Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 4:29 pm Заглавие: До къде се простират задълженията на родителите?
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки, че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
Халил Джубран
Как смятате вие? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 176 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 6:26 pm Заглавие:
Тва да си родител е цяло изкуство. Хем да си изпълниш задълженията, хем да уважаваш личностите, които си създал. Пажелавам на всеки да опита от това удоволствие на живо. И да сподели тук.
Има ли конкретен повод за тая тема - някой да не става родител... _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Но се надявам да бъда някой ден. Пък на някой може и да му предстои и да му е полезно. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ей, това стихотворение от кога го търся! Четох го в някаква психологическа книга, но май не е там откъдето си го взела, защото, поне така си спомням, преводът беше друг, а май е по-дълго. Дали не го споменава Морган Скот Пек?!
Та на въпроса! Абсолютно съм съгласна с текста, но това е само едната страна. Другата е задължението на родителя да възпитава, обучава и предпазва. Въпросът е как да направим всичко това, без да прекалим или пък да е недостатъчно. Отговорът е, че няма как, само може да се молим да не направим някоя съдбовна грешка. А ако си прочитаме по нещо подобно отвреме-намреме, може да помогне да не се взимаме прекалена на сериозно.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Фев 10, 2008 1:26 pm Заглавие:
animateh написа:
Ей, това стихотворение от кога го търся! Четох го в някаква психологическа книга, но май не е там откъдето си го взела, защото, поне така си спомням, преводът беше друг, а май е по-дълго. Дали не го споменава Морган Скот Пек?!
Та на въпроса! Абсолютно съм съгласна с текста, но това е само едната страна. Другата е задължението на родителя да възпитава, обучава и предпазва. Въпросът е как да направим всичко това, без да прекалим или пък да е недостатъчно. Отговорът е, че няма как, само може да се молим да не направим някоя съдбовна грешка. А ако си прочитаме по нещо подобно отвреме-намреме, може да помогне да не се взимаме прекалена на сериозно.
_________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 06, 2008 10:36 am Заглавие:
Наистина е много мъдро.
И аз съм на мнение че всяко дете носи цяла вселена в себе си и е уникално и неповторимо.Не трябва да проектираме изцяло нашите желания и неосъществени мечти върху тях.
Те имат собствен поглед и мнение относно живота и заобикалящите ги неща.
Ние можем единствено да ги насочваме в правилната посока и то с много любов,а не с налагане.Защото от личен опит знам че със сила и налагане се получава обратен ефект.Децата почват да се инатят и да правят точно обратното на това,което е правилно.
Моите родители/особено майка ми/ са много властни и в желанието си да ме предпазят от лошите неща в живота-почнаха постоянно да си налагат мнението за всичко.Оттам аз и до ден днешен не ги чуствам близко до себе си.Обичам ги все пак,но не споделям с тях проблемите си.
Аз имам дъщеря на 2 години и тя е много самостоятелна още отсега.Има моменти в които се изнервям,но се опитвам да я разбера.Надявам се да не повторя грешките на наште. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да, така е. Много грешки можеш да допуснеш, когато не позволяваш на детето да стане индивид. Защото това искат те още от много малки. Още от 1-2 годинки е "аз, искам аз " иска само да се храни - не може, но го иска...това всичко са опити да се изгради, да се научи да се самостоятелно. Когато не му се позволява - детето развива страхове, комплекси - че не може, че не еспособно. При властни родители - децата не могат да се научат сами да вземат решения...защото винаги някой друг го е правил и те го усвояват това...
Детето си е цвете - ти само трябва да го поливаш и само ако се наложи да му помогнеш да расте нагоре...но не трябва да му променяш цвета на листенцата и цветчетата - така ще го осакатиш... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
