Психология

Една позната ходеше на психодрама и много пъти ми е казвала, че е много хубаво.Разиграват се разни сцени като ти си избираш даден герой и го изиграваш по твои начин.Е със сигурност не е само това, но това е достатъчно интересно.Все едно да погледнеш с други очила изиграваш дадено нещо, което може да е толкова обикновено (да кажем “Пепеляшка”), но начина по който си го изиграл, говори много за теб.Идеята всъщност, поне според мен, е да анализираш дадената ситуация и човек, естествено процеса е групов, до колкото знам и групата анализира драмата и хората които са я изиграли.
Голям мерак ми е да отида на такъв курс.
Ако някой е ходил, може да сподели с нас за какво става въпрос.

После да разказваш как е минало!:) Да видим дали все още ще ми е толкова интересно.

Здравей,Лууп!
Колко човека участваха?Каква ще бъде продължителността на курса?Благодаря,че сподели с нас усещанията и впечатленията си!Надявам се да ни държиш в течения и за следващите срещи.
Поздрави!

Ако искате повече информация за метода психодрама, водещите или групите, които се организират, отидете на Act in play - това е страница на психодрама-водещите в България.
А като преживяване - може да бъде много забавно, много вълнуващо и...понякога трудничко, все пак идеята е да погледнем в себе си и да се развиваме.

Според вас какво се случва с този, на който се прави и учства в психодрамата. Как се случват промените...осъзнаването или това, което усещате, че се подрежда или променя?

Да, но идеята на психодрамата е промяна на характера, самоосъзнаване, опознаване на страховете ти и преборването им...ей такива неща. Не е само да се чувстваш част от нещо - това можеш да го почувстваш и в работна атмосвера и в семейна и в приятелски кръг.
Но ме интересува как усещате промяната..какви процеси можете да извлечете...как се случва с всеки преминал през това?

Всеки опит е различен и сигурно ти би го усетила по друг начин, но...в моя опит - промяната се случва бавно и неусетно, по същия начин, по който и промяната с възрастта - оглеждаш се назад и изведнъж си даваш сметка колко различен си станал - в групата, но не само в нея.
Впрочем да се чувстваш част от група за собствен опит е различно от приятелската или семейната група.
Това, което е по-силно като преживяване е поставянето на твой собствен проблем на "сцената", тогава, когато можеш да го видиш отстрани, да го свържеш асоциатино с други ситуации и отношения, когато емоциите от поставените сцени те залеят...Или, когато съпреживееш силно проблем, поставен от някой друг, ..когато ролята, за която са те избрали докосне нещо в теб...
Какво точно ти се иска да разбереш?

Ами интерено ми е не точно метода, а как се отразява на всеки от учасниците. Как разбираш, че имаш проблем с нещо, за което не си знаел че ти е проблем...как размразяваш стария модел и създаваш нов. Самата промяна как се усеща от индивида - лично за него и много интимно в него.
Дали нещата се осъзнават в и по време на срещите или след това, когато връщаш събитията и размишляваш върху това, което си преживял на тези срещи. Знам, че те се случват рядко именно с идеята да има време да се осмислят нещата и да има ефект онова, което е останало като впечатление. Та кога се стига до моментът, в който откривате нещо за себе си - така наречения Инсайт..

"Как разбираш, че имаш проблем с нещо, за което не си знаел че ти е проблем...
Та кога се стига до моментът, в който откривате нещо за себе си - така наречения Инсайт.."

Пак-само от моя опит, не съм обсъждала това с други участници и не знам как са го преживели те...
Да разбереш, че имаш проблем с нещо, което не си знаел, че ти е проблем...като че ли е по-възможно в интерактивна група (група, в която само се разговаря), защото там много по-често получаваш обратна връзка - "Когато ти казваш това, аз си мисля...или..аз се чувствам...". В групата по психодрама всеки споделя само собственото си преживяване, така че едва ли някой би ти посочил проблем, който ти не виждаш...Вероятно това би могло да стане, ако съпоставяш себе си с това, което виждаш на сцената, с начина на реакция и преживяване на други хора...Не мога да ти дам по-лично описание, защото нямам спомен да ми се е случвало точно това, аз си знам доста от проблемите
А инсайта - докато играеш свой проблем, емоциите обикновено са твърде много, осмислянето става едва след това. Но пък, докато гледаш отстрани друг човек, може да ти хрумне нещо за теб самата. Ако твоят проблем по неочакван за теб начин асоциативно се свърже с друга ситуация от миналото ти, това също може да е инсайт...
Трудно ми е да рационализирам нещата по този начин - за мен психодрамата е много повече преживелищно събитие...Все едно да се опитам да опиша по стъпки как се влюбвам..
Но ако мислиш, че имаш полза, питай...пак ще опитам да отговоря..

Впрочем, да имаш проблем, за който не знаеш е нещо много относително. Кой тогава го дефинира като проблем? И ако за теб не е проблем, защо трябва да приемеш нечие мнение, че всъщност е?
Това - по принцип, все пак има ситуации, в което даден стил на поведение провокира проблем в отношенията - например една нечувствителност към реакциите на другите, може да доведе до това да те приемат като натрапник, нараняващ другите и пр. Аз имам такава колежка , която доста е ходила на психодрама.. ...и самата тя не счита, че има проблем...проблемът е за нас...но ние си я приемаме...Така че в крайна сметка, има ли проблем?
Но ако говоря сериозно, личното ми мнение е, че такъв род неща е по-добре да се видят и да се променят, просто защото именно това би било личностово развитие.

Да, разбира се че е тносително дали имаш проблем. Но аз говоря не за някой да ти каже, че имаш проблем, а ти сам да стигнеш до инсайт.
Примерно - карам се с приятелят ми, той ме драни с нещо адски силно..ядосана съм, сядам сама и се замислям "защо това ме дразни толкова..?" започвам да ровя и да търся причини, защо това, което той прави ме дразни..и изведнъж си ме осенява причината...някоя моя черта, която прехвърлям на него..
Давам ти много измислен пример.. но се надявам да не го разгледаш буквално, а да се опиташ да хванеш принципа...ако съм успяла да предам поне това

Идеята ми е, че не някой ти казва дали имаш или нямаш проблем...а ти самият. Когато трябва да изиграеш нещо и усещаш, че то те кара да се притесняваш...това е новост за теб.. когато това се случи не се ли замисляш какво те кара да се притесняваш...или ако трябва да направиш нещо, докато го изричаш или докато се вплиташ в роля или докато общуваш с групата..да осъзнаеш своя черта на характера, за която не си подозирал...да я окачествиш като лоша или просто за такава, която би искала да пребориш - като страх от...нещо.

Успяваш да предадеш всичко, просто мислим в различни насоки и ми трябва........напътствие?..за да разбера.
Да, естествено, когато седнеш и се замислиш кое те е затруднило в дадена роля(предполагам имаш прд вид помощните аз-ове, иначе ти си играеш себе си) и защо ти е било сложно или неловко да влезеш в нея, а всъщност, може би пък и защо изведнъж ти е станало неловко в собствената ти роля, можеш да откриеш много нови неща за себе си. Или да не откриеш нищо и да си останеш с объркването до другия път, когато би могла да изследваш това чувство. Но психодрамата, поне според мен въздейства много повече на емоционално ниво - нямаш много време да разсъждаваш, затова пък много усещаш. В крайна сметка, проблемите идват от изтласканите емоции и само преживяването им "изчиства" проблема. Все пак..въпрос на нагласа към нещата.
Да осъзнаеш черта на характера, за която не си подозирал...можеш, но вероятно ти го можеш това и в живота, щом отделяш достатъчно време, за да анализираш отношенията си с хората....Какво би било различното в психодрамата? Специално време, специално пространство, подкрепата на групата и водещия...за нещата, които понякога пораждат страх.
Отдалечих ли се много от въпроса ти?

Не, напротив!
Много ми е интересно да прочета преживявания на хора, които са преминали през това. Мислех си да го записвам като терапевтичен метод и искам да видя до колко и как стига да човека. Как го кара да се чувства и съответно дали това приятно усещане наистина има ерапевтичен елемент.

Според мен това осъзнаване, за което написа и ти е много важно. Ти си права, че е на емоционално ниво, когато участваш...но именно времето до следващата среща би трябвало да е времето, в което да видиш нещата вече по-неемоционално. Когао го преживяваш - не анализираш, ти чувсваш, изтласкваш - както каза. Но когато минат няколко дни и тази емоция те кара да се сещаш за преживяното - вече анализираш. И тогава си задаваш въпроси, и може би намираш отговори, за които не си подозирал.

Много ми е инересно именно описанието на тези емоции - как човек ги облича в думи. Когато го правиш това, ти вече анализираш...тогава моеш да подредиш неподредимото на момента - емоциите. А ако започнеш да ги осъзнаваш - защо си почувствал това и това, защо тогава ти е било толкова хубаво...в необикновена ситуация - тогава според мен анализираш...

Ти мислеше ли за психодрамата във времето, между срещите? И ако да - как?

Разбирам въпроса ти, но се страхувам, че не мога да ти дам точен отговор, защото от една страна ходих на психодрама доста отдавна и спомените ми не са конкретни, а от друга страна - мисля за нещата от малко по-различен ъгъл.
Бих казала така - не, че всички емоции не подлежат на осмисляне, но психодрамата е създадена в противовес на психоанализата именно като терапия, която акцентира на преживелищната страна на нещата и много по-малко на интерпретативната (макар че водещият използва интерпретациите си в хода на работата). Морено се опитва да превърне образите, фантазиите и дори халюцинациите от вътрешна психична реалност във видима реалност на сцената. Това води до отключване на спонтанността и креативността, а влизането в ролите на други хора от твоята вътрешна реалност ти помага да ги усетиш и видиш неща за тях и себе си, които до сега не си виждала.
Извинявай за теоретизирането
На практика - един съвсем елементарен и измислен пример - ако поставяш на сцената разговор с приятелка, примерно, който те е ядосал и гледайки отстрани, на въпроса - На какво ти напомня това? - се появи асоциация за разговор между теб и майка ти преди години и поставиш като втора крачка него на сцената, това ти помага както да отреагираш емоции от онзи отдавнашен разговор, така и да преосмислиш ситуацията с приятелката си. Казах - да преосмислиш и тук наистина има какво да помислиш след сесията, но то пак не е някаква дълбока интерретация, по скоро нов поглед върху случилото се. И, лично аз не бих го свела до личностни черти, по скоро до роли и контекст, до влияние на миналото или страховете и очакванията на бъдещето.
Така че , не си спомням какво и как съм премисляла между сесиите, повече бях оставила нещата да се случват - все едно, че пререждам кошница пълна със събития и чувства - вадя едни, слагам други.
Понеже говориш за терапевтичния ефект - психодрамата помага чрез катарзис и развиване на креативността главно. Това я прави и по-забавна, относително по-лека (но не винаги!! ) и по-атрактивна.
Извинявай, ако ти звуча твърде формализирано, просто собственият ми опит слабо докосва рационализирането на преживяванията в психодрамата.

Звучиш ми много добре. Харесва ми как описваш събитията и ти благодаря за тези мнения. Сигурна съм, че ще бъдат много полезни и на други хора от форума, които искат или се чудя дали да преживеят това.

Ти учиш ли психология? Защо тръгна на психодрама?
Имаше ли очаквания, когато го започна и оправдаха ли е, надмина ли ги..?