Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 12:11 am Заглавие: Искам да уча,но...
Здравейте на всички!
Харесвам психологията като цяло.Когато съм имала проблем,винаги съм търсила отговори"Защо така се получава?",Защо това се случва въобще?",Защо не съм разбрала правилно?"...Хиляди въпроси свързани с взаимоотношенията между хората.И тъй като не намирам конкретен отговор за тях,реших да уча психология.Но още от малка,когато сядам да чета или започва да ме боли главата или ми се доспива.Въпросът ми към вас е-възможно ли е ако бъда по-мотивирана и реша твърдо,че ще успея,ще мога да се справя с този проблем?Дали това не е на психологична основа,зародила се още в ученическите ми години,когато е трябвало да чета,а пък на мен не ми се е искало и съм си измисляла подобни "извинения",и в един момент дотолкова съм си го втълпила,че е започнало и да ми се случва?Или пък в крайна сметка-"Щом не можеш да четеш се откажи".
Искрено се надявям,че ще намеря отговор на този въпрос.Благодаря Ви предварително! _________________ Горе главата,дори когато губиш играта!
Не мисля, че има някой, който да обича да учи и на който да не му се доспива. Много дълго време имах същия проблем. Предписаха ми даже и лекарство по този случай - Пирамем, за уросяване на мозъка. Никакъв ефект - главата се счупваше да ме боли и нищо не оставаше като информация. Да не говорим, че като трябваше да уча, ми се струваше адски интересно да си подреждам стаята или да правя всевъзможни неща, които винаги съм мразела. НОРМАЛНО Е! Истината обаче, е там, че трябва да си намериш начин как да учиш. Първото нещо, което трябва да си откриеш е в коя част на деня си най-пълноценна - аз установих за себе си, че през деня има много неща, които ме разсейват и, че ако уча след 12, за 1-2 часа попивах много повече от колкото през деня за 8 часа. Второто нещо е да си разделяш материала- прочиташ 1 страница и си я разказваш или ако ти е по-лесно да пишеш. Като план пишеш си ключови думи и след това, само като си ги погледнеш да ги свързваш с материала. По този начин се предпазваш от затормозяване с излишна информация и усилие да запомняш начина, по кйто е написано. Разкажи си го със свои думи и ще го запомниш по-лесно. Когато усещаш, че четеш и нищо не влиза - спираш, иначе рискуваш наистина да намразиш ученето а и е безполезно. Като си намериш време за учене, когато най-много "попиваш" - използвай го. Дори и да е по-малко време като часове, ако си по-пълноценна - това е истината.
Другото, което мога да кажа е, опитвай се да намираш нещо сходно с теб, когато учиш - така, като го навържеш логически с нещо, при изникване или задаване на ключова дума, ще ти изплува по-лесно.
Но иначе, относно намразването от ученическите години, не мисля, че има нещо общо - просто ученето не е удовослтвие а задължение. Тук идва от психологическа гледна точка само елементът на нагласа - когато знаеш, че нещо ТРЯБВА да го направиш - вече нямаш желание и мотивация. Ако можеш да си кажеш, че го правиш, защото го искаш и си е за теб и ти е интересно, ще е добре, но не мисля, че всичко, което учим е интересно, в повечето случаи е само материя, която е суха или задължителна. Мотивацията е ключова, но по-ефективното е да си манериш подходящия за теб начин и да го превърнеш в модел за учене. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 1:00 pm Заглавие:
Здрасти Лили. Прочетох това което си написала и да ти кажа, не видях нищо по-различно от това, което се случва с мен ако се наложи да чета. При мен обаче имаше и агресия. Не само, че не учех, ами когато минах 16 години, откачах само някой като споменеше, че трябва да уча. Просто и сега ако ме пита някой "как е университета" още ми се обръщат червата, все едно трябва да давам обяснения. Преди търсех вината в родителите, аз съм по-малкото дете, сестра ми е адски умна и най-вече ученолюбива. Аз пък съм се захващал със стотици неща, но бързо съм се отказвал. Просто съм такъв, тренирал съм 5-6 спорта, имал съм много хобита, чета адски много книги за годините си, но не и учебници. Те са ми като приспивателни хапчета. Както и да е, след гимназията влезнах в УНСС със "престижната" специалност МИО, което си е чиста проба боклук, каращ на стара слава. Не ми вървеше ученето, правех го с нежелание и ако не исках да препиша едвам научавах за 3-ка или 4-ка. Концентрацията ми беше о%. После замианх в чужбина на бригада, после пак и накрая за 18 месеца на специализация, която беше фиктивна и си бачках точно както и на бригадите. Върнах се преди няколко месеца, бях прекъснал с УНСС преди повече от две години, но реших да запиша пак и го направих в НБУ. Вече не уча щото трябва или колкото да избегна казарма. Имах късмет, че докато бях в САЩ разбрах какво ми се отдава и искам да правя и сега уча такава специалност. Освен това таксата в НБУ ме стимулира да не се измъквам. Казвам си "аз за к'во ги давам тези пари ако ще се правя на тарикат". Но най-вече, стигнах сам до извода, че ми се учи. Абе не ми се учи толкова много(не съм станал мозъка на НБУ), но като отида в даскалото слушам, търся себе си в ситуациите които се дискутират, опитвам се да задавам въпроси(щото отговорите директно към теб се запомнят повече отколкото ако се отговаря на някой колега) и така. Ебати, разказах супер дълга история и пак не казах нищо интересно като съвет. Абе опитай се да стигнеш сама до извода, че ти се учи. Ако не стигнеш, не го прави. Хубаво е, че напоследък не гледат само дипломата, а по-скоро какво можеш.
Да си призная честно,това че има и друг като мен доста ми помага.Аз знам какво точно искам,но ме притесняваха гореспоменатите факти,защото не ми се иска в един момент да зацикля.Все пак щом се захващам за нещо трябва да го довърша както трябва.Но след като нямам сериозно "заболяване" и мислейки върху вашите думи,смятам че ще преодолея тези моменти и да знаете,че ще бъда горда със себе си.В много неща ме бива,сега ще разбера дали съм достатъчно упорита. _________________ Горе главата,дори когато губиш играта!
Koлкото и изтъркано да звучи - винаги си казвай - АЗ ли не мога бе..???? Щом толкова къде по-зле хора успяват , аз няма да мога... да не съм накапана Действа.. после пак те обзема страха или демотивираност и като го усетиш - 2 шамара и на ново това му е цаката на ученето и успяването. Дори и за секунда не си позволявай да мислиш, че не можеш. Човешко е да се греши... лошото е да не стоиш като наблюдател. Пълен напред, докато не ти паднат колелетата, както е подписът на лейдито
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 28, 2007 12:40 am Заглавие:
Лили, почнах една тема "за и против университета" в раздел Образование. Искам да ти кажа една много хубава приказка, дето като някоя досадна баба винаги казвам като ми се отдаде. "образованието не идва от училище, а от желанието да учиш". Много вярвам в това нещо, но при мен може да има и оправданческо мислене щото съм си мързел по природа.
Да си призная честно,това че има и друг като мен доста ми помага.Аз знам какво точно искам,но ме притесняваха гореспоменатите факти,защото не ми се иска в един момент да зацикля.Все пак щом се захващам за нещо трябва да го довърша както трябва.Но след като нямам сериозно "заболяване" и мислейки върху вашите думи,смятам че ще преодолея тези моменти и да знаете,че ще бъда горда със себе си.В много неща ме бива,сега ще разбера дали съм достатъчно упорита.
Ще успееш!Не се притеснявай.Вземи под внимание ценния съвет на Лейди,открий моментите,когато си най- продуктивна,заложи на аналитичната си мисъл и вниквай в идеята на нещата-останалото е допълнително обременяване,което може само да те отклони от усета за нещата...И така,остава само да вярваш!Успех!!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
