Психология

Някоя там · Пуснато на: Пон Авг 25, 2008 8:21 pm Заглавие:

Да ве4е знам,4е вси4ко е страх и тревожност,знам,4е нямам тумор,знам,4е няма да припадна нито да умра.Страха мисля,4е никога немога да го превьзмогна що се отнася за детето ми.За терапевт се замислих наскоро,но немога да се реше,незная кьде и при кого. Знаете ли lady-to понякога се замислям каква бях преди да се слу4и вси4ко това,а каква станах.Вьпреки,4е нямам силни ПА този страх който остана в мен...страха от смьрта,не от моята смьрт,а някои когото оби4ам.Дали мога да сьм като преди,искам да сьм като преди,искам да се радвам на живота,а не да си мисля,4е живота все някога свьршва.Толкова невежа сьм била,толкова дьлго време не открих какво ми е било всьщност,откакто про4етох за ПР и ПА ми е някак по спокойно,незнам защо,дали защото знам,4е не сьм само аз или защото знам,4е никога няма да полудея от това.Това ми беше един от най-големите страхове,все мислех,4е полудявам и то толкова реално.Вие ме разбирате нали...вьпреки,4е май немога да опиша последователно вси4ко и то стана толкова обьркано?

poopo · Пуснато на: Пон Авг 25, 2008 10:45 pm Заглавие:

Здравей Някоя там,
И аз като попаднах във форума и прочетох толкова мои симптоми, написани от други хора се успокоих и си викам "брей ми то не съм била само аз" А най ме е било страх, че това което чувствам и ми се случва, никой не може да ме разбере и от там страха от полудяването, чувството че си различен и т.н. При теб нещата сякаш не са толкова зле.Има много по-тежки случаи.Аз мисля че всяка майка изпитва страх за детето си и това е нормално, но не го превръщай в трагедия, защото като порасне то ще свикне с ужаса в очите ти.Аз имам две деца и сега като се върна назад много от моите страхове бих им ги спестила.

Пожелавам ти здраве и спокойствие.
_________________
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.

Някоя там · Пуснато на: Пон Авг 25, 2008 11:24 pm Заглавие:

Да и аз то4но такасе по4увствах,като запо4нах да 4ета.Наистина нещата при мен не са толкова зле, а и сравнение с това което беше в на4алото.Надявам се никога ве4е не изпадна в сьстоянието в което бях в ня4алото,а и ужаса,4е незнам какво всьщност се слу4ва с мен,сега поне зная...