Пуснато на: Пон Мар 05, 2007 10:56 pm Заглавие: Медитация
Чувала съм, че медитацията е доста ефикасен начин за отпускане и релаксиране. Мисля, че тези, които са запознати с Йогата, знаят как се прави това. Знам, че трябва да се вдишва дълбоко през носа, да се задържа 3-5 сек. и да се издиша бавно през устата. Също така да се диша коремно. Има два вида дишане, високо-диафрагмено и ниско-коремно. Коремното дишане успокоява дори и при панически атаки.
Чувала съм, че медитацията е доста ефикасен начин за отпускане и релаксиране. Мисля, че тези, които са запознати с Йогата, знаят как се прави това. Знам, че трябва да се вдишва дълбоко през носа, да се задържа 3-5 сек. и да се издиша бавно през устата. Също така да се диша коремно. Има два вида дишане, високо-диафрагмено и ниско-коремно. Коремното дишане успокоява дори и при панически атаки.
Медитацията е себе-преодоляване.Мисля,че това е доста дълбока материя,която малцина наистина познават.Иначе да,наистина е добър метод.
По-скоро намирам,че ключът за антистреса при човека с по практични разбирания се крие в музиката-каквато и да е,стига да проникваме в нея.Иначе ефекта от дишането е много добро попадение.
Следващите лекарства са спорта,здравословното хранене,хобито и качествения секс.
Дали може да се направи аналогия между мисленето и дишането,което посочваш;едното е дълбоко,концентрирано,съзнателно,въобще идейно,другото е плитко,просто правено по инерция... ?!Едно е сигурно,дълбокото дишане и дълбокото мислене успокояват и подобряват кръвообращението.
Както се казва истината е по средата. Ако мислим по-повърхностно, няма да се замисляме за много неща, които ни плашат, но пък ако прекалено плитко мислим, ще се плашим от много неща. За дишането - плиткото дишане е недостатъчно, но пък дълбокото води до хипервентилация и ще ни се замае главата. Дишането е като повечето неща, които правим механично - когато караш кола добре, не обръщаш внимание на единичните движения, ако започнеш - се разконцентрираш и объркваш. Като малка свирех на пиано и можех да свиря много сложни неща, но пръстите ми сами го правеха, след като е разчетена пиесата и научена. Но ако се замислех след кой клавиш, кой следва - край - обърквах се и трябваше да започна от начало или поне малко преди този момент, за да хвана вълна
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 05, 2007 11:33 pm Заглавие:
Аз да кажа нещо специално за дишането. Когато получих паническите атаки в САЩ, помня, че много подробно ми обясниха значението да дишането. Тренираха ме как да дишам/издишам и ми обясниха, че различното дишане окислява мозъка по-различен начин и го кара да "работи на друг режим". Ама пък и то по принцип преди да наравиш нещо, което те плаши правиш несъзнателно това, което народа одавна те е посъветвал- "поеми въздух" . _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Трябва да продължаваш с пианото.Музиката е красиво нещо...
Уф тежка тема подхващаш. Отказах се, защото имам невероятна сценична треска, която ме накара да намразя пияното. Бях много добра и учителката ми се разплака, когато се отказах, но преди продукция, не спях 2 седмици и санувах само как греша или как минава нормално и като се събудя - осъзнавах, че е било само сън. Стана задължение и желанието умря
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 08, 2007 10:14 pm Заглавие:
Jana D'ark, не си ли подрънкваш поне в къщи отвреме-навреме?
Аз свирех на цигулка като ученичка. Обичах да свиря, но също имах сценична треска. Даже имах тикче на едното око. Обаче свиренето пред хора се случваше рядко и аз не можах да си намразя цигулката.
Обаче... с годините почти спрях да свиря. Преместих се в друг град, спрях уроците и полека-лека спрях и свиренето. А и вече ме е яд, че не мога да изсвиря нещата, които преди съм можела и се изнервям, и спирам да свиря.
Но не мога без музика. Ако няма какво да ми пее или свири на главата, започвам сама да си свиркам и да си пея. Много е разтоварващо
А за медитацията... Наистина човек трябва да умее много добре да се контролира и не е достатъчно да си информиран с какво се занимава йога, за да можеш да медитираш. Трябва много старание и упоритост. Поне аз така знам. _________________ Луда съм, еййй!
Ами не свиря. Като бях малка и започнах да свиря - ми купиха и пиано и понеже съм на последен етаж си представете как се катери - а не се побира в асансиор И след 5 години баща ми когато се отказах ме попита много сериозно дали ще свиря - казах не и го продаде и ни купи първия компютър))) и пияното пак надолу по стълбите - забавно нали е на него не му беше,но се кефеше, че ще имаме компютър, за да играе на пъкмен, ако си спомняте играта. Така, че няма как да посвирна аи съм забравила почти всичко. Оказа се, че пианото не е като колелото - забравя се а и нямам желание - толкова съм го отритнала, че не ми липсва изобщо.
А относно музиката и аз съм така - винаги нещо трябва да дрънка и обичам да си попейвам. Вия си почти на всичко - без чалга и метал евъргрийните са ми любими Трудно издържам на тишина.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Дишането е като повечето неща, които правим механично - когато караш кола добре, не обръщаш внимание на единичните движения, ако започнеш - се разконцентрираш и объркваш. Като малка свирех на пиано и можех да свиря много сложни неща, но пръстите ми сами го правеха, след като е разчетена пиесата и научена. Но ако се замислех след кой клавиш, кой следва - край - обърквах се и трябваше да започна от начало или поне малко преди този момент, за да хвана вълна
.
а и нямам желание - толкова съм го отритнала, че не ми липсва изобщо.