Психология

fallen_angel

Здравейте,
днес намерих Вашият прекрасен форум и изчетох повечето интересни за мен теми. Много се радвам, че попаднах тук и сега се надявам да получа съвет от Вас за нещо с което не мога да се преборя. Става въпрос за моя приятелка (аз съм мъж) която преживява кофти момент. За мен това което тя преживява, не е просто етап от раздяла - а нещо по-лошо. Смея да твърдя (позовавайки се на скромните ми познания от психологията) че тя се намира в дълбока депресия! Животът не е бил особенно благосклонен към нея, и нещата които тя е преживала - не пожелавам на никой. Въпреки всичко, тя е страхотен човек! Млада, изключително амбициозна, не и липства дори женска красота. За съжаление обаче тя е разведена с малко дете. Въпреки развода и всичко което и се е случило, тя намери силата да продължи напред без да се предава.Именно това, че не се подаде на първичните емоции, и да се затвори в себе си, тя успя да намери човек в който беше сигурна и за когото считаше, че може да и бъде спътник в живота и може да се опре на неговото рамо. За нейно огромно разочерование обаче, този човек изведнъж осъзна, че детето е проблем в тяхната връзка и, че имал нужда да опита с друга жена - на чисто. За мен, цялата тази ситуация беше очаквана. Знаех, че рано или късно това ще се случи. Лошото обаче е това, че тя неможе да преживее загубата му. Разбра за негови флиртове в разни страници от сорта на gepime.com, elmaz.com и т.н, и осъзна, че този човек през цялото време не е бил искрен с нея. От там се запонча едно драпане и неспиращо желание да разбере истината затова дали този човек е бил искрен към нея, дали това е било истинско (според нея моментите които тя е прекарала с този човек, са били най-хубавите и в живота), дали просто не е била лъгана и т.н. и все неща които тя иска да разбера за да го намрази. Гледайки я отстрани, аз немога и не искам да остана безучастен защото се чувствам длъжен, да и помогна да излезе от това положение час по-скоро. Тя се затвори в себе си, не намира смисъл в социалните контакти, не се храни редовно - което вече и личи, не може да спи спокойно и все такива признаци за депресия. Казва, че единственото което я разсейва са разговорите ни. А те в по-голямата част от времето са за него. За това как е била лъгана и т.н. Незнам как трябва да постъпя в тази ситуация. Какво трябва да и кажа за да престане да се измъчва?! (надали има вълшебна думичка или нещо такова, но поне малко по малко да започна да я изваждам от това състояние)Опитах се да и обясня, че дали ще го мрази или обича - е едно и също! За мен двете чувства са равносилни, поставени на една права линия - те са просто в двата края! А за нея е най-добре тези нейни чувства да са посредата на правата - или иначе казано да се опита да ги игнорира някак си, и да остане безразлична към този човек (до колкото това е възможно разбира се) Знам, че никак не е лесно да загубиш нещо толкова хубаво (особенно след всички лоши неща които си преживял) и невярвам, че може просто така да се забравят най-хубавите моменти в живота на един човек, но когато всичко това няма смисъл? Когато се оказва, че всичко е било просто една илюзия?
Незнам ... аз разсъждавам малко по-различно, и моят мироглед е друг но си мисля, че в такава ситуация просто бих спрял да се надявам за каквото и да е, и бих спрял да мисля за това. Та... споделете какво мислите Вие? Как трябва да постъпя? Трябва ли да продължавам да говоря с нея на тази тема? Има ли нещо което мога аз да направя за да и помогна? Лично аз бих се обърнал към съветите на психолог. За съжаление обаче, голяма част от хората в България гледат на това като нещо от което всякаш само психично нестабилните и душевно болните хора имат нужда. Може би манталитетът на българина е такъв, че неможе да приеме това за нещо нормално сигурно поради фактът, че хората са изключително песимистично настроени, свикнали да ги лъжат и за тях това е нещо безсмислено - безплодно? Аз не мисля така .. дори и предложих да се обърне към психолог с когото да поговори. Тя реагира подобаващо - с думите "не не не, аз не съм за доктор" ...

Ами това е. Има много други неща които мога да напиша, но в момента нямам време и трябва да тръгвам а ми се иска да пусна този пост тук, за да мога по-скоро да получа Вашите предложения и коментари. Надявам се да съм успял да пресъздам ситуацията и да разберете правилно каквото съм искал да кажа, тъй като в момента просто пиша без да спра (притиснат от времето) и е възможно да съм скъсал нишката някъде.

Съжалявам ако по някакъв начин съм нарушил някое от правилата на форума - и тях не успях да прочета признавам си Smile

П.с.

Прочетох и темата за приятелството между мъж и жена. Информирам Ви, че аз имам безкористни намерения и напълно приятелски чувства. Не гледам на нея като сексуален обект (макар да не отричам красотата и сексапила и). За мен тя е просто приятелче, на което искам да помогна!

С най-добри пожелания...

lady-to · Пуснато на: Пет Яну 11, 2008 10:10 pm Заглавие:

Здравейте,

Преди всичко, което мога да кажа за тази ситуация, искам да попитам колко време е минало от края развода до началото на новата връзка и също така е много важно как е приключил развода и колко врее са били женени?

Ще ви кажа защо питам за тези неща. Според мен това, което се е получило е прехвърляне. Ако тя не е била удовлетворена от отношенията с предишния й мъж...(както явно е било щом се е стигнало до развод) тя е търпяла доста неща, които не са и били приятни. За да излезне от положението след развода...може би голяма роля има добра себемотивация "Аз заслужавам повече" също така и страх от това...дали ще се появи друг човек..дали ще има някой, койо отново да обича и да създаде ново семейство. Намирайки този човек (особено ако не е толкова дълъг периода) тя се хваща в тази връзка като "удавник за сламка". Той е надежда, той е спасение...от един много силен страх - да не останеш сам. Когато това се случи - ти влагаш всичко от себе си в тази връзка..прехвърляш мечтите и надеждите си, който не са се оправдали с предишния човек като си казваш "ето това е нов шанс". Идеята е, че а разлика от брака й, тази връзка не е просто любов - тя е спасение и е много вложена надежда, че има шанс да имаш отново семейство. Когато вижда, че е излъгъна - това я съсипва, но не защото точно той го е направил...а защото ТЯ не може да си прости на себе си, че се е доверила отново.
Според мен проблемът не е в "най-хубавите моменти" или, че го е обичала повече...а че това е втори провал... и най-вече не можеш да си простиш, че си повярвал и са те предали. Много е тънък този момент. Толкова е накърнено самочувствието и егото ти...че ти трябва да измисляш непрекъснато вина в него..за да заглушиш собственото чувство, че ти си се провалил. А тук вече не е поредната провалена връзка..а това вече рефлектива в личен провал, което води до обвиняване на себе си и непримиримост с това. Естествено от там отдръпване, съмнения в себе си, които постоянно трябва да се тушират..защото признаването на този провал и унижение...не може да се приеме. Това дори няма връзка с него или връзката им..а с това, че той е лош и че...не я е обичал...че е била..просто ей така...(това всчко става вътре в мозъка й като интерпретация) и това тя го приема като лично унижение.
Вие сте много прав за любова и омразата. Обратното на любовта е безразличието.
Ако съм права, за това което чувства - е много трудно излизането. Това, което вие можете да направите като нейн приятел е сте по срог. Ако продължие да и съчувствате много - тя ще задълбочи още повече. Трябва да и вдъхнете повече увереност в нея самата, че това не е нейн провал. И най вече завъртете темата така, че да успее да принае наистина, че го приема на лична основа...която дори не е свързана с него самия. Провокирайте я....подразнете я дори...провокирайте я да изкара този гняв, който пази в себе си като вина...било то и с крясъци. Ако подхванете темата за унижение...че той я е унижил и я го е търпяла...ще настъпите болно място, на което тя трябва да реагира. Да се ядоса, дори да се ядоса на вас..да се разкрещи...когато го изпусне от устата си в този гняв - тя ще се чуе отстрани...ще го изкара онова, което държи като топка. Трябва да се отпушат тези емоции...Не и съчивствайте, защото това я кара да се чувства още повече жертва...и още повече подклажда онова чувство у нея.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Съб Яну 12, 2008 1:17 am Заглавие:

Здравейте,
Не знам дали няма да Ви объркам с моя отговор, но...хората са различни и начинът, по който чувстват и виждат нещата също. Съгласна съм напълно с много от нещата, които пише Лейди, двете провалени връзки, идващи една след друга..непреработената травма от първата, която се пренася към втората..самообвиненията..гнева. Само че, ако съдя по собствените си преживявания една строгост или провокативност в такъв момент би ме накарала да се чувствам неразбрана, отхвърлена, изоставена дори и от този мъж, който поне ми беше верен приятел .
Преди да прочета отговора на Лейди мислех да Ви пиша нещо по-различно, касаещо само проявите, не техните причини. Струва ми се, че загубата на връзка е донейде подобна на загубата при смърт на близък човек (или при неизлечима болест)и преработването на тази загуба минава през няколко етапа, наречени в психологията процес на скърбене. Бих Ви пратила текст, но копирането е забранено, така че- съвсем накратко. Процесът на скърбене минава през 5 етапа - отричане на проблема (Не е вярно. Не може да е така), гняв (Защо на мен? Гняв, който може да се насочи към всеки-вкл. Бог, себе си или Вас, когато искате да помогнете), пазарене (Ако направя това, може ли да се променят нещата), депресия, приемане(и вътрешно израстване) Това е най-общо, при всеки човек има индивидуален ход и етапите могат да се припокриват. Но, това което можете да направите във всеки един етап е да не оспорвате чувствата й, а да ги приемате (което значи да можете да ги понесете дори когато са насправедливи или твърде силни за Вас, да не ги осъждате, да и покажете разбиране, топлота, присъствие)
Мисля ,че ако не се касае за по-тежка форма на депресивно състояние, това, което се случва е нормална(и болезнена) реакция на скърбене, която има нужда от време, за да отмине. Близостта, топлотата, разбирането, човешкото присъствие са послание към тази жена - Има някой, който те разбира, който държи на теб, който знае, че струваш...не си сама. Само че за самия Вас би било трудно да поемете такова натоварване и би било добре за Вас да се запитате-искате ли да го поемете, можете ли, защо го правите. Може би самият Вие бихте имали нужда от помощ (или поне подкрепа в някой форум Smile

), ако се ангажирате да бъдете до нея в този момент.
А колкото до психолог - това е добра идея, особено ако нещата тръгнат на зле, но ако тя няма желание за това, Вие не бихте могли да направите нищо(както и който и да е психолог). Иначе- психологът не е психиатър, така че..не става дума за болести Smile

И накрая, понеже имате две различни мнения за подхода към нея- не настоявам, че моето е вярно, това е само хипотеза. Вие я познавате, кое чувствате, че повече й пасва? Кое е по-близо до Вас? Най-важно от всичко е да бъдете искрен в чувствата и реакциите си.
Желая Ви успех!

fallen_angel · Пуснато на: Пон Яну 14, 2008 11:13 am Заглавие:

Здравейте,
преди всичко искам да благодаря на двете дами които се отзоваха своевременно, и съжалявам, че едва сега имам възможност да отговоря.
Първо ще отговоря на въпроса "lady-то" :

lady-to · Пуснато на: Пон Яну 14, 2008 2:34 pm Заглавие:

Естествено е тя да да не мисли а друго. Това за нея е...абе как да ти го кажа.. истината е, че нея я боли, че не му е пукало. И че още не му...това, че той дори не преживява раздялата... не можеш да проумееш ..."как така"...за това се и рови - иска да намери поне малка сламка, за да се залови отново...малка сламка, че му е гадно, че страда за нея...че има чувсва. Най-страшно е някой да е безразличен...това боли най-много и тя го изпитва на свой гръб...защото той е така.. и итината е, че това което не ти дава мира е безсилието - това, че нищо не можеш да направиш за да го накараш да страда или да те обича...да има емоции към теб. В теб бушуват толкова много емоции - гняв, любов, страст, омраза...и нито едно от тях не може да бъде освободено към него - защото той е стена.. всеки ход е грешка - това побърква.
Аз съм го изпитвала..може би аз съм друг човек, но при мен много време траеше също...най-сранното е, че ти не го искаш този човек.. ти искаш той да те иска.. искаш ти да го отрежеш..искаш той да съжалява за това, което е аправил. ова, че някой те наранил и не му пука и нищо е можеш да му направиш е....Представете си вие карате и изведнъж пред вас някакав тъпак ви засича...свиркате му и той дори не ви поглежда - продължава да си говори по тлефона...заради такива неща хора слизат от колите и се сбиват, защото безсилието да нараниш някой и да получиш възмездие - те кара ФИЗИЧЕСКИ да искаш да го заболи.
Когато тя осъзне, че проблемът е в това, а не че още го обича....ще преосмисли нещата...а при мен за да излезне тази истина, която толкова дълбоко я таиш и е заклещена от чувството, че го обичаш истински...ми трябваше провокация от много близък човек. окато той ме изслушваше приятелски, аз си задълбавах и си казвах само той ми е приятел...само той знае колко наранена и самотна съм... и си продължавах така.. докато не му писна и накрая ме провокира.. в скандала, който напрвихме аз без да осъзнавам го изкрещях и се разплаках. Той млъкна и спокойно ми обясни, че всичко което е казал е за да го отключа... и не му се разсърдих...естествено. Но после вече анализирахме откритието Smile

Просто всичко е унижението и безсилието... особено ако е грода жена и интелигентна...това е много голям удар....и то изцяло по самочувствието... и си казваш не е честно искам да съжалява..ще го накарам да съжалява...но когато на човека отсреща не му пука... няма как да го нараниш и ти. И това те съсива. Просто трябва да го осъзнае.. и да погледне философски, че рано или късно на всеки му се връща....(сега тя иска да е този който да го накаже)
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 11:24 pm Заглавие:

Теоретично-периодът на скърбене продължава различно време при различните хора - колко време скърбим за починал близък?..за родител?..понякога са нужни години...И, пак теоретично - единственото, което се препоръчва на помагащите хора(не-терапевти) в такива случаи е да слушат, да приемат емоциите на другия, без да ги оценяват или оспорват. Просто да са там с него.

На практика-.....при Лейди е било различно. За мен е шанс в нейния отговор да открия друг тип човек, който мисли и реагира по начин, различен от моя. Все пак мисля, че при нея е имало добро съвпадение на обстоятелствата, защото е успяла да изкрещи гнева си. Ако обаче не беше успяла да го направи в момента на провокацията, вероятно този гняв щеше да се обърне срещу приятеля, който я провокира и това да затрудни нещата още повече. Мисля си, че с провокацията трябва много да се внимава, за да се уцели момента. Но и прекаленото съчувствие идва в повече, понякога едно спокойно мнение върши повече работа. Когато на мен ми е било зле -Я се стегни- не ми е помагало, но спокойствието, убедеността на другия, че всичко ще се оправи - да.
Не знам, понякога просто не можеш да се откажеш от илюзиите, защото са ти твърде скъпи. Илюзията, че той я е обичал, че са имали нещо чудесно може би й е давала толкова много, че просто отказва да повярва в загубата на това щастие. И от друга страна, както казва Лейди, ако приеме, че всичко е било лъжа, какво й остава освен едно огромно унижение и страдание? Понякога човек избира болезнената илюзия, защото истината би боляла още повече. И защото отчаяно се нуждае от нещата, които тази илюзия му носи. Тя явно не е готова да понесе истината, може би илюзията е нещо като защитен механизъм за нея и в този смисъл разбиването му би могло да я срути още повече.
А може би това е нещо повече от илюзия - тя е живяла с това усещане, за нея е било истина, човек много трудно се отказва от своите истини, дори и в обикновен спор, а още повече от истини от такъв порядък. Тя може би просто все още Обича този човек и се надява и копнее, че ще се събуди от лош сън и всичко отново ще е наред. ..Което не изключва описаното от Лейди, напротив, включва го и това прави хаоса от чувства още по-безумен и трудно поносим.
А друг мъж на този етап, разбира се, че не би могла да погледне, а и не би било добре, защото страданието и непреживяната раздяла ще се отразят много и вероятно зле на новата й връзка.
Това, което е нужно..е в края на крайщата време, за да отшуми болката. И търпение....Поне това е, което отново си мисля, докато пиша.

sellfkiller · Пуснато на: Чет Апр 10, 2008 3:25 am Заглавие:

Приятел, според мен тази жена трябва да престане да гледа назад и да търси вина в когото и да е за това което се е случило. Нещата просто се случват. Може да се съжалява за нещо което ще се случи, от миналото би трябвало да си вади само поука и да се стремим да не позволяваме да се повторят нещата които не са ни приятни. Но също така не трябва и да забравяме миналото защото не си спомням кой го беше казал това „ако забравим миналото сме обречени то да се повтори”, което си е много вярно. За съжаление го разбрах и на собствен гръб. И също така да престане да си мисли, че нещо може да се върне. Според мен от това състояние може да я извади силна емоция, като е за предпочитане да е положителна. Може да е нова връзка, нова придобивка, важното е да е достатъчно силна. При психолога ще получи това което и от всеки който е истински приятел – изслушване. Съвет по конкретната ситуация никой не може да даде, поне не такъв който да бъде разбран.
_________________
Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности Smile