Пуснато на: Пон Яну 07, 2008 10:30 pm Заглавие: проблем в отношенията между дете и доведен баща. Моля за съв
Здравейте,
имам следният проблем и ми е трудно да се справя.
Имам дъщеря на 6 години. От 2 години живея с мъж. Имаме планове дори за брак, но малката не може да свикне с него. Сама реши да го нарича татко от време на време и ми задава въпроса от типа "Ние семейство ли сме?", играе си с него когато е в настроение, но в пове4ето време не го харесва, не иска да е с него и много о4евидно показва това. Много хора ми казват , 4е реално няма от какво да се притеснявам, и 4е това е ревност от страна на детето , която с времето ще отмине.
Важен фактор е, това, 4е от 1 година живеем в друга държава и сега предстои детето да дойде с нас. С две думи детето през последната година го е 4увала пердимно по телефона което усложнава тяхната връзка.
Моят приатял (бъдещ съпруг) е мн добър с детето, мн жедър и се държи прекрасно но е малко резервиран от поведението на малката...
Не знам то4но как да постъпя и какво то4но да му обяснявам на детето и на "мъжа" ми за да мога и двамата да ги успокоя. Той никога не и се екарал и т.н...стигнала съм дори до идеята да ги заведа на психолог...
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Яну 08, 2008 12:36 am Заглавие:
Здравейте,Peretasi,
Доколкото разбирам дъщеричката Ви поне известно време не е живяла с Вас?
Ако това е така, значи има доста промени в живота й и доста неща, с които трябва да свикне.
Опитайте се да се поставите на нейно място - но наистина, представете си че сте едно малко и безпомощно човече и около Вас се случват толкова много неща - татко си отива и вече не е татко, мама както изглежда също си отива (понеже за това вероятно изглежда така) после идва един непознат човек, който трябва да замести вашия татко и отивате някъде надалеч, където нищо не е същото, губите къщата си, играчките, приятелчетата...Много промени и в някакъв смисъл много загуби за едно малко дете. И много въпроси..защо стана така?..аз ли съм виновна?...Те вече не ме ли искат?...Сега новият татко ще ме обича ли?...А мама?
Само не се чувствайте виновна, моля Ви, или не мислете, че се опитвам да Ви укорявам, разбирам, че сте една истински загрижена за детето си майка. Просто нещата от света на възрастните са сложни и изглеждат по различен начин в света на малките. В това няма нищо лошо, важното е да сме там и да им помогнем да ги приемат.
Така че, това което бихте могли да направите според мен - поговорете с дъщеря си, помогнете и да сподели какво е бил за нея развода(ако е нужно), какво е да има нов татко, да замине с вас..какво я плаши, какво очаква, как се чувства въобще и какво поражда тези чувства, от какво има нужда, за да се почувства по-добре.
Обяснете й как се чувствате Вие - кажете й колко я обичате и колко много значи за Вас, колко трудно Ви е било да се разведете, как обичате този мъж и имате нужда от него, защото всяка жена има нужда от любящ мъж, но че това не променя любовта Ви към нея и тя винаги ще сиима своето място в сърцето Ви.
И същото може да направи и съпругът ви - да поговори тихичко с нея за нейните страхове и да сподели своите собствени. Да й каже колко Ви обича и колко иска да обича нея, но как му е трудно, как се страхува дали тя ще го хареса...
С други думи, поговорете искрено, откровено , разкажете й за себе си и я оставете тя да ви разкаже, бъдете готови да чуете и не много приятни за вас неща, без да я укорявате или спирате. Просто я гушнете и кажете пр. - Разбирам, че понякога си много ядосана за развода, сигурно ти е трудно И аз на твое място щях да съм ядосана -вие сте възрастните, силните, родителите, тя е дете, вие можете да понесете своите емоции и да приемете нейните, помагайки й да се справи с тях. Мисля, че ако само си дадете шанса да изкажете откровено страховете, опасенията, болката и може би гнева ,това ще е достатъчно за всички ви и ще бъде едно добро начало. И те заживели щастливо...може би не е цитат от приказките, но не би могло да стане спонтанно и просто ей така.
При всички случаи тя ревнува и може би, съпругът Ви също ще прояви малко ревност. Трябва ви време, спокойствие, ясното съзнание, че не е лесно, но си трува и че вие можете и искате да се справите.
Разбира се, можете да отидете и на фамилна терапия за 1-2 сеанса примерно, това също е решение.
Убедена съм, че ще намерите добрия начин, защото всяка майка може да избере най-доброто за своето дете, особено, когато е загрижена за това
Успех!
Първо искам да кажа, че съм много съгласна с мнението на Джули. Мисля, че отговорите на тези проблеми са в откровения разговор. Децата имат малко по-различна реалност и едно преместване в чужбина за вас е било тежко и промяна, но за нея е изоставяне. Джули е много права, за това че първо татко й, после вие и макар, за вас това да е брак с цел семейство, за нея е потенциална опасност.
Според мен трябва да сте много откровени и да я оставите да си излее емоциите. игурно вътре има еин тих вулкн от чувства, който трябва да се взриви пред вас, за да се оправи. Поговорете с нея - тя не е много малка - ще разбере. Винаги бъдете откровени с децата - те усещат много повече от колкото си мислим.
Когато заживеете заедно 3мата, тя ще се отпусне според мен, защото ще види, че женейки се, вие не я изосавяте. Трябва да прекарва повече време с вас и...според мен е много важно да имат време и те двамата - само за себе си - където вие не сте. Да излезнат заедно, да си поиграят заедно или просто да гледат телевизия...дайте им шанс да си изградят собствени отншения, без вие да сте в тях. Естесвено говоря за моменти само - да си имат техни моменти, за да могат да си създадат връка.
Поговорете с нея и прекарвайте повече време с нея. Защото ако само поговорите и след това пак заминете - за нея вашите думи ще са празни. ПОкажете й, че не я изоставяте и че наистина тя е център на вашия свят. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
А вярно ли е че на възраст около 2-8 години момичетата приемат по-добре доведените бащи отколкото момчетата? Някъде май го бях чела,но не съм сигурна доколко съм го разбрала и дали въобще е вярно,а пък ми стана интересно....
И не знам дали в тая тема му е мястото на въпроса Трийте,ако има проблем (:
Аз не съм го срещала това като информация, но ако разсъждавам логично и на базата на това, което знам - би могло да има такова нещо.
Момченцата приемат, че те са мъжете в семейството и се нагърбват с тази отговорност (това се случва като неосъзната връзка на майката с детето момченце - ти си мъжа, на мама мъжа и тн). За това, когато се появи доведения баща - той го приема като конкуренция. Докато при момиченцата - няма такъв момент. Те могат да са по повлияни от желанието на майката от мъж в семейството. Пък и момиченцата се развиват доста по-бързо в тази възраст. Може и това да има значение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Трийте,ако има проблем (: