Нашите домашни любимци са едни от най-добрите ни приятели. Аз искам да споделя опита си и полезното действие на животните в дома ни. Когато имах проблемите с паник атаките, кучето ми много ми помагаше. Винаги усещаше, когато не ми е добре и идваше и ме разсейваше. Когато се съсредоточавах върху усещанията ми, какво и куде ме боли и тн, когато започвах да се плаша, и се заиграех с него-се разсейвах. Също така зачнах всеки ден да се разхождам в парка с кучето - отначало заради него, по-късно и заради самата себе си. Открих колко по-добре се чувствам, когато излизам на Витоша, в парковете и тн. Забавно е когато се заговаряш с други собственици на кучета, и най-много си тренираш търпението. Аз съм доста темпераментен човек и голяма част от проблема с това го осъзнах покрай кучето ми. Когато осъзнах, че искам да се нацупя на куче, защото съм му съпдита - си казах, явно проблема е в мен. Винаги можеш да намериш вина в хората около теб - никой не е перфектен, но когато откриеш, че се цупиш на куче... си казваш "леле". _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз обожавам животни и особено котките. Имам котка и макар, че не е като куче вярна и предана, точно за това ми харесва. Харесва ми, че имат характер, че не ти се дава, като кучето. Отмъстителни са, наистина, но и горди животни. Котките, много усещат настриението на стопаните си и също като теб и кучето ти, така и аз съм имала моменти, в които котката ми много ми е помагала - когато ми е било криво и съм плакала, идва в мен и се свива и започва да мърка като трактор. Ако някога имаш неблагоразумието да да си помислиш, че си сам и на никой не му пука за теб - когато се свие в теб и си даваш сметка, че има нещо, което те обича и живее благодарение на теб толкова добре. Ти си всичко за него - и собственика и врага. Абе няма по-хубаво от това да си легнесх и да усетиш топлината в краката ти, и вибрациите от мъркането и вече не си сам
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Фев 26, 2007 4:47 pm Заглавие:
Аз да кажа нещо за паник атаките и кучетата. Като живях в САЩ, бях видял една жена с куче, което беше обучено да и помага в такива ситуации. И то беше облечено с една дреха на която пишеше "това е специално обучено куче, моля не ограничавайте досъпа му на забранени за домашни любимци места". Много странно, както има кучета за слепи, така има и за хора с такива проблеми.
Иначе гледането на куче те учи да си отговорен за нещо, което зависи от теб и се нуждае от грижи всеки ден. Аз от скоро гледам куче и съм много доволен, има си естествено моменти кога искаш да го обесиш с опащката му но хубавите са много повече.
Аз съм на мнение, че който не обича животни, не обича и хора.Винаги съм ги обичала.Когато бях по-малка живеех при баща ми в гр. Варна, там имаме голяма къща с двор и най-различни животни.От около 5 години живея в апартамент в гр. София при майка ми и едва миналата седмица си взех едно страхотно куче.Наистина не мога да ви опиша колко съм щастлива и колко дълго време се надявах да дойде този момент, във който ще отворя хладилника и там вече ще има кучешка храна.Нов член в семейството, който изпълва живота ти с толкова много емоции и чувства.Започваш да обичаш едно малко дете и да харесваш всички негови движения и стойки.Усмихваш се, когато виждаш как за такова кратко време този член започва да те целува сутрин, да те чувства близък, да се привързва, да те гледа с уважение,да те следва.Виждаш усмивката му когато си играете, започваш да четеш мислите му.То ти подарява сърцето си, а ти просто трябва да го обичаш и всичко останало си идва само! Преданост,Вярност,Благодарност,Уважение,Любов,Искреност, ето това би ти дало едно същество, когато ти му покажеш, че има теб, че има някой, който го обича и бди над него.И никой освен това същество не може да ти даде на 100% тези чувства, ето защо аз съм толкова съгласна с Лейди. Никой не ти е толкова добър приятел, колкото домашния ти любимец.Никога няма да те упрекне, наскърби, предаде, защото те обича истински. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Аз съм на мнение, че който не обича животни, не обича и хора.Винаги съм ги обичала.Когато бях по-малка живеех при баща ми в гр. Варна, там имаме голяма къща с двор и най-различни животни.От около 5 години живея в апартамент в гр. София при майка ми и едва миналата седмица си взех едно страхотно куче.Наистина не мога да ви опиша колко съм щастлива и колко дълго време се надявах да дойде този момент, във който ще отворя хладилника и там вече ще има кучешка храна.Нов член в семейството, който изпълва живота ти с толкова много емоции и чувства.Започваш да обичаш едно малко дете и да харесваш всички негови движения и стойки.Усмихваш се, когато виждаш как за такова кратко време този член започва да те целува сутрин, да те чувства близък, да се привързва, да те гледа с уважение,да те следва.Виждаш усмивката му когато си играете, започваш да четеш мислите му.То ти подарява сърцето си, а ти просто трябва да го обичаш и всичко останало си идва само! Преданост,Вярност,Благодарност,Уважение,Любов,Искреност, ето това би ти дало едно същество, когато ти му покажеш, че има теб, че има някой, който го обича и бди над него.И никой освен това същество не може да ти даде на 100% тези чувства, ето защо аз съм толкова съгласна с Лейди. Никой не ти е толкова добър приятел, колкото домашния ти любимец.Никога няма да те упрекне, наскърби, предаде, защото те обича истински.
Поздравявам те за поста!!!Това наистина е много чисто и красиво чувство,неподправено от многобройни претенции и безпочвени човешки изисквания.Именно такова или подобно усещане определям като най-близко състояние до щастието.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 15, 2007 8:09 pm Заглавие:
mishleto написа:
Започваш да обичаш едно малко дете и да харесваш всички негови движения и стойки.Усмихваш се, когато виждаш как за такова кратко време този член започва да те целува сутрин, да те чувства близък, да се привързва, да те гледа с уважение,да те следва.Виждаш усмивката му когато си играете, започваш да четеш мислите му.То ти подарява сърцето си, а ти просто трябва да го обичаш и всичко останало си идва само! Преданост,Вярност,Благодарност,Уважение,Любов,Искреност, ето това би ти дало едно същество, когато ти му покажеш, че има теб, че има някой, който го обича и бди над него.И никой освен това същество не може да ти даде на 100% тези чувства, ето защо аз съм толкова съгласна с Лейди. Никой не ти е толкова добър приятел, колкото домашния ти любимец.Никога няма да те упрекне, наскърби, предаде, защото те обича истински.
Предполагам, че говориш само за кучетата. Пробвай същото нещо с някоя зла котка... Уважение? Любов? Понякога просто не се получава. И животните си имат характер _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 15, 2007 8:15 pm Заглавие:
Казват, че котките са за хора, които имат нужда да обичат, а кучетата са за хора, които искат да бъдат обичани. Според вас има ли основания за такова твърдение? _________________ Луда съм, еййй!
Именно такова или подобно усещане определям като най-близко състояние до щастието.
Имаше такава сентенция "Щастието се намира в промеждутака между посягането към ябълката и откъсването й". Аз не бих окачествила всички животни там, но кучетата, конете, зайчетата като домашни любимци. Гледала съм котка 14 години, и е на галактики от това да имаш куче. Имат си и добрите страни, но за мен е много по-добре да имам куче - дава ти много повече усещане за привързаност. Котката те гледа все едно ти е господар и ти напишква обувките, дава да я галиш само когато тя пожелае, а кучето е - там е друга работа. Хората са си казали - кучето е най-добрият приятел на човека. И пак изключвам породи като кучета убиици и естествено като хората, не всички са читави _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Именно такова или подобно усещане определям като най-близко състояние до щастието.
Имаше такава сентенция "Щастието се намира в промеждутака между посягането към ябълката и откъсването й". Аз не бих окачествила всички животни там, но кучетата, конете, зайчетата като домашни любимци. Гледала съм котка 14 години, и е на галактики от това да имаш куче. Имат си и добрите страни, но за мен е много по-добре да имам куче - дава ти много повече усещане за привързаност. Котката те гледа все едно ти е господар и ти напишква обувките, дава да я галиш само когато тя пожелае, а кучето е - там е друга работа. Хората са си казали - кучето е най-добрият приятел на човека. И пак изключвам породи като кучета убиици и естествено като хората, не всички са читави
Аз също обичам много повече кучетата,те са по-открити и по-сърдечни от котките,в тях има топлина,но харесвам и котките.Не случайно предполагам точно те са били изографисвани по разни пещери и са представлявали тотеми в древността...Аз самият имах куче немска овчарка и много го обичах.Трогателна жертвоготовност имаше това животно...
Казват, че котките са за хора, които имат нужда да обичат, а кучетата са за хора, които искат да бъдат обичани. Според вас има ли основания за такова твърдение?
Аз бих се съгласила с това твърдение. От котката трудно можеш да получиш такава обич. Моята котка водеше война със сестра ми. Пишкаше само под нейното легло и миришеше ужасно. Тя естествено я биеше и това се повтаряше, докато сестра ми не порастна и се изнесе. Тогава миряса за малко, но след това си взехме куче и тя живя 1 седмица в гардероба ни. Не ядеше, не пиеше вода нищо. Вадиш я и тя пак отиваше. Но когато започна да свиква, че не е царицата и собственицата на жилището, по-миловидна гледка не съм виждала - реши, че ще бъде господарка на кучето. Грижеше се за него, ядяха от една купичка, спяха вдин в друг и естествено идилията се разваляше, когато се заиграят тя тичаше, кучето лаейки я гони, правеха лудница и тя го биеше с лапи, нобез нокти. Върхът обаче беше, когато котката сваляше бисквити от рафтовете изаено ги ядяха. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря Дедо!
Всяко едно животно има своята красота и положителни черти.Освен това аз мисля, че както хората сме толкова различни, така и животните.Всяка котка е различна, всяка си има своя характер,така е и с кучетата..Аз съм гледала и много котки и не мога да кажа нищо критично за тях!Моите котки, не са били нито зли, нито лоши.Имах една която ми помагаше.Когато ме боли корема, тя лягаше точно там и след 15 мин ми минаваше.Дори съм чувала, че котката изсмуква болката и болестите.А това за богинята с котешката глава е вярно, казвала се е Бастет, но не вярвам някой да не знае, че много от египетските богове са изобразявани с глава на различни животни.
Съжалявам много, но аз не мога да кажа кое харесам повече или по малко!Просто ги харесвам и както майката не дели децата си,така и аз не мога да ги разделя.Обичам домашните любимци, за мен всяко излъчва топлота и обич!
А за немските овчарки, мога само да кажа едно, това е най-хубавото,предано и добро куче!Няма друго, което да се сравни с него по-качества!Вложих прекалено много чувства в поста именно заради немската овчарка, която изпълни дома ми с много щастие ! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Наскоро се замислих... гледам навън, как някаква баба разхожда кученце. Гледах как то върви след нея, спира, пресича с нея и си казах - как става това? Аз имам куче и то просто е неуправляем още. Едва на годинка е и е ужас. Това кученце на бабата е към 5-6 годишно, но дори и когато е било малко - тя пак е била баба. Как се е научило то? Дали усещат, че бабата не може да го гони и да го бие, защо при нея не се налага както моето куче..запитах се и дали кучетата усещат какъв тип си? Аз и приятелят ми сме малко съзтезателен тип хора - все някой да е отгоре, и дали кучето не става като нас? Бабата е мирна, не се налага и кучето става мирно? Много ми е странна тази зависимост. Всеизвестно е и, че котките на баби са много по-гальовни и мирни...Как?
Наскоро се замислих... гледам навън, как някаква баба разхожда кученце. Гледах как то върви след нея, спира, пресича с нея и си казах - как става това?
Наистина много интересно!Аз си мисля, че както кучето,така и стопанина започват да си приличат.В смисъл докато взаимно се нагаждате вие така неусетно започвате да си приличате.Не говоря за визуални прилики, но що пък не може и такива да имате !
Започвате да си приличате по навици, по характер.Аз например вече усещам как с моето куче ставаме всяка сутрин заедно вечер си лягаме заедно. Абе има нещо определено. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Аз имам куче и морско свинче. Преди да ми подарят свинчо винаги кучето е било със мене въпреки, че то е много лигаво и през останалото време когато съм добре и не съм разтроена постоянно квичи и това е доста дразнещо не само за мен но и за цялото ми семейство. Сега мишо ми е упората винаги когато се скарам със нашите или със гаджето ми или просто ми е кофти за нещо, винаги мишо си е със мене, то усеща болката която изпитвам и винаги се стреми да съм спокойна и аз много си го обичам. Обаче сега се наложи да го дам на приятелят си да го гледа, защото аз ще пътувам и немога да го водя на много далече (от страх да не му стане нещо) и ми е толкова гадно цяла нощ не съм спала и незнам какво да правя
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Апр 09, 2007 8:10 pm Заглавие:
sweet_love написа:
Обаче сега се наложи да го дам на приятелят си да го гледа, защото аз ще пътувам и немога да го водя на много далече (от страх да не му стане нещо) и ми е толкова гадно цяла нощ не съм спала и незнам какво да правя
Няма ли някакви специални кутии за животинчета? Може би ще ти е по-спокойно ако си го вземеш. _________________ Луда съм, еййй!
ми има ама аз неискам да го водя защото е много пътя (София - Велико Търново и обратно) и то за малко време и незнам какво ще му се случи, пък и там има много животни и да не хване някое паразитче и така, но ние вече се оправихме (със много рев за мишо) и така
Прочетох темата с голям интерес, от малък обичам животните, имах куче което умря преди една година но живота продължава няма начин, имам и 3 котки живи и здрави за сега, това което мога да напиша като лично мнение е че по хубаво домашно животно от котката просто няма и всеки който е имал котка ще разбере защо го казвам, пухкаво, мъркащо, драскащо, хапещо, диво и игриво, зло и добро това е котката едно прекрасно същество много ги обичам и не мога да си представя живот без котка, котките ми са две женски и една мъжка като се казват Котио, Тиги и Бехемот хехехе.
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пет Фев 29, 2008 9:31 pm Заглавие:
Аз обичам всички животни, ама най-си обичам кучетата.Имам 1 куче, което толкова ми промени представата за животните.Преди смятах, че те са само спътник на човека, ходят по теб без мисъл, без чувство.Да, ама не.
Оказа се, че са и доста своенравни, е не колкото котките де.От доста продължителните наблюдения поне върху моето куче, разбрах че има моменти, в които му забранявам съвсем изразително, че това не може, обаче поглежда ме и го прави убеден, че така е редно. После, разбира се няма да му се карам, защото това го изнервя и прави още по-големи бели, ами чрез промяна в настроението или отношението ми към него постигам повече.Също така категорично съм против възпитанието с побой или каквото ще да е изразено по този начин,смятам за супер тъпо да показваш сила пред явно по-слабия.Мен кучето ми може да ме е хапало много пъти, но пак не съм го удряла и той разбира грешката си.Идеята ми е, че човек трябва да удари животно само, ако съществува реален риск за живота му. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Напълно съм съгласен. Кучетата имат характер, който по скромните ми наблюдения зависи до някъде и от породата. Имал съм куче от по-дребна порода, което беше относително послушно и гальовно, а вълкът, който имам сега е много по-своенравен, самостоятелен и не обича прекалените ласки.
Моят "вълк" пък си е своенравен, но много обича ласките... направо е като плюшена играчка. Но когато е навън - не можеш да го пипнеш.. само иска да си души, да си тича.. и много добре знае какво се изисква от него - но просто не желае _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
и вече не си сам
!
