Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 9:49 pm Заглавие: а това какво е?
Здравейте, имам нужда от съвет тъй като немога да определя състоянието си -описвам го накратко.От скоро имам бебе на два месеца, е но непрестанно ме мъчат черни мисли, като започнем от ккръстове , ковчези , даже сега ми трудно да ги описвам, починали близки или просто познати, мисля си за едно дете което почина нелепо преди години от града в който живее баба ми,просто незнам какво е това, измъчвам се.Включвам се в разни форуми за да се разнообразя, иначе в къщи нещата са нормални, защо не мога да го преоделея това нещо?
Пуснато на: Сря Дек 19, 2007 10:22 am Заглавие: Re: а това какво е?
jul4e написа:
Здравейте, имам нужда от съвет тъй като немога да определя състоянието си -описвам го накратко.От скоро имам бебе на два месеца, е но непрестанно ме мъчат черни мисли, като започнем от ккръстове , ковчези , даже сега ми трудно да ги описвам, починали близки или просто познати, мисля си за едно дете което почина нелепо преди години от града в който живее баба ми,просто незнам какво е това, измъчвам се.Включвам се в разни форуми за да се разнообразя, иначе в къщи нещата са нормални, защо не мога да го преоделея това нещо?
Здравей,Юлче!
Бих искал да знам единствено към детето ли са насочени твоите страхове и черни мисли или към теб самата,твоя съпруг,друг роднина ,близък?
Изпитваш ли чувство на вина,неудовлетвореност?Потисната ли си?Преживявала ли си нечия смърт напоследък?
Ако е само към детето,въпреки че нещата,които описваш са сериозни,няма повод за притеснение засега,защото това е следродилен симптом(има цяла такава тема).След време ще отшуми без дори да забележиш как.Хубаво е да илюстрираш семейната атмосфера,отношенията си с близките,съпруга ти,за да можем да ти бъдем полезни.Състоянието,което описваш може да има различен произход и характер.Без допълнителни уточнения е трудно да се определи и квалифицира.
Хубаво е да не се опитваш да се бориш с тези състояния,защото те са по-силни и могат да бъдат наистина обсебващи.Въпроса е да дадеш приоритет на нещо различно и значимо,което да замести черните ти мисли,каквото би могло да бъде естествената грижа за детето.Другото нещо,което бих те посъветвал на първо време е да се информираш колкото се може повече за тези състояния,защото човек се страхува най-много от това,което не познава.
Поздрави! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Първо искам да благодаря за отгвора, тези мисли или представи се появяват например когато се радвам на бебо, когато други му се радват, също когато не съм при него в стаята, а просто си почивам.В началота казах на съпруга ми той ме успокои точно със следродилна депресия която ще отшуми, но като чета за нея не откривам точно моето състояние,сега незнае че още ме измъчва но ако трябва да посетя специалист ще трябва да му кажа, понякога ме пита защо съм унила но аз се оправдавам с умората, която де факто не е голяма. Опитвам се да мисля как хората се справят с какво ли не, а аз да не мога.Емоционално преживявам дори чути по тв нещастия и после дълго мисля за тях.
Според мен не страдаш от следродилна депресия, а просто имаш повишена тревожност. Когато си разбрала за този случай с нелепата смърт на детето, си активирала отключващия механизъм. Но в средата на проблема ти е страхът е смъртта. Тази тревожност се е активирала и е насочена към това, което ти е най-ценно в този момент - детето. Още повеч, че случаят е точно дете.
Според мен осъзнаването на страха от смъртта, когато наистина се убедиш, че е това, от което се страхуваш трябва да започнеш да го контролираш и да се улавяш кога започваш да се отвличаш или замисляш и сама да си насочваш мислите към нещо по-хубаво. Ти си оцеляла нали? защо и твоето дете да не е като теб, а не като другото..
Не го подтискай - напротив. Поговори с мъжа си, сама със себе си и дори и с нас за смъртта. Не я избягвай темата, защото тя си е активна на заден план. Когато я изкараш на по-преден, когто се рещнеш със страха очи в очи - нещата са по-различни.
Сама ги насочвай тези мисли в положителна насока. когато усетиш че ти минава нещо лошо си кажи "я стига глупоти, нищо няма да му се случи, колко деца има, на които нищо им няма.." Гледай 100000 деца в детската градина, а не онова 1, на което се е случило лошо. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Според мен не страдаш от следродилна депресия, а просто имаш повишена тревожност. Когато си разбрала за този случай с нелепата смърт на детето, си активирала отключващия механизъм. Но в средата на проблема ти е страхът е смъртта. Тази тревожност се е активирала и е насочена към това, което ти е най-ценно в този момент - детето. Още повеч, че случаят е точно дете.
Според мен осъзнаването на страха от смъртта, когато наистина се убедиш, че е това, от което се страхуваш трябва да започнеш да го контролираш и да се улавяш кога започваш да се отвличаш или замисляш и сама да си насочваш мислите към нещо по-хубаво. Ти си оцеляла нали? защо и твоето дете да не е като теб, а не като другото..
Не го подтискай - напротив. Поговори с мъжа си, сама със себе си и дори и с нас за смъртта. Не я избягвай темата, защото тя си е активна на заден план. Когато я изкараш на по-преден, когто се рещнеш със страха очи в очи - нещата са по-различни.
Сама ги насочвай тези мисли в положителна насока. когато усетиш че ти минава нещо лошо си кажи "я стига глупоти, нищо няма да му се случи, колко деца има, на които нищо им няма.." Гледай 100000 деца в детската градина, а не онова 1, на което се е случило лошо.
Лейди,засега и аз съм склонен да мисля като тебс едно малко,но необходимо уточнение-между симптом,синдром и депресия има сериозна разлика,откъдето и,струва ми се,произтичат различията в мисленето ни.Както и в предишната,така и в тази тема си позволявам да насоча вниманието ти към това.Прецизнотта на изказа е важна в случая.
Поздрави! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Първо искам да благодаря за отгвора, тези мисли или представи се появяват например когато се радвам на бебо, когато други му се радват, също когато не съм при него в стаята, а просто си почивам.В началота казах на съпруга ми той ме успокои точно със следродилна депресия която ще отшуми, но като чета за нея не откривам точно моето състояние,сега незнае че още ме измъчва но ако трябва да посетя специалист ще трябва да му кажа, понякога ме пита защо съм унила но аз се оправдавам с умората, която де факто не е голяма. Опитвам се да мисля как хората се справят с какво ли не, а аз да не мога.Емоционално преживявам дори чути по тв нещастия и после дълго мисля за тях.
И аз познавам хора,мои близки даже,които са твърде чувствителни и силно възприемчиви към подобни изживявания.Проявяват силно чувство на емпатия.Обикновено това са хора с доста интензивен и богат вътрешен свят.Въпреки че са предразположени към пдобни усещания,както казва Лейди,нещо конкретно ги отключва.Важно е да разберем кога точносе появиха тези състояния-преди или след раждането?Имаше ли проблемна бременност?Плодът застрашен ли беше?Боледувала ли си от тежка болест?Това дете желано ли беше/е от всички близки,родители,приятели?Ако е възможно бих се радвал да получа отговор както на първите си въпроси,така и на тези.
Поздрави на бебо! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Основно тези мисли са насочени към детето или когато съм с него, но както казах и дори когато не съм при него. Имах преди повече от година и половина спонтанен аборт, който преживях тежко но, го преживях. Тази ми бременност беше абсолютно безпроблемна, до последно ходех на работа, когато излязох в болнични 45 дни преди раждането въпреки качените в рамки кг около20, се чувствах доста енергична и не спирах да се разхождам, но сега като си не мисля не четях почти никаква литература за бременност и раждане, може би има връзка с преди това преживяното, в последните месеци почнаха да ми се появяват вече тези мисли но не и с такава сила както сега.Не съм страдала от тежка болест, а детето е желано от всички, моята майка е старша на родилното в което родих, и грижите за мен бяха повече добри, не страдам от липса на внимание, напротив. Родих малко по рано от термина със спинална упойка, докато ме оперираха изпитвах страх, но той беше свързан с това че съм в съзнание пък ме "режат". Гледам да правя това което съветвате, засега не искам съпругът ми разбере, че още съм в това състояние, надявам се да премине и дано да е по бързо. Също така се питах прилага ли се някакво медикаментозно лечение при такива случаи.
Аз не мисля, че си за медикаменти и не бих ги препоръчала. Мисля, че отговорът на този въпрос се корени в това да разбереш от какво се страхуваш и да се пребориш вече с нещо, което има образ. В този случай аз още повече смятам, че проблемът ти е във всоката тревожност. Този аборт ти си го преживяла привидно. Но знаеш, че когато се скараш с някой и му простиш, на следващия скандал обаче -т старата рана излиза пак. Същото е и тук. Ти си мислиш, че си го преживяла, но то си тлее в теб и сега, когато имаш детенце - страха да не го загубиш е по-силен, защото вече ти се е случвало, макар и в друг вид.
Просто не спирай мислите си, сподели ги - не го крий, защото то само ще драпа като затворено куче, докато изкопае дупка да излезне. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Наистина така като ги пиша тези неща, не че ми става по леко, но определено се отпускам и желанието ми де се справя все повече се увеличава, за което съм ви благодарна
Понякога, когато чуеш (или прочетеш) своите си мисли...те придобиват друг образ. Изкарваме ги от главата и ги формулираме и подреждаме и...махаме емоцията. Остава голата истина и тогава като я погледнем, може да ни изглежда по-лоша от преди, или по-глупава или каквато и да е, но вече е с образ.
За това не трябва да се трупа - трябва да се говори, да се дава израз на емоциите и страховете. Ако стоят вътре...разяждат, защото искат да излезнат. а като излизат са грозни - панк атаки, депресивни състояния, гняв, и какво ли още не, което ни плаши повече. Страх ни е от израза, по-който страховете ни излизат и се показват. Но така трябва, защото те не искат да стоят вътре и да те разяждат...те трябва да се покажат, за да се излекуват. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
