Пуснато на: Нед Ное 04, 2007 4:33 pm Заглавие: Молба за съвет
Здрвейте,
имам следния проблем и се чудя дали може да ми дадете съвет. От една година дъщеря ми общува със семейство, в което мъжа е арабин. Смятам, че жената, която демонстрира приятелство с дъщеря ми й въздейства психологически и я обработва така, че тя да общува с друг арабин, братовчед на нейния съпруг. Нашето семейство е против, като до скоро и тя имаше резерви към тези хора. Тя прекарва много време при тях и почти не се прибира. Опасявам се, че тя не взима сама решенията си, а поведението й е резултат на психологическо въздействие. Бих искала да ме посъветвате как да постъпя, така, че тя да се отдръпне от тази среда и да вземе самостоятелно решение дали това е което иска в действителност, тя е пълнолетна и работи.
доста неприятна ситуация наистина. Поздравявам те за апела към съвет и решение, което да предизвика дъщеря ти сама да осъзнае негативите на това, което се случва.
Единственото, което ми хрумва в момента е макар случайно да й предоставиш достъп до художестевна литература или материали по темата за догмите на Арабите - религията, обичаите им, отношението им към жената. Аз съм чела няколко книги - романи по действителни случаи - за тежката съдба на бели жени сглупили да се обвържат с арабин - тормозени, затваряни, с отнети права над децата им при раздяла и прочие. Може би, ако чете случайният достъп до някоя от тези книги би я накарала да се замисли. Ако пък рови в интернет или гледа филми - случайно подхвърлен и ненатрапчив материал и през тези канали би свършил някаква работа предполагам. Не мога да се сетя сега за филм на тази тематика, но със сигурност има много - ако гледате двд или видео заедно - вземи нещо на тази тема.
Второто нещо за което си мисля, което обаче носи риск от упрек във вмешателство е разговор по темата с някоя нейна близка приятелка или колежка, приятел или колега, която или който предполагам като млад човек не родител би повлял доста по ефективно на дъщеря ти при разговор на тази тема, отколкото, ако ти самата го проведеш. Съществува риск човекът към който се обърнеш за помощ да не възприеме провилно притесненията ти и просто да сподели случката с дъщеря ти, ето защо си мисля, че изборът ти в този случай би трябвало да е внимателен.
Ситуацията наистина звучи неприятно и опитвайки се да се поставя на твое място - може би първо бих се заровила по-дълбоко, за да разбера какво наистина се случво с дъщеря ти. Как й влиаят точно контактите й с това семейство. Какво всъщност се случва в пределите на онзи дом. Може би наистина добра приятелка на дъщеря ти би била рискован, но може би и много резултатен инструмент, чрез който да получиш повече информация и окажеш непряко и ненатрапчиво въздействие на детето си в сложна ситуация. Това е моето мнение. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз просто мисля, че не трябва да се бъркате в живота на децата си.
Не мислете, че са по-глупави от вас. Животът си е техен.
Поздравления за мнението. И аз съм против. Но с една уговорка. Ако дъщерята е под 18, тогава не тя взима решение. Ако е над 18г. , значи е достатъчно голяма, за да греши и сама.
Освен това съм против да се хваща вяра на евтините сапунерки, които пробутват по сергиите с надпис: "действителен случай", че да се продават и на тази основа да се гради отношение към хората. Моя колежка е женена за арабин. Защо ли нейният живот не е извадка от такава книга. Много си е добре жената и е щастлива.
Да се оказва влияние върху дъщерята, независимо дали е под или е над 18 г. в посока на изграждане на омраза към други хора на признак етнически произход и религия и прочие, това го намирам за меко казано отвратително. Има хора и хора и не може всички да се слагат така в общ кюп. А ако бяха българи със същите помисли, дали щяха да са с нещо по-различни?
Карина, аз препоръчвам да оставиш дъщерята да вземе едно самостоятелно решение, ако е на възраст, предполагаща да мисли самостоятелно.
Мислила ли си да се запознаеш с тези хора? Те са приятели на дъщеря ти и е съвсем в ред на нещата да се срещнете. Хубаво е да подходиш открито към тях, макар че от написаното разбирам, че вече си изразила мнение. Според мен е опасно да се робува на клишета. Аз например познавам едно чудесно семейство между българка и арабин, 3 деца, всяка година са в България на гости, съвсем нормални хора. Човек не знае кое е за добро, кое - не.
И това е верно. В думите на Лилия и минион има доста логика, Карина.
Аз лично съм анти културата, която изповядва едва ли не, че жената не е човек, а Арабите именно на нея са възпитани и традициите им го налагат. НО не знаем какъв е случая точно. Ако отговориш с малко повече информация може би ще е от полза.
И все пак твърдо съм несъгласна с това, че след като на 18 детето с нещо се променя за теб и трябва да промениш отношението си към него "щото можело вече да греши само". Това са пълни глупости за мене, щото ако е на 17 и половина ти е малко повече дете още сигурно. За мен децата съзряват с желанието си да решават сами още с началото на пубертета, често грешат, но когото говорим за важни житейски избори някакси и на 40г. човек да е що да не изразиш отношение - кръв ти е, ако ти е сестра или брат пак би изразил отношение - не говорим за родителско обсебване и налагане, но това, че детето на 18 спира да ти бъде дерт за мене е пълна глупост. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 27 Дек 2007 Мнения: 16 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Дек 28, 2007 12:18 pm Заглавие: Re: Молба за съвет
karina написа:
Здрвейте,
имам следния проблем и се чудя дали може да ми дадете съвет. От една година дъщеря ми общува със семейство, в което мъжа е арабин. Смятам, че жената, която демонстрира приятелство с дъщеря ми й въздейства психологически и я обработва така, че тя да общува с друг арабин, братовчед на нейния съпруг. Нашето семейство е против, като до скоро и тя имаше резерви към тези хора. Тя прекарва много време при тях и почти не се прибира. Опасявам се, че тя не взима сама решенията си, а поведението й е резултат на психологическо въздействие. Бих искала да ме посъветвате как да постъпя, така, че тя да се отдръпне от тази среда и да вземе самостоятелно решение дали това е което иска в действителност, тя е пълнолетна и работи.
Здравей, Карина!
Можеби ще е най-добре да поговорите с дъщеря си и да се опитате да станете по-близка до нейните проблеми и вълнения. Така ще можете да разберете повече за отношенията й с тези хора и да си изясните доколко те й влияят. Постарйте се да създадете приятелска връзка с нея, като й показвате, че й имате доверие и като се интересувате от нейния свят...така няма да се притеснявате дали някой влияе на решенията й и ще сте наясно, какво наистина се случва.
Идеята да се запознаете с въпросните хора също е добра.
Освен това, бих искала да отбележа, че нашите представи за арабите и за техния светоглед и начин на живот са силно изкривени и неверни до голяма степен. Твърдя това с такава увереност, тъй като живея с арабист и имам лични контакти, както с араби, така и със хора, които са близки до начина им на живот (университетски преподаватели, преводачи от арабски и т.н.). Това, което четем в художествената литература е силно изопачено и съвсем не отговаря на истината - жените им съвсем не са без права и насилието над тях не е по-често срещано отколкото в европейските семейства. Освен това закона и религията там защитават жените (посредством предбрачни договори и сериозно финансово осигуряване, дори в случай на развод). Фактът, че много от тях все още ходят забулени е плод не само на религиозни пориадки, но и на природо-физиологични - покривалата имат за цел да пазят кожата и косата от пясъка и преките слънчеви лъчи, както и от ненадейните пясъчни бури, които често изненадват хората в онази част на света.
Друг факт е, че семейството всъщност се управлява от жената, а не от мъжа - реално жените имат много по-голяма власт, отколкото си представяме - ако една жена реши да се разведе по каквато и да било причина, тя получава финансово обезпечение до края на живота си, получава къщата (ако няма къде да отиде - роднини и т.н.) и децата също.
Регистриран на: 07 Фев 2008 Мнения: 26 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 4:55 pm Заглавие:
Здравей Карина
Ако още е актуално мога да ви дам съвет как да ги разделите. Но преди това е добре да помислите дали това ще е добре за дъщеря ви. Добре е да ми изпратите на e-mail и някои подробности
От коя държава са? Дали са бедни или богати? С какво се занимават той и родителите му?
Добре ще е да знаете конкретно име или фирма за да бъдат проучени.
Наистина това понякога е сериозен проблем. Защото много момичета са пострадали. По много и различни начини. Но има и щастливи бракове.
Ако е актуално е добре да ми посочите e-mail за кореспонденция защото такива методи за въздействие не се обсъждат в общото пространство, защото са възможни злоупотреби.
Ако сте съгласни, ще ви задам доста въпроси и когато уверя себе си, че това ще е добре за дъщеря ви ще ви кажа как да постъпите.
Здравейте и от мене!
Много е сложна ситуацията и определено не искам и надявам се да не ми се случва да бъда в положението на Карина. Аз съм също много против тази култура и като цяло, дори и националистически да звучи, хич не ги харесвам арабите/това е мое мнение, не искам да обиждам когото и да било тук, просто споделям/. Искам да кажа, че моя позната се омъжи за арабин, и смея да кажа, че живее като принцеса. Сега, друг е въпросът, че аз принципно не ги харесвам, та ако ще и звезди да ми свалят...Но всеки един има право на личен избор, и исках точно това да кажа на Карина- имам пример на познат човек и наистина ви казвам- човекът се държи перфектно с нея, както и тя с него...Живеят изключително добре, уважават се много! Той е доста интелигентен, много е начетен и смея да кажа, че няма да познаете, че е изобщо арабин...НО, все пак
Регистриран на: 07 Фев 2008 Мнения: 26 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 12, 2008 3:49 pm Заглавие:
C.Jung Jr. написа:
Хендъл,
Ти какъв си Господ, Наполеон или просто имаш чип в главата
Не позна. Нито едно от всичките. Някъде в чужбина съм изучавал социална психология и не само това. Виж за чипа съм притеснен. За теб. Както казва един колега:".... Предполагам че нищо ти няма..."
Здравей Карина
Ако още е актуално мога да ви дам съвет как да ги разделите. Ако сте съгласни, ще ви задам доста въпроси и когато уверя себе си, че това ще е добре за дъщеря ви ще ви кажа как да постъпите.
Аз нямам чип, приятелю, това че си учил някъде в чужбина...добре(макар че и Сърбия пр. е чужбина. Вярвам не говориш за нея)..и явно си понаучил доста теория като гледам как обясняваш и ни светваш на истините за манипулацията в света...
Обаче какво да мислим за човек, който предлага да научи една майка как да провали връзката на дъщеря си? Който поема отговорността да прецени - ей така, отстрани, на базата на субективното мнение на емоционално въвлечен човек - каква е истината и още по-лошо - да действа, съобразно нея?
Ясно е, че не си учил психотерапия - нямаше никога да си вземеш дипломата!!
Обаче се питам каква ти е ползата и от социалната психология? И не е ли крайно време - на 50 години и след толкова учене - да вземеш да понаучиш нещичко за себе си? За собствените си граници? Права? Професионална етика?Що е това човечност и доколко я откриваш в себе си...или не?
Регистриран на: 07 Фев 2008 Мнения: 26 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 2:17 am Заглавие:
Чипът е твой приоритет. Виждам, че и до Сърбия не си ходил. Лично за мене в много отношения е интересна и имам незабравими спомени от там. Няма да ги споделям с теб защото няма да ги разбереш. Лично аз съм спасявал в чужбина няколко момичета, които ги използваха като мулета. Каква е практиката. Взимат им документите. А останат ли един час след определения престой, по техните закони те или трябва да влязат в затвора или да правят каквото си искат с тях. Те отиват без договори. Без знанието на нашето консулство в съответната държава. Без необходимите документи. Има страни, където момичето е собственост на всички мъже от семейството, независимо за кой е омъжена дори и на децата.
Лично аз имам познати и араби, негри и кюрди женени за българки, чиито бракове са щастливи и благополучни. Има начини предварително да се разбере за какъв брак става въпрос. Но не ми се принизява до умственото ти развитие за да ти го обясня. За разлика от теб ползата отдавна я виждам, но по начина по който се изразяваш и по това, което си запаметил, съм сигурен че ти никога няма да я видиш
Така..този форум е твърде добър, за да го превръщаме в арена на грубо заяждане, което е и напълно безсмилено - в него, доказано е, побеждава по-грубият, не по-умният. И тъй като аз започнах в този тон, аз и ще спра. Това е последният ми коментар до теб.
Прави впечатление, че когато бях рязък, ти отговори относително по-меко, когато аз смекчих тона, ти стана много по-груб. Сигурно ще обясниш този феномен на общуването, макар че по-интересното е колко лесно се поддаваш на стереотипите, независимо от образованието и знанията си. Които никой не поставя под съмнение. Сърбия споменах в контекста на нивото на обучение по психология там, което не е по-добро ат българското, а не въобще като страна, което отново показва кой с каква нагласа е чел и кой не е разбрал.
Това че си спасявал момичета - не знам в каква връзка със специалността ти, но не е най-важно - добре, прави ти чест. Но!!! - ти се намесваш в този форум като психолог, не като полицай, доколкото разбирам. И отново те питам - като психолог - на каква информация ще базираш заключенията си? Разказът (и то дистанционен) на една разстроена майка. Жена, която преживява сериозна лична драма. Колко са факторите, които ще повлияят на разказа й? Нейните собствени емоции, страхове, предразсъдъци, предисторията на отношенията с дъщеря й, думите на познати и непознати....Искаш да кажеш, че един такъв разказ ще отрази нещо подобно на обективна истина....???!!! Не знаеш и няма как да чуеш нищо от другите участници в тази сложна история. Даже и в съда не осъждат при толкова малко данни. А психологията е точно обратното на съда. Но ти си готов не само с констатации, а и с решения. И така, това поставя въпроса за твоята професионална етика...или съвест...или въобще компетентност.
Приключвам с това. Личните ти нападки няма да коментирам - като добър специалист в манипулациите, ти по-добре знаеш, че те отразяват само гняв и безпомощност.
Целта на включването ми беше първо да накарам хората, четящи твоите предложения за намеса да се замислят над тяхната моралност и смисъл (професионалистите без съмнение са наясно) и второ - може би да накарам теб да се замислиш, в случай че включването ти под тази форма е грешка, а не стил. Но, съдейки по реакцията ти, виждам че нямаш ни най-малка идея да се замисляш за друго, освен как да ме обидиш. Жалко за теб. Жалко и за претенциите ти - ако си наистина майстор поне в манипулирането, щеше да реагираш по друг начин.
Мисля, че се поразми малко проблемът на жената, която поиска съвет и се посъсредоточихме в други неща .
Темите, които вие обсъждате са изключително интересни и ако искате да доразиете накои елементи от дискутирането си - бих се радвала да се започне нова тема, която съм убедена, че ще е изключителн полезна за нас...тъй като смятам, че има какво да научим от хората, който наистина са се занимавали с психология - ние, тези кито сме още само в началото и терапията е още мечта.
Останах с впечатление, че сте практикували - и бих искала да ви попитам, дали смятате че е удачно да отворим тема, в която да ни разкажете за тънкостите на практикуването - мисля, че много хора ще имат нуждата да го чуят.
Благодаря ви _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ехееее, браво, Лейди,
Такива не запознати и не информирани като мене ще се радват да попрочетат това - онова. Много интересно ми звучи!
Добавете още един глас към вота
Вече има тема "Тънкостите в практиката" в Общи работи на проесионалния раздел _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Сигурно ще обясниш този феномен на общуването, макар че по-интересното е колко лесно се поддаваш на стереотипите, независимо от образованието и знанията си. Които никой не поставя под съмнение. Сърбия споменах в контекста на нивото на обучение по психология там, което не е по-добро ат българското, а не въобще като страна, което отново показва кой с каква нагласа е чел и кой не е разбрал.
