Пуснато на: Пон Яну 21, 2008 5:14 am Заглавие: Какво стана с мен (никво самочуствие и сила)
Здравейте на всички !
Пърово искам да кажа че туко що открих този сайт и не знам дали е най подходящото място за тази тема но както си ровех из гугъла попаднах случайно и ми се видя че разбирате от тес неща та ше ме извинявате ако съм в грешкаП!
ТА проблемчето ми е относно моето самочуствие , общуване и не само.Нямам никакво самочуствие ...изпитвам наистина голям срам от сичко.Когато имам важен разговор изпитвам едно такова голямо притеснение и вълнение да не объркам нещо че започвам да ръся супер глупости и не мога да изкажа две думи като хората.Когато трябва да свърша някаква важна задача и да се докажа пред някого (изпитвам все едно някав страх да не сгафя) и отново никакво присъствие на поне капка самочуствие.И така с времето каквото и да става все знам че няма да се справя с него и ставам още по зле .Разбира се не съм постоянно така (което е доста интересно) на моменти до такава степен се променям , че самочуствието ми е меко казано ГОЛЯМО и знам че мога да се справя със всичко и всеки и че няма граници за мен !.Дори като малък бях наистина много отракан не ми пукаше от никой и от нищо , в училище дори бях неформален лидер ,имах прекрасно общуване бях много нажежен за всичко и даже много хора ме слушаха.Всичко стана от скоро някъде може би 2-3 години наистина се промених доста и най лошото е че дори аз самия не знам причината .
Да ти кажа...въпроса ти е тон с форума, така че не си сгафил изобщо
А що се отнася до самочувствието ти - на мен по-скоро ми звучи като тип тревожност, но незнам достатъчно детайли.
Искам да те питам първо можеш ли да намериш обща черта на ситуациите, когато ти се случва това притеснение. Може ли да се проявява само когато си пред "авторитети" или когато се очаква от теб да представиш умение, знание или просто себе си в добра светлина. Изпит - устен, интервю за работа, презентация пред хора, запознаване с човек, който ти е симпатичен...
От това, което ти си написал ми се струва, че не е само липса на самочувствие.. а по-скоро страх от нараняване на това, което имаш. Т.е ти имаш една представа за себе си, която е положителна и именно в такива ситуации, които застрашават тази представа (особено в очие на други) изпитваш страх. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да ти кажа...въпроса ти е тон с форума, така че не си сгафил изобщо
А що се отнася до самочувствието ти - на мен по-скоро ми звучи като тип тревожност, но незнам достатъчно детайли.
Искам да те питам първо можеш ли да намериш обща черта на ситуациите, когато ти се случва това притеснение. Може ли да се проявява само когато си пред "авторитети" или когато се очаква от теб да представиш умение, знание или просто себе си в добра светлина. Изпит - устен, интервю за работа, презентация пред хора, запознаване с човек, който ти е симпатичен...
От това, което ти си написал ми се струва, че не е само липса на самочувствие.. а по-скоро страх от нараняване на това, което имаш. Т.е ти имаш една представа за себе си, която е положителна и именно в такива ситуации, които застрашават тази представа (особено в очие на други) изпитваш страх.
Оф много съм отвеян забравих паролата на ника та се регнах пак.
Сега по въпроса !
Мерси за отговра ти преди всичко!Относно въпросното тъпо притеснение ти казвам че навскяде ми се случва няма значение за какво става на въпрос дори дори за най малките работи.Оххх много съм зле направо все едно е на някакво подсъзнателно ниво и в дадена ситуация се пуска като някаква програма автоматично.Не знам какво вече да правя почвам да се чуда дали не и няква магия или или де знам какво ....просто не съм изобщо като преди.Моля помогнете ми по някакъв начин дори и чрез съвети !Ще съм много благодарен!
Надали е магия И аз като започнах да имам панически атаки.. си мислех така.
Опиши ми една ситуация от началото до края - с мислите ти и чувствата ти. Една типична ситуация как нищо ти няма и ..какво се случва с теб, какво усещаш, какво ти минава през ума...всичко. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Надали е магия И аз като започнах да имам панически атаки.. си мислех така.
Опиши ми една ситуация от началото до края - с мислите ти и чувствата ти. Една типична ситуация как нищо ти няма и ..какво се случва с теб, какво усещаш, какво ти минава през ума...всичко.
ОК ! Моля ти се би ли ми дала някакъв съвет за интервю за работа.В смисъл как да се държа и да покажа че съм достоен за работата.Точно такива ситуаций ме провалят за някаква работа къде я мога и съм много по добър от някой друг но не мога да го докажа.Притеснявам се да не сгреша за нещо и забивам яко.А за съсреодоточение въобще не може и да става на въпрос! Моля ви се това интервю е много важно за мен дайте някакви съвети.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Яну 25, 2008 12:23 am Заглавие:
Здравей,
Можеш ли да кажеш нещо повече?
Къде и за какво ще кандидатстваш?
Кое смяташ, че би те затруднило в интервюто?
Има ли въпроси, на които се колебаеш как да отговориш?
Аз отново бих те помолила за същото, като предния пост. Можеш ли да опишеш цяла ситуация - от започването , до минаването. Мислите ти, чувствата ти, страховете....
Например...трябва да отида...3 дни преди това чувствам.......подле идва деня. Казвам си "айде пич, можеш го", но секунди след това "не, искам да си тръгна.. не мога "...изпитвам страх как ще изглеждам с тази риза и тн...
Ей такъв модел. Опиши ми всичко, което ти минава през главата като разпокъсани мисли и чувства. Мисля, че само тогава ще можем да хванем същността на страха... и неувереността... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.Разбира се не съм постоянно така (което е доста интересно) на моменти до такава степен се променям , че самочуствието ми е меко казано ГОЛЯМО и знам че мога да се справя със всичко и всеки и че няма граници за мен !.Дори като малък бях наистина много отракан не ми пукаше от никой и от нищо , в училище дори бях неформален лидер ,имах прекрасно общуване бях много нажежен за всичко и даже много хора ме слушаха.Всичко стана от скоро някъде може би 2-3 години наистина се промених доста и най лошото е че дори аз самия не знам причината 
.
