Много зависи от депресията, от причината за тази депресия. Иначе - да семейството е една стабилна основа и това са най-близките хора (освен случаите, когато депресията е породена от член на това семейство).
Можеш ли да ни разкажеш повече за тази депресия. Не използвай имена - ако това те притеснява. Но разкажи ни на колко години е човекът, от кога е в депесия, знаеш ли или предполагаш ли поне каква може да е причинта - загуба, провал, раздяла, или нещо друго.
Ще очаквам отговора ти. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
МНОГО ДОБРЕ ПОЗНАВАМ ЧОВЕКА .ТОВА СЪМ АЗ. В ОСНОВАТА НА ТОВА МОЕ СЪСТОЯНИЕ Е МОЯТА МАЙКА .ОТ КОЯТО НИКОГА НИЩО ДОБРО НЕ СЪМ ВИДЯЛА. ПРЕДИ МНОГО ВРЕМЕ РЕШИХ ДА ПРЕКРАТЯ ВСЯКАКВИ ОТНОШЕНИЯ С ТЯХ. ЗАЩОТО МИСЛЕХ, ЧЕ ПРОБЛЕМА ЩЕ СЕ РЕШИ.НАИСТИНА СТАНА ЗА ПЕРИОТ ОТ ВРЕМЕ.СМЯТАХ,ЧЕ ЧОВЕКА ЗА КОГОТО СЕ ОМЪЖИХ ЩЕ МИ ДАДЕ ПОНЕ ЧАСТ ОТ ТОВА КОЕТО МИ Е ЛИПСВАЛО А ИМЕННО;ОБИЧ, ЗАКПИЛА,ТОЛИА ,СПОКОЙСТВИЕ, ОТДАДЕНОС НА МЕН И ДЕЦАТА. НО ОВИ.ОСТАНАХ ОТНОВО ПАК САМА.ВСИЧКИ КОИТО СА БИЛИ ОКОЛО МЕН СА МИ ДАВАЛИ ВСИЧКО КОЕТО МИЕ БИЛО НУЖНО ДО МОМЕНТА В,КОЙТО ПОСТИГНАТ СВОИТЕ ЦЕЛИ. ЧУВСТВАМ СЕ КАТО ЕДНО УЛИЧНО КУЧЕ ,КОЕТО ТРЯБА ДА СТОИ НАСТРАНА ,И КОГАТО НЯКОИ ИМА НУЖДА ОТ НЕГО ГО ВИКА ОБГРИЖВАГО ,РАДВАМУ СЕ .И ТО МИЛОТО СЕ НАДЯВА,ЧЕ ТОВА СА НЕГОВИТЕ ХОРА НО ОВИ.ТО ПАК Е НА УЛИЦАТА И САМО СЕ СПРАВЯ С ЖИВОТА.
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Фев 10, 2008 8:32 pm Заглавие:
Здравей,
Доколкото разбрах, в семейството в което си израсла, твоята майка е причината да се омъжиш. Един вид - бягство от дом, в който не си се чувствала добре.
След това си се омъжила, имаш деца...
Сега за кое семейство питаш - да ти даде подкрепа?
Майка ти?
Или съпругът ти?
Казваш, че си на улицата?
Това означава ли, че всички са те изоставили?
Моля те - дай повече информация по тези въпроси.
И за депресията в какво се изразва? Има ли все пак някой, който да те подкрепя?
Това имах предвид - че понякога семейството е причината.
Аз мисля, че това, което ти пречи е че ти самата се виждаш като жертва. Когато ти имаш такава престава за себе си, че всички те използват и след това захвърлят - си несъзнателно търсиш подрепящи доказателта за това. И естествено една ситуация може да се интерпретира по толкова много начини.. ти просто я интерпретираш по този - е си използвана и изоставена. Може би има и други гледни точки за това. Може и.. само може би това, че ти приемаш така всяка крачка и действие на хората около теб те кара да се държиш по по-агресивен или по-примирен начин, който накрая кара хората да се откажат от теб. Т.е мислила ли си, че може би ти тълкуваш нещата по руг начин. Че това може да е започнло като някакви чувство от поведението на майка ти, и сега просто да го турсиш във всеки, който се приближи до теб. Т.е щом казваш - всички се държат така с мен, единствената константа за това си ти.
Няма еднакви хора, но щом толкова (незнам колко са, но ти споменаваш всички) хора са направили едно и също, смяташ ли, че може би ти просто си тълкувала действията на всички по един начин - този по който си тълкувала действията на майка си (в което не се съмнявам, че тя се е държала така с теб). Но веднъж наранена, от страх да не те наранят пак по същия начин ти се включваш на режим да разпознаеш пак това поведение, за да не ти се случи пак. И именно търсенето и дебненето на тточно това нещо пак да се случи - те подвежда и те кара да гледаш на всички и на всичко по този заплашителен начин.
Опитай да се замислиш за ситуации, които е правил съпругът ти - и помисли дали могат да бъдат тълкувани и по друг начин? Дали не си се затворила ти самата от него - от страх да не те нарани- и той просто да се е уморил в един момент да пробива стената ти? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много мъдро Лейди, много впечатляващ анализ според мен.
РУМИ моето мнение е, че човек несъзнателно често възприема нещата под формите, които са му вече познати- т.е. след като ти си била наранена от родителите си и майка си в частност по даден начин възприемаш и проблемите със съпруга си може би като същия вид удър. Много ми е познато, защото макар в много по-нищожна и маловажна степен разводът на родителите ми и усещанията от детството и родителите ми рефлектират върху моя интимен живот и връзките ми с мъжете - просто виждам призръкът на раздялата, болката и изоставянето, от които явно се страхувам навсякъде и в лицето на всеки свой партньор.
Мисля си, че е възможно съпругът ти да има желание да помогне за надмогването на твоята депресия, да има желание да се съберете, да те обича, но ти просто да поставяш стена, както казва Лейдито - стена в собственото си съзнание - "ето и той направи същото". Може причината за вашата временна раздяла да е съвсем друга от наличието на това отношение, което вече познаваш от майка си. Дори съм склонна да вярвам, че по-скоро е така. Може мъжът ти вече да съжалява... Ако можеш да отвориш съзнанието си свободно от болките на детството и да потърсиш реалните плюсове, минуси и проблеми в твоето ново семейство предполагам, че истинската причина ще те удари по челото и тогава може би новото ти семейство ще помогне да се справеш с депресията, защото ще може да сте заедно без да тегне сянката на детските ти болки над вашата връзка.
Знам че звучи добре на думи и неизпълнимо, знам също колко трудно е да се отървеш от сенките болките и травмите на детсвото, защото аз самата лично не мога и все пак - ОПИТАЙ РУМИ, МОЖЕ БИ ИМА И ДРУГА СТРАНА НА МОНЕТАТА И ТИ ТРЯБВА САМО ДА Я ПОТЪРСИШ. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети