Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 9:44 pm Заглавие: Жени приятелки ???
Има ли вродено съреднование между жените относно мъжете?Доколко пречи то да се създаде истинско приятелство между тях?
Случвало ли ви се е след като скъсаш с приятеля си , твоята най-близка приятелка да започне връзка с него.Съответно ако си мъж бившето ти гадже да тръгне с най-добрият ти приятел?
Интересно ми е да чуя още мнения и опит, защото напоследък забелязвам много такива случаи, които понякога водят до смущаващи ситуации, тъй като тези хора трябва да продължат по някакъв взаимоотношения.Но какви?
Всеки, който е преживявал това знае за чувствата,които поражда такъв вид ситуация. _________________ Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!
Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 11:00 pm Заглавие: Re: Жени приятелки ???
Challenge написа:
Има ли вродено съреднование между жените относно мъжете?Доколко пречи то да се създаде истинско приятелство между тях?
Случвало ли ви се е след като скъсаш с приятеля си , твоята най-близка приятелка да започне връзка с него.Съответно ако си мъж бившето ти гадже да тръгне с най-добрият ти приятел?
Интересно ми е да чуя още мнения и опит, защото напоследък забелязвам много такива случаи, които понякога водят до смущаващи ситуации, тъй като тези хора трябва да продължат по някакъв взаимоотношения.Но какви?
Всеки, който е преживявал това знае за чувствата,които поражда такъв вид ситуация.
Твоята "близка" приятелка започна връзката много преди ти да "скъсаш"
Аз мисля, че голяма част от тези случки се случват в годините между 13 и 20 години - т.е пубертета. И според мен поне това е израз на съперничество. Т.е не е толкова важен мъжа, колкото "той избра мен пред нея" - задоволяване на его.
Естествено може и в по-горни години да се случи. това не пречи, но в повечето случаи според мен се дължи на това. човек, който има някакав проблем със самочувствие - било той срит зад маската на много надъхан и нахакан, иска да го предпочитат.. да го предпочетат пред друга жена/мъж и то колкото може по-интелигентен да е съперника. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 29, 2008 1:53 am Заглавие:
Аз мисля, че при жените приятелството не е невъзможно, но определено в повечето пъти на които аз съм бил свидетел е по-скоро повърхностно. Мисля, че жените малко повече определят приятелките си според етапите в живота си докато при мъжете/момчетата приятелите повече се подкрепят дори когато средата се сменя. Дано не обиждам никой с мнението си, просто така мисля. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Аз мисля, че при жените приятелството не е невъзможно, но определено в повечето пъти на които аз съм бил свидетел е по-скоро повърхностно. Мисля, че жените малко повече определят приятелките си според етапите в живота си докато при мъжете/момчетата приятелите повече се подкрепят дори когато средата се сменя. Дано не обиждам никой с мнението си, просто така мисля.
Просто много точно го каза и напълно подкрепям мнението ти.При жените наистина е така, въпреки че повечето от тях не биха го приели,може би защото не са се замисляли по този въпрос.Аз не отричам приятелството, но съм съгласна,че е повърхностно и определено съм се убедила в това многократно.Единствено ще кажа за мъжкото приятелство, разбира се ако е истинско,че в него няма лицемерие и злоба, това го прави по-различно от женското, където там това се случва често и в много от случаите е неосъзнато, но за мен лично е не оспорим факт . _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Яну 30, 2008 12:55 am Заглавие:
Позволете да не се съглася с вас, господа
Имала съм (имам) 4 много истински приятелства с други момичета (и отдавна вече жени), 2-те са още от първи клас. Говорили сме по цяла нощ, философствали сме, споделяли сме, плакали сме заедно, пили сме заедно (не в първи клас ), търсили сме решения заедно...карали сме се понякога..и сме надмогвали скарването...
Истинското приятелство си е истинско и не мисля, че зависи от пола.
Иначе, при жените винаги има известна конкурентност, да (предполагам и при мъжете), но съвсем не е задължително да бъде грубо изразена и да води до непочтеност една към друга - може да е просто стремеж да се развиеш повече, да успееш, да станеш по-добра - нещо като позитивна движеща сила и за двете страни _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Позволете да не се съглася с вас, господа
Имала съм (имам) 4 много истински приятелства с други момичета (и отдавна вече жени), 2-те са още от първи клас. Говорили сме по цяла нощ, философствали сме, споделяли сме, плакали сме заедно, пили сме заедно (не в първи клас ), търсили сме решения заедно...карали сме се понякога..и сме надмогвали скарването...
Истинското приятелство си е истинско и не мисля, че зависи от пола.
Иначе, при жените винаги има известна конкурентност, да (предполагам и при мъжете), но съвсем не е задължително да бъде грубо изразена и да води до непочтеност една към друга - може да е просто стремеж да се развиеш повече, да успееш, да станеш по-добра - нещо като позитивна движеща сила и за двете страни
Мишлето не е господин,Джули.
Иначе аз те подкрепям напълно в твърдението,че истинското приятелство не би следвало да се обуславя от половете. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Яну 30, 2008 11:29 pm Заглавие:
Благодаря, Дедо.
Моля за извинение, Мишле _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 12:24 am Заглавие:
Известно е, че общуването между мъже е различно от общуването между жени. Женската психика изисква по-различен вид общуване. Има една книга на Пиер Дако - "Жената и нейната дълбинна психология". В нея доста подробно е разгледана както женската психика, така и мъжката и какво влагат в общуването си мъжете и жените.
Но искам да попитам - каква е истинска приятелка и с какво се различава от приятната позната. Точно това разграничаване - кога една приятна позната става истинска приятелка. Наистина ви питам, защото на всички познати аз казвам приятелки, а не всички се оказват такива.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 7:06 pm Заглавие:
Според мен истинските приятели са тези, които помагат дори когато това ги затруднява. Мисля, че това ги разграничава от добрите познати, защото е много лесно да помагаш, когато това не ти струва никакви усилия. Това можеш да го направиш и за непознат. Но когато трябва да жертваш нещо свое - времето за планирана почивка или парите, заделени за нещо, за което отдавна мечтаеш... тогава ще проличи колко държиш на приятелството.
Не знам дали полът има значение. Аз имам приятелки, за които дори не се замислям дали мога да помогна - просто го правя стига да знам как. Е, дали и те гледат на мен така... божа работа, не мога да влезна в техните глави. Но според моята си дефиниция, аз съм им добра приятелка. _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 11:22 pm Заглавие:
За мен истинска приятелка(приятел) е човек, с когото имаме единомислие - сходна визия за света, сходно усещане за нещата и хората около нас - за себе си съм нарекла това резонанс. Човек, с който мога да говоря за всичко, да споделя най-личните си неща, да се почувствам разбрана и приета, и подкрепена, когато е нужно. И, разбира се - обратното - човек, когото харесвам, когото уважавам и ценя истински, на когото държа, който може да сподели всичко с мен и болките му ме докосват и ще направя всичко, каквото мога , за да му помогна. _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 1:00 pm Заглавие:
Да... Явно инам проблем. Фактът, че пет тъти тръгвам да отговарям и все не ми стиска. Най лесно е да кажа, че и с мен е така...
Наистина се радвам за вас, момичета. Колкото до отделянето на време, средства и нешо друго за някого - няма проблеми. Мога да се втурна да помагам на всеки, стига да знам как. Но единствено несъответствие става, ако знаеш някакъв начин, а приятелката ти за нищо на света не би го приела. Защото все пак всеки е уникален и това, което е приемливо за един не е лесно за друг. Дори и съвета на Иванова - да си води дневник - това е една прекрасна форма на изразяване на емоциите. Дори докато пишеш - когато няма човек на който да кажеш - дори и тогава можеш да получиш облекчаване и просветление по въпроса.
Но ако това важи за някои хора, то други ще кажат - да да, сега пък ще пиша... Само това ли ми е на главата! Толкова проблеми си имам...
Аз също препоръчвам разни техники, включително и тази( в хомеопатията също е препоръчителна), но приятелките!!! Искат с магическа пръчка - някой да замахне и проблема им да изчезне. Не желаят да положат усилие за това, мислят си, че при мен нещата стават с магическа пръчка.
И друго, което не харесват някои от моите приятелки - аз им казвам това, което мисля. А те искат да им кажа това, което искат да чуят. Смятат, че щом съм приятелка - то съм длъжна да ги подкрепя - дори да знам, че не е правилно.
Малък пример: приятелка, която има детенце иска още едно. Дотук прекрасно! Но съпругът и не желае. Другите нейни приятелки казват - излъжи го, има много начини! А аз и казах - решението в това семейство трябва да се вземе от двамата. Тя не ме послуша и... провали добрите отношения в къщи. Всъщност "провали". е слабо казано.Направо се сринаха. Дали той е прав - не знам. Но той има собствена воля и никой не бива да го кара да поема бащинство, без да го иска.
Та това са проблемите - и доста други примери. И се питам - лицемерна ли да бъда или не? И какво са приятелките - да се подкрепят за всичко, дори грешно? И как да помагам?
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 2:38 pm Заглавие:
Интересно... тези приятелки, за които говориш... защо са ти приятелки и защо държиш на тях? Както ги описваш... аз не бих искала да ги имам за приятелки. Когато дават съвет, да мислят всъщост за себе си и за това как да се харесат, а не как наистина да помогнат... Лесно е да кажеш "излъжи мъжа си", нали твоето семейство няма да се разпадне после.
Не знам, ако видя, че моя приятелка залита в посока, в която ще пострада, бих се опитала да я предпазя и да й посоча грешките, пък дори и да се сдърпаме за това. Ще се радвам ако и те правят това за мен. Това не значи, че ще слушам и изпълнявам покорно, но поне ще ги изслушвам.
Така си мися де. _________________ Луда съм, еййй!
Има една такава мисъл "През целия си живот човек има само 2-3 приятели. Всичко останало са добри познати".
Аз имам приятелки от 7 клас, с които не се виждаме всеки ден, не сме постоянно заедно и си имаме други компании за ежедневни цели. Но когато някоя има нужда от съвет, от помощ от разбиране - си се обаждаме една на друга. Аз знам, че мога да разчитам на нея, че когато се скарам с някой и отида да и се жалвам, тя ще ми каже ако не съм била права, дори да съм убедена че съм. Имали сме случаи, в които аз ще се разделям с приятеля ми след страхотен скандал. Отивам пред тях в 12 часа, тя слиза и в колата сме седяли до 4-5 часа - докато не се успокоя. Разказвам й какво е станало и тя ми е казвала "не си права" обяснява ми защо не съм права... спорим, говорим и... ми минава. Именно заради това я уважавам толкова и знам, че тя ми е приятелка - не защото пием кафе заедно, а защото когато види че не съм права и това коства връзката ми или някакъв друг проблем...мога да разчитам на нея да ми каже истината. Естествено това трябва да е човек, който е достатъчно интелигентен че да може да погледне нещата отстрани и да види проблема. Има хора, които не искат да лицемерничат, но просто да не могат да се абстрахират от това, което разказвате - и да видят нещата от негова страна.
На въпроса как разбира коя ми е приятлка и коя не - при мен е много лесно. Когато имам проблем..когато се почувствам тъжна и сама...когато имам нужда от приятел - дали ще поискам да се обадя. В такъв момент има само определени хора (2-3) на които искам да се обадя и да споделя....е решението е лесно - останалите са добри познати, за забавления, за приятно изкарване, разговор или каквото и да е. Но приятели - те са онези, на които единствено искам да се обадя, когато имам нужда от най-близък човек.... това е! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз напълно съм съглана с Гхх,
Приятелството е именно това - да казваш това, което мислиш...сега друг е въпросът доколко те слушат от отсрещната страна. Моя близка приятелка винаги ми казва това, което мисли, и то в повечето случаи е именно онова, което не искам да чуя. Сега друг е въпросът, че ако ти е истинки приятел винаги ще ти каже нещата такива, каквито са, без да те убеждава в съществуването на нереални кули. Да не говорим, че аз съм си и инат и в повечето случаи си правя пак моето, НО вепросът е принципен.
Не знам нещата трябва да се казват...но по тактичен начин !!!
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 3:49 pm Заглавие:
Супер сте и двете!!! Благодаря ви, момичета!!!
Здравей Гхх,
Първо ще отговоря на теб. Държа на тях, защото ги обичам по някакъв начин. Защото са били до мен в трудни моменти, помагали са ми с присъствие, разбирали са ме. В тези мигове се получава синхрон, връзки, които не може с лека ръка да се изтрият. Аз съм човек, който много държи на приятелките си, обичам да ги има всички тях. Независимо дали са взели грешен избор. Все се надявам, че ако не аз, то животът (или някой друг човек) ще ги накара да се осъзнаят. Както аз не съм безгрешна, така и не съм срещнала безгрешни хора. И знам, че някои от тях ще се променят към осъзнаване, а други - не. Но давам някакъв шанс.
Благодаря, че ми давате кураж, че не всички жени са като"кон с капаци".
Здравей Лейди,
Супер добре ги даваш като квалификация! Точно от това имах нужда. Естествено това е истинско приятелство. Ако е приятелка и държи на теб, то тя ще ти посочи, къде според нея бъркаш. И двете с Гхх разбирате, че приятелкитте са не само за забавления. За забавления - може с повече хора. И с тях е приятно. Те също помагат, дори да не осъзнават това. Самия факт, да внасят настроение, когато ни е криво, пък дори да не им споделяме... Индиректно се заразяваме с тяхното настроение, мислим си - животът си тече, моят проблем ли е наистина "краят на света". И ако се замисля - и това може да помогне.
Добре е, че си обмисляла и този вариант - че не всеки е в състояние да влезе в положението на двете страни в спора. И това ми дава отговор на въпроса. Наистина аз съм човек, който може да види от страни. Но някои хора не могат! Тук не съм посочила този пример в моя живот. Има и такива хора - те мислят, че приятелството е нещо като - да се съгласиш с другия. На всичко казват -"разбира се". Но дали го казват, защото наистина се "разбира"? Може би просто не желаят да си напрегнат мозъка и да помислят? Следователно - наистина дали ги е грижа?
При мен нещата стоят така - по-добре с повече хора. Премерен риск. Рискувам, да ме нарани някой, но ще спечеля повече преживявания.
Последната промяна е направена от iris на Пет Фев 01, 2008 4:20 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 4:03 pm Заглавие:
Здравей Дейна,
Сега докато пусках отговора, видях и твоя. И на теб благодаря!!! Значи - ти казваш, че си "инат", но все пак уважаваш и чуждото мнение, което ти прави чест. Помислих си - ако съм на мястото на твоята приятелка- че бих искала да чуя това.Значи, че дори да не се вслушва всеки в съветите - то той поне ги цени.
А иначе за тактичния начин - по-трудно е, защото всеки си има праг на поносимост. Трябва някой да те познава достатъчно добре, за да знае как да поднесе информацията.
Много ми помагате всички, още веднъж - благодаря!!!
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Фев 02, 2008 12:00 am Заглавие:
Здравей, Ирис,
И аз да се включа
.........Та това са проблемите - и доста други примери. И се питам - лицемерна ли да бъда или не? И какво са приятелките - да се подкрепят за всичко, дори грешно? И как да помагам?..............
Мисля, че си постъпила по най-добрия, смислен и приятелски начин в примера, който даваш - преценила си правилно и си казала мнението си с желание да предпазиш една жена и едно семейство - щеше ли да бъде приятелско, ако си мислиш, че постъпката й крие опасност за нея, а си мълчиш? И най-вероятно тя го е оценила..макар и късно.
Да бъдеш лицемерна...защо?...нали тогава няма да се харесваш повече?...и няма да изпитваш това искрено желание за подкрепа към приятелките си?....Ти си откровена и готова да помогнеш, а точно това е приятелството.
Може би по-скоро другото - да не приемаш така навътре и лично тяхното разочарование от съветите ти. Понякога човек наистина иска да чуе, че е прав и е много разочарован, когато това не се случва. Но, вярвам, че въпреки това, по-късно, мислейки трезво, оценява искреността на събеседника и желанието му за помощ. А и щом все още харесваш тези жени и все още сте заедно, значи и те те харесват такава, каквато си и все още сте приятелки, нали _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Фев 03, 2008 12:52 pm Заглавие:
Някои от тях са разбрали, дори и след време. Аз нямам никакви проблеми с тях. За разлика от теб - твоите са от ранна училищна възраст - при мен не всички са толкова дългогодишни. Но живота ме е срещнал с нови, и продължава да ме среща. Тези, по-отскоро, също са много интересни, а и обичам разнообразието. Все още мога да дам и да получа нещо ново - като преживяване, нови общи интереси...
Проблемът ми беше точно с тези, които не са осъзнали (или още не искат да осъзнаят). Помниш ли - заговорихме се за един случай в друга тема? За такива приятелки говоря. И казах по-нагоре - по добре да ги има всичките, с риск да се случи някой фал.
А иначе - разбира се, че ги обичам. Ако не ги обичах - най- лесно е да сложа край.
Нищо - ще се уча на индивидуален подход към всяка.
Последната промяна е направена от iris на Нед Фев 03, 2008 5:16 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Твоята "близка" приятелка започна връзката много преди ти да "скъсаш"
