Регистриран на: 23 Дек 2007 Мнения: 142 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 05, 2008 12:40 am Заглавие:
Благодаря
Учих........И се замислям за още учене.
Тръгнах на психодрама........без да обмислям много-от любопитство донякъде (нямах никаква информация какво е това), от желание за повече собствен опит в група(убедена съм, че е изключително важен за практикуващ психолог), с идеята за развитие(професионално и личностно) Май много официално стана.
Нямах конкретни очаквания за друго, освен за сериозна и смислена работа. И в този смисъл останах доволна. Сега си спомням основно забавните, жизнерадостни и енергетизиращи моменти, но имаше и по-тежки, понякога разтърсващи ситуации.
Сигурно не на всеки би му харесало, но личното ми мнение е, че си струва. Предполагам, би ти паснало, ако си по-емоционална, ако обичаш театъра, приказките, игрите, приключенията....А така или иначе, ако не е това, което търсиш, винаги можеш да спреш.
Не, че те навивам, хубаво е, че обмисляш и търсиш информация, просто аз си харесвам психодрамата. Сигурно си личи
Аз исках да се захвана с група с личен опит но в когнитивно-поведенческа терапия. Не мога да кажа наистина защо, но имам някаква бариера за психодрама - нещо не ме влече и не мога да обясня защо. Със сигурност знам, че който е ходил - я е харесал. Но незнам защо аз самата - неискам. Ходи разбери. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 23 Дек 2007 Мнения: 142 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 05, 2008 3:27 pm Заглавие:
Надявам се, че не аз съм те отказала от психодрамата
Но пък си съвсем права - има смисъл да учиш само това, което наистина те влече, дори да не знаеш защо.
Аз пък не харесвам когнитивната терапия , не че я отричам - би било глупаво, но просто не ми пасва. Много малко са емоциите в нея , пък и не съм фен на заравящите подходи. Но в нашия свят те са може би по-приложими и биха били по - търсени, колко хора са готови да губят години за да се лекуват психоаналитично примерно.
Не знам има ли групи за собствен опит в когнитивната терапия. Те не са ли направо обучителни?
Има да. Минаваш както психодрамата през личен опит, после още 2 нива и супервизия.
Аз много се замислях дали да го започна. Истината е, че психодрамата е много разпространена и това не ми допада. Лошото е обаче, че когнитивно-поведенческата не е и за това е трудно да се намери качествено преподаване.
Но аз вече от всичките ми колеги по психология поне 80% са минали или минават психодрама - което означава и пренасищане. Вече има толкова курсове по психодрама...а това не ми допада много на мен
Но това разбира се е мое мнение, което не е много подкрепено и за това и искам да имам повече информация, повече преживели. Не бих искала да отричам нещо, което не познавам. Аз не че го отричам - сигурна съм, че щом е толкова масово - то няма как да не е вълнуващо. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 23 Дек 2007 Мнения: 142 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 05, 2008 7:00 pm Заглавие:
Напълно съм съгласна с теб. Но фактът е, че повечето групи по психодрама са обучителни и групите за работа с реални пациенти са сравнително малко. Така че въпреки пренасищането, там има ниша, ако на някой му се занимава с това. Биха могли да се направят и ориентирани към някаква общност групи - напр. родители с малки деца, деца-сираци навършили 18 и напускащи дома, онкологично болни (но би било много тежко) и всичко друго, което ти хрумне.
А за сериозно обучение...може би е добре да се ориентираш по имената (макар че винаги може да се появи някой млад и блестящ талант ). За психорамата най-добри са Димо Станчев и Давид Йерохам.
Виж за когнитивната...ти ще кажеш
Това, което казваш е доста интересно. Ако наистина се направи такава психодрама за примерно двойки дали са готови за родители - ще бъде страхотн полезно и за двойките и доста доходно
Незнаех, че може да се правят вариации..с психодрамата. Ако е така, то тогава е доста интересно. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 23 Дек 2007 Мнения: 142 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 05, 2008 11:09 pm Заглавие:
Защо не?
Стига да си добър водещ, можеш да решаваш как да сформираш групата си и да опитваш различни неща.
Идеята ти за двойките е много хубава, а действително психодрамата прави възможен погледа в бъдещето. Само не знам няма ли да останем без деца вследствие на това
Петър Василев. Той също така сформира групи по когнитивно-поведенческа терапия, като минаваш 3 нива - личен опит, умения в метода и проложение...и накрая получаваш сертификат, че можеш да практикъваш този метод
Имам колега, който го е карал и е много доволен и каза, че много му помага в момента в работата му. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Лууп, как върви Психодрамата ти? Вече насъбра ли мнения и отношение към това, което се случва - има ли неща, които забелязваш в себе си и в другите? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Психодрамата е супер. За тези вече три месеца наблюдавам една тенденция, че с всеки изминал път очаквам срещата с по-голямо нетърпение и между Съботата и Неделята съм като дете пред Коледа, просто не мога да дочакам до сутринта и да изтичам навън. Усещам, че отида ли там се зареждам с положителна енергия. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
А освен нетърпението ти да отидеш - имаш ли някакви наблюдения относно това, което се случва там? Емоции, които отпускаш у себе си, които си задържал... чувства, мисли...свои на другите...? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
За другите не мога да говоря, но за себе се виждам, че там се отпускам, емоциите са всякакви. Има радост, тъга, разочарования, приятни изненади. Доста неща се случват там. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 3:35 am Заглавие:
L00P7R00P написа:
За другите не мога да говоря, но за себе се виждам, че там се отпускам, емоциите са всякакви. Има радост, тъга, разочарования, приятни изненади. Доста неща се случват там.
Не успях да прочета всички мнения, но ми стана много интересно. Можеш ли да разкажеш точно как протича един такъв курс, какво се случва и общо взето разкрий най-интересните неща, които сметнеш за такива, когато имаш възможност и желание да пишеш. Тъй като не познавам никой, който да ходи или да е ходил на психодрама.
Не знам защо, но сигурно защото не се занимавам с психология, съм останала с впечатлението, че това не е много популярно...специално тук в България, сигурно греша. Представата ми е изградена от филмите, които не вярвам да са толкова близко до реалността, но това може да бъде коментирано единствено от човек, който е присъствал. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Мики, извинявай, че чак сега ти пиша, но съм изпуснал новите мнения от темата.
Денят започва като се съберат хората в един кръг (или по-скоро елипса) и си споделят как се чувстват, какво им се е случило от предната среща, има ли някакви неща, които носят от предния месец и така. След споделянето най-често следва една игра за засилване на груповите чувства. Имаше една много забавна игра, в която един човек стои прав в средата на кръг от 6 човека, затваря си очите и се отпуска, а хората го бутат наляво-надясно. След това идва още една игра, най-често също много забавна. След това - обяд. Тук има проблем, тъй като групата е голяма, а всеки иска на различно място да яде и тук има малко разделение. След обяда най-често идват по-личните и емоционални игри, които отнемат повече време. Накрая на деня идва финалното споделяне за деня и уикенда, ако е Неделя.
Ако имаш още въпроси - задавай. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Сря Апр 30, 2008 4:38 am Заглавие:
Лууп едно огромно благодарско!
С голямо нетърпение очаквах отговора ти и много му се зарадвах.
Определено доста подробно си споделил и ме заинтригува още повече, но изникнаха още няколко въпроса, когато имаш възможност...
Личи си, че доста весело протича една психодрама и си прекарвате добре, но успявате ли успешно да завържете приятелства или е прекалено рано да се говори за това? Успявате ли да се сработите всички, след като е толкова голяма групата, сигурно все изникват някакви дразги(което се надявам, че не е така). Всъщност колко често се провежда този курс? _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Ами виж сега, някаква зачатъци на приятелства се заформиха още на първата среща. Други си се познаваха от преди това. Трети - все още не могат да понасят четвърти и така. А иначе кърсът се провежда по един уикенд в месеца. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 5:08 am Заглавие:
L00P7R00P написа:
Ами виж сега, някаква зачатъци на приятелства се заформиха още на първата среща. Други си се познаваха от преди това. Трети - все още не могат да понасят четвърти и така. А иначе кърсът се провежда по един уикенд в месеца.
Отново ти мерси много!
И аз предположих, че в толкова голяма група е трудно всички да са на кеф един към друг, съвсем нормално си е.
Важното е ти да се чувстваш добре сред тях. Бих предположила, че ти си сред първите, които са завързали познанства, но това само ти си знаеш.
На теб лично стига ли ти толкова рядко да ходиш на този курс? _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Ами честно да ти кажа аз съм малко притеснителен и трудно завързвам нови приятелства. Иначе да-иска ми се да беше два пъти в месеца. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Чет Май 01, 2008 6:07 am Заглавие:
L00P7R00P написа:
Ами честно да ти кажа аз съм малко притеснителен и трудно завързвам нови приятелства. Иначе да-иска ми се да беше два пъти в месеца.
Всеки малко или много е притеснителен, все пак сред нови хора не е лесно да сформираш познанства. А и курса като се състои едва един път в месеца, какво може да се очаква. Няма от какво да се притесняваш, просто защото нищо не можеш да загубиш! _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Да, сигурно си права, ама иди му обясни на оня лумпен Борис . _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Представата ми е изградена от филмите, които не вярвам да са толкова близко до реалността, но това може да бъде коментирано единствено от човек, който е присъствал. 
