Психология

bred

Здравейте ! Благодаря на всички които са имали нерви да прочетата моите писания. Благодаря за съветите, защото и аз като вас, поне 90% от нещата които сте препатили или направили, като изследвания и разни други неща съм ги изпитал. Но в критичния момент, започвам да се съмнявам в поставените дагнози "кличнино здрав". После като отмине всичко си казвам, " Ето отмина- стряшно няма май, ама кога ли ще е следващия път !" Поне за сега Smile

.
Но,спирам с тази тема! Влизането ми днес е по повод празника.
Пожелавам на пишештите в този форум - Весела коледа и весело посрещане на новогодишните празници. Нека идващата 2008 година да е по-добра от старата и да носи повече радост и късмет на всички.

lady-to · Пуснато на: Вто Дек 25, 2007 2:12 pm Заглавие:

Благодаря ти много. Весели празници и на теб.

А за другото - нормално е да е, когато си в криза да мислиш така. Но виж - всичко е емоция. Когато мине събитието и погледнеш след това - си казваш "е добре де, как можах да се стресна от едно главоболие ' или каквото и да е било причината. Просто разпознай симптомите и състоянието. Научи се да го познаваш кога е кризата. Изучи я няколко пъти - намри си някакви неща, които да са уникални и когато след това се появи - да си кажеш "аа не е от сърцето ми, а е криза - ще мине..от страх е и е само в главата ми".

не се предавай на страха - той е само твое творение. Щом можеш а си причиниш всички тези атаи сам - значи ще намериш начин и да ги пребориш.
Пожелавам ти го
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

bred · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 7:54 am Заглавие:

Здравейте отново! Доста врме мина от както писах последният път. Какво ново да ви кажа. Освен че в началото на 2008 ходих на едно холтерово изследване, което не показа нищо лошо. Просто след това беше най прекрасният месец в моят живот от години. Успокоението че нещата са в ред прогониха за доста дни ежедневните пристъпи. И като се има предвид че винаги има задачи за свършване, започнах да експериментирам. Когато усетех че има вероятност да се появят симптомите, самото мислене че изследванията не покзават отклонения тушираха нещата. Започнах да се натоварвам физически и то доста. За капак на всичко си наложих да пия кафе и се оказа че е поносимо. Не ми се отразяваше така като преди. Трябва да отбележа че около 2месеца и половина след като ми разчетоха холтера пих един антидепресант, но ефекта не беше само от него. Просто като ми закачиха машинката, трябваше да се натоваря физически за да може ако има нещо да се види. Ами бягах по стълбите нагоре надолу най малко с 15кг утежнения ( добре че съседите не ме видяха), правих лицеви опори, просто бягах ...е тц. Не ми стана гадно както предишният ден ми беше. Не успях да провокирам онова гадно усещане.
Е , на практика се оказа че хубавите неща продължиха един месец Smile

.
Зашото! Eдин ден преди да тръгна на работа ми се наложи да се напъна с разни багажи няколко пъти до 5ят етаж и го направих по възможно най глупавит начин. Мъкнех сам колкото мога и колкото се може по-бързо. Като приключих, бях разтреперан и с изплезен от умора език. В този момент гадните усещания за нещо неприятно, което се случва с мен се върнаха за секунди. В карйна сметка разбрах че не съм се оттървал напълно от атаките, но поне успях да си припомня как се живее без тях дни наред. Трябваха ми ден два да се съвзема, да си наложа да спра да се самоанализирам отново.
Сага продължавам да пия кафе, продължавам да се натоварвам физически. Пристъпите значително са разредени.От седмица вече не взимам антидепресанта, а месец преди това дозата ми беше намалена на половина. Дори имаше дни когато умишлено пропусках да го взема. Искрено се надявам ако не успея да се отърва напълно от досадните усещания поне да останат както са сега. Но явно има начин. Щом успяха при мен да изчезнат почти изведнъж близо за месец и после да се завърнат пак таза внезапно, значи трябва да имаме по някакъв начин силата да ги прогоним . Колкото и да ни е трудно. Отново стигам до извода че позитивното мислене след разчитане на холтера ме оттърва от досадните усещания. И явно то трябва да ни помага да превъзмогнем страховете си. Въпросът е как да задържим за по-дълго позитивната нагласа ?

lady-to · Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 3:41 am Заглавие:

Здравей,

Много се радвам на това, което пишеш. Няколко неща са много важни и ключови. Първо - открил си, че всичко е от главата и мислите ти, а не е физическа болес и не умираш. Щом си се успокоил и те са изчезнали - значи не физическото ги провокира, а само мислите ти.
Другото много важно е, че разпознаваш усещането. Т.е когато ти се случи не се паникьосваш, а вече казаваш "аа паник атака", а разпознавайки го - вече ще можеш да навържеш с първото - че е само страх, а не реална физическа заплаха.
Трето - ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ е изхода, именно защото паник атаките са плод на негативното мислене.

Страхотно постижение имаш и си се преборил до голяма степен. Паник атаките може би никога няма да изчезнат напълно, но те могат да са ти вече двигател, да не се оставяш на течението, а постоянно да ти дават зор да мислиш позитивно и да буташ живота си напред.
Страхотно. Радвам се за теб много и успех.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/