Пуснато на: Пет Ное 09, 2007 3:05 pm Заглавие: Psihosуmati4en problem
Golemiat mi Sin e na 10g. ot dwa meseca ima 4esti zdravoslovni oplakvaniq. Bolki v muskolite i stavite/ tuk po princip si ima problem, smyknat svod/, gastritni i kolitni. A, kogato go zavedoh na lekar zaradi bolki v uchite, pri predgeda ne se ostanovi vyzpalenie. starchno raseian, otpusnat. Gospovata v u-6e sy6o se oplakva. Iskam da uto4nia samo, 4e predi 3sedmici se razvedohme s ba6a mu. Ot 1.6 sme razdeleni no toj ne se interesuva i nekontaktuva s tiah. znam 6e kagete tova e pri4inata, no az iskam syvet: Kak da ob6ovam s nego i da mu pomogna?
Искам само да те помоля да пишеш на кирилица - горе има кредор да си сменяш езика. Благодаря ти.
Относно проблема ти - да аз мисля, че може да има много общо. Мисля, че трябва да се опиташ да поговориш с него как се чувства относно това, че тати вече не живее при вас. Много е възможно да се прави на болен, за да привлече вниманието на баща си, или вашето или да си мисли, че ако е болен - вие ще се съберете заради него. незнам кое е и как, тъй като не мога да поговоря с него.
Опитайте се в удобен момент да поговорите на таи тема - не я избягвайте. Чуйте какво го притеснява и го успокойте, че той не е виновен, че вие се раделяте или, че това няма да означава, че татко не го обича. Децата могат да имат много страхове и чувство за вина по различни причини, когато родителите се разделят. Понякога те си мислят, че те са причината, защото са били непослушни, или ако вие сте се били сплотени, когато той е болен, сега може нарочно да иска да се разболее, за да се съберете.
Може да са много неща. поговорете спокойно с него, внимателно. Опипайте почвата и се опитайте да доловите какво го тревожи. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Вече е мн. по стабилен психически и здравословно/ поне така изглежда/ Не успях да поговориме. Държи се старнно. Опитва се да отвлече вниманието ми с друго. Май и двамата избягваме темата. Какво да му говоря и обяснявам, като баща му не се интерсеува от тях, необщува по никакъв начин. Той липсва. Интерсесува ме, как липсата му като баща ще повлияе на израстването им като мъже. Дали няма да се превърнат в женчовци! Ще мога ли, правилно да ги насоча в живота? Като жена виждам, че има неща, които ми се губят. Аз немога да бъда и мама и татко.Понякога и на мен ми писва да се бия с възглавници и да се бориме. А, те се сърдят. При малкият нещата са други. Приел е, че баща му е някъде. Живее с батко и мама. Не го страда. В началото, да. Дори ми се сърдеше,като че ли аз бях виновна, че баща му го няма и иска да излезе с него. Май батко му играе в живота му роля и на батко и татко, но за големият се притеснявам.
lady-to написа:
Здравей,
Искам само да те помоля да пишеш на кирилица - горе има кредор да си сменяш езика. Благодаря ти.
Относно проблема ти - да аз мисля, че може да има много общо. Мисля, че трябва да се опиташ да поговориш с него как се чувства относно това, че тати вече не живее при вас. Много е възможно да се прави на болен, за да привлече вниманието на баща си, или вашето или да си мисли, че ако е болен - вие ще се съберете заради него. незнам кое е и как, тъй като не мога да поговоря с него.
Опитайте се в удобен момент да поговорите на таи тема - не я избягвайте. Чуйте какво го притеснява и го успокойте, че той не е виновен, че вие се раделяте или, че това няма да означава, че татко не го обича. Децата могат да имат много страхове и чувство за вина по различни причини, когато родителите се разделят. Понякога те си мислят, че те са причината, защото са били непослушни, или ако вие сте се били сплотени, когато той е болен, сега може нарочно да иска да се разболее, за да се съберете.
Може да са много неща. поговорете спокойно с него, внимателно. Опипайте почвата и се опитайте да доловите какво го тревожи.
На каква възраст беше големият ви син, когато бащата е напуснал живота му? И има ли някаква случка около това събитие.. как се разделихте, децата бяха ли там, той беше ли там.. говорихте ли с детето как тати си тръгва и тн?
Много често при разделени родители, при детето има едно чувство за вина. "Аз съм бил лош и тати си е тръгнал", или "аз съм причината мама и тати да се скарат.."..Децата са ..(в определена възраст) егоцентрици.. т.е светът се върти около тях и те си мислят, че те са причина да се случват събитията...
За това е важно на каква възраст е и е било детето... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
На каква възраст беше големият ви син, когато бащата е напуснал живота му? И има ли някаква случка около това събитие.. как се разделихте, децата бяха ли там, той беше ли там.. говорихте ли с детето как тати си тръгва и тн?
Много често при разделени родители, при детето има едно чувство за вина. "Аз съм бил лош и тати си е тръгнал", или "аз съм причината мама и тати да се скарат.."..Децата са ..(в определена възраст) егоцентрици.. т.е светът се върти около тях и те си мислят, че те са причина да се случват събитията...
За това е важно на каква възраст е и е било детето...
Последната промяна е направена от ivanova на Съб Ное 24, 2007 4:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Аз мисля, че жена може да отгледа едно напълно нормално момче, без то да става женчо или прекалено срамежливо или да му липсва мъжкото у него.
Смятам, че всичко е въпрос на отношението на родителя. Дете, което 2-ма родители, но майката е със силно изразен характер - ще стане женчо...защото там майката е тази, която задава моделите, тя се налага.
Но ако един родител е толерантен и най-вече открит...не постава теми табу за бащата... мисля, че не би имало проблеми изграждането на детето като мъж. Ако родителя не е много властен и обсебващ, а позволява на детето свой път и мнение...и може да го насочва споделяйки и да го възпитава. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети