Пуснато на: Съб Яну 12, 2008 11:26 am Заглавие: Разделени от времето
След като вече съм част от този форум се чувствам по-спокоен и отпуснат и мисля, че мога да Ви помоля за помощ. Става въпрос за връзката ми с моята приятелка. Тъй като аз съм в университета, а тя е в училище не се виждаме толкова често. Миналата година, когато все още бях в училище с нея бяхме по цял ден всеки ден. В малките междучасия се виждахме по коридорите, ходихме до книжарницата или до библиотеката. А в голямото междучасие отивахме за дюнери . А след края на часовете, ръка за ръка, отивахме я у нас, я в Борисовата градинка, я на кино или пък някъде другаде. Но сега, откакто не сме заедно ми е много трудно. Преди с удоволствие си пишех домашните и учих, защото не исках да я разочаровам, а и ми беше по-лесно. Сега обаче много трудно уча за изпити. Не, че не се страхувам да я разочаровам. Напротив. Но просто ученето не ми се отдава. Освен това ми е трудно вечер да заспя. Независимо колко съм изморен или ме боли главата, може и 2-3 часа да не мога да заспя. Мисля си за нея, за нас, за миналото и за бъдещето. Опитвам се да си внуша, че връзката ни е точно толкова хубава, колкото и преди, когато бяхме в училище. Но не е така. Не, не казвам, че не се обичаме или че не си вярваме или някакви чувства са изчезнали. Просто липсата на свободно време някак си ни разделя и колкото и да ни се иска не можем да се видим. Иначе всеки ден си говорим по телефона (въпреки, че и двамата го ненавиждаме) около 20 минути. Някой има ли представа как (освен ако се виждаме по-често) мога да излезна от тази дупка? Стигнал съм до такова ниво, че съм облепил шкафчетата и вратата на моята стая с текстове на песни, нещо, което не бях правил от последнта дупка, в която бях. Страх ме е, че пак ще пропадна, но по-гадното е, че сега имам момиче до себе си, а преди бях сам. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 12, 2008 1:12 pm Заглавие:
Здравей, Лууп,
Казваш, че и преди си изпадал в дупки..какво се случваше тогава?..какво ги пораждаше?..
Хубавата връзка, за която пишеш много ми напомня за времето, когато аз бях в училище и имах много близка и добра приятелка (е, не беше любов ), сигурно с момче-приятел би било още по-фантастично, но преживяването беше приказно - бяхме толкова близки и толкова заедно и светът беше едно прекрасно място. Мосле започнахме да учим на различни места и да се чуваме и виждаме по-рядко..и преживях това като огромна загуба.
Но, сега, след доста време си давам сметка, че причината и за двете преживявания е копнежът ми за разбиране, приемане и голяма близост,и огромната празнота, когато те липсват или са малко. А този копнеж е много по-първичен в живота ми и - да живеят психоаналитиците - идва от детството и отношенията с родителите ми.
Не знам дали това може да ти помогне с друго, освен, може би да те възпре без да искаш и без да го осъзнаваш да насочиш разочарованието си към приятелката си и връзката ви.
А нещо просто и конкретно...не знам, тези неща обикновено не са прости...можете ли да бъдете повече заедно в събота и неделя?..да си измислите специален празник за вас двамата на еди коя си дата, за да има какво да очаквате и на какво да се надявате...да си пишете в Нета? - така всеки от вас може да пише, когато има време..да си казвате по-често какво чувствате един към друг и всички хубави неща, които бихте направили, ако сте заедно?...да си изпращате малки забавни послания или символични подаръчета?..някой стих на sms?
Но също и да говорите за това как се чувствате и да можете да се чуете, дори когато това ще бъде умора, напрежение, огорчение..? (Все пак винаги завършвайки с Обичам те )
Лууп много се радвам, че си се отпуснал да споделиш това. От писането ти във форума..вече мога да догаждам лееекичко за характера ти, което може би ще е в плюс за решаването на проблемите и въпросите ти.
Това, което казва Джули е много вярно, но аз мисля, че това което се случва с вас е просто ПРОМЯНА. Помяната в статуса ви и в това, че не сте от едно училище е факт, но тя сама по себе си води явно до страх вътре в теб...да не би таи промяна да разруши това, което имате.
Аз лично след много време установих, че промените ме плашат...общо взето не, че не ги предприемам...но първо обмислям лошите последици и страховете ми и после положителните и след това се започва едно 50 на 50 и чудене дали.. или. Много често във връзки съм имала този проблем - имам чувството че се отдалечаваме, че той вече не е същия и тн... и повярвай ми, накрая се оказва, че всичко е в главата ти. Т.е страхът от промяната като последствие, че щом нещо е различно то може да се развали е твой личен страх...но чрез него, ти започваш да се тормозиш, той ти се набива в главата и започваш да го вяраш. А след това - и започваш да го предизвикваш чрез напрежението си.
Това, което аз мога да те посъветвам (Което при мен действа, защото и аз съм така) е да се мотивираш сам. Да се надъхаш, че промяната не е пречка а ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. Приеми го като разнообразие във връзката ви и, че трябва да си направите нова стратегия да се сптравите с новото положение. Не го приемай като липса на време - защото ако имате желание - винаги има начин. Приеми го като разнообразие, нова ситуация към която да се адаптирате. Не се отчавай пред трудността, а просто се опитай да я покориш. Мотивирай се сам, надъхвай си се, че това е ново начало за вас...а не крайя на старото. Връзките са динамични и те постоянно се променят и има нови пречки и трудности...просто трябва да се адаптираш към тези промени постоянно, а не да ги приемаш като заплаха.
Това е моят начин...и при мен върви. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много Ви благодаря и на двете. Ще видя какво мога да направя.
Ние не можем да се виждаме нито през седмицата, нито през Събота или Неделя. Но пък си пращаме sms-и или пък си звънкаме и после затваряме. Когато единият си мисли за другия му звънка, затваря и обратното. Много е забавно, когато на мен ми звънне, защото моят телефон звъни с The Ecstasy of Gold на Ennio Morricone и всички около мен направо подскачат . А тя, въпреки, че си има свой компютър няма интернет (всъщност тоя нет го чакаме от 1 месец) и можем да си пишем само ако брат й освободи компютъра. Подаръчета много обичаме да си правим. Особено разни плюшки (плюшени играчки). А за предизвикателството - хм, не се бях замислял за това. Може би, защото за мен всяка пречка е проблем, а предизвикателствата са по-положителни неща. Ще опитам да се възползвам от съветите Ви. Благодаря.
А за дупките. Мисля, че всеки е изпадал в едно състояние, което е близко до депресия, но в същото време се наблюдава и активност. Поне при мен беше така. Но сега не искам да си спомням за тези моменти. Последният път, когато се сетих за миналото един час не можах да спра да плача. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Така е. Няма човек, който да не е изпадал в такова състояние. Просто това, което бих ти казала аз е да поработиш върху погледа ти към промените и нагласата ти. Когато приемаш обстоятелствата като проблемни или като трдности - те те сломяват и спъват. Когато ги погледнеш като препятствие, което трябва да прескочиш, за да продължиш напред - се мотивираш и те стават положителни.
А когато си положително настроен за покоряване на трудностите - решенията изглеждат по-реални. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Добре казано, но как да придобия това положително мислене? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 176 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Нед Яну 13, 2008 4:42 am Заглавие:
Може би трябва да си имате някакви общи планове, които да поддържат връзката ви. Например да чакате тя да завърши училище, да се съберете по някакъв начин. Да заминете заедно някъде, на почивка примерно. Или да се срещнете през някоя ваканция. Такива работи. Кога например очаквате да започнете самостоятелен живот и двамата и нещата да зависят само от вас си?
Не живеете ли в един град в момента? Защо не може да се срещате? _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
И двамата сме в София, но и двамата имаме страшно много да учим. Иначе през ваканциите сме заедно. Лятото бяхме на море. А за самостоятелен живот засега просто не можем да мислим, защото нямаме тази възможност. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Лууп ...това мислене не можеш да го добиеш. Всичко е въпрос на мотивация. Трява да се надъхаш...да си кажеш, че трябва да мислиш по този начин, за да запазиш връзката ви, защото иначе - ти ще я развалиш с черногледството и депресивното състояние, което ще се отрази.
Трябва да го направиш, защото го правиш з авас, за себе си. А как? Започни от други неща, не само от връзката ви. Започни да се заглеждаш за колко неща го прилагаш - когато има промяна. Повтряй си като се усетиш, че сдухваш и пак ти се появяват тия тъмни съмнения просто се научи да ги разпознаваш..като ги усетиш си плескаш един мисловен шаар "айде стига, няма да оставя една промяна да ни промени..."надъхай си се, че трябва да си по-гъвкав към промените и й се обади или и напиши един надъхваш(а не тържен и трагичен) смс. Когато няколко пъти го направиш...когато започнеш да разпознаваш това състояние и как да излезнеш от него - то ще се превърне в нов модел _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Хм, това е добра идея. Звучи супер, ще го пробвам, да видя какво ще стане. Много ти благодаря. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 176 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Пон Яну 14, 2008 4:32 am Заглавие:
L00P7R00P написа:
И двамата сме в София, но и двамата имаме страшно много да учим. Иначе през ваканциите сме заедно. Лятото бяхме на море. А за самостоятелен живот засега просто не можем да мислим, защото нямаме тази възможност.
Може би трябва да приемеш, ча през повечето време връзката ви ще бъде само виртуална. И да не се терзаеш за повече. Поне докато нещата не се променят. А приятелката ти как го приема. Щом мислите че това положение е най-доброто за момента. Но това не може да продължава вечно. Аз не знам една връзка да остане предимно дистанционна примерно 5 години. Това и в романите го няма. Затова поставете си реални цели и ги очаквайте... Ако трябва бройте дните. _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
ООО, няма начин толкова време да продължи така. Аз се надявам, че нещата ще се оправят, когато й минат матурите и изпитите в университетите. А дните си ги броим. "Ще се видим след 5 дена", си казвам и така се утешавам _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:37 pm Заглавие:
Виждам, че темата е старичка, но прочетох всички постове и исках да питам Лууп как стоят нещата след близо 3 месеца?
Надявам се, че с приятелката сте успели да намерите време един за друг, наистина разстоянието може да се превърне в пречка и най-вече, когато единия е в чужбина. Но при вас(така си мисля), че ще ви е по-лесно да откриете възможност да си се радвате взаимно един на друг. Любовта няма граници.
п.с. Ако се притесняваш да споделиш няма проблеми. Не искам да се натрапвам. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Споко, не се притеснявам. Ами положението е следното: виждаме се Сряда, Събота и Неделя. Понякога и в Петък. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 4:43 pm Заглавие:
L00P7R00P написа:
Споко, не се притеснявам. Ами положението е следното: виждаме се Сряда, Събота и Неделя. Понякога и в Петък.
О, това е много хубаво - успели да си разпределите времето, за да сте заедно.
От всяка ситуация се намира изход. Важното е да си заобиколен от хора, на които можеш да разчиташ и в компанията, на които ще можеш да се опиташ по-лесно да преживееш липсата на любимата.
Лейди е дала много добри съвети, от мои няма нужда. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Иначе да, хубаво е човек да има с кого да си прекарва времето, когато не е с любимата/любимия. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 11:24 pm Заглавие:
L00P7R00P написа:
Иначе да, хубаво е човек да има с кого да си прекарва времето, когато не е с любимата/любимия.
Така е, все пак светът не се върти само около един човек. Отделяйте време и за приятелите, а и така липсата се преживява по-лесно. Един ден като заживеете заедно, ще си се радвате един на друг, когато пожелаете. Винаги съм си мислила, че не е никак лесно да покажеш любовта си от разстояние, но вие сте доказателство, че при наличие на желание всичко е възможно.
Живота е пред вас! _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Мда, така е. Животът е пред нас.
Аз преди страдах от това, че освен нея другиго си нямах, но сега се старая да си прекарвам времето с различни хора, до колкото е възможно. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 5:38 pm Заглавие:
L00P7R00P написа:
Мда, така е. Животът е пред нас.
Аз преди страдах от това, че освен нея другиго си нямах, но сега се старая да си прекарвам времето с различни хора, до колкото е възможно.
Така и трябва да бъде!
Различните хора внасят нужното разнообразие в живота ни, имаме нужда от нови запознанства, но и от любов естествено.
Сега по-добре ли се чувстваш, преди си страдал от факта, че си си нямал друг, а сега забелязват ли се промени(надявам се към положително)?
П.С. Радвам се, че отвръщаш на постовете ми, усещам, че не ти се натрапвам много. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Сега се чувствам що-годе по-добре, но още може да се иска. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
. А след края на часовете, ръка за ръка, отивахме я у нас, я в Борисовата градинка, я на кино или пък някъде другаде. Но сега, откакто не сме заедно ми е много трудно. Преди с удоволствие си пишех домашните и учих, защото не исках да я разочаровам, а и ми беше по-лесно. Сега обаче много трудно уча за изпити. Не, че не се страхувам да я разочаровам. Напротив. Но просто ученето не ми се отдава. Освен това ми е трудно вечер да заспя. Независимо колко съм изморен или ме боли главата, може и 2-3 часа да не мога да заспя. Мисля си за нея, за нас, за миналото и за бъдещето. Опитвам се да си внуша, че връзката ни е точно толкова хубава, колкото и преди, когато бяхме в училище. Но не е така. Не, не казвам, че не се обичаме или че не си вярваме или някакви чувства са изчезнали. Просто липсата на свободно време някак си ни разделя и колкото и да ни се иска не можем да се видим. Иначе всеки ден си говорим по телефона (въпреки, че и двамата го ненавиждаме) около 20 минути. Някой има ли представа как (освен ако се виждаме по-често) мога да излезна от тази дупка? Стигнал съм до такова ниво, че съм облепил шкафчетата и вратата на моята стая с текстове на песни, нещо, което не бях правил от последнта дупка, в която бях. Страх ме е, че пак ще пропадна, но по-гадното е, че сега имам момиче до себе си, а преди бях сам.
), сигурно с момче-приятел би било още по-фантастично, но преживяването беше приказно - бяхме толкова близки и толкова заедно и светът беше едно прекрасно място. Мосле започнахме да учим на различни места и да се чуваме и виждаме по-рядко..и преживях това като огромна загуба.
