Пуснато на: Чет Ное 01, 2007 3:18 pm Заглавие: Скука
От около година-две постоянно ми е скучно. Но не само скучно, нещата с всеки месец се влошават. Каквото и да правя, с когото и да съм, каквото и да чета ми се вижда някак прозаично и без смисъл. Нямам приятели, омръзна ми от тях, дори не мога да изгледам филм, тъй като след 15 мин. гледане ми дотъпява и го изключвам. Дори любимите ми неща са ми омръзнали тотално. Всички хора, с които "общувам" ми се виждат безинтересни. Ако някой знае какво да правя, нека сподели.
Помниш ли кога започна това състояние? Можеш ли да го свържеш с някаква случка, събитие. предходна емоция или...преживяна депресия? Как започна..кога го осъзна? Разкажи ни повече? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравей Вадим!
Понякога на хората им е нужна почивка, изразена под различна форма. Не се притеснявай, струва ми се , че все още имаш време докато стигнеш "дъното". Състоянието ти ми е познато. Остави се на "течението", не насилвай нещата. Просто ти трябва време. Стигнеш ли "дъното" ще ти светне. Нещо случайно ще ти изкара от безразличието ти . Ще се справиш.
Когато нещата се променят, влез пак във форума и сподели.
с тези различни мниния ще пусна и моето по-скоро подузрение-не смеех, че не съм психолог, ама айде...
Вадим здравей,
според мен, за да разберем проблем ли е това или не има един въпрос може да ти звучи нелогичен - но приблизителната ти възраст, според мен е важна. Точно същите симптоми съм имала по време на пуберитета и зная, че това е стандартен етап, също съм чувала като характерна проява и при хормоналните промени влияещи на емоционалния ни свят около 40-те. Някакси си мисля, че ако емоционалното ти възприятие идва от някакви стандартни физиологични промени, то можем да сме сигурни, че ще мине...
В противен случай, обаче може би има причина за тази скука и тя е следствие...Не ми хараесва тая 2-годишна скука да ти кажа... Може и да трябва да провокираш сам себе си с нещо, затова те питам. Като Барон Мюнхаузен дето се изтегля сам за косата от блатото нали знаеш _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравейте отново,
За определен случай, който е бил кой знае колко травмиращ не се сещам. Всичко започна някак постепенно, без да го осъзнавам. Първо всички започнаха да ме дразнят, разбира се хората не са виновни. След това взе да ми писва от четене, от говорене с тях, от работа и ми е
все едно дали някъде ще закъснея някъде за нещо или не, понякога се питам защо изобщо трябва да ходя и се сещам, че правя всичко само, за да убия времето. Жените тотално не ме привличат, което наистина е странно за мен. Може би сте прави, че ще мине, но не знам кога и не знам как. Аз преди имах толкова мечти за живота си, а сега ги виждам някак безпредметни. Вече не мечтая...
Смяташ ли, че може да имаш проблем с мотивацията? Бих те посъветвала да започнеш да си създаваш сам радости. Примерно сутрин се събуждам и ми е супер тупо, че трябва да ставам, не искам да ходя никъде и всичко м се струва като поредния ден...но когато се усетя, че е така си казвам 'ееей вий какво слънце има.." надъхвам си се, казвам си "днеш ще си го направя готин ден, ще намеря време да си купя сладолед" примерно. Просто започни да гледаш на нещата от друга гледна точка и то не да чакаш да се случи, а просто сам си го прави. Като се усетиш, че гледаш тъпо в телевизора и ти е супер тъпо, стани и си кажи "абе кво си губя времето бе, я да направя нещо". Самомотивацията е много важно нещо. Тя не е даденост - ние трябва да си я храним. И ако поискаш да мине тази апатия, опитай по този начин.. при мен подейства. Мотивирай сам себе си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 1:49 am Заглавие:
vadim написа:
Здравейте отново,
За определен случай, който е бил кой знае колко травмиращ не се сещам. Всичко започна някак постепенно, без да го осъзнавам. Първо всички започнаха да ме дразнят, разбира се хората не са виновни. След това взе да ми писва от четене, от говорене с тях, от работа и ми е
все едно дали някъде ще закъснея някъде за нещо или не, понякога се питам защо изобщо трябва да ходя и се сещам, че правя всичко само, за да убия времето. Жените тотално не ме привличат, което наистина е странно за мен. Може би сте прави, че ще мине, но не знам кога и не знам как. Аз преди имах толкова мечти за живота си, а сега ги виждам някак безпредметни. Вече не мечтая...
Здравей и от мен. Аз също съм имал такива периоди. Опитвам се да не приемам нещата аз даденост (работа, приятели, роднини и т.н.). Обикновено намирането на ново хоби ми помага доста. Скоро се запалих по джаги и боулинг и сега само 4акам да се съберем 4 човека да играем. Така хем си с приятели хем си отдаден на хобито си. При мен действа добре. Живота ми стане ли сив търся ново хоби. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Здравейте,
От едно известно време ми е дошла на гости голямата Апатия , много зле!
И то си имам няколко причини- проблеми в личен план, не намиране на ново работно място и невъзможност да си видя семейството/понеже уикендите са ми заети и съответно не мога да си пътувам в провинцията/...Абе изобщо си е голям шит . В такъв един момент направо се чувствам изхабена и ненужна никому най-вече на мене самата !
В такъв един момент спортът много ми помага и "насила" ходенето по дискотеки ...Хубаво е да намериш ново хоби или нещо различно, което да ти върне "блясъка" в очите _________________ Не е достатъчно да си знаеш цената- трябва да се отчита и търсенето!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
, много зле
!