .
Иначе стихове пиша от време на време, ама това не е работа.
ПП: Кога да очаквам тия изпецки да престанат? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
) много помагам в личние ин животи. Казват, че успявам да им вкарам някакво спокойствие - знам ли
Защо не творец 
Може силата ти да е в изкуството, където да претвориш емоциите си в картини, думи, музика - знае ли се