Ами хора дайте идея как да контролираме гнева общо взето ми е молбата....Ако някой има, имал е или пък дай боже е разрешил този проблем ще се радвам да чуя опит?
Моя сблъсък с гнева не включва чупене на предмети или побой включва само истеричен гняв в чистия му вид - вътрешна експозия, която се изразява най-често с думи или действия, но не физически експлозии, а словестни. В момент на гняв залагам всичко на карта дори живота си имам чувството (не че съм го правила последното) но просто наистина ми пада ужасно перде в ума и залагам всичко на карта - като хазарт - гонила съм хора, които обичам; напускала съм работа; изричала съм немислими обиди към близки хора....Просто не мога да го контролирам и винаги си мисля, че съм права.
Странното е, че понякога ми е помагал лютият характер, но определено след като обмисля нещата и ги планирам, а не в момент на умопомрачение, в каквото изпадам щом се разгневя. Буквално перде, просто не мисля или по скоро мисля, но не съм същия човек - залагам и майка си блек джек имам чувството Просто не е добре и Ви моля да споделите опит или съвет по темата? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Яну 28, 2008 12:56 pm Заглавие:
Здравей Елси,
Супер е тази тема. Гневът е емоция, която се е развила у човека в продължение на цялата еволюция. Ние изпитваме гняв винаги, когато някой друг се опитва да наруши нашата физическа или психическа територия, когато не зачита личноста ни, някой може да се опита да ни въвлече в интриги за своя полза, понякога някой се опитва да ни вмени чувство за вина. Или има такива, които просто не ни харесват и всячески се стараят да попречат на нашата работа или личен живот. Тези или други ситуации ни карат да изпитваме гняв. Без тази реакция можем да бъдем мачкани и накрая унищожени.Реакцията е проява на смелост и е нужна за нашето оцеляване.
Има различни хора с най различни реакции на гняв. Като основни - това са : изразяване и потискане. Ще започна с потискатето, защото твоята не е от тях . Има хора, които потискат гнева си поради ред причини.Но натрупания и неизразен по никакъв начин гняв е причина за много душевни терзания и негативни емоции от всякакъ характер, които могат да се соматизират в различни болести.
Например: някои те дразни с нещо, но ти вместо да му го кажеш - си замълчиш. Така не му даваш имформация какво може да си позволи. Когато няма реакция той ще го направи пак многократно. Ако ти всеки път си мълчиш, гневът ще те разяжда отвътре, човекът ще ти става все по-неприятен и ако такъв натрупан гняв се изрази, то може да помете всичко. Ако никога не се изрази, човек си мисли за себе си неприятни неща. "Ето пак прави така, значи не ме зачита!" Искам да кажа обобщено - никой не може да знае какво усеща другия, без да е осведомен за това.
Другата реакция е изразяването. Аз лично съм за нея. И аз изразявам гнева си винаги. Наистина е много трудно да уцелиш точно колко да се разядосаш. Помисли си и ще видиш че понякога просто" не ти е ден" - тоест нищо не е както трябва, натрупват се повече дразнители и най накрая "чашата прелява". Или друг случай - казваш на човек веднъж - никаква реакция. Втория път се държи по същия начин. Казваш втори и трети - пак същото - той изобщо не те слуша. И най- накрая ти прекипява и помиташ всичко с крясъци. Повярвай - на всеки, включително и на мен ми се е случвало.
Има и трети вариант - просто някой не те харесва, без никаква причина и прави всичко, за да те ядоса. Жалко е, но се срещат и такива хора.
Нека продължим тази тема. По нататък мога да дам примери - както за себе си , така и за чужди реакции.
Айрис
Гневът представлява недобре овладяна и концентрирана енергия.Най-успешното средство за борба с него винаги е била мисълта,т.е тя именно придава насоченост на тази енергия.Не е лошо от време на време да се гневи човек,но лошо е той да бъде обсебен от него.Гневът трябва да се експлоатира. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Това с експоатацията ми хареса. Мисля, че при мен примерно гневът е на фаза на насочване - т.е. мога да го насочвам където реша, но просто съм много темпераментна и не винаги успявам да увладея силата му.
Мен може би не ме притеснява точно гневът в чистия му вид, ако поразсъждавам по надълбоко има състояние на духа, в което той ни поставя и всяко човешко решение взето под влиянието на гнева сякаш не си го взел ти, а друг човек...
Незнам при всички дали е така при мен примерно гнева ме вкарва в 100% хазарт - залагам си главата под резето просто и често печеля, НО кат си заложа главата гневна, хазартна и на 100% убедена в това, което правя и ако падне гилотината - ко прайм? И аз не знаммм.....
И понеже при мен примерно пак /с риск да прозвуча нарцистично , ма аз съм си та няма ко да Ви лъжа тука/ та 95/100 са печеливши ходове при тоя джакпот, ама другите 5, ами ако в тези пет точно си заложа нещо твърде скъпо. Като чели за пръв се замислям със страх за собствения си гняв, защото наистина излудявам.
Ето красноречив пример за не бъда голословна - преди 5 години започвах работа при един човек - собственик, предприемач - доста влиятелен човек - запознаха ме с него през друг мой контакт. Та напуснах тогавашната си никаква работа за един ден и после 1 месец не разбирах дори че работя - този човек нямаше никакво време за мене, нямах офис, проектите му се бавеха и аз се ядосах разбира се - гняв ти казвамммм и отидох и на този човек с н на брой фирми, положение, сериозен статут такива неща му наговорих, че той се изцъкли кат жаба. После реши да ме развива и инвестира в мен - странно, но без онзи гневен изблик преди 5 години днес нямаше да съм това, което съм просто.
Обаче ето друг инфантилен и детински пример на гняв, но доста показателен. Бях на 18 /но като брой бръмббари в главата и степен на гнева от тогава не съм се променила много, така че си важи случката/ та на 18 имах гадже малко лудо, много готино. С това момче се сбихме - тоест той ме придържаше аз вилнеех Той се ядоса на някакъв смс от друг мъж на телефона ми доколкото помня и аз ответно подивях на неговия гняв по 3. Та бием се ние в неговия апартамен на 9-я етаж и в процеса на този бой и под влияние на гнева /не знам кво съм искала да му докажа/ се залетях да скачам от прозореца - ама сериозно и ако това момче тогава не беше хванало то днес нямаше да ме има просто. А той и до днес ми споделя, че като се кара с приятелката си и тя се приближи до прозореца започва да реве пича.
Айде кажете ми не е ли идеотско това - незнам кога мога да спечеля от това си състояние и кога не в интерес на истината и дали някой случай от тези 5 % няма да е фатален за мен по един или друг начин?
Незнам наистина гневът и състоянието, в което ни докарва полезено или вредно е това цялото чудо...? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз също страдам от такива изблици на гняв. Моите са съпроводени с чупене на предмети, много крещене и псуване. Единственият начин да се успокоя (или въобще да не се ядосвам) е да си гушка приятелката. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Ами моного хубава тема засегна Говорех за рисковете от взетите под влиянието на гняв и умопомрачение решения, обаче ти тръгна още по отдълбоко - защо има гняв?
Аз нямам гадже в момента...тааа... мож просто да трябва да имам постоянен партньор та да се поуспокоя малко
Какви могат да са причините за гнева тогава се питам...?
Дедото май абдикира след една реплика както обикновено иначе той сигурно би могъл да обясни по-подробно и научнообосновано процеса. Гневът май е емоция, ма дали защо как - да питаме тука психолозите освен ? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Много са ми познати тия работи на Елси - само където не съм скачала, но съм слизала да си ходя сама, пеша от Асеновата крепост с 2лв в мен. Просто както казват "ти пада пердето" и не миля - искам само да се махна от този, който ме ядосва и изобщо дори не мисля за страх и опасности.
Този пример, както и твоят Елси, предполагам и на много други хора - показва, че гневът е по-силен от страха. Страхът е един от най-мощните чувства, който може да подчини почти всяка емоция. Е, оказва се, че гневът....може да се пребори с него. Което поне на мен (незнам научни обяснения) ми говори, че това е някаква част от заложения ни комплект за оцеляване. Замислям се, че децата се гневят от мнооооого малки. Ако на едно 2 годишно (че и доста по-малки) дете му вземеш онова, с което си игре и отказваш да се поддадеш на манипулаиите му да му го върнеш - виждаш една дооооста неконтролирана гневна реакция. Т.е това трябва да е от вродените ни механизми...естествено при децата е изцяло първична - т.е не се упражнява никакъв контрол от детето за задържане, докато колкото повече растеш и се развиваш - говоря за емоционалната интелигентност - толкова по-контролиран е този гняв.
Но защо ни е той? Ами как ще едно дете, което не може да упражни никакъв волеви контрол, да се справи с една толкова силна разрушителна отрицателна емоция?? Според мен - няма начин. Т.е ако следваме логиката (или поне моята такава) този вроден процес е начинът да се освобождаваме от - т.е да освобождаваме това напрежение в себе си. Това е изключително необходимо нещо - това е механизъм на справяне, с тези отрицателни чувства около нас...който в началото на живота ни ТРЯБВА да е неконтролируем - за да може едно малко дете, което не може да се контролира, да се справя с тези емоции. Очаква се, с годините да се научим - както казва Дедото- да насочваме и контролираме тази реакция. Да си изграждаме задръжни механизми и техники и начин на мислене основно.
Но според мен, все още не сме толкова узрели да обръщаме внимание на емоционалната интелигентност, а все още гледаме интелектуалната такава - коефициентът на интелигентност. Но още дори самият термин емоцинална интелигентност, на много хора не говори нищо, камо ли да се усъвършенства и налага, за да можем именно чрез него да контролираме първичните си реакции - защото те са такива.
Ако искате да се справите с този гняв, емоции, любов, мания, страх и тн - трябва да се наблегне именно на емоционалната ни интелигнтност. Има страхотни книги на тази тема и то доста разбираеми. Ако искате да се научите да насочвате и контролирате тези невероятно силни сили - насочете се към таки посока
Аз така си мисля. Имам една книга "Емоционална интелигентност", която е страхотна. Толкова добре е обяснено от физиологично ниво на емоциите, до прочвите му в ежедневието и учи как да се справяме и контролираме тези емоции....има доста какво да учим още в тази насока тепърва. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мммм да. Емоционалната интелигентност може би точно може да направи интелектуалната ни такава практически приложима
Много съм за и като силно емоционален човек, които шутовете на живота и разни ментори го учат дотук на емоционална интелигентност мисля и аз да си я взема тази книжка, за да видя нещата написани в чист вид. Много съм щастлива понякога, когато видя, че някой велик ум е написал нещо което неволно и несъзнато прилагам или пък когато открия своя грешка и преусмисля подходите си на база нечия книга. За емоционалната интелигентност имаме страшно страшно много да учим наистина - българите като нация, а младите хора още повече разбира се, защото просто сме по-близо до бебето крещящо с пълно гърло за дрънкалката си дето викаш ти
Мен тези свръхгневни вълни рядко ме обземат Лейди, но като принципен екстремист - високи скорости, коли, мотори, спортове и др. точно този тип суров чист страх, който за някои е характерен за мен не е...та се плаша от липсата на страх щом се разгневя. голяма глупост казах,а Да де но е точно така - плаша се, че в това умопомрачение и липса на страх някой път ще направя ужасна глупост и всепак дано инстинкта за самосъхранение да работи и по време на яд Много решителност има в това, а хората често я уважават, но решителност-нерешителност някой път кат изкукам така и не стане както искам кво праим... така след години може да направя свръх успешен бизнес например еххх мечти, едни милиони и хоп за един ден да се изгърмя сама с тая липса на страх - тъъъъъъъъпо Взимам си книгата за "Емоционална интелигентност" така че това мойто гнявче специално да си го превърна в само в оръжие искам - не в опастност
Ей сия си помислих, че кат родим сигурно ще се промени това доста по-отявлено отколкото след всяка книга...Кво не бих рискувала така както всичко (защото аз ризкувам всичко буквално независимо от цената - лудница) ами единствено детето си никога не бих могла да погледна така смятам Пари, коли, мъже, приятели, собственото ми здраве и животче - залагам си и дупито с извинение дет се вика кат излудея...ама дедето - моята плът и кръв, моят малък светъл принос към света - едва ли ще мога така да мисля тогава... Ти кво мислиш Лейди? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ами аз не съм много съгласна Елси - детето не трябва да бъде лекарство на нищо. То трябва да се появи, когато вече си излекуван (говоря за идеалния вариант). Защото ти вече няма да си опасна за себе си - да, но ще бъдеш за него. Когато се гневиш лесно или доста силно..ти представяш ли си, когато детето ти се инати и когато ти започнеш да му се ядосваш и гневиш???
Според мен, трябва да се научиш да контролираш емоциите си и особено гнева ПРЕДИ да се появи детето, за да не е потърпевшо то. Детето в никакъв случай за нищо не трябва да бъде лекрство. Човек трябва да е в допро физическо и психическо здраве когато се появи детето, за да е максимално полезен за развитието и осигуряването на нужното възпитание - да не се гневи, да не го ограничава прекалено, да не прехвърля амбиции и желания и тн.
Така мисля аз _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ами даммм, аз пък съгласна, че трябва да е така Той гнева се възпитава с годините в граници на силата му и честота на проявите предполагаммммм....
Мен ме притеснява риска, който той ме предизвиква много често да поемам - бая безпрецедентен в доста случаи и то с всичко и идеята ми беше, че смятам, че детето ми ще е онова най-ценното, което може би ще ме научи повече на суровия страх, защото ако човек не се страхува за детето си то за какво...Бе малко ми е сложна идеята и може да звучи идеотски, но мисля любовта към детето променя всеки просто
Не е като сега да нямам любов към приятелите, близките и към себе си разбира се - човек ако не се обича нема кой , просто слава богу не съм преживявала нещо сериозно с близък човек, за да знам какво е, а за мен си много си лично страх нямам в такива ситуации и все си мисля, че всичко мога да надмогна....
Мойта сестричка толко се промени след като роди - умопомрачително просто, а беше една фурияяяяяяя
Вярвам, че няма да проявявам идеотския си гняв към детето си и ще бъда добър педагок, провокатор на положителни действия и разбиране, не някъв наредител там и цербер или крещящ родител. Не ги харесвам тея хора дето си травмират децата от собствената си липса на равновесие и аз да ти кажа...Аз мойто равновесие и по-добър начин на живот /като нагласи, разбирания и прояви/ постоянно го търся и постоянно се стремя да ставам по-добра и по-добра във всичко просто искам да живея по-най добрия начин - шашаво малко сигурно - но нещо като моторче за осъвършенстване е това- не само като знания или като физика или като интелигентност и обща култура, а като всичко - като психологическа нагласа, като постижения, като среда, като отношение към хората и света, като всичко просто
Затова и съм тука - защото ми е гот да общувам с хора, които мислят над тези неща житейски всякакви. Не случайно казах, че мястото е специално скоро в някоя от темите...тук хората са извън сивото ежедневие и тъпата летаргия в която голама част от хората се носят просто по течението. Хората тука виждат проблеми, търсят решения, мислят, разсъждават, стремят се да намерят резон в това или онова - това вече е искрица за България специално за мене. При нас малко сивото или тъпнята, или пък хаотичното водене по поредната социална мода кат овца е завзело основно място в много съдби иии тука всички са специални Лейди просто
Незнам що се отплеснах така, ама Ви е ша ма извините за лирическото отклонение _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Просто не е добре и Ви моля да споделите опит или съвет по темата?
И аз не знаммм.....
, ма аз съм си та няма ко да Ви лъжа тука/ та 95/100 са печеливши ходове при тоя джакпот, ама другите 5, ами ако в тези пет точно си заложа нещо твърде скъпо. Като чели за пръв се замислям със страх за собствения си гняв, защото наистина излудявам.
Той се ядоса на някакъв смс от друг мъж на телефона ми доколкото помня и аз ответно подивях на неговия гняв по 3. Та бием се ние в неговия апартамен на 9-я етаж и в процеса на този бой и под влияние на гнева /не знам кво съм искала да му докажа/ се залетях да скачам от прозореца - ама сериозно 
