Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 11:52 am Заглавие: Детската ревност
Имам проблем, с който неуспявам да се справя! Моля за съвет!
Между двамата ми сина добре върви играта, диалога както по между си така и с мен/ поне така ми изглежда/, но приготвянето за сън понякога става кошмарно. Чета или разказвам приказка на двамата, песничка и в момента, когато трябва да загася лампите за сън, при кой да легна до като заспят. Големият е на 10г. малкият на 2.10г. нали схващате, че малкият печели. Да, това е и моя грешка, че така съм го научила малкият. От известно време не лягам нито при единия нито при другия. Седя на столче докато малкият заспи. Донякъде добре, но големият отново негодува, защото брат му нощес по някое време идва при мен. Тази нощ големият спа при мен и познайте какво се случи нощес...малкият го постига с рев. Говорила съм не веднъж със синът ми, че брат му е още бебе и затова прави така, но уви...
Прочетох твоят проблем и да ти кажа това е много често срещано явление. Книги са писани за тази ревност...Детето, когато се роди, първото, се гледа като писано яйце - ново е, различно е, животът ти е поел в напълно нова посока.. протесняваш се, четеш, учиш и тн. То обаче си расте и приема тази загриженост като даденост и е нормална. Когато с появи "съперник" - защото за него това е то, детето усеща, че губи позициите си. То е било номер едно.. а сега...
Играчките вече не са негови, а ОБЩИ.. или дори и да си има негови...то е свикнало ВСичкИ да са негови. Общо взето при теб пърото дете доста си е поживяло като основен получател на внимание и сега му е трудно да го разбере. Той го рабира сигурно, но е по-силно от него.
Има много информация, която можеш да прочетеш в интернет дори за появата на второто дете, как рефлектира на първото..има случаи, когато децата искат да се "отърват" от "онова"(бебето), или говорят за бебето като "ТО" се напика...или ТО плаче. Нарочно не викат майка си, за да плаче повече..защото това е заплаха за тях.. за вниманието, което са имали.
Това, което според мен можеш да направиш, което мисля, че ще помогне е да се опиташ да поставиш големият в позиция на твой помощник. Т.е Вие двамата с него гледате бебето. Вместо мама гледа мен и него, се получава ние с мама се грижим за бебето. Т.е той да не се почувства като съперник, а като помощник..Ставате отбор.Така извърташ нещата..вече няма враг, а има обект, който има нужда от грижи.
Казваш му, че ти си много горда с него и той е голям и може да ти помага да гледате малкия, че той е МНОГО важен твой помощник. Така той ще се чувства част, и то много важна част от този процес, което е изключително важно в момента за него - да се чувства важен, полезен, ценен... а ти няма да имаш проблеми с ревността _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
проблема ми се състои не в отношенията им помежду си. Той наистина е много отговорен и любящ батко, но времето преди лягане.
lady-to написа:
Здравей Иванова,
Прочетох твоят проблем и да ти кажа това е много често срещано явление. Книги са писани за тази ревност...Детето, когато се роди, първото, се гледа като писано яйце - ново е, различно е, животът ти е поел в напълно нова посока.. протесняваш се, четеш, учиш и тн. То обаче си расте и приема тази загриженост като даденост и е нормална. Когато с появи "съперник" - защото за него това е то, детето усеща, че губи позициите си. То е било номер едно.. а сега...
Играчките вече не са негови, а ОБЩИ.. или дори и да си има негови...то е свикнало ВСичкИ да са негови. Общо взето при теб пърото дете доста си е поживяло като основен получател на внимание и сега му е трудно да го разбере. Той го рабира сигурно, но е по-силно от него.
Има много информация, която можеш да прочетеш в интернет дори за появата на второто дете, как рефлектира на първото..има случаи, когато децата искат да се "отърват" от "онова"(бебето), или говорят за бебето като "ТО" се напика...или ТО плаче. Нарочно не викат майка си, за да плаче повече..защото това е заплаха за тях.. за вниманието, което са имали.
Това, което според мен можеш да направиш, което мисля, че ще помогне е да се опиташ да поставиш големият в позиция на твой помощник. Т.е Вие двамата с него гледате бебето. Вместо мама гледа мен и него, се получава ние с мама се грижим за бебето. Т.е той да не се почувства като съперник, а като помощник..Ставате отбор.Така извърташ нещата..вече няма враг, а има обект, който има нужда от грижи.
Казваш му, че ти си много горда с него и той е голям и може да ти помага да гледате малкия, че той е МНОГО важен твой помощник. Така той ще се чувства част, и то много важна част от този процес, което е изключително важно в момента за него - да се чувства важен, полезен, ценен... а ти няма да имаш проблеми с ревността
Да, разбирам, че проблемът е това. Написах всичко това, защото проблемът не е само един. Обикновено е принцип, който се проявява в различни ситуации. Ако синът ви знае системата - АЗ и ТИ гледаме брат ти..тогава той вече не е съперник на малкия, а е негов пазител. Т.е когато няма съперничество - няма да има и сърдене за приспиването.
Не заемай страна и не избирай малкия, защото е по-малък. Дори можеш да кажеш на големия като твой много важен помощник да приспива той малкия...идеята ми е той да се почувства като големия батко, който помага на мама да гледа малкия... а не "ние и двамата сме деца и аз искам да ми обръщат повече внимание". Големият трябва да се почувства ВАЖЕН, това му е на него, да е ПО-ВАЖЕН, а това сега не е така, защото както казваш и ти "малкия има повече нужда от теб". Те просто не трябва да са на една позиция.. защото тази позиция ги прави равни и да се борят за вашето внимание. Той трябва да мине от друата страна.. да е до теб и двамата - към малкото. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Моля за съвет!
