Пуснато на: Сря Яну 24, 2007 9:16 am Заглавие: Как да разпознаем паническите атаки
Predi 2 godini, mi se sluchi neshto mnogo stranno. Togava oshte neznaeh kakvo e tova. Kucheto mi umrq i az go prejivqh mnogo tejko. Mnogoot vas shte kajat - da be kuche.. no realno to e chast ot semeistvoto i samo tozi koito go e prejivql moje da go razbere. I taka sled dulgo boleduvane, rehih da q prispim.. beshe na 11 godini s rak. ! mesec sled tova bqh izleznala s priqtelka na kafe i.. izvednuj BAM..zapochva da mi stava losho vse edno shte pripadna, topli valni, surcebiene, svetovurtej i kakvo li oshte ne.. uplashih se i me zavedoha v poliklinika.. prez cqloto vreme imah chuvstvoto che umiram. Sled malko hodene po lekari me pratiha na psihiatur i ot tam mi slojiha diagnozata panicheski ataki..Nqkoi imal li e podobni problemi..?
Последната промяна е направена от lady-to на Чет Яну 25, 2007 1:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Lady-to да на мен ми се случи подобно нещо. Мислех, че полудявам. Лекарите ми казаха да пия успокоителни, но имах усещане, че губя контрол над себе си. Паник атаки ли са това? Симптомите са същите - топли и студени вълни, изтръпнали ръце и главата ми я усещам като надута При теб така ли беше? _________________ mur-mqu
Да, всички тези неща ги имах и аз. по-лошото е, че след като се случи това започнах непрекъснато да си мисля "ами ако пак стане това" " ами ако...", всичко, което ми предстоеше да направя се пречупваше пред този въпрос. Започнах да се страхувам да оставам сама, будех се вечер със страх, изтръпнали ръце и непрекъснато си меслех "какво става с мен"..имах чувството,че полудявам. Т.е страх да не полудявам. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз търсих доста в нет-а за паническите атаки, но не намерих почти нищо конкретно. На мен ми се е случвало това няколко пъти. Никога не е имало нещо, с което да свържа кога и как става, при какви обстоятевства. Не мога да разбера защо става това.. какво представляват тези панически атаки? _________________ mur-mqu
Поподнах на вашия форум и съм много щастлива, че чета това. Не съм ходила на лекар , не са ми предписвали нищо, но имам подобни симптоми. Случвало ми се е няколко пъти и страшно много се уплаших, защото незнам какво ми става.. няма видима причина и се чувствам все едно бързам за някъде а няма за къде. Вие явно сте по-запознати, моля ви обяснете ми какво е това и развива ли се и как?
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 25, 2007 11:24 am Заглавие:
Shit happens people, relax...
Абе ако искате ми вервайте, ама и на темерут като мен му се случи такова нещо. Търсел съм причини в преумора или много кафе или пък даже и алкохол, ама не е в това работата. Истината дами и господа е, че сме се доста стресирали, но не като страх от бесни кучета или да не ни ограбят, а на некво по-такова вътрешно ниво. Аз като ми предстоят големи промени в живота, изпадам в такова състояние. Като съм в нова среда, в началото се чувствам така, но при криза си е мнооого кофти. Вцепенен от страх без да знаеш защо си уплашен, сърцето ти хлопа яко, ръцете изтръпват, очите ти гледат едно смахнато, все едно само в една точка, вие ти се свят и минават топли и студени вълни през цялото ти тяло. Абе звучи смахнато, то си е и смахнато дееба, ама става и в такива моменти искаш да се захванеш за некво спасение. Аааааа, чувал съм, че ако човек изгуби близък, после има период на такива кризи. Шибаното е, че винаги помниш кога ти е прималяло така и после все се сещаш като ти предстои да си в тази ситуация. Абе смахнато е, но мисля, че начина да се оправи човек е да разбере, че тва си е неква реакция на тялото, чиято цел е да те държи жив, а не да ти прави мизерии, зат'ва дори в криза трява да се знае, че от това не се умира. Пък и мама му стара ако ме боли глава следобед, няма да ме е страх, че утре следобед пак ще ме боли. Що тогава да ме е страх, че следващия път като съм на концерт пак ще ми е говняно. Значи, не знам как да се оправи човек, но определено като пострада човек известно време, някак си му умръзва все да не умира и си вика, абе чакай като не умирам, да взема да си планирам и да си живея поне като хората и да не се тормозя много с това, че и без тва е трудно днес да се живее добре. Тва е моето мнение
Поподнах на вашия форум и съм много щастлива, че чета това. Не съм ходила на лекар , не са ми предписвали нищо, но имам подобни симптоми. Случвало ми се е няколко пъти и страшно много се уплаших, защото незнам какво ми става.. няма видима причина и се чувствам все едно бързам за някъде а няма за къде. Вие явно сте по-запознати, моля ви обяснете ми какво е това и развива ли се и как?
Характерно за паническите атаки е получаването им без видима причина. Цялата атака трае от 5 мин. до 2 часа. Симптомите вече ги казахме. Смята се,че се получават, когато на човек му се случат много промени, които съзнанието му не може да възприеме и да се нагоди. Може да е всичко, което предизвиква стрес на дадения човек. Ситуация, която за много хора е нормална, за теб може да предизвика силна емоция, с доято привидно се справяш, но всъщност не. В зависимост от силата на травмата - е и силата и продължителността на паническата атака.Докато съзнанието ти не се пребори и тялото ще страда _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 25, 2007 1:17 pm Заглавие:
Паник атака-та е нещо, което трудно може да се опише с думи. Колкото и добре да е описанието, почти е невъзможно човек да се пренесе на мястото на този, който е потърпевш. Аз съм преживявал и panic attack-a и месеците на anxciety(т.нар. разтревоженост) които следват. В моя случай нямаше загуба на близък човек. По-скоро много промени за кратък период от време, като глазурата беше, че бях далече от всички близки (живеех зад граница сам). След няколко атаки в колата докато шофирах аз сериозно се притесних за здравето си. Мислех, че от преумора ми премалява. С течение на времето мислех, че ще се оправя, но нешата се влошиха. В деня в който се пренесох в нова квартира и останах сам(вече даже и без колегите ми българи) получих атака, на другия ден пак. Прималяваше ми на обществени места- магазини, заведения и най-вече когато бях в задръствания с колата и нямаше как да се измъкна. Отидох на лекар, започнах лечение с антидепресанти, но след 2-3 седмици предцених, че съм млад и не може на тази възраст да си мисля, че няма да се оправя и сам. Опитах се да намеря причината, да разбера кое ми е навредило в начина ми на живот. Дори сега не знам какво точно причинява за човек с моя характер, но истината до която стигнах е, че лек-а за тази болест е осъзнаването на факт-а, че от това не се умира, не се и припада, а просто причинява страх. Освен това споделянето ми помогна. Само тази година се запознах с много хора с този проблем, но за жалост те самите не са запознати толкова добре с това което им се случва и може би страха да не се "изложат" като кажат, че имат проблем може само да им навреди.
от скоро 4ета из форума,и се натъкнах на доста интересни нешта.Аз самата съшто изпитвам някои от тези пани4ески страхове,който се описват,от много във форума.От скоро ходя на психиатър,и не ми помага много,но като про4етох тук,ми става по-добре.Мислех си ,4е съм единствена с тези симптоми.На мен ми беще сме6но,4е то4но на мен се слу4ва това.Измислях си какви ли не болести,изпадала съм и в пани4ески кризи,прило6авало ми е ,сърцебиене,виене на свят.Сега разбирам,4е ми няма ни6то,а е просто плод на съзнанието ми.Измислям си го.О6те пове4е ,4е съм 4ела някои книги за това,и при мен се полу4ава.Много се надявам да се справя без хап4ета,за6тото психологът ми изписа хап4ета,но аз искам сама да се справя, без тях.Ако може да си пишем за това как да се справяме,един на друг ако се помага дори и 4рез форума, е добре.Аз съм силна и ште го преодолея.(поне така се надявам)
Естествен, че си силна и да ти кажа...хапчетата не само, че не помагат - ами си и вредят.
Незнам дали си прочела темата Паник Атаки, но ако искаш прочети я и ни разкажи повече а твоите - кога, как протичат, страх ли те е да оставаш сама, да илизаш сама, да спиш сама?
Будиш ли се пре нощтта - спокойно ли спиш?
Разкажи ни повече и ще ти даваме задачки за тренинг _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 19, 2008 8:00 pm Заглавие:
Моля за извинение модератора - това си е обработен от мен текст, но наистина нямам възможност да го пре-предавам със собствени думи в по-разговорен стил. А ми се струва, че информацията в него може да бъде много важна за хората, описващи проблем с паник-атаки. Затова - В ИМЕТО НА СТРАДАЩИТЕ, мисля, че копирането от мой си файл е оправдано.
Паническото разстройство се характеризира с внезапни пристъпи на страх (панически атаки), обикновено придружени от сърцебиене, изпотяване, слабост, прималяване или замайване.
По време на пристъпите хората с паническо разстройство могат да чувстват горещина или студ, ръцете им може да изтръпват или да се вцепеняват, възможно е да изпитват гадене, болки в гърдите, или чувство за задушаване.
Паническата атака обикновено създава усещане за нереалност, страх от предстоящи беди или страх от загуба на контрол.
Пристъпът може да се прояви по всяко време, дори и по време на сън. Обикновено трае 10 минути, но някои симптоми могат да продължават доста повече.
Страхът от собствените необясними симптоми сам по себе си също е симптом на паническата атака. Хората, които са получавали паническа атака, понякога вярват, че имат сърдечен пристъп, че губят разума си, или че са на прага на смъртта. Те не могат да предскажат къде и кога ще се случи следващата атака и между епизодите много от тях живеят в страх, опасявайки се от следващ пристъп.
Паническите атаки обикновено започват в късното юношество или ранната зрялост, като не всеки, който преживява паническа атака развива паническо разстройство. Много хора имат само един пристъп и никога не получават втори.
Паническото разстройство е едно от най-лечимите тревожни разстройства.
Като цяло паническите разстройства се лекуват с медикаменти, специфични типове психотерапия (когнитивно-поведенческа) или и двете.
Лечението зависи от проблема и избора на конкретния човек.
Често хората с тревожни разстройства смятат, че има проблем с лечението им или че лекарството не е ефективно за тях, докато в същност лекарството не е предписано за подходящ период от време или е било приемано в неправилна доза. Понякога трябва да се опитат различни лечения или комбинация от лечения, преди да се открие подходящото за конкретния човек.
Възможности за повишаване ефективността на лечението
◊ Много хора с тревожни разстройства имат полза от присъединяването си към психотерапевтична група за самопомощ или подкрепяща група, където могат да споделят своите проблеми и постижения с другите.
◊ Интернет форумите също могат до Ви помогнат, но всеки съвет, получен от там трябва да бъде използван внимателно, тъй като срещата в Интернет не е лична и фалшивите самоличности са често срещани.
◊ Говоренето с добър приятел също предлага подкрепа, но не замества лечението от професионалист в областта на психичното здраве.
◊ Техниките за управляване на стреса и медитация могат да помогнат на хората с тревожни разстройства да бъдат по-спокойни и да увеличат ефекта от терапията.
◊ Има предварителни данни, че упражненията по аеробика имат успокояващ ефект.
◊ Доколкото кофеинът и някои забранени лекарства или дори някои лекарства, които се продават без лекарско предписание, могат да агравират симптомите на тревожно разстройство, те трябва да бъдат избягвани. Говорете с Вашия лекар, преди да приемете допълнителни медикаменти.
◊ Семейството има много важна роля за справянето с проблема при хора с тревожно разстройство. Членовете на семейството не трябва да гледат на проявите на тревожност като на нещо тривиално или да очакват подобрение без лечение. В идеалния вариант семейството трябва да осигурява подкрепа, без да се превръща във вечна “патерица” за любимия човек.
Поздравления за този текст. Мисля, че доста дбре описва симптомите - но маааалко е неточна инормацияа по лечението и справянето. Разбира се, е много обща и оскъдна и може би именно заради това не би ми дала насока как да се лекувам ако страдам.
Аз доста време съм се борила с атаките (и още от време на време имам, но по-леки) и знам, че се изискват доста по-различни техники за справяне.
медикаментите а мен са абсолютно излишни - като под медикаменти имам предвид антидепресанти. Естествено има други неща , дори като хомеопатични продукти, които на мен много ми помогнаха. Но за мен всичко е начин на мислене и на приемане на нещата. Както пише и по-горе - когнитивно-поведенческа терапия.
И отново - много полезен текст. Благодаря. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 20, 2008 11:58 am Заглавие:
Здравей, Лейди,
Текстът е много обобщен. По същество това е откъс от една американска брошура, описваща тревожните разстройства и предназначена за най-широк прочит. В нея има и общо описание на видовете медикаменти за лечение на депресия(която обикновено е елемент от тревожните разстройства), но реших, че е излишно за случая. Нямам собствен опит или познания върху работата с паническо разстройство, така че всичко, което можеш да уточниш е добре дошло.
На мен ми се стори много обнадеждаващо твърдението за добрата лечимост на паническите разстройства, макар че може би в САЩ използват определена комбинация от медикаменти и евентуално терапия, която не е навлязла в този си вид тук.
А моето лично мнение за лекарствата е смесено, по-добре е човек да се справя без лекарства, естествено, но при някои много изострени състояния, приемането им вече е повече от желателно, поне до купиране на кризата. Имам приятелка - много ерудиран и образован лекар, която години наред се бори със своята генерализирана тревожност и се справя с какво ли не междувременно. Но последната криза на..обсесивно разстройство вероятно, я извади от релси. Сега стои в къщи, не работи, защото не е в състояние и се опитва сама да се бори с много тежки преживявания. С медикаменти същият този наистина тежък епизад щеше вече да е овладян и тя да е в състояние да работи и да се справя с живота си. Все пак в последно време има лекарства с много по-малко странични ефекти и без развиване на зависимост.
Извън тези моменти - да, има по-добри начини от лекарствата или поне по-малко вредни. Но не по-лесни
Както казах и горе - нямам против медикаменти, а проив антидепресанти. Има разбира се състояния, за които си е нужна лекарствена помощ, а да можеш да излезнеш от фунията..и след това да започнеш да осмисляш нещата. Трябва да повярваш, че не умираш...за да поискаш да промениш живота си.
Но това, което отрича единствено са - антидепресантите. Пила съм ги и дори от собствен опит знам, колко отвратителни са и колко не помагат. Пила съм 6 месеца антидепресант, като 2 месеца привикваше организъма ми - което те прави заспал, ленив...като зашематен. Нямаш почти никакво желание за нищо, а и страха си е още там. След 2-рия месец, започнха да се пооправят нещата...вече не ми беше толкова замаяно, и симпомите..като чели намаляха. След 4-тия месец - същото. Кризички отвреме навреме. На 6 тия рябва да ги спреш (ащото колкото и да говорят се равива зависимост). Спрях ги постепенно, както трябва - 2 месеа постепенно намаляваш дозата. 1 месец, след това имах по-тежки кризи от когато започнах да ги пия.
И а това си има обяснение и то медиинско. Просто все още нашите психиатри и фармацевти не могат да открият нещо по-добро. И мога да ви кажа, че традиционната медицина е с вързани ръце за депресии и паник атаки. Те просто не могат да я лекуват.
За това - както бях скептична (а особено в това състояние, съвсем не вярвах на лекари) реших да се пробвам с хомеопатия. БИНГО - пак е медикамент, много по-безобиден и без странични ефекти....и определено с по-траен ефект. Вече съм много по-добре и не съм единствената, на която е помогнало. При хомеопатката, при която ходя ходят и лекари и психиатри...защото знаят, че техните лекарства не помагат. Лекарите могат да излекуват физиката, тялото, клетките...но за контролния център( мислите ни, чувсвата ни) са на този етап безсилни. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 20, 2008 4:51 pm Заглавие:
Лейди-то,
Би ли написала името на тази лекарка-хомеопат?
Хубаво е добрите лекари да са известни при нужда, защото има и слаби хомеопати и много добри.
Възхищавам се на куража, с който искаш да промениш живота си и както изглежда успешно го правиш
Джули благодаря ти за думите. Да ти кажа.. когато водата ти дойде го гуша - горе главата. Аз лично, когато получих тези атаки..ги приех като червена светлина. Т.е все едно е предупреждение, че нещо не правиш като хората и трябва да си преорганизираш живота. Когато започнах да търся пролемите си и да се самоанализирам...започнаха да излизат нещата и следващата стъпка е волята да промениш модела и да създадеш нов. Разбрах, че проблемът идва само и изцяло от начина на възприемане на нещата около теб, на начин на мислене. За това и когнитивно-поведенческата терапия лекува такива състояния. Именно това трябва да се промени..Мислите, които ще променят чувствата, които ще променят поведението. Това е.
А относно лекарката името й е Д-р Еленкова. Ако някой има желание може да ми пише лична, за да не рекламирам тук
Но хомеопатията е нещо страхотно. Аз много четох като литература след като започнах и по-късно открих и на собствен гръб ефектс. Не е плацебо - лекува и 2 годишни бебенца, които няма как да "вярват".
Но това е тема за друга папка - хомеопатия
Та, така за медикаментите и паник атаките. Един лекар ми го беше опиал като една голяма фуния, която те засмуква все по-навътре. Лекарствата могат да те издърпат там, където да можеш сам да се мобилизираш и измъкнеш. Но антидепесантите те дърпат и като ги спреш падаш централно към дъното. И какво да очакваме...депресия на 4км лекуват с електрошок. И те незнаят защо - "но действа". Това са думи на психиатър. Просто са наистина безсилни. Както лекарите не могат да оправят зъбите, а само заболекарите могат тази част, така и за психиката...традиционната медицина издиша. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз писах ве4е ,4е и на мен се слу4ват тези атаки.Про4етох целия форум,разбира се.Мога да разкажа при мен как стана.Още от края на лятото миналата година,тогава запо4на леко сърцебиене,след това виене на свят,потене стягане,изобшо беше много гадно,като си помисля.Понеже не обърнах особенно внимание си мислих,4е е нещо от кръвното ми.След няколко месеца се появи пак ,но по-леко.Ходих при ли4ния си лекар и ми направи вси4ки изследвания,нямаше ми нищо.След това на работа веднъж ми беше станало адски гадно.Виеене на свят ,изтръпване на вси4ки крайници,треперене,абе мн зле.След като си отидох вкущи и си легнах,сурцебиенето продължи и ходих на лекар,тя ме прегледа и ми би успокойтелно.Мина ми.След това запо4наха по-4есто пани4еските пристъпи,пак ходих при лекарката ми и тя ме прати на психолог.Аз понеже у4а психология(1 курс)ми беше и интересно какво ще ми каже.Нищо особенно.Предписа ми някакви хап4ета на билкова основа.След като пак не бях добре ,отидох пак при нея,след което ми предписа антидепресанти.Не ги пих ,защото мисля,4е мога и без тях.4ета много сега за това,надявам се да се оправя.Сега правя проу4ване за нетрадиционно ле4ение,може и да се подложа.
Благодаря ,4е някои все пак ще про4ете това,което написах.Олеква ми като пиша.
Можеш ли да определиш някакво събитие, което да е отключило този механизъм...на паник атаката. Как приемат родителите ти тези атаки?
Как се проявяват при теб и кога. Имаш ли ги сега, колко често имаш атаки? Можш ли да предположиш в какви условия се получава това състояние при теб?
Надявам се, че не съм прекалила с въпросите - ако съм извинявай. Но ми е много интересно това кога и как протичат атаките при теб сега, како и дали си ткрила закономерност някаква? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Пет Яну 25, 2008 2:00 pm Заглавие: Здравейте,
Lady-to,благодаря,4е ми отговаряш.Какво да ти кажа,просто не се сещам какво то4но е предизвикало тези паник атаки,но стават в разли4ни моменти.Понякога ми се появяват,когато се ка4а на автобуса,незнам мисля си ,4е нещо може да се слу4и,просто подсъзнателно.А и сред много хора се паникиосвам малко.Но се справям засега.Опитвам се да не мисля за това.И все пак се появяват,рядко ,но ги има.Сестра ми се притеснява за мен,понеже живея с нея,а родителите ми живеят другаде.Майка ми също се притеснява.Може и това да ми е повлияло,4е се оправям сама,защото съм от друг град и у4а и живея в Сф.Незнам,но се появиха доста късно след като запо4нах,как да го нарека,може би новият си живот в Сф.Аз отна4ало си го обяснявах с напрежение покраи работата,преумора.Майка ми също.Казваше ми да напусна и да си по4ина.Но не е само от това.Незнам сега ми се струва смешно как може да се страхуваш,от неща,в дадена ситуация,които не са опасни,но ми се слу4ва.Ако имаш някакви други въпроси питаи.
А при теб как е сега,появяват ли се,или си го преодоляла ве4е?
))))))) много усмивки от мен.
Това за транспорта е нормално. Изобщо при мен поне първата мисъл, когато съм сред хора и в рейс или кино или каквото и да е е "ако ми стане нещо, как ще избягам".
А относно причината.. казваш че си се преместила сама в София. Според мен това е причината - промяна и то голяма. Много често хора с паник атаки се оплакват, че са започнали, когато са се преместили - в чужбина, в по-голям град, в по ново жилище сами...
Изобщо непознатото + сам може да е равно на паническо разстройство, ако го имаш като предразположеност.
Искам да е питам как се справяш със страха, спиш ли спокойно - събуждаш ли се уплашена...събуждаш ли се наспана, трудно ли заспиваш?
Едно от най-характерните неща, по които можеш да разбереш, че притененията са ти били от стрес и страх е, че след като мине страхът - всичко ти изглежда смшно и толкова елементарно и чак си се чудиш как си се плашил. Но когато е по време на криза.. си е толкова истинско...
Когато имаш криза от какво те е страх - че ще припаднеш? Че ще умреш? Че ще поудееш или друго?
Това, което мисля, че най-много помага за преборването е да се опиташ да изучиш до подробност какво се случва с теб, когато имаш криза. Да се научиш да го разпознаваш това чувство. Те когато си помислиш, че нещо ти става - да го разпознаеш като позната реакция на страх. Това много помага, защото иначе когато имаш криза си мислиш всеки път, че "нещо ми става" и започваш да търсиш причина и го приписваш я на заоляване, я на сърце или други такива решения, които те плашат още повече и довличат атаката. Докато, когато я познаваш - си казваш "какво се случва" и веднага след това "аха..атака" ок. Когато установиш, че е атака... просто това, което трябва да направиш е да се опиташ да се раееш от мислите, за да пресечеш физическите симптоми. Заговори се с някой, надъхай се да отидеш да пиеш вода или каквото и да е което да те отвлече. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
При теб така ли беше?
Не мога да разбера защо става това.. какво представляват тези панически атаки?
