Е аз съм вярваща, не че съм последователна или задълбочена във вярата си в Бог - не ходя на църква, не съм много образована за празниците и ритуалите, попрочела съм доста малко по темата за Христянската религия, но съм си вярваща за мен си е така
А относно вярата - смятам, че е много-ама много важно да вярваш, независимо в какво точно, но вярата дава сила и неподозирани воля, смелост, решителност...Първо искаш нещо достатъчно силно, после вярваш, че ще го постигнеш ииии Света е твой Бе майтап, майтап, ама е верно. Стони си го е казал в едно изречение и с типичния му хумор, но много ясно - вяра му е майката _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Така е. За мен няма значение как го наричаш, с какво име или какви легленди носи името със себе си. Това, което е еднакво и от което всички имаме нужда е - да вярваме, че има нещо по-голямо от нас. Дава ни защита, дава ни надежда.
Не вярвам в историите от библията, или на друите религии - според мен това е развален телефон ама с години...някой видял как някой припаднал, друг отишъл и му направил нещо, бабата вече го разказала като чудо и съживяване с елементи на мечтание.
Но пък обичам традициите - харесват ми, че правят ежедневието различно. Не всеки ден е еднакъв...а традициите ми носят емоция.
Но вярвам, че има нещо..има сила някаква, на която се оповаваш, когато водата дойде до гуша. Че нещо ще те чуе, когато имаш нужда от помощ...дори и да го няма..е хбаво да вярваш, че може би го има. При мен е така. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ама то така погледнато и аз съм вярващ. Вярвам на приятелката си, вярвам в хубавата музика и в това, че хората могат да бъдат по-добри. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Ами вярването не е в приятеля ми или приятелката ти или в някой човек...поне това, което аз визирах беше нещо, което е извън нашето познание. Някои вярват, че си имат звезда, която ги пази. Други, че има някакво ангелче, или каквото и да е нашето избрано материално калъфче. Но общото е тази сила на която се молим когато имаме нужда от надежда от нещо по-силно от нас. Когато някой, който обичаш е болен или е в бякакав вид беда - се обръщаш към тази сила за надежда, че има нещо, което да ромени събитията. Това е! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много съм съгласна с Лейдито.
Loop чудесно нещо е вярата, не че казвам, че това да си атеист не е чудесно, но просто през моя поглед има голяма стойност в това да имаш нещо, на което да се упреш, нещо по-голямо, по-силно, по-грондиозно, малко мистериозно и вълшебно. И мен лично Бог ми помага, аз вярвам в това и, че съм родена под щастлива звезда вярвам , защото когато се бориш в живота понякога ти трябва едно малко шутче отзад, което сам не можеш да си го възпроизведеш трябва ти опора, трябва ти усещането, че някой отгоре гледа, че ще въздаде справедливост някой ден, за да стиснеш зъби и подминеш някой злобен простак с усмивка например...Дори в злободневието ни, в изграждането ни като личности, в битието като цяло Бог или тази сила играе огромна роля за съзнанието ни.
Едни я наричат щастлива звезда, други Исус, трети Буда, четвърти Алах и съм напълно съгласна, че няма никакво значение наименованието. А просто наличието на всевишна необяснима закриляща ни и справедлива сила играе огромна роля в човешкото съзнание, избори, битие..така мисля аз. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
И когато най-много имаш нужда от опора това вълшебно нещо те предава и това тотално те срива. Баща ми е руснак, а те са доста религиозна нация. Като малък бях кажи-речи вярващ, но с време все повече се разочаровах. Сега ако ще изповядвам някаква религия тя ще е или нещо източно или раста . Но тъй като не се виждам религиозен човек, затова си вярвам в разни земни, уловими с просто око неща. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
И когато най-много имаш нужда от опора това вълшебно нещо те предава и това тотално те срива. Баща ми е руснак, а те са доста религиозна нация. Като малък бях кажи-речи вярващ, но с време все повече се разочаровах. Сега ако ще изповядвам някаква религия тя ще е или нещо източно или раста . Но тъй като не се виждам религиозен човек, затова си вярвам в разни земни, уловими с просто око неща.
Като малък бях кажи-речи вярващ, но с време все повече се разочаровах.
Разочарова се онзи,който наивно се очарова...!
Не смесвай религията с вярата!Вярата е нещо красиво,мистично,могъщо,което придвижва човешката еволюция изобщо.Вярата е нещо,което ни крепи в пътя ни,независимо той какъв е.Без нея нямаше да има прогрес.Вярата е нещо,което трябва да се отстоява именно в най-трудните ни моменти.Тогава именно тя се изпитва истински.Бил си на една крачка,но не си издържал на изпита.Понякога още малкото вяра или увереност могат да бъдат наистина чудото,което не сме имали търпението да дочакаме... _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Стони, защо да "се мисля" за атеисти? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Лууп, аз мисля че говорим за едни и същи неща, но се получава объркване от това, което не казваме.
Моят приятел е атеист - като теб. Така твърди той. Не вярва в бог и в библията, не признва традиции, празници и ги смята за пълни глупости. Когато се запознахме и първият ни разговор на тази тема се скарахме естествено. Това, което се разбра в последствие е, че той не признава историята на религията - т.е библията историята за Исус ...църквата е институция и така. Когато му казах, че това да не вярваш в историята за Исус и да не вярваш в Бог като някаква сила е различно..започна да се съгласява.
Аз съм христианка и ходя на църква, но не го правя защото познавам религията или вярвам, че е ходил по вода и е правил хляб от камъни. Дори не вярвам в църквата, защото смятам че ако искаш да се помолиш можеш да го направиш навсякъде..не е нужно да правиш тези неща. Аз съм приела традициите, защото ми харесва потготовката и вълшебството около празника - като емоция. Той не. Но кое прави него атеист, а мен вярваща? Къде е разликата. И двамата не вярваме в историята за Исус, Буда или Алах...и двамата не сме последователи на църквата...и според мен и двамата вярваме в някаква сила..но разликата е, че аз го признавам, а той го отрича - това ли е да си атеист?
Ако си се разбрал с приятелката ти да дойде у вас и тя закъснява...става 12 часа, 1, 2 ..звъниш и по телефона и тя не вдига или е изключен..когато започнат да ти минават мисли през главата...не си ли казваш "дано нищо не и се е случило, дано всичко е наред и е добре"....това е молба..именно към тази сила - молба за надежда...да се предотврати нещо лощо. Не се молиш на Исус..а просто се молиш. Това разбирам аз под вярващ. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз се моля, надявам се да е добре, но това не значи, че моля бог за помощ или нещо такова. Не съм тръгнал да изричам разни молитви за живота и здравето й, защото знам, че те не помагат. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Именно...за това ти казах,че сме на едно мнение.. но го формулираме различно. Аз също не изричам определена молитва...но СЕ ОБРЪЩАШ ЗА МОЛБА КЪМ НЕЩО. Т.е това нещо...ние наричаме вяра. Вяра, че съществува нещо, което е по-могъщо от нас. И да не вярваш в историите, те са създадени от хора...те не са истински. Но когато моентът настъпи...ти вярваш. Обръщаш се към тази сила за надежда, за помощ за подкрепа. Тя не е реална, не е нещо материално, обяснимо с истории и разни обяснения. Няма човек, който да не вярва - има такива, които не осъзнават..или просто слагат тази сила в комплект с хорските измислици. Вярата в бог е тръгнала именно от тази сила..но след това хората са я облякли в тези разкази и митове и легленди.. за да стане разбираема..за да приеме форма, за да я разберат новите поколения. Аз харесвам разказите като басни..но не и като вяра, като нещо реално случило се. Но вярвам в онази първоначална необлечена сила. Мисля, че вярваш и ти...щом в този момент ти би си казал "ДАНО..." Дано е същото като "МОля те.." просто не е насочено към определения бог..а към онази всевишна сила. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 29 Яну 2008 Мнения: 8 Местожителство: Испания
Пуснато на: Сря Яну 30, 2008 1:17 am Заглавие:
То и моята майка е рускиня, но никакви такива наклонности не ми е вливала за религията... Е, учих я като предмет 4 години, но това не беше по нейно настояване. Научих традиции, притчи, сумати неща за християнството и крайното мнение, с което останах е, че ми харесва като религия. Възпитава добри човешки качества, но също така съм съгласна и с това, че хората са създали боговете, а обратното не може да се докаже _________________ Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса отново...
Вярата в нещо по голямо, по-възвишено, по-могъщо, като цяло е една голяма заблуда. Не съществува такова нещо и според мен колкото по-бързо се отървем от това и вземем живота си в наши ръце без да се уповаваме на каквото и да било външно влияние – толкова по добре.
Вярата в нещо по-могъщо е признак на слабост и страх да се погледне истинската всъщност на нещата. Това е сляпа надежда, че нещо, по велико от теб ще ти помогне, когато си в затруднено положение. Но нещата не стават така, ако не си помогнеш сам (ако не си биеш голям шут в задника за начална скорост) няма кой или какво да ти помогне. Нещата не се нареждат така, като искаш, само защото вярваш, трябва да вземеш нужните мерки, да се подготвиш както трябва (да речем примера, който дадохте –изпит) и всичко ще се получи, така както си го искал.
Примера с „дано..” не е много подходящ, не ми се е случвало когато го употребявам да съм го свързвал с нещо повече от обикновено клише, когато предпочиташ нещо да се случи.
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 20, 2008 12:47 pm Заглавие:
Защо ли си мисля, че вярата няма нищо общо с това, да разчиташ да ти оправи всичките трудности в живота?
Защо ли си мисля, че да вярваш в Бог, или всякаква Висша сила - то това изобщо не значи, че не трябва да дадеш всичко от себе си за собственото си усъвършенстване?
Дали вярата е вяра само за това, когато изпаднеш в трудност, тази сила автоматически да се заеме с проблемите ти?
Вярата е вяра! Решението дали да вярваш е твое. Но искам да ти кажа, че вярата не е само за слабите хора, нито е признак на слабост.
"Първо искаш нещо достатъчно силно, после вярваш, че ще го постигнеш ииии Света е твой"
Съгласна съм с Елси,вярата е могъща сила,която съм изпитала лично.Само че,зависи в какво вярваш,в добро или лошо.И тава в което вярваш,това те и постига.
Охооо Моля ти се Привет и тук Калина
Не говоря аз преднамерено лоши постъпки или събития аз лично, въпреки това с доброто и лошото да е страшно относително, защото сбъдването на твоята мечта може да направи куп други хора нещастни по пътя - това е карма, от която не можем да избягаме си мисля аз...
И колкото и да не ми се иска виждам как моят успех и чуждият неуспех са ръка за ръка - защо ли?! Ами защото хората "умират" в конкуренцията - някои умират /образно казано разбира се/ още на психологическо ниво щом помиришат силен конкурент, други се състезават и губят просто - като при Олимпийските игри - един бегач взима медал...Друг е въпросът, че има някои които умират от яд и злоба и други по хитри... Но в живота, колкото и да искаш да правиш все добро, а аз го искам много често съдбите и случките са така оплетени, че трябва да избереш да продължиш напред оставяйки едно разплакано юначе зад гърба си или да спреш да го утешаваш и да останете там и двамата...И в интерес на истината - ГУБЕЩИ И ДВАМАТА ОТ ТАЯ РАБОТА, защото човек се калява в боя и всяка неволна трудност ни прави по-силни, умни, мъдри, издръжливи и т.н. Искам да кажа, че и аз много често съм била разплакането юначе, което си мисли колко лошо му правят гадните хора, а днес им е благодарно от сърце
Идея та ми беше, че добро и лошо на морална основа са понятия, които трябва да съществуват и от които да се водим, но в живота често всичко опира до въприятие и озряване да разбереш някои неща - всичко е в гамата на сивото и ако доброто и лошото са бялото и черното, то често нещо тъмносиво за теб вчера изглежда като нещо светлосиво днес Много относително и оплетено, НО принципно се стремя да бъда добър човек и вярвам, че съм добър човек, Калина - просто не нося бяла тога, защото колкото повече се стремя да я нося и да я развявам - толкова повече ще посивява според мен - приемам се като човек - грешен и често неправ, който не прави умишлено зло някому и се опитва да прави добро, когато може _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Да Елси трудно е да се определи кое е добро и кое лошо,въпрос на гледна точка.Само че аз имах друго в предвид.Както чрез силата на вярата можеш да се излекуваш,ако си болен,или да постигнеш твоя съкровена мечта,така със същата сила и успех може да си причиниш и нещастие,като вярваш че животът ти е скапан и не ти върви.Затова , трябва да внимаваме в какво вярваме.
Ми разбирайки те вече - съм съгласта и аз... Не го бях поглеждала от тази страна на медала Но като чели наистина собствената ни вяра може да бъде и самоунищожителна Сетих сега за сектите като каза, за хората дет са все в депресия и си вярват, че са най нещастните на света....
Смяташ ли, че има някаква отличителна оснавна разлика между градивната и деградивната вяра? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Според някои автори(Джон Кехоу,Джоузеф Мърфи и др),както и според мен,вярата действа с еднаква сила и в двете посоки.Дали ще е в положителна или отрицателна,резултат все ще има.Разликата е за човека-дали да бъде щастлив или нещастен.Много хора не разбират истинския смисял на вярята,приемат я като религия например и я отричат.Казват,не вярвам в това или онова,а замислят ли се в какво вярват,осъзнават ли,че това в което вярват всъщност гради животът им.Ако повече хора можеха да приемат и осъзнаят вярата в този смисъл,биха могли да си отговорят на много въпроси за това,което им се случва в живота.За това казвам,че трябва да внимаваме в какво вярваме.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Е, учих я като предмет 4 години, но това не беше по нейно настояване. Научих традиции, притчи, сумати неща за християнството и крайното мнение, с което останах е, че ми харесва като религия. Възпитава добри човешки качества, но също така съм съгласна и с това, че хората са създали боговете, а обратното не може да се докаже 
Моля ти се 
от сърце