Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 5:02 pm Заглавие: Изчервявате ли се лесно?
Искам да Ви споделя, че това с изчервяването ми е голям проблем. Проявява се основно на работното ми място и най-вече от хора, от които имам страшен респект...Налага ми се комуникацията с доста хора и в същото време трябва да изчистя този проблем-все пак не съм на 6 години, за да реагирам така... си мисля...
Не знам как да постъпя и какъв е начинът да го изчистя ....
Ако имате алтернативен вариант, моля споделете го!
Като ми стане горещо...или като се хиля като идиот...но рядко се изчервявам от срам или нещо такова. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 31, 2008 7:10 pm Заглавие:
На това му казват "чувствителна кожа". Капилярите ти са плитки и всеки приток на кръв към главата зачервява лицето. Аз се изчервявам дори когато ми се налага да мисля по-надълбоко и да съм много концентрирана. Да не говорим за 50 грама алкохол или осъзнаването на някоя изцепка от моя страна. _________________ Луда съм, еййй!
Да се зачервя от мислене...мне...по-скоро ще ми стане лошо _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Абе наричаха го нещо вегетативно...червени кръгове се образували... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ехо Ми аз предлагагам автопсихологическа атака - аз редовно си ги правя за кво ли не и ако вярваме, че с ума можем да контролираме тялото си повече отколкото предполагаме ззззначи ще стане
Така на времето с излекувах гъдела - колкото и странно да звучи накарах сестрами /кака имам/ да ме гъделичка до умопомрачение, докато след доста стоицизъм накрая мозъка ми отхвърли реакцията гъдел явно се защити от мойте простотии - щот от малка съм си леко хахо според както се разбира от тая работа с гъдела...
Тааа по твоя въпрос - мисли за това да не се изчервиш всеки път щом говориш с някой притеснителен - шеф, клиент, колега или който там му е ред И ако тръгнем по-отдълбоко стисни зъбки в съзнанието си просто и мисли за това да не се притесняваш Така се научих да водя срещи навремето - притеснявах се ужасно, но през цялото време половината ми съзнание беше концентрирано в това да не се притеснявам, та така се сдържах да не си личи - щот мен пък ми трепереха ръцете Седя говоря с някъв човек сериозни неща отпивам от къфето и ръцете ми се тресат бе мани, мани - но всичко е въпрос на вътрешен самоконтрол и доза самоувереност за мене - не се притеснявай въобще. ОПИТАЙ ДА ГО КОНТРОЛИРАШ И ЩЕ УСПЕЕШ ПРОСТО! Всяко нещо в себе си - психосоматично или физическо, което човек поиска достатъчно силбно и поиска да промени и поправи се променя и поправя, според мен _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Еййй, как ще го намирате за сладко брееейй, аз го намирам за супер идиотско и комплексарско... Хахаха- "...и по едно време те обсъждат бъдещите творчески планове на фирмата и тя/в случая аз/ се превръща в голям зрял домат.... "
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 12:04 pm Заглавие:
deinameina написа:
Еййй, как ще го намирате за сладко брееейй, аз го намирам за супер идиотско и комплексарско... Хахаха- "...и по едно време те обсъждат бъдещите творчески планове на фирмата и тя/в случая аз/ се превръща в голям зрял домат.... "
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 01, 2008 5:37 pm Заглавие:
Здравей Дейна,
Щом за теб е проблем, значи е проблем. Но виж от отговорите досега - този симптом на доста хора е симпатичен. За съжаление доста по-трудно е да овладееш телесната химия, която е причината това да се случи. Човек може да си сложи "маска" на непукизъм, но тялото? - някои хора може да го овладяват, но повечето - не.
Щом си забелязала, че в дадени моменти се проявява по-силно, значи да се опиташ да овладяваш тези моменти. А може би след известно време няма да ти е толкова трудно с "авторитетите".
Както виждаш - то това се случва на доста хора. Ако ще работиш с хора - не допускаш ли след време да се отпуснеш?
Това е проблем ,който не се проявява винаги с едни и същи хора, а си е някакво моментно такова...състояниеКакто вече отбелязах случва се основно когато имам срещи с хора, които ме респектират доста Наистина е странно- замисляла съм се, че понякога се пренавивам сама- визуализирам си среща, ситуация- как ще реагирам, какво може реално да се случи, какви отговори има на някои от възможните въпроси...и може би това допринася до известна степен за "червеното положение". Убедена съм обаче, че наистина с времето ще се излекувам
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 06, 2008 6:41 pm Заглавие:
Hi, Дейна,
Щом можеш да визуализираш - чудесно! Направи по-друга визуализация.
След като обмислиш какво би казала на тези хора, визуализирай цялата сцена. "Виж" отстрани себе си, как се държиш уверено, как лицето ти излъчва спокойствие. Виж се , без изчервяване. Фантазирай всякакви варианти, в които лицето ти е спокойно, с делово изражение.
Но по-горе казваш, че точно определени хора. Би ли пояснила(ако искаш) какво точно те притеснява? Какво си мислят за теб ли? Или друго?
Последната промяна е направена от iris на Чет Фев 07, 2008 4:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Здравей, Ирис,
Благодаря ти за съвета, а относно питането ти: ами да ти кажа по-скоро си мисля- леле дали не се излагам ...ами има една сериозна нотка на несигурност, макар че много хора, в случая колеги са ми казвали, че изглеждам адски уверена и доста сериозно си защитавам позициите. Да, обаче аз си мисля, че не е така и винаги може още и още и още и т.н. И като си мисля, че винаги има още нещо, което може да се добави в този момент се сещам-леле да не би да се излагам ! Може би Ви звучи глупаво и адски нелогично, обаче какво да направя-е такива мисли ми минават през главата!
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 4:43 pm Заглавие:
Мисля, че това са мисли, които спохождат повечето хора. За съжаление при теб ясно и веднага личи по лицето, а на други хора, с по-различна кожа и кръвоснабдяване не им личи толкова.
Сигурна съм, че с течение на времето, когато добиеш повече опит и ще станеш вътрешно по-спокойна. В началото на дадена дейност с всички е така. Повярвай на хората, които ти казват, че изглеждаш уверена.
Сигурна съм, че ще се отпуснеш - като в собствени води.
Аз пък мисля, че това са мисли "още и още и още", които спохождат силните и търсещите хора Много се радвам, че тук имаме сходство. Пре мен не стаава дума за изкава, защото него горе долу сам го поошлайфала, но съм изпитвала същото. Сощото изпитвам и с нещата, които постигам - ужасно е досадно, че гледаш кък другите хора са доволни от себе си, ти искаш все повече от самата себе си и никога не мирваш - Ако е това за което си мисля фактор пре теб - трудно е, тежко е, досадно е, основната цена са вечните вътрешни терзания, но този тип търсещи хора са уникално успешни, доколкото знам, така че ако познаваш твоите ускещания и тревоги в този пост приеми си теглото на потенциално много успешен човек или се откажи от него. Аз лично се боря винаги и до кръв за "още и още и още" _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Хей, Елси,
Мерси за отговора ти. Ами да ти кажа има го този момент и определено тук с тебе имаме сходство. Идеята е, че освен, че винаги търся успех, аз търся и "евалата" след това. Знам, че звучи странно и глупаво, обаче като малка все не ме дооценяваха и в един момент взех че се видоизмених Та това 100% ми е повлияло...
Хммм Интересно То и при мен малко го има това, може и при всеки малко или много желанието за положителна оценка от околните
Опитвала ли си автоевалар автопровокация и автомотивация - звучи и деотски, но няма нищо лошо в това щом говориш с колегите по служебени теми или на среща просто да отвориш google, фирмените правила за работа или някой учебник след това и просто да си потвърдиш сама думите да си кажеш - "Ееее улучих десетката, браво на мен" че кво пък само не бива да се спекулира с автоевалата и да се изпуска проверката щот колкото е полезна така мож да бъде и ужастно вредна в крайност или по друг начин казано така се родили арогантните простаци
Автомотивацията и автопровокацията пък са нещата, в които аз лично се опитвам да се специализирам, защото са свръх важни според мен за успеха на един човек.. Но затова певече друг път
Пак по твоя проблем - одобрението рядко се казва според ретроградните соц принципи на българския мениджмънт, че и бизнес като цяло, така че моят съвет, ако искаш да се чувстваш добре просто търси одобрението или неодобрението на хората по друг начин - в очите например - там винаги го пише много ясно, колкото и да се опитват да го скрият... Може да погледнеш събеседниците си с очи, когато се чудиш дали има нужда още, дали са доволни, дали да продължиш - повярвай ми там ще видиш мнооооооооого.
Е ако работеше в Америка щеше да си служител на годината, щот по тяхните правила за менажиране хората трябва да се хвалят и поощряват много и на често ама уви не сме там, та се налага да се адаптираме Надявам сде да съм ти била полезна _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Ми аз предлагагам автопсихологическа атака 
ззззначи ще стане 
явно се защити от мойте простотии 
...ами има една сериозна нотка на несигурност, макар че много хора, в случая колеги са ми казвали, че изглеждам адски уверена и доста сериозно си защитавам позициите. Да, обаче аз си мисля, че не е така и винаги може още и още и още и т.н. И като си мисля, че винаги има още нещо, което може да се добави в този момент се сещам-леле да не би да се излагам