Има много теории за срама в ранна детка възраст.
Една от основните засяга развиването на недоверие на детето към собствените си способности. Когато едно дете е малко, родителите постоянно използват думичката "НЕ", "НЕ пипай това, че ще се счупи, Не лапай това, Не слагай това там". Истината е, че доста рядко се поощряват и се казва ДА и по-често НЕ. Когато има често НЕ, детето започва да развива следното мислене "Аз не съм способен да направя това, за това мама не ми дава". Когато този модел се затвърди - то започва да изпитва срам от това, че може да направи нещо глупаво, нещо неправилно, че ще му се скарат пред децата. Срамът е страх, от провал.
Естествено има и други причини, като например наследствено или подръжание. Ако родителят е срамежлив - детето наблюдавайки и попивайки всичко - имитира и това качество.
Повечето източници казват, че родителите трябва да осигурят толкова сигурна среда за детето, че да не се налага да казваш толкова често НЕ. Да може да си щъка из стаята, която е добре пригодена за дете, без да се страхуваш непрестанно, че може да счупи нещо или да падне и да се нарани. Като цяло се препоръчва да се намали използването на тази дума и да се остави детето да опита само, да гради опита си само, за да придобие увереност в себе си и действията си. И естествено повече награди за "така трябва да се прави" от колкото "Не прави така". Не трябва да му се казва какво да НЕ прави, а какво ДА направи и то само да се увери, че е така.
Според Ерик Ериксън втория етап е от 1-3 г автономия/срам и съмнение. Според него всяка възаст има криза, която ако не се реши и се пренесе в следващ стадии - се задълбочава. Това е и кризата на тази възраст саостоятелност срещу срам и съмнение. Ао детето преодолее кризата и мине нормално в следващия етап - то ще има чувство за увереност и самостоятелност, ако не успее - ще придобие наченки на срам и съмнение в себе си.
Ето теория _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да,за периода на "НЕ"ми е известно,но не загрявах,че може там да е причината .Определено ще се опитвам да му вдъхвам повече самоувереност .
Почти винаги сравнявам моето отношение към Иви с това намайка ми към мен.И си спомням колко "смачкана"се чувствах при всеки укор,че не правя нищо както трябва или че изобщо не бива да се захващам,понеже не било работа за мен.Непрекъснато търсех одобрението им или просто малко вяра в способностите ми.Едно "Ти можеш!" би ме направило толкова щастлива...Така или иначе това беше отдавна.
И ако това ме е направило сегашната свенлива личност,ще се постарая Иви да не израства с подобни комплекси.Никак не е приятно да се свиваш отстрани,изпълнен с неувереност . _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Така е! Щом си го видяла сама и можеш д се погледнеш отстрани - имш шанс да не повтаряш грешките.
Но Мими, поправи ме ако смяташ, че не съм права, но мисли ли, че има нещо като комплекс от родителите ти, който си толкова амбицирана да не повратяш, че го пренасяш върху сина си. Мислиш ли, че може би...се опитваш да простиш на вашите и дапоправиш грешките им спрямо теб изчиствайки своето чувство за вина, когато действаш със сина си?
Ти не си родителите си, и когато се стараеш да не приличаш на тях - накрая не осъзнаваш как си се превърнал именно в тях.
Аз смятам, че ти си добра майка, която обаче носи още призрака на своето детство. Освободи го. Ти няма да направиш техните грешки - вярвай повече в себе си, не се съмнявай във всяка своя крачка.
И още нещо, за което можеш да ме опрпвергаеш ако сметнеш, че не съм права - Някак си в постовете ти липсва присъствието на мъжа ти за теб. Създава усещането , че ти си толкова фокусирана върху себе си и детето - за това как се справяш с него, че присъства повече образа на родителите ти, от колкото на съпруга ти. Все едно те са еталона ти - как да НЕ стане той и Аз, че липсва образът на бащата в отглеждането и възпитанието от това, което пишеш. Смяташ ли, че може да си обзета прекалено много от грешките на вашите, себе си и дали не преживяваш чрез това своето детство и желанието да отмъстиш, да разбереш или да поправиш техните грешки? Няма да задълбавам преди да си ми отговорила, защото може и съвсем да не съм на правилна посока. Просто това усещам от постовете ти и ми навява тези мисли...
Ти ще кажеш...дали го има или не. Т е неосъзнато със сигурност. Но помисли...защото някак зад приеснението за детето, усещам страхът от провал, онзи, който може би те подсеща за родителите ти? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Разбира се,че ми е комплекс.Напълно си права.И,че се страхувам да не го пренасям към Иви – също.
Колкото до съпругът ми – да,не го споменавам тук,защото тук засягам мой проблем,който,както ти правилно отбеляза,е част от миналото,от детството ми,от което мъжът ми не е част.Детето ми също не е,но ако не се справя с тези комплекси,има вероятност да го засегна с тях,нали?А мъжът ми свъзвам с Новото,което ми се иска да изчистя от комплекси,да не го засягам изобщо с тях.Ох,май се обърках.Дано ме разбереш правилно!
В мъжът ми не намирам,не виждам нищо,с което да греши в подхода си към синът ни.Признавам,че не съм говорила с него напълно искрено за проблемите с родителите си.Не съм го лъгала,не.Просто не съм споделила всичко.
Вярно е,страхувам се да не сгреша с Иви.Но страхът ми вярвам,че не така силен,че да превърна детето си в отражение на комплексите си. _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Разбира се, че не е толкова силно - най-малкото разбирам, че е осъзнато.
Мисля, че би било хубаво ако можеш да погледнеш на детето като на Начало също, и че то е вашето начало. Ти не си родителите си - сигурна съм в това и колкото по-малко го свързваш със себе си и иналото ти - толкова по-правилни решения ще взимаш, защото мериш с друг аршин - своя.
Не се страхувай, че повтаряш грешки, а прави свои собствени. Няма безгрешен родител. И не бъди толкова критична към себе си...си мисля аз. Наслаждавай се на израстването му и на миговете ви заедно - защото те са неповторими и не ги губи в страх и втренчване в кое е правилно и кое не. Когато ти си по-отпусната - и синът ти ще го почувства и ти ще си по-щастлива да изживяваш моментите ви заедно.
Така си мисля аз - кой знае дали съм права - но ти ще бъдеш по-спокойна, а това вече е един голям и важен плюс _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мисля,че наистина е време да обърна нова страница и да се взема в ръце.
Много ти благодаря за окуражителните думи.
Имам и един въпрос свързан с обсебващите родители-Вярно ли е,че страхът(по-точно фобията)от паяци символизира именно това обсебване? _________________ Животът е хубав,защото е красив!
Абе тая работа с паяците - много ме съмнява, но естествено - може и да има нещо общо, но аз не съм запозната.
Според мен е въпрос на асоциации - както сънищата, където има милиони съновници (които са ПЪЛНА глупост), така и това. Всеки човек има различни асоциации и за мен паяка винаги е символизирал - "ако убия паяк е на лош късмет". Няма как той да ми е символ за семейното обсебване - тъй като в моята история, той никога не се е появявал като такъв.
Придаването на такива асоциации на определени обекти ми се струва много субективно и си мисля, че е измислица като "ако нарисуваш леглото си в черно - значи искаш мъжа ти да умре" или какво ли още не. Тези символи са натоварени със значение - неминуемо, но това значение е различно за всеки от нас - защото го свързваме с различни неща. За някой паяка означава късмет, за друг - гости, за трети - обсебване - и то те пак не са наши асоциации, а са наложени от някой си - "чух, че...." което не може да значи, че и при теб е така. Няма общовалидни символи.
И въобще търсенето на такива символи с комерсялно значение и измисляне на нови зависимости са си психично разтройство - компулсивно.
Всеки си прави различни връзки в живота си, различни изводи, различни асоциации. Това е, което аз знам по случая..но.. всеки има право на избор за себе си _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мисля,че наистина е време да обърна нова страница и да се взема в ръце.
Много ти благодаря за окуражителните думи.
Имам и един въпрос свързан с обсебващите родители-Вярно ли е,че страхът(по-точно фобията)от паяци символизира именно това обсебване?
Възможно е, но не е задължително. За някого това може да е вярно, а за друг - не. Възможно е да имаш фобия от паяци, защото "ти си паяк" и ненавиждаш това подсъзнателно. В книга съм срещала това за увивни растения. Изобщо доста дълбок анализ трябва да се направи, за да се твърди нещо подобно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.Определено ще се опитвам да му вдъхвам повече самоувереност