Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 1:09 pm Заглавие: Омръзва ли ви бързо работата?
Темата ми е много сложна. Искам да ви споделя, че за себе си установих, че мноого не мога да се задържа на едно и също работно място по-дълго време...иначе съм с големите претенции за големите пари и като ме назначат -хоп след някой друг месец просто губя интерес и няма причина, която може да ме задържи...Да бе, започнах да си мисля-бре мама му стара- какво се случва-гледам хората бачкат по 2,3,4 години -е гледам го и приятелят ми той в неговата фирма корени ще пусне.. не бяга от там... А аз братче- започвам хипер настървена в началото, и точно максимум 6 месеца и край/сецват ми яденето/...и айде пак наново jobtiger; jobs.bg, karieri...всичките сайтове ги научих))
Аз смятам, че проблемът който описваш си има причина и тя е "очакванията". Ти самата го каза "хипер настървена в началото". Когато вложиш много в началото - и като очаквания от фирмата и от себе си...след време нма как да не се изчерпат ресурсите ти - и емоцинални, и физически и психически. Това е едно от основните "изисквания" на синдрома на "Прегарянето". За това се нарича и прегаряне - започва се с много висока мотивация, очаквания. Естествено, когато тези очаквания е сблъскат с реалността (която може да е много нормална, но щом имаш по-високи очаквания, тя ти изглжда разочароваща) започват да се разочароват, не закъснява и отегчението и в един момент - липса на всякакво желание.
Това, което бих те посъветвала е да си ревизираш очакванията. Започвайки нова работа да не си казваш "тази ще е страхона, ще стана шефче, ще имам много пари и облаги и ще израствам", защото това неминувмо ще отнеме повечко време, и може да те демотивира. ОПитай се да приемаш по-реалистично работата, която започваш - без големи очаквания. Когато няма високи очаквания - няма и големи разочарования. Етествено това не значава а нямаш никакви очаквания - но нека да са по-реалистични...не си поставяй цел "Шефка след година", а примерно първо да навлезна в работата, следваща цел - да се справям добре с нея, следваща - да получа повишение и така с по-малки цели стъпаловидно нагоре.
Също така и очакванията от себе си - не тръгвай с наглаата, че си перфектна и нямаш право на грешка. Така всяка грешка, която неминуемо ще направиш - ще те демотивира и ще искаш да си тръгнеш. Т.е "не се справям добре, значи вече няма кой д впечатля, значи няма какво да правя тук".
Незнам дали е така...при теб, но мисля че ако успееш да промениш тези нагласи - ще се чувтваш по-спокойна с грешките си и по-полезна в работата си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравей,Дейна!
Мисля,че отговора на Лейди е много точен,смислен и задълбочен,но бих искал да добавя нещо.Има категория хора,които са особено динамични.Природата им е много променлива и непостоянна.Те се намират във вечно търсене на нещо.Такова е поведението на хора,които обикновено бягат от себе си или просто не са открили своята същност.Но от друга страна,небива да си и твърде сурова към себе си.Това че търсиш,в крайна сметка те поддържа жива.Желанията,амбициите ти са хубаво средство,с което обаче ти е дадено да разполагаш,за да добиеш умереност.
Внимавай с честата смяна на работата,защото в един момент това може да ти изиграе лоша шега.Твърде обемната автобиография на никого не прави добро впечатление.
Шефке,премести тази тема в "на работното място",защото това е именно мястото и! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Благодаря за отговорите Ви.
Да ти кажа Дедо-особено много си прав, относно "обширната биография" да ти кажа честно едва ли има човек, който да иска биографията му да бъде толкова обемна, обаче...така се случиха нещата.
Знаеш ли сега се сещам преди едно известно време кандидатствах за позиция "Event Executive" в една чуждестранна фирма, където странно за мене, обаче ме поканиха на интервю и там ми зададоха въпроса защо съм работила в толкова различни по своята същност фирми и периодите, в които съм оставяла.. Мацката беше е такава: " Харесва ми точно това в тебе , че търсиш..." Обаче нали се сещаш,че аз само дето се изкефих напразно, щото познай-никой не ми се обади!!
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 204 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Нед Фев 03, 2008 7:26 pm Заглавие:
Аз лично работя за пари, и някой път си зная, че работата ще е досадна, преди даже да започна. в България имах творческа работа над 17 години, но и тя омръзва до смърт.
А за дългата биография, да тя много не помага. В Канада CV-то се прави наново за всяко ново място. Както казват някои: "Ако кандидатстваш за продавачка, само такава си работила цял живот и винаги за това си си мечтала..." _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Ок, Minion of fire, обаче всички работим за пари, много ми е странно това, как би се съгласил да работиш на място, на което още преварително знаеш, че ще е скучно и безполезно...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
/...и айде пак наново jobtiger; jobs.bg, karieri...всичките сайтове ги научих
