Психология

lady-to

Кога малкото бебе усеща, че може да ни манипулира?

Още в много ранна възраст, кърмачето усеща, че щом заплаче - някой се появява и му се обръща внимание. Но се появява въпроса как да разбере, кога го прави от "налагне" и кога, когто има нужда?
И как да се справим с това манипулиране?

Не случайно повечето ни психически и повеенчески проблеми се коренят някъде в детството ни. Една от основните причини за това е контролът и желанието да се контролират нещата.
Т.е кога трябва да започнем да учим детето на самостоятелност и да се спират опитите му за манипулация? Как а устоим и да разграничим строгостта, от възпитанието?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

HANDLE · Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 12:19 am Заглавие:

Още в утробата а може би и преди това. Децата са ...всичко за нас. и ние ще направим всичко за тях. Те ни манипулират а ние? Знаем ли как? Със следващите няколко реда усещам, че ще съм най лошия. Ще Ви подскажа някои номера. Когато заплаче разбира се, ако е „прищявка” тогава започнете да се опитвате да го чувате по добре и го наблюдавайте с видимо удоволствие и наслада. Накарайте го отново да повтори някои дълги гласни. Опитайте се да го имитирате успешно и го накарайте да прави това което прави. Разбира се трябва вмъкнете, че другите деца къде, къде по успешно плачат. Не му подсказвайте по какъвто и де е начин, че Ви дразни. Първоинстинкта е, че което е забранено е най сладко. Има много още начини за манипулиране. Но не е това начина. Децата трябва да се възпитават. А възпитанието започва с начина на общуване. Добро утро. Наспа ли се? Хареса ли ти обяда? Приятно ми е... С удоволствие. Би ли ми подал захарта, моля те! Това са думи, с които детето трябва да свиква. Макар, че и те са инструменти за манипулиране. Само един пример и прекъсвам. Намирате се в ресторант. Келнерът ви пита „Хареса ли Ви. „ Естествено казвате „Да” и да сте излъгали, че ви харесва било то от неудобство или к.д.д.е . Вие не можете веднага да осмислите причината, че сте излъгали, а това е нещо лошо, а в подсъзнанието вие сте добър. Тогава вие убеждавате себе си, че предястието наистина е вкусно. Човек винаги оправдава постъпките си. Колата която сте си избрали е най хубава и т.н.
Мога да ви кажа и как за 10 мин. можете да скарате един клас с деца, че да започнат да се бият помежду си и да не могат да се гледат. Или пък обратното как да се сдобрят. Но за сега това.

July · Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 3:00 pm Заглавие:

Как може да се разбере кога едно кърмаче плаче по "прищявка"?
И кое въобще може да бъде наречено прищявка на тази креха възраст - потребността от присъствие?...от ласка?..от комуникация?..от някой, който да успокои страховете му?
Какво би станало, ако му покажем ясно, че на тези потребности няма да получи отговор? Човек с какво очакване към света?
Лейди, от позицията на родител, чул много противоречащи си теории, мисля, че в крайна сметка всеки избира за себе си и детето си, много от нещата учим в движение по метода проба и грешка, за съжаление не рядко за сметка на детето. Докато го възпитаваме, възпитаваме и себе си в това да бъдем родители. Сигурно за това с второто дете е по-лесно, казват Smile

А иначе, аз определено вярвам в теорията за атачмънта и, ако си спомняш добрият атачмънт изисква детето да чувства до себе си майка, която може да поеме всичките му негативни емоции и да му дава чувство за сигурност в света.
В книгата на една детска психоаналитичка четох, че от тази гледна точка е важно бебето да не се оставя да плаче без отклик поне първите 2 месеца, а по-добре до 4-тия.
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

lady-to · Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 4:23 pm Заглавие:

Хей Джули,

Явно не съм се изразила правилно. Не казвам, че не трябва да се гушка детето или да има близост с майката. Аз лично имам опит с това и съм го наблюдавала. Има перио, в който детето не иска ласка просто. Има различна гледна точка на нещата и естествено зависи как гледаш на това. Ако един човек открадне (ще кажете че примера е различен, но нека вземете само принципа, а не контекста моля) някой ще каже - това е лошо, трябва да се накаже - друг ще каже - ама той се бори за храната си. Т.е всяко нещо, може да се погледне и от добрата страна ако я търсиш, за да оправдаеш постъпка.
Ти казваш, че това е желание за ласка. А какво ще кажеш, когато този модел вече е осъвършенстван от детето - че когато се разплаче или се наложи - то получава нужното му внимание. 12 годишно дете иска от майка си да му купи нещо, което тя не позволява. То започва да реве, да се тръшка, и да си удря главата в стената накрая, за да поучи своето - защото е свикнало с този модел на поведение. Тепърва трябва да го променяш, за да създадеш друг.
Естествено пак искам да повторя, че не говорим за двете крайности - не е идеята да го оставяш да реве постоянно, или да го гушкаш винаги когато заплаче. Има много по-различни начини - когато усетиш, че е от прищявка - вместо да го гушнеш...се заиграй с детето, но без да го вадиш от легълцето му или кошарката или количката. Има алтернативни начини с които да залъжеш неговата инициатива и да не го пренебрегнеш.
Детето още от малко ина инстинкти да оцелее и манипълацията е един от силните му. Когато иска да хване ножа от масата да си играе и ти му го вземеш - първото, което прави е да заплаче не от нужда за внимание, а за да те накаже и да постигне целта си. Не винаги, отстояването на позиция е пренебрегване - просто се изисква малко търпение и у родителя и сила, за да устои. Защото това, което първо ти минава през главата е "ооо горкото, гледай колко съм лоша". Просто според мен трябва да иа компромисни варианти. Не е идеята да го възпитаваш като войник и да си реве само, но не е ида откликваш на всичко. За мен истината е по средата и в компромиса.. как да направиш така, че хем да устоиш - хем то да е доволно...
Ха сега де?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 4:49 pm Заглавие:

Е, може би аз не съм те разбрала правилно Smile

Аз писах за съвсем малкото още бебенци, по-скоро в отговор на идеята, че манипулирането ни отстрана на бебето почва още от утробата (разбира се, уговорката кой какво разбира под едно понятие - в случая манипулиране, може да е в сила и тук Smile

)
А иначе, да, разбира се, абсурдно е да му оставиш ножа или да купиш всички пожелани играчки, за да си добър. Тъй като едно от нещата, на които го учиш е грижа за собствената безопасност, както и полека, лека понасянето на известна доза фрустрация.
Обаче къде е средата и кой точно е добрият компромис ...не ме питай...можеш да ми кажеш, ако го откриеш някой ден Smile

, аз още го търся Smile

Понякога цената на разумната строгост е собственото ти болезнено усещане колко си лош от гледна точка на детето в момента...и от гледна точка на детето в теб...и от гледната ти точка какъв родител искаш да бъдеш, докато още си мислил за това като бъдеще... Confused

Но, май се отклоних от въпроса ти..
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

lady-to · Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 8:40 pm Заглавие:

Ами не си изобщо.

Съгласна съм с теб, за това че са много факторите и различните неща, които влагаш и искаш да получиш. За това и моята среда, няма да е на друг средата или на трети. Май за това няма учебник и точни стъпки "как да отгледаме детето". Няма универсален начин - защото няма универсална представа.

Но идеята за манипулацията - аз не споделям, че идва от утробата. Може би е така, но отваряйки тази тема имах друго предвид. Говорех за кърмаче от 6-7 месеца нагоре. Тогава си мисля аз, че детето прави 2+2 и си казва....аха, като ревна и те идват и ме гушкат. Границата между "имам нужда от гушкане" и "аз искам да го направят когато аз искам и то на всяка цена...иначе....". Ето тази разлика ми беше идеята. Кога те просто разбират принципа на манипулацията и не плачат, защото искат внимание, а защото усещат вид контрол с наказание.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

HANDLE · Пуснато на: Вто Фев 12, 2008 5:38 pm Заглавие:

Доста отдавна гледах една анимация. Децата искаха от родителите си пари. И по нататък тези същите деца пускаха монетите в една машина, която ги галеше.

HANDLE · Пуснато на: Сря Фев 13, 2008 10:33 pm Заглавие:

Когато чуете първите тонове на сърцето на бебето Когато го видите за пръв път на видеозон Когато за пръв път ви ритне. Аз съм мъж и нека невежеството ми да ме извини но не мога да намеря думи. Това са Вашите чувства. Те са много лични . Това са спомени. И аз се извинявам. Що се отнася до възпитанието, детето трябва да се възпитава, разбира се, че с обич. Разбира се че ще направите всичко за него. Ще гладувате но за него ще има. Сигурен съм че и живота си ще дадете за него. Примера който дадох е фрапантен. Той е само един метод и то когато виждате, че започва да ви се налага с плач за нещо, което не трябва. Много често макар и да влагат много обич много родители не могат да постигнат това, което е необходимо за едно дете. Много често в децата се развива негативизъм, силен егоизъм особено към родителите си. Много често родители пречупват детската психика. Търсят и развиват „способности”. Много от родителите не могат да научат децата си да се изразяват правилно. Да комунизират. В тази насока детската психология е силно развита. Но в нашата страна за това едва ли ще намерите, кой да ви каже нещо. Вие търсите най вече съветите на бабите. Замисляли ли сте се когато съседката ви пита какъв ефекта от съвета и. Има страни в които ако биете детето си, могат и да ви затворят. Забеляза ли ли сте, че когато забраните нещо, същото става най привлекателно. Забелязали ли сте, когато детето види обелка от бонбон а няма за него или когато братчето му яде „нещо”. Детето не забравя обещаното му. То и ние обещаното си го търсим като наследство. А когато пораснат? Пубертета. Как да ги предпазим от наркотиците. Увлякох се. Исках само да се извиня.

lady-to · Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 5:46 pm Заглавие:

Да, така е.

Аз също смятам, че много често възпитанието се приема като равно на необич. Т.е когато се изисква да бъдеш малко по-твърд...се пречупва като липса на обич. Истината е, че децата ужасно много усещат това, и го използват в своя полза учудващо добре. Има не един случая, които показват това. Можете ли да кажете, че детето има еднакво отношение към всички хора и роднини? Не като обич естествено. Но примерно често се случва да се каже 'то с мен слуша повече" или "при мен изобщо не слуша". Според мен, децата просто когато се запознаят с някои - проверяват до къде могат да стигнат. "Изпитват" хората. Ако си лесно уязвим - то те няма да те пощадят Smile

Естествено това звучи много крайно.. сигурна съм че думите ми могат да се обърнат в много грешна посока. За това ще се предпаза от сега Smile

Просто знаят много добре кога и до къде могат да стигнат. Не е въпрос да се възпитават - или обгрижват, а да се съчетават и двете.

Понякога деца, които са свикнали да получават това което поискат - стигат до крайности, когато нещо им се откаже. Деца на 5-6 годинки вече могат да заплашат родител със самоубийство, ако не направят нещо, което те искат. Не само децата, които са лишени от обич могат да са нещастни и пречупени. Понякога именно тези, на които им е давано всичко и са били обгрижвани са не по-малко потърпевши. Те са свикнали да им се угажда и това за тях е модел на поведение. Когато нещо им се откаже.. не само като деца дори - те не могат да го преживеят, защото в тях не е изградено изобщо преодоляването на загуба. Те не могат да губят. И в зависимост от степента - са способни на много крайни неща - всичко или нищо.

Та къде е границата на възпитанието.. и как да има манипълация и от двете страни - защото явно е, че еднопосочната манипълация - води до задънена улица.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Bibini · Пуснато на: Чет Фев 28, 2008 5:07 pm Заглавие:

Наистина трябва да се съчетава строгост,възпитание и любов с децата.Те са невероятни манипулатори.
Моята дъщеря е на 2 години и го виждам много ясно.Проблема е точно в това как да съчетаеш всичко в едно без да прекаляваш със строгостта или любовта.На мен ми е доста трудно понякога.Но има хора,които го владеят без да са го учили.Идва им отвътре.
Например моя мъж е строг с нея когато трябва и тя го слуша.Но могат да си играят с часове и тя го обожава.А аз понякога се чувствам некадърна и неспособна майка,защото на мен ми прави номера и се опитва да ме манипулира и понякога даже успява.Обичам я много и ми е трудно да съм строга с нея.

lady-to · Пуснато на: Чет Фев 28, 2008 7:39 pm Заглавие:

Хехе, Не си некадърна майка - изобщо. Просто тя усеща това, че на теб ти е трудно да си строга и се възползва. При това има и друго - мъжете са по-строги попринцип. Те са възпитателите (по много еволюционни причини), докато майката е емоционалната подкрепа. Сега той я възпитава и това е много важно, но когато стане по-голяма.. ще дойде при теб за съвет, когато се е скарала с приятелка или мъж. Ти ще си тази, с която ще споделя. Не е нужно бащата и майката да са еднакви - силно е семейството именно защото сте различни и за едни неща той е по-добър, но за други си ти. Това, че тя още от сега усеща, че ти си по-мека...ще е именно причината когато има проблем, да дойде при теб - за разбиране, за съпричастност. На различните етапи - различни качества ще търси тя Smile

_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Bibini · Пуснато на: Вто Мар 04, 2008 1:07 pm Заглавие:

Благодаря ти lady-to за окуражителните думи.Още повече човек се учи докато е жив.Ще дам всичко от себе си за да я възпитам без да се тормозя че съм некадърна. Smile

_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink