връзка с много резки обрати - силни чувства и страшни раздели, по време на които аз страдам, затварям се и се поболявам, а той страда, хуква навън и търси с кого да се утеши
при мен - обрати и в личен план. проблеми, проблеми, проблеми, които се отразяват на настроението ми. ставам раздразнителна, чувствам се несигурна
при него обратите в личен план са по-страшни и му се отразяват по-зле, става раздразнителен и нападателен, но тези сривове траят по-кратко и обикновено завършват благополучно, тоест развитието е розово
сега пак съм в дупка. и изведнъж за капак на всичко се оказва, че някваква жена твърде често влиза у тях. но не през нощта, защото тогава най-често аз съм там. през деня постоянно се чуваме, трудно ми е да преценя кога се случва това. може би когато не е в града, защото тя влиза и в колата. но по пътя той говори с мен по 20 пъти
не знам каква е и коя е, знам само каква й е прическата
толкова добре я крие, направо е факир. но следите които е оставила ме хвърлят в размисъл
забележа ли ги отново изпадам в тревога, която ме друса отвътре
май вече ви подведох, че не съм наред. то е защото се опитвам да си внуша, че съм си внушила
да се лекувам ли? питам се как е правилно да постъпя ако има нещо, но то не се отразява на отношенията ни (засега)?
ами ако няма нищо и тези мои подозрения вече му дойдат вповече? защото и преди съм си внушавала. но е било и да съм права.
обича ме и го обичам. ако искахме да се разделим, щяхме да го направим. нищо освен чувства не ни задържа.
а животът си върви и планираме общи дела, които ще ни обвържат в чисто материален план и ще направят раздялата проблематична. защо планира такива неща с мен? няма логика
понякога здравият разум ми подсказва че е напълно възможно да има нещо. просто защото нашата връзка е много драматична и той никога не е сигурен дали утре пак ще сме заедно. но и аз не съм сигурна, пък не правя нищо с друг
четох разни неща за параноята. може би съм параноичка? ама фактите са си факти. опитам ли да ги обсъдя с него, пак ще се стигне до скандал и ако има нещо, това значи да направя избора му вместо него. ако няма, това значи да постъпя несправедливо. мен ако някой ме обвини без повод, много ще ме нарани. ако се случи пак, ще си кажа "този човек е болен"
четох и за състоянието на тревожност. дали е добър вариант да взема мерки да не се тревожа независимо дали имам основание за това?
най-много ме измъчва тая частична информираност. долавям нещо, но не знам какво, кога, с кого, дали. питам се искам ли наистина да знам. защото ако разбера, ще се срина.
и още нещо. ако разбера, ще реагирам. може би после ще съжалявам за реакцията си
точно сега откривам колко слаба психика имам. при положение че винаги съм била изключително силен човек. може би съм натрупала повече преживяно отколкото мога да абсорбирам
ако някоя приятелка беше в същата ситуация, щях да я посъветвам да не предприема нищо. по-добре да не знае, ако не е сигурна че може да си трае като разбере. по-добре да изчака без да го притиска
защото е все така мил, грижовен, търпелив, влюбен, обичащ, съпричастен и всичко останало. но дори и това мога да видя от друг ъгъл: може би се чувства виновен? или може би аз съм болен мозък!
благодаря предварително на всички, които ще споделят какво мислят.
мисля, че имам нужда от мъдър съвет от много по-поживял човек
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 06, 2008 7:05 pm Заглавие:
Преди съветите кажи - разговаряте ли и как?
Зависи от степента на споделяне между вас и степента на обвързване.
Ако разговаряте - подхвърли нещо, но леко на шега.
Ако държиш на него, но те е страх да не го разсърдиш с някакви "параноични" въпроси - работи върху връзката и върху себе си.
Дали се държа винаги мило?
Дали не му писва от постоянни скандали?
Дали му липсва нещо? Разнообразие? Спокойствие?
Дали изглеждам винаги добре, или тази "дупка" ме е направила мрачна, неприветлива?
Един съвет - ако планираш по-стабилна връзка, в твоя случай мисля, че е необходимо да споделяш. В противен случай - цял живот ли ще таиш подозрения, които не се знае дали са верни?
Не спирай диалога - да решим нещо наистина да те успокои.
Бих искала да те попитам за някои подробности относно вашата връзка, защото това ми убегна в писаното до тук.
Вие имате ли връзка? Живеете ли заедно? На колко години сте и двамата? От колко време сте заедно и какво включва това - т.е каква е връзката ви като честота на виждания, като планове и тн. Това е изключително важно, за да можем да си представим случващото се.
Също така не разбрах - от къде знаеш, че влиза в колата му и у вас или у тях - ако са различни места. От къде имаш информацията за тази друга жена.
А относно параноята - мисля, че всеки човек, който има съмнение за нещо се държи като параноик - но това не го прави такъв Не мисля, че си болна или поне по това, което си написала не изглежда така. По-скоро си объркана от съмнения. Случвало ми се е и на мен и този рапокъсан начин на мислене, който личи от писаното ти - са именно разпокъсаните мисли на един объркан човек. Много ми е познато и това как за едн ситуация, се намират еднакво валидни теории - една положителна и една отрицателна.. и сега коя от двете е?
Просто наистина ми е много малко и прекалено накъсама информацията, която даваш...за да я структурирам и да мога да ти дам съвет. Моля те отговори по-подробно на въпросите ми по-горе...ако това не е проблем за теб. Мисля, че когато са общи твоите описания, можем само да дадем общ отговор. А за твоят случай си мисля, че не търсиш това...
Ще чакам отговорите ти. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 6:51 pm Заглавие: отговори
ще се опитам да отговоря, но първо благодаря, че се отзовахте
не живеем заедно, но прекарваме доста време един с друг, почти всеки ден. в останалото време се чуваме по телефона. по всяко време на денонощието
за скандалите - сигурно са му вповече, също и на мен. за мрачното ми настроение - и това го има, но не съм се занемарила, добре си изглеждам за липсата на разнообразие - ами то така е, като имаш връзка с един човек разнообразието не е голямо, наистина. но колкото на него му липсва, толкова и на мен. спокойствие със сигурност му липсва защото като се скараме се разделяме. за страха да му подхвърля - да, страхувам се. защото той пък цял живот ли ще живее с жена, която го подозира... ако ме разбирате
имам предвид че не е приятно някой да те подпитва така. аз ако се чувствам несправедливо заподозряна (за кой ли път), ще избягам
но пък в началото се е случвало и да съм права да го подозирам. тогава отношенията ни са били на друг етап
а знам ли кога на какъв етап са, те нещата при всеки човек се менят. един мъж като иска да изневери, винаги намира начин да успокои съвестта си
не го казвам от опит, не съм го правила
информация нямам за друга жена. имам следи. странното е че са все едни и същи, така че не може да е случайно
Това, което ми се искаше да напишеш беше от колко време сте заедно - като двойка и на колко години сте?
За другите неща не мога да предполагам, докато незнам тези подробности - те са наистина важни.
За какво се карате обикновено? Как протичат скандалите ви - кой апочва, кой се извинява, кой си тръгва, кой плаче, кой заплашва и тн. Казваш, че се карате доста - защо смяташ, че е така и какво провокира тези скандали? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 204 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 6:48 pm Заглавие:
Като чета колко силно сте емоционални, може би нещата се развиват логично. На мен ми изглежда като някакъв динамичен сериал. Виждам, че си и ревнива, за това съвет трудно ще ти дам. Ако го обичаш, трябва да го приемеш всякакъв - с други жени и без тях. Направи така, че той да те търси и намира. Защо не се пренесете да живеете заедно? Имате ли си два живота, в тях има място и за други неща. Сложни дилеми - явно сте млади и връзката ви е от първите сериозни. _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Тая връзка според мен си е заминала безвъзвратно и едва ли има начин нещата да ес оправят. Щом като има съмнение, а май то се засилва, по - добре поговори с човека и той да ти каже гледната си точка по въпроса, но проблема е дали ще му повярвашл Ако е човек на място не би трябвало да те излъже. А може да се вижда и с братовчедка си. И кой в крайна сметка ти каза за другата, възможно е да имаш "приятели" които не искат да си с него. Бех ти препоръчал просто да си поговориш с човека. Но ако това което наричаш скандали не е по повод третия човек, тогава проблема е в основата на вашата връзка и тя се разпада. едва ли ще стане по-добре, най-вероятно само ще успеете да се научите да се сдържате и да таите във вас лошите емоции, но те в един момент ще надвишат границата ви на търпимост и резултата ще е само един. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Да съживя и аз темата с мой проблем - в контекста на предния - 8-годишна връзка, две деца, с времето битовизмите се настаняват между нас и се получава така, че тя става близка с нейн колега - говорят си, споделят си, става така, че правят секс - тя разбира, че не от това има нужда, но... Аз разбирам и сещате се... Не искам да се разделяме, и тя не иска. Опитвам се да се преборя, но нещо все ми тежи - говорихме много, изяснихме грешките си, решихме как да продължим напред в смисъл заедно, но не само заради децата, а и заради нас самите. Аз обаче продължавам да се чувствам зле... Ясно ми е, че ще трябва много време за да и повярвам пак /ако въобще стане/. Старая се да не и говоря за него - тя се чувства виновна и зле от това... Как да се справя с мислите си, които не ми дават мира? Имам моменти, в които изобщо не се сещам, но понякога изникват в съзнанието ми разни картини и се чувствам зле от това. Ще се радвам на вашето мнение и помощ!
Но какво означава това за теб? Какво означава, че той също я е целувал за теб?
Какво те наранява в тази картина?
Разбирам те наплно, че това боли и, че особено визуализирането на тях е ужасно. С тези въпроси се опитвам да разбера точно къде тази изневяра е заседнала, къде и защо не можеш да я пуснеш. Осъзнавайки какво точно те наранява - ще ти помогне да се пребориш с него. Защото сега незнаеш защо и как да го преодолееш, защото незнаеш точно какво е.
Идеята на въпросите ми е - каква мисъл, какво чувство преминава през теб, когато тази картина излезне пред очите - гняв? страх? тъга? предателство?...какво чувстваш тогава точно? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Но какво означава това за теб? Какво означава, че той също я е целувал за теб?
Какво те наранява в тази картина?
Аз ще отговоря, поставяйки себе си на мястото на horhe. Ето как бих се почувствал на мястото на мъжа в една такава ситуация:
С голяма доза съжаление и срам, трябва да призная, че ние мъжете сме склонни да се поддаваме на стремежа за притежание. Природа, какво да се прави. Още от древни времена, мъжете в племето са се били до смърт за любимата женска. Да погледнем и животните, при тях и до ден днешен инстинктите в това отношение не са се променили на йота. Вероятно е в гените ни (на мъжете), това е единственото ми обяснение. Та, изхождайки оттук, болката от една такава, осъзната с времето изневяра, би трябвало да се състои най-вече в чувството за загуба на нещо свое. Нещо (жена), което макар да е човешко същество, а не предмет, си го усещал като твое, принадлежащо на теб и само на ТЕБ! Но ето, че идва промяната - другият човек. И "твоето" вече не е твое, поне не САМО твое. Боли, нали? Предполагам, че е така, досега не ми се е случвало да съм участник в изневяра, но в този живот всичко се случва. Какво бих си представил, виждайки картина на "моето момиче" в прегръдките на "чуждия мъж"? Вероятно ще си спомня за всичките ни гласни и негласни обещания, клетви във вярност, планове за бъдещето... Безброй прегръдки, целувки, споделени мечти - вече провалени, изглеждащи лъжливи, каращи ме да се чувствам унизен глупак!
От това би ме заболяло и да, от физическата изневяра също, безспорно, но ако изневярата е и емоционална (вярвам, че тези неща могат да се усетят), тогава край - точка. Няма смисъл, не сте били един за друг... и по-добре, че съм го разбрал, макар и по този начин. Вероятно ще ме чака друга, по-голяма и истинска любов. Всяко зло за добро - вярвам в тази максима.
Дано съм бил полезан някому, най-вече на horhe в случая. Това е първото ми мнение в този форум, ще се радвам да обсъждаме тази и други теми и занапред
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Авг 26, 2008 11:26 pm Заглавие:
Lilacor,много хубаво е описано чувството след изневяра на другия човек.Но това чувство го има и при жените,не само при мъжете.
Но аз мисля,че как и колко бързо или бавно ще го преживееш,дали ще простиш или ще се разделиш - зависи от характера ти,от това колко е силна връзката ви,какво ви свързва освен чувства и любов.
Защото аз съм жена и моят мъж ми изневери с неговата бивша съпруга.А ние вече бяхме женени,имаме и дете.Но ето че все още сме заедно.Прощавала съм му и други,далеч по-сериозни неща.Така че изневярата не е най-страшното нещо в една връзка.
horhe,знам че боли и го преживяваш трудно.Но според мен - седни и поговори с твоята жена и откровено кажи какво те мъчи най-много.След като и тя съжалява - мисля че е осъзнала добре грешката си.След такива моменти има вероятност връзката ви да стане по-силна.Спри да се тормозиш-говори с нея.Колкото и да е болезнено.Споделянето и комуникацията в такива моменти е най-важно.То лекува.Имам предвид разговор без нападки и обвинения.Като уточниш накрая че само този път прощаваш.Следващ път няма да приемеш тя да е отново твоята любима.Аз така постъпих в тази ситуация.
Желая ти успех. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 25 Авг 2008 Мнения: 103 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Авг 26, 2008 11:33 pm Заглавие:
horhe написа:
Lilacor - точно така е, прав си, явно аз не съм могъл да обесня правилно, благодаря!
Радвам се, че съм успял да "напипам нишката", така да се каже. Едва ли това би ти помогнало, но поне мисля, че разбирам как се чувстваш. Малко по-нагоре беше казал:
horhe написа:
Ясно ми е, че ще трябва много време за да и повярвам пак /ако въобще стане/. Старая се да не и говоря за него - тя се чувства виновна и зле от това...
А защо си решил така? Не те съдя, в никакъв случай не искам да ме разбереш погрешно. Най-малкото двете ви деца са достатъчно основателна причина да се опиташ да продължиш напред, да преглътнеш обидата, да се постараеш да не разтурваш семейното гнезно... най-вече заради децата. Те нямат никаква вина. Но просто ми е интересно да споделиш своята гл. точка, ако не е прекалено лична, разбира се! Защо се стараеш да не говориш за това, ако те боли, не е ли по-добре да го обсъждате, до когато е необходимо, докато не останат никакви съмнения и опасения у теб?
horhe написа:
Как да се справя с мислите си, които не ми дават мира? Имам моменти, в които изобщо не се сещам, но понякога изникват в съзнанието ми разни картини и се чувствам зле от това. Ще се радвам на вашето мнение и помощ!
Говорил ли си с нея за това? Например, да й кажеш "Виж какво, много се старая да забравя, да е всичко както преди, но очевидно не мога. Би ли ми помогнала, искам да продължим да сме едно сплотено семейство, но не мога да забравя за случилото се. Това ме измъчва непрестанно" или нещо от сорта. Редно е тя да се постарае да те разбере, да се опита да изкупи отчасти вината си дори, нали те обича?!... В крайна сметка, да не звучи егоистично, но ТЯ е тази, която е изневерила, а май ти повече страдаш. Това е донякъде разбираемо, ти си нараненият, разочарованият... но пък, ти си и този, който ще жертва нещо в името на семейството, нали така?
Надявам се си ме разбрал правилно...
Lilacor аз добре разбирам какво horhe има предвид, когато ми казва за тези мисли, които ми минават. Причината да го питам конкретно него е за да намеря точно място, където тези неща се интерпретират. Главната идея е ясна както и как се чувства, но идеята на тези въпроси е той сам да осъзнае къде и защо това го наранява. Задавайки тези въпроси, целя той да се опита да индентифицира онова чувство по някакъв свой начин със свои думи, защото там в тези думи ще излезне асоциацията, която той прави и там от където започва нишката.
За това неговият отговор беше толкова важен и беше само негов, защото само неговата асоциация можеше да покаже къде се крие причината, да не може да пусне спомена. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ще се върна на проблема ти и твоето питане, ако нямат против събеседниците, разбира се. Може да ти прозвучи черно донякъде, но аз съм на принципа, че няма мъж, който да не изневерява. Дали го прави и със сърцето си, което вече си е реална изневяра можеш да разбереш само по отношенията Ви си мисля. Не смятам като другите, които намекват, че щом не живеете заедно не е връзка или, че връзката се разпада. От такива ограничения тесногръди за съжителство и формат на връзки по картинка страдат доста хора. Както и да е според мен на приказки есетесвено, ако го изживявам незнам как ще е, но на приказки е добре да сведеш оценката и отношените си към твоя човек според отношението и грижовността му към теб, когато сте заедно, когато говорите и пр-е. Не търси изневярата, ако я търсиш винаги ще я намериш, защото такова понятие като верен мъж за мен е почти като рядък вид животно и растение от червената книга лично
Ужасна неверница съм точно като теб, но има и причина все пак да сме такива. За разлика от теб не съм ревнива толкова обаче, все пак не по-малко маниакална щом се влюбя и обичам. Това е твоят човек момиче. С тези съмнения и психоза - резонни или не можеш само да преекспонираш нещо или дори да си измислиш несъществуващи неща, с които да го прогониш. Сама козо, че не се е променил в отношението си към теб. Цени това и факта, че си с човека, който явно толкова много обичаш, НО ако не спреш да влизаш в тези фобии - резонни или не ще го прогониш бъди сгиурна.
Та моят добронамерен съсвет е да му се усмихнеш широко и да го целунеш за малко по-дълго от обикновено следващия път, когато се видите, до си избиеш фобиите от главата, ако искаш да сте заедно иначе това ще Ви съсипе.
По-топлите отношения между вас могат да скрепят връзката Ви, не нервното ти неадекватно поведение, което обикновено е резултат от фобиите, дори да има трети човек наврял се някъде ще се изпари като дим, ако наистина се обичате и ти наблегнеш на това не на потенциалната вероятност русата или черна коса по колата или в жилището му да е на някое момиче дет се вре където не трябва.
Бъди по-уверена в себе си и във връзката Ви. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Lilacor - не говоря за това защото тя не иска, в смисъл не, че не сме го обсъждали - говорихме много когато аз разбрах, обсъдихме го и взехме решение как да продължим, наистина говорихме много, а това, че тя не иска да говорим го обяснява така, че искала да не се сеща за случката, да забрави. Аз и казах, че надали ще го забравя някога...
На втория въпрос - да, тя се опитва да ми помогне.
lady-to - питаш какво ме наранява - наранява ме това, че аз също го познавам, говорил съм с него няколко пъти и изведнъж... изненада!
Чувствам се... как да кажа... някак обиден, излъган - някакво такова гадно чувство, не толкова самия физически акт ме мъчи...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Не мисля, че си болна или поне по това, което си написала не изглежда така. По-скоро си объркана от съмнения. Случвало ми се е и на мен и този рапокъсан начин на мислене, който личи от писаното ти - са именно разпокъсаните мисли на един объркан човек. Много ми е познато и това как за едн ситуация, се намират еднакво валидни теории - една положителна и една отрицателна.. и сега коя от двете е?
