Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 27, 2008 11:48 pm Заглавие:
Здравей Джили,
Много се радвам, че стоиш позитивна макар че минаваш през атаки. Част от лечението минава през осъзнаването, че това което ти се случва не е нищо ново и непознато. Имам чувството, че адски много хора напоследък минават през това. Имаме толкова много динамика всеки ден, толкова емоции и промени, че рано или късно човек малко дава "на късо". Мисля, че всеки млад, разумен и малко по-обмислящ всички детайли човек има атаки на даден етап от живота си, но при някой просто подминава бързо, при други (като мен примерно) отнема малко повече време.
Дано тук намериш отговори. Аз писах доста в началото на форума, сега съм малко несериозен, но искрено се радвам когато някои споделя тук. Когато хората намират сродни души това им помага. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Много се радвам, че стоиш позитивна макар че минаваш през атаки. Част от лечението минава през осъзнаването, че това което ти се случва не е нищо ново и непознато. Имам чувството, че адски много хора напоследък минават през това. Имаме толкова много динамика всеки ден, толкова емоции и промени, че рано или късно човек малко дава "на късо". Мисля, че всеки млад, разумен и малко по-обмислящ всички детайли човек има атаки на даден етап от живота си, но при някой просто подминава бързо, при други (като мен примерно) отнема малко повече време.
Дано тук намериш отговори. Аз писах доста в началото на форума, сега съм малко несериозен, но искрено се радвам когато някои споделя тук. Когато хората намират сродни души това им помага.
Ангел,много се радвам да те видя във форума след толкова много време!
Бих искал да знам ти за колко време можеш да определиш,че си се справил с паническите атаки? _________________ Само Истината те прави свободен!!!
радвам се ,4е пак мога да споделя с вас.Относно въпросите на lady-to,незнам дали е заради това ,4е съм се преместила,ако беше от това,отдавна да са запо4нали.Може би стрес,преумора,натоварване,аз така си го обяснявам.Когато изпадна в такова състояние,незнам какво да правя,мисля си ,4е полудявам,и да иска ми се да избягам от мястото където съм.Много е гадно когато се появи и ве4ер,тогава е рядко,но се опитвам да заспя,а и спя си нормално,само от време на време се будя.Изобщо е кофти 4увството.Сега по-рядко имам атаки,може би не им обръщам внимание,и си казвам спокоино вси4ко ще се оправи,и 4е нищо ми няма.Така се надъхвам.Засега се надявам да не се появяват 4есто.Трябва просто да се вярва ,4е сме силни и страхът си отива.
радвам се ,4е пак мога да споделя с вас.Относно въпросите на lady-to,незнам дали е заради това ,4е съм се преместила,ако беше от това,отдавна да са запо4нали.
Ааа не е баш така... На мен лекарката ми каза, че обикновено напрежението избива, когато уж вече трябва да си се успокоил, например по време на отпуската/ваканцията, след изпитите... изобщо, когато най- не трябва
Напрежението се трупа, но човекът като е много зает и не му обръща внимание... и в един момент се срива. _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 07 Фев 2008 Мнения: 26 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 3:08 am Заглавие:
Не мислете, че непременно сте за психиатър, невролог или да правите оборот на аптеката. Има неща които са нормални и които не трябва да ви тревожат но не трябва и да не ги забелязвате. 90% от гореспоменатите ви симптоми се лекуват с предимно тренировки и определени витамини. Такива симптоми освен от силен стрес се получават и след пубертета и преди навлизане в критическата/ не искам да кажа че сте стари/ но най вече се получават от напрегнатия начин на живот и изненадите, които всеки ден очаквате особено в големите градове. Много често причина може да бъде колежка, съсед или някой който дразни най вече неприятно подсъзнанието Ви. Може причината да бъде и завист, която трудно се открива, защото я криете в мечтите ви.
В щатите 2/3 имат тези симптоми даже и по лоши. Но там са си решили проблема с психоаналитиците, чиято дейност е силно развита и с две три посещения лесно се освобождават от тази зависимост. И там има шарлатани има и закони. У нас като отидете при невролог / няма да казвам причините/ най лесно се отървават от вас като ви предпишат гореспоменатите медикаменти. Диагнозата се поставя за да не се поема отговорност, било то поради незнания или немарливост. Има и по силни лек. продукти.
Ако по нататък ще Ви напиша какъв комплекс от тренировки и мероприятия трябва да правите. И ще забравите за проблемите. Уверявам ви. Тъй като има и схема на поемането на витамини, не ви казвам за сега , какви са витамините, ще ви я напиша при първа възможност. За сега първо ползвайте аксиомата на шопа „ оти че се косим като че ми мине” и се опитайте леко да спортувате и само това, което ви доставя удоволствие. Не забравяйте и секса. Правете го за Вас. И изровете нестандартните ишерети. Най важното създайте условия да няма външни дразнители, които да ви притесняват. Обяснете го и на половинките си. Ще го разберат. В продължение поне на две седмици всеки ден хапвайте и поне по ½ портокал на ден. Ако имате киви още по добре. Но не прекалявайте. Бульон от телешко, поне веднъж месечно, което трябва да варите поне 2 часа. Необходим е за костите и кръвоносните съдове. Ако сте над 40 следете си кръвното. Топлите вълни – една разходка в парка , не са от сърцето. Алкохол 25 гр. на ден но само с компания. Бяло вино само с бяла риба.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 4:49 pm Заглавие:
Здравей, Хендъл,
Много интересно пишеш, чакам с любопитство продължението.
Обаче, колкото и голям гений да си (цитирам темата за харесването ) имаш някои ма-а-алки неточности - психонализата е най-дългосрочната терапия, няма никакъв шанс да излекува някого за 2-3 сеанса.
Надявам се сега да ме харесваш повече
Хубав ден! _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Аз доста време съм се борила с атаките (и още от време на време имам, но по-леки) и знам, че се изискват доста по-различни техники за справяне.
Здравей Лейди, случайно попаднах на това твое изказване. Би ли споделила за какви техники става въпрос. _________________ Най-силен е този , който има власт над самия себе си
Ами да - тези техники съм ги писала нерекъснато в другата папка - тренирането на позитивно мислене, опознаването на симптомите и разпознаването им, когато се появявт - така знаете, е е от страх, а не защото умирате. Улавянето на връзките - т.е когато си кажеш "лелеизтръпна ми ръката ще умра" да се разчлени и да се дадат алтернативни изводи, т.е "изтръпна ми ръката - може да е просто защото съм я подпрял или защото е притисната" . Един от съществените проблеми е, че се правят грешни връзки и грешни съждения, които са пресилени. Ако се разчлени и преразгледа твърдението - може да се осъзнае абсурдността му.
Също така да се опита да се погледне отстрани - ако някой дойде при теб и ти каже, че му е изтръпнала ръката и ще умира - тогава ще може също така да види нещата от друг ъгъл и че не са толкова сериозни
Т.е ей такива техники, които там сме ги писали всички - и Петя и Ти и Аз _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте!
Регистрирах се тук специално заради тази тема, но се надявам да си говорим и за други неща, в другите теми
Ще разкажа как е при мен с паническите атаки: разбира се, същите симптоми на сърцебиене, прилошаване, невъзможност да заспя, силни спазми в стомаха и гадене. Интересното е, че докато четох темата, се сетих за 2 неща, които вие не сте споменали тук.
Първото е, че като че ли съм имала такива атаки и като дете. Спомням си, че преди всяко по-сериозно "събитие" в живота ми, като например първия учебен ден аз не можех да хапна нищо, а малкото, което родителите ми успяваха да набутат в устата ми, веднага биваше повърнато. И така години наред, може би дори до 9-10 клас
Другото, което го има при мен е, че майка ми има също панически атаки. Сърцебиене, истерия, припадане - доста тежки състояния... Но тя отказва да приеме, че има проблем и отдава всичко на това, че другите искат нарочно да й навредят.
Колкото до мен, преди няколко години започнах да си обръщам повече внимание на тези състояния, защото започнаха да измъчват освен мен, и хората около мен. Реших да тръгна на прихотерапия след поредния скандал с приятеля ми, в който го обвинявах и тормозех за някакви неща... Ако искате ми вярвайте, след този скандал, не помнех какво съм говорела. Помнех само ужаса в очите на приятеля ми. И тогава се уплаших много, реших да направя нещо за себе си, да потърся помощ. Откакто ходя на психотерапия, мисля, че имам голям напредък. Най-малкото, успявам да си дам сметка кога съм в такова състояние и да анализирам някоя атака и да разбера защо се е появила.
Лейдито беше написала, че една атака трае от 5 мин до 2 часа, но при мен може да трае и 2-3 дни Последната ми беше тази сутрин. Започна от снощи, след един разговор. Заспах трудно и се будих поне 3-4 пъти през нощтта, със силно сърцебиене и тревога. Повръщах 2 пъти (или поне направих опит). Последният път се събудих към 5 и повече не можах да заспя, беше ми ту горещо, ту студено, въртях се, мислех постоянно какво да направя, как да проведа следващ разговор, какво да кажа, дали да се обадя на въпросния човек или не. Беше кошмарно! В крайна сметка станах, повърнах отново, и се обадих. Разбира се, оказа се, че не е имало за какво да се тревожа, но ми стана ужасно гадно от думите "Моля те, спри с тези паранои". Заради това седнах да чета в Интернет и открих този форум.
Понякога успявам да се преборя с тези атаки, понякога - не. Понякога си мисля, че никога няма да изчезнат. А когато ги няма, съм толкова разумен, спокоен и уравновесен човек! Всичките ми приятели ми се възхищават и ми казват колко искат и те да са спокойни като мен... Ако знаеха само...
Аз писах и в другата тема, но ще ти го напиша и тук.
Основата на паническите атаки е тревожността, основата на тревожността е неувереността в себе си - т.е нестабилност на АЗ-а ти.
Напоследък често използвам една аналогия, защото много точно определя това състояние.
Представи си стая - тази стая има колони, които държат тавана цялостта на стаята. Ако тези колони, които са носещи са стабилни и здрави - стаята е стабилна и ако ще да удряш по стените и да забиваш пирончета - стаята няма да рухне.
Ако обаче колоните са нестабилни - поклащат се, крепят се едвам евам - и най-малкото течение на вятъра, има опасност да ги бутне - или поне самата колона си мисли така и се страхува.
Е ние сме втория тип - нашите вътрешни носещи колони са кекави - за това всяка промяна ни плаши, защото се страхуване да не ни срути, всеки удар ни плаши (като под удар имам предвид обида, предатество, лъжа, лоша дума) Ние си мислим, че не можем да понесем всички тези неща и те ни разклащат колоните.
Как се оправя това? Първо това е дълъг процес - трябва с времето да виите къде ви се клати колоната и да слагате тухлички, така, че да стане по-стбилна, да се пренареди цялата колона малко по малко...докато стане стабилна и да не се клати толкова.
В реалния живот това трябва да се случи така:
1- когато усетите, че ви е страх от нещо - да не го избягвате, а да се поставите в ситуация, за да си докажете, че го можете и че не е толкова страшно - интервю, изпит, презентация, запознанство, излизане сам, пътуване сам, шофиране, качван в асансиор и тн - каквото си го имате. Ако бягате от този страх, само ще затвърждавате усщането, че не го можете и ще подхранвате неувереността - ще оставите дупка в колоната.
2 - максимално рационализиране на чувствата и мислите - когато усещате безпричинен страх - просто се замислете "добре бе да му се не види о какво сега ме е страх, това май се появи след като се скарахме с Пешо - РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ - не ми харесва, че като се скарам с Пешо изпадам в такова състояние - ще го променя!!!. Без съжаления, без терзания, без толкова много емоции - просто си казвате - ИМАМ ПРОБЛЕМ С ТОВА - ЩЕ ГО ПРОМЕНЯ"
3- Когато си го кажее това по-горе - веднага след това си кажете - "малко по малко ще си наредя колоната, всичко ще бъде наред" и намерете нещо ПРИЯТНО, което да правите - кажете ви ВИЖ КОЛКО ХУБАВ ДЕН, я да се обадя на някой приятел - разсейте се.
Т.е първо се замисляте, откривате проблем, след което го рационализирате, маркирате го като проблем, който ще променяте и след това се разсейвате с нещо приятно.
Като го направите с няколко проблема - това ще се затвърди като процедура на действие в трудни моменти и ще придобивате увереност в действията си, а от там и в себе си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря ти за идеите, Лейди
И все пак, трудно е Ще използвам твоя пример - ако си се скарал с Пешо и това е причинило паник атаката, ти искаш да се видите и да решите проблема си. В което, логично погледнато, няма нищо лошо, даже си е съвсем рационално решение - да се видите и да говорите. Ако нямаше паник атака, пак щеше да искаш да го видиш и да решите проблема. Затова, в такива моменти, когато трепериш, повръщаш и имаш чувството, че ще умреш ако не говорите веднага, как да убедиш сам себе си да изчакаш, след като, ако беше спокоен нямаше да чакаш?! Разбираш ли какво имам предвид?
Това, което трябва да направиш, когато сте се скарали с Пешо и ти веднага искаш да говорите и не можеш да спиш и мислиш за друго, докато това не стане е не да си кажеш - трябва да му се обадя да говорим (това е победата на емоцията и убеждаването на разума), а трябва да си кажеш "Прекалено съм нетърпелива и искам всичко да става СЕГА И ВЕДНАГА. Не ми харесва това в мен, че една караница ме докарва до това състояние, ще го променя".
Обираш емоцията от положнието ти в момента, разбираш ли? Тревожните хора, като се скарат с някой - искат на момента да се оправят, веднага. Това е емоцията - бързо връхлита, не мислиш какво говориш и какво правиш, правиш крайни работи и после съжаляваш.
За това, когато се скараш с някой - не бързай да се сдобряваш. Дай си време да осмислиш нещата и си казваш "Не ми харесва, че толкова лесно избухнах и реагирах така крайно'' Рационализираш случилото се - т,е поглеждаш го без емоция - той направи така, което ме накара аз да кажа това. Не ми харева, че реагирах по този начин и преувеличих нещата - ще го променя".
Когато има скандал - там емоцията е завладяла работите. Трябва да им търпение човек, да се опита максимално да намали емоцията, за да може да преразгледа случилото се, да види какво не му харесва, за да не го повтори - т.е да се преработи случката. Когато това стане - и емоцията е намаляла значително - нещата изглеждат по-различни.
За това и ти като цяла нощ го мислиш и зацикляш - ти изобщо не сваляш нивото на емоцията, напротив - ти цялата ставаш само емоция и гласът на разума ти просто заглухва и правиш грешка след грешка. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Може ли да се появи Паник атака от нищо? Ей така,вършиш си нещо и ти се замайва главата?
Днес това ми се случи.
Цял ден подреждам дрехи (след две седмици ще пътувам за Бг) и по едно време започнах да чувствам тежест отзад на главата. Усещането беше все едно някой ме гъделичка. Мъжа ми искаше да ми разстрие главата,но в момента в който ме докосна аз изпитах абсолютна досада и нервност. Изпих един диезепан и заспах. Като се събудих си продължих работата. Сега ме терзае мисълта дали е паник атака или съм вдигнала кръвно (имам апарат,но лекарите не ми дават да го меря защото при малки отклонения много се притеснявам и панирам)... Утре започвам работа... Бях добре дълго време,а днес? Днес пак нещо се повредих.
Признавам си,че ме терзае една мисъл и доста я обмислях ,въртят ми се мисли от сорта" Как да отида на море като не ми харесва а трябва да го направя защото децата искат"...Имам нужда да си почина рационално,мечтая си да си постеля нещо под един бор и да гледам небето и дишам чист въздух,после да стана и да тръгна в неизвестна посока...да вървя,вървя докато се изморя...А децата? Те ще бъдат супер отегчени и ще ми мрънкат или ще се карат...А никой не иска да се занимава с тях.И те самите с никой не искат да отидат никъде... И как да стане хем аз да почивам,хем и те да са ангажирани? Нямам отговор.
Точно за това писах по-горе - няма отговор - т.е тревожността и неувереността правят невъзможно взимането на решение главно заради ЕМОЦИИТЕ. АКо искаш да вземеш решение премахни фактора емоции и разгледай проблема САМО рационално - все едно не е твой проблем.
Паник атаката идва, когато човек се бори и мъчи и се лута и не може да вземе решение и в един момент той се отчайва, което го кара да се чувства неспособен и това още повече подхранва неувереността и - БАМ ПАНИК АТАКА.
За това не се елиминират дразнителите, а се бори с тях - за да не бягаш, а да си доказваш, че МОЖЕШ. Това вдига увереността и намалява тревожността. Човек се чувства сигурен в позната атмосфера и заплащен в ново нещо - за това той трябва да се бори със страховете си и да увеличава нещата, които познава и усещането, че може да се справи с тях. Така увереността се трупа, а с нея и спокойствието.
Това, което си изпитала днес сигурно е било атака - нормално е. Като си стояла наведена може да ти е изтръпнал врата, а това те е изплашило и е предизвикало дугите усещания на страх. Раздразнителността също е нормална, защото когато човек се чувства заплашен, той е агресивен.
Опитай да си представиш проблема все едно ти го разказва приятелка - без емцоциите, те правят вземанто на решения трудно. Кажи си - искам почивка, децата искат - има ли значение къде е - децата искат там, има ли начин да ги заведа на друго място - мъжът ми иска там или на друго място - представи проблема като задача, където няма "ами ако, дали, аз искам много да, чувствам се..., страх ме е дали, и други такива елементи РАЦИОНАЛНО - трябва да се направи това и това, има ли друго решение - да или не. Тръгнеш ли да решаваш задача с много неизвестни от рода на "ако, дали, или.." и най-добрия математик би получил паник атака. Обхващаш само познатите елементи и не включваш неща, които не знаеш, нито такива от които се страхуваш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
За прьв пьт когато изпаднах в това сьстояние мислех,4е ще умра или по-лошо ще полудея,мислех,4е сьм единствената на света с такива проблеми.Така и не знаех какво ми е,а май ме беше страх и да разбера.4 години по-кьсно,преди месец за прьв пьт про4етох за ПР и разбрах,какво ми е било всьщност.Днес за прьв пьт попаднох на този форум,но ще из4ета вси4ко.Радвам се,4е ви има,благодаря ви.
Почети всичко и после ако искаш разкажи ни за себе си и за твоите панически атаки. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Даже незнам ве4е дали мога да разкажа вси4ко.Това запо4на да се слу4ва с мен преди 4 години,пьтувайки с извьнградски автобус.В рейса ми стана много зле-сьрцебиене,потене на дланите,световьртеж,гадене и 4увство,4е ще припадна или ще умра.Стигнах до там кьдето бях трьгнала(на гости),легнах,а на сутринта нищо ми няма.Помислих,4е ми е прилошало от пьтя,от крьвното,от нещо.Трьгнахме да се прибираме обратно,с кола,а в мен едно напрежение,нещо не е наред.Прибирам се и разбирам,4е в момента в които сьм била в това сьстояние един 4овек си е отишьл,отишьл си е завинаги,отишьл си е само на 24 години в една кола,на един пьт и никога ве4е няма да бьдем заедно.А сякаш го усещах,когато казвах,4е умирам,нещо в мен наистина беше умряло.И така запо4на вси4ко...Пьрво запо4на тежеста в главата,виенето на свят,нестабилността,залитането,замайването.След като обиколих доста лекари,разбрах,4е явно болеста е някьде вьтре в мен.Запо4на страха да оставам сама,да излизам сама и тново да не припадна или да умра.Напуснах работа,виенето на свят стана толкова силно,4е запо4нах да си мисля,4е немога да вьрвя,ако не се дьржа за някой.След това малко се пооправих,не ми се виеше свят,но страха да сьм сама ве4ер остана,а понякога страха да не полудея.Докато бях в това сьстояние понякога вси4ко ми се виждаше толкова нереално,а така и ме беше страх да потьрся помощ.........Оф,сега като 4ета тук и си мисля,защо не сьм 4ела тогава,щях да знам какво ме е и нямаше да загубя две години от живота си в такьв кошмар.Благодаря Ви,4е Ви има.....
Говориш сякаш в минало - сега имаш ли атаки, как се чувстваш, какво се случи от тогава до сега? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Две години нямах,или по то4но толкова слаби и толкова редки,дори незнам дали е било то4но ПА,само замайване на главата,напрежение и нервност,но нищо сериозно.Е до мига в който родих,сега вси4ки страхове са насо4ени кьм сина ми.Страха да не се слу4и нещо с него ме убива,все се притеснявам нещо да му няма,мькна го по лекари,а то здраво дете и вси4ки ми се 4удят.Незнам дали това са атаки или нещо друго,не ми става като преди,няма го това физи4еско неразположение,не мисля,4е ще умра,а само страх,страх да не загубя най скьпото си сьщество.Какво е това....Искам да се радвам как расте,а само да запла4е и по4вам да мисля всевьзможни неща,все още когато спи го проверявам дали диша...А страха не убива,но така мь4и...
Вие сте запозната - всичко е страх и най-вече висока тревожност.
Би било хубаво да се опитате да превъзмогнете този страх, защото той ще ви навлече големи тревоги за вас, и за детето ви. Този страх и тази тревожност се попива от детето като модел на поведение, като страх и неувереност.
Това, което се случва може да се пеодолее и да се чувствате по-уверена по-спокойна.. по-щастлива и вие и детето ви да расте спокойно и уверено. Как гледате на идеята да посетите терапевт? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
аз не можех да хапна нищо, а малкото, което родителите ми успяваха да набутат в устата ми, веднага биваше повърнато. И така години наред, може би дори до 9-10 клас 
