Някой знае ли как мога ефективно да се мотивирам да уча? Вече ми писна да се оплаквам, че не мога да се мотивирам да уча и ми се иска наистина сериозно да седна и да уча, но не знам как да го направя. Опитах да си внуша какво ли не. Че не искам да разочаровам майка ми и приятелката ми, че не искам хората да ми се присмиват, че не искам да се изложа, че искам да си намеря хубава работа, да помагам на хората и да се чувствам добре, но не вършат работа. Вече съм отчаян и много ядосан. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Лууп, мотивацията трябва да ти е вътрешна, а не външна. Ако е заради майка ти или работата ти или каквото и да е външно - не е ефективно. Трябва да го поискаш ти. Да ти носи нещо на теб. Това е вътрешна мотивация.
Както казах - това е всеобщ проблем. Не си единствен. Просто трябва да си го наложиш - трябва да разбереш, че трябва да правиш неща, които не са ти приятни и да се мотивираш, те да не те сломяват...това да се приспособяваш е оцеляване. Ако искаш да можеш да оцеляваш без да изпадаш в депресии - трябва да правиш и нещата, които мразиш...без да ти тежат. Не всеки пациент после ще ти харесва...но..ще трябва _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ама на мен ми харесва да уча. Особено по основите. Ама не мога да се концентрирам. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Яну 23, 2008 10:23 pm Заглавие:
Loop,
А не е ли обратния въпрос - какво те демотивира да учиш?
Иначе - на мен ми помагаше една игра - представях си, че съм професор и преподавам на студенти. Така преразказвах прочетеното пред въображаема аудитория и ми беше много по-забавно.
И, като се замисля, аз доста се разсейвах - ученето ми вървеше горе долу така - прочитам 2 реда и ставам да пия вода, да си направя кафе, зачитам се в някоя книга...Но и така ставаше, просто трябва да имаш достатъчно време за помотване и учене и да не се отказваш от ученето в крайна сметка.
Не мога да кажа какво ме демотивира. Но съм се опитвал да си внушавам какво ли не и да се данъхвам по много различни начини, но за жалост все не става. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Има една тактика, да замениш "аз трябва да ..." с "аз избирам да ...", като си изреждаш и причините да избереш да правиш това.
Идеята е, че "трябва" внася елемент на принуда, външен натиск дори, и провокира твоята вътрешна съпротива. Обратно - "избирам" е твое решение и ти дава мотивация, стига да е добре обосновано.
А добре обосновано значи да намериш някаква причина, поради която искаш да го свършиш това, ама истинска причина, твоя си, нещо, в което вярваш.
Цитат:
Опитах да си внуша какво ли не. Че не искам да разочаровам майка ми и приятелката ми, че не искам хората да ми се присмиват, че не искам да се изложа,
- това предполагам, че не работи, защото фокусът е в другите около теб, а не в теб; и защото казваш какво НЕ искаш, а не какво ИСКАШ?
Но не знам пък защо следващото не работи:
Цитат:
че искам да си намеря хубава работа, да помагам на хората и да се чувствам добре, но не вършат работа. Вече съм отчаян и много ядосан.
Може би заради съмнението?
Чувала съм, че утвържденията имат обратен ефект, когато не си вярваш. Получава се нещо такова (на едното ти рамо ангелчето, а на другото - дяволчето ):
- Искам да си намеря хубава работа - Да, бе, да, каква работа ще си намеря като сигурно няма да мога да завърша, щото не мога да си науча материала за изпита?!
- Искам да помагам на хората - Абе как ще помагам на хората, като сам себе си не мога да се мобилизирам да седна да уча?!
и т.н.
И така вместо да се мотивираш, се закопаваш още повече.
Хмн.....и това звучи...привлекателно, но не виждам разлика. Аз не правя нещо, защото някой го иска. Е, може и да го правя, но не САМО защото някой го иска. АЗ искам да си науча, да помагам и тн. Ама не разбирам как точно ще се мотивирам да уча. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Започвам да се убеждавам, че твоето си е чиста проба мързел.
Ние може да ти даваме идеи за техники. Но ти отхвърляш всички "предполагайки", че няма да проработи. Което ми показва и начин на мислене. Нито една от тактиките не пожела да опиташ...да се задълбочиш. Някак това, че те мързи, трябва да има по-приемливо обяснение и за това - дай да е нещо сериозно като... "болестна липса на мотивация". Просто според мен нямаш желание за усилие. Нали се сещаш, че никой няма да дойде да ти научи уроците, докато ти седиш и само казваш..."абе незнам защо не мога...дали не е защото....?
Ние пишем и си учим и си взимаме изпитите. Но на преподавателите ти не им пука дали си мотивиран...както и дори и да намериш най-доброто оправдание, за това че не можеш - ти си губещия.
Преди време си казвах..не мога да уча, защото сега имам любовни проблеми. После имах други проблеми, и така. И в един момент се замислих... Мацка имаш определено време живот. Като брояч...дали ще го използвам или ще намеря оправдание, че не мога - на никой не му пука...то си минава. Като кажеш.. 'аз не работя, защото имам сериозни здравословни проблеми или психически"...другите ти казват "ааа разбирам ...да" но какво от това... ти не вървиш напред и това е единственото, което има значение...не причината.
Така, че стегни се малко. Не можеш да правиш само това, което ти харесва или ти е лесно. Ще трябва да положиш и повечко усилия. Пак казвам - никой не обича да учи. Разликата е, че някои осъзнават че трябва и се мобилизират, а други... търсят алтернативни, по-лесни начини. Не бъди от вторите _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Добре, съжалявам. Ще опитам и ще се постарая повече да не задавам тъпи въпроси. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Хехе Лууп, не е до тъпи или нетъпи въпроси. Идеята е в това да е ползотворно. Те никак не са ти тъпи въпросите, просто трябва и малко напън. А след като се напънеш...можеш да изпробваш и тези полезни тактики, които се изброиха от всички
Успех и си налягай Д-то _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Добре, благодаря. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 24, 2008 10:21 pm Заглавие:
Здравей,Лууп,
Май е късничко да се намесвам в този почти приключил разговор
Но пък си мислех следното - казваш, че не знаеш какво те демотивира.
Е, ако приемем, че това не е чист мързел (което си е съвсем възможно ), то решението на проблема обикновено започва с изясняването му.
Та в когнитивната терапия има една техника за записване на мисли и чувства - призовавам Лейди-то на помощ,аз не съм особено сведуща в тези води - техниката включва записване на мисли и провокираните от тях чувства, ама съвсем подробно и конкретно. Така човек вижда нещо, което иначе не забелязва - кои мисли и как провокират определени чувства и поведение. Та, ако следващия път седнеш да учиш с лист и молив и се опиташ да запишеш всяка мисъл, която прекъсва ученето ти и всяко чувство към нея, може и да откриеш нещо, знам ли.
Добре, ще опитам и това. Само не разбрах защо мислите, че ме мързи. Мен ако ме мързеше щях ли да искам помощ?! _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Защото искаш помощ, но не се опиташ сам да си поблъскаш главата и да се опиташ дори, това, което сме предложили.
Според мен предпочиташ да има причина з това, че не искаш да учиш, вместо да учиш. Т.е ти се напрягаш много повече да измислиш защо не можеш да учиш, като с по-малко от това усилие, щеше да си напреднал вече.
Когато мен ме мързи да отида до университета, знаеш ли колко много логични причини мога да намеря, за да не го направя?? Общо взето докато ги мисля и наглася - да бях отишла и върнала.
Просто според мен проблемът ти е, че не можеш да правиш нещата, които са ти неприятни...(като ученето). Аз като започнех да уча... ми то и чистенето си е супер забвно...само д не е учене. Чудила съм се какво да правя и да измислям, за да не уча. Но просто трябва. Това е! Не е нужно да го искаш или да ти е приятно. Трябва. Отмяташ го като задължение и толкоз. После се забавляваш.
За това си мисля, че ти е мързел...не мисля, че имаш проблем сериозен. Всъщност ако ти имаш проблем, значи 80% от хората са болни от същото _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Добре, разбрах ви. Вече няма да съм "мързелив", няма да си "измислям" извинения, за да не уча и ще си сядам на задника. Сега всички ли сме доволни? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Яну 25, 2008 12:18 am Заглавие:
Ако бях убедена, че те мързи, нямаше да си мисля какво мога да те посъветвам и нямаше да седна да пиша.
По скоро обратното, понеже допускам, че имаш проблем, се опитвам да дам някаква идея как да подходиш. Не знам колко е добра или не, но си мисля, че ако готовите решения не ти помагат, значи проблемът не е в отговорите, а във въпроса. Така че въпросът - Какво се случва? - ми се струва по-удачен.
Мисля, че не е нужно да сме доволни, важното е да общуваме - нали затова сме тук - и да се учим да живеем с недоволството си, когато го имаме.
А, ако имаше психоаналитик във форума, той вероятно щеше да каже нещо в смисъл, че объркването и може би недоволството на хората, които ти отговарят, отразяват твоето объркване и недоволство. Но тогава въпросът отново би бил - откъде идва то.
Лууп, надявам се не приемаш постовете ми като омаловажаване на проблема ти или да те обиждат по някакъв начин. Това, което се опитвам да направя (може би не много успешно) е да ти дам друга гледна точка за нещата.
Ще ти разкажа нещо, за да се опиташ да хванеш мисълта ми.
Когато имах панически атаки, прекарвах много време да се анализирам, да търся проблеми и ....ей богу намират се много. От хипотеза в друга и така..когато търсиш - намираш. Ходих на лекари с желанието те да ми кажат къде ми е проблема и какво да направя. Е - не се намериха. Сърдех се на приятелят ми, че не ме разбира постоянно, като не се усещах, че съм прекалила и той човека е дал всичко от себе си. Когато отидох на една лекарка...колкото и да си казвах "абе умирам бе еееей" тя се държеше все едно нищо ми няма...ееееей това ме вбесяваше. В един момент обаче...стигнах до истината, че трябва АЗ да съм тази, която да промени нещата, а не отговорите и лекарите. Когато й го казах, тя каза "да, тръдно ми беше да съм безчувствена, когато ти идваше в такива сстояния, но това е единствения начин да престанеш да търсиш проблема, а да започнеш да се бориш с настоящето".
Та, сигурно причината за тази разсеяност е периода, през който минаваш - раздялата във времето с приятелката ти, притесненията, че нещата се развалят..страховете ти...това взема превес и ти губиш интерес към почти всичко друго. Знам го, защото когато съм била в сесия и съм скъсвала с някой или сме се карали - какво ти учене...само тези неща са ти в главата. Но моята идея беше ... (или поне се опитах) да те дръпна от задълбочаването да търсиш причина - към това да си кажеш...абе я да се стегна и да го направя сам, защото никой друг не може вместо мен.
Понякога, за някои неща от живота ни не е най-полезното да се ровим и задълбаваме в тях - а да намерим решение, за да продължим напред. За някои проблеми - ключът е в миналото. За други - просто тряба да приемем настоящето като крайна точка и да започнем от там. Мисля, че при теб е важно да развиеш модел...че когато имаш трудност - намери решение, а не губи мотивацията си, като намираш проблеми. Това е като ранички. Някои рани трябва да се отворят още повече, за да се извади гнойта и онова, което причинява възпалението. Но при други рани - като порязването например..не трябва да бъркаш в тях, защото им пречиш да затастнат бързо и стават белези. Те просто трябва да се третират със спирт и да правиш всичко възможно да ги излекуваш. ( Дано примера да е добър)
Надявам се да ме разбереш правилно, защото най-малкото което искам е да омаловажа това, през което минаваш - просто реших, че трябва да наблегна на решението, а не на намирането на проблем. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
):
