Стига гризкала бе Елси - прочела съм ти мненията. просто не съм откликнала на тях - но това не е нещо лично. Истината е, че когато напишеш такова "хапливо" иронично мнение, то провокира човека да се защити и отбрани. На мен лично ми стана неприятно. Това е лична нападка, която е с подигравателна нотка и да ти кажа - никак не ме накара да се чувствам добре. Мисля, че ако някой го напише на теб - ще се съгласиш.
Но за да не задълбаваме наистина - нека да се върнем на темата за игнорирането и да ИГНОРИРАМЕ тази "дразга". Мисля, че всеки има право да игнорира мненията, който не му допадат и да откликне само на тези, които са по-близки до неговия начин на мислене. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 176 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Вто Мар 04, 2008 7:19 am Заглавие:
Не съм специалист психолог, само в малко по-друга част съм професионалист, но като се замисля по-всеобхватно и се опитам да обобщя нещата, си мисля , че игнорирането е все пак някаква защитна реакция на мозъка , на организма, на индивида. Поне на първичното ниво. Например, както е с миризмите - отначало силни и дразнещи, с времето се свиква с тях, ако останат константни. Защото няма смисъл от реакция на нещо, дето е постоянно, без резки изменения.
Та така е може бе и с нещата от живота: стараеш се да не забелязваш неща, които ти идват в повече, омръзнали са ти, досаждат ти или могат да ти навредят по някакъв начин. Продължителното и многократно реагиране на такива дразнители или хора, би довело най-малкото да стрес или други нежелателни последици. Затова организма или субекта решава, подсъзнетелно или норочно, да ги игнорира, да се изолира по някакъв начин от тях. Това може би е основата. А на по-високо личностно ниво може би се стига до какви ли не изкривявания, които се оказват в разрез с култура, възпитание, предишни обещания и други общоприети норми... _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
А какво ще кажете за игнорирането в семейството. Когато единият просто отказва да говори или даже да слуша, за даден (важен) въпрос/тема? Това е нещо разрушително според мен, как да постъпиш тогава, има ли начин да промениш това, има ли въобще смисъл. Така де този човек явно не те взема на сериозно.
Минион - и аз смятам така. Игнорирането е описано като (както споменах в по-горни постове) като един от най-мощните защитни механизми. Също така е и начин за справяне с проблеми - т.нар Копинг механизми (механизми за справяне с проблемни ситуации и стресори). Общо взето всичко, което може да е проблем и не виждаш решение - се игнорира или отлага (което пак е временно игнориране).
Гага - Игнорирането в семейството - както каза и Минион... има един етап, когато единя знае точно какво ще каже другия, и че ще му се кара или натяква за нещо - и просто се изключва. Това пак е защитен механизъм, защото иначе може да е и по-зле - да се разкрещи, да се ядосва всеки път. Може би се е ядосвал ядосвал и в един момент човек претръпва и вижда, че не може да се справи със ситуацията - и я игнорира. Ако сте се карали за нещо.. той се е опитвал да намери решение, но все не е успявал - накрая няма друг изход, освен да игнорира дразнителя (човекът, който се кара). Има хора, при които само като повишиш глас за скандал и те се изключват... просто не те слушат повече и те игнорират. Те искат да се говори нормално, разумно - пък ти си емоционален човек, ядосал си се.. или е постоянно явление. Те нямат други изход. Ако човекът е сложил бариера - трябва да намериш начин да я срутиш, като това не е скандал или постоянно говорене... а се промени подхода или начина на комуникация. Ако някой говори много, или все те гризка за нещо - в един момент или ще го напуснеш, или ще се научиш да игнорираш това, което те дразни - за да запазиш връзката ви.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ако ще може пак да се вмъкна - съгласна за защитния механизъм и затова как ако трябва да олицетворя понякога си прайш нещо и си оставяш радиото за фон дет се вика, даже не го чуваш. Даже докат се науча да работя или уча на шум и да го игнорирам шума ми беше доста трудно, че и още не успявам да изключа понякога.
Някои хора се въпримат по същия начин само като гъгнене въобще не ги неслушаш Затова в началото споменах думата бомба, защото ако някой надуе музичката, както дори не я чуваш за фон и ли гъгнештия говорещ смени тембъра и попита "бе ти що не ме слушаш пич" - та аз лично спирам да игнорирам волю не волю в такава ситуция.
Сега minion като го каза и ми звучи съвсем логично и естествено наистина, както ставаме резистентни към болести след време, изграждаме си защита от слъцето и прочие - съвсем естествена реакция на организма психологическа, но доста сходна с физическите е игнорирането.
А дали има преднамерено съзнателно игнориране - прищявка и естествено защитно игнориране? Дали има видове игнориране и някаква разлика между тях се питам? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз мисля, че има видове игнориране и ние изборихме доста от тях. Игнорирането, като функция на мозъка, игнориране като защитен механизъм, игнорирането като бягство от проблем или човек, който ти е неприятен.
Мисля, че има игнориране, което минава по-бързо и е провокирано от външен дразнител.. и такова, което е провокирано от вътрешен дразнител - като вина, нагон, импулс и неморално желание за нещо и други.
Мисля, че игнорирането, причинено от външен дразнител е по-осъзнато, докато за другото - докато се признае и открие защо ние игнорираме нещо - е по-трудно и повече щети носи със себе си. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ако към нещо включвам естествена защита е едно и аз на това му викам несъзнато всъщност - като придобит рефлекс - да не четеш дългите постове например, да не слушаш гъгнещи и мънкащи хора и т.н.
А за другото - аз лично наскоро игнорирах едно италианско гадже щот просто така си реших, че не ми е по вкуса и спрях да му отговарям на всякакви натрапчиви опити за контакт. Това го направих съвсем съзнателно. Дори не го познавах достатъчно момчето- много гадно сигерно през неговия поглед. Но след като опитах по нежния начин да отклоня вниманието просто спрях да вдигам телефона и на 30 -те обаждания дет получавах дневно.
Ей това игнориране е гадно според мен и ме яд на мен си, че го направих, но такъв е живота Абе гадна работа _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Яд ме е щот си представям колко гадно е в неговия поглед, но както ти каза Лейди в началото за приятелите и за гаджетата - това е тих и добър начин да покажеш на някого, че не желаеш да общуваш с него, нооо все пак е страшно гадно _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Не можеш да угодиш на всички. Някои хора не могат да четат между редовете и те си просят това държание. Те те принуждават да го правиш. Така че - да в неговите очи е гадно, но този същия, ако се опита да разкара някое момиче и тя не се усеща и не спира - и той ще го направи. Има хора, които те поставят в такава ситуация и няма друг изход - освен по-лошия да му го кажеш директно и да го засегнеш (някои дори и тогава не зацепват). Но това, че теб те гризе съвест е още по-голямо доказателство, че не си лош човек. не можеш да харесаш всички и всички да те харесат. Не можеш да си добър с всеки, защото не всеки разбира от добро.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1051 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 12:05 pm Заглавие:
Относно игнорирането - наистина е неприятно във взаимоотношенията между хората.
Понякога го правиш несъзнателно,понякога умишлено.
Когато е умишлено-всеки знае че за другия това е най-болезнения начин на реакция.
В ежедневието се налага понякога,защото има хора,които не разбират от тактично намекване че не са желани.
Но лично аз предпочитам да казвам директно нещата/естествено ако има кой да чуе / отколкото да загърбя проблема или да го игнорирам.
Често пъти се усещам че когато човек повтаря едно и също постоянно-в даден момент ти става досадно и игнорираш думите му.Понякога почвам да отговарям механично с ДА или НЕ и се оказва че съм пропуснала нещо. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Аз много се дразня, когато заговоря някого и той не ми обръща внимание. Направо полудявам и ми идея да изригна. Адски дразнещо е. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1051 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 10:15 am Заглавие:
И аз се дразня като ме игнорират,но лошото е когато не се усещам и го правя и аз спрямо друг. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
- прочела съм ти мненията. просто не съм откликнала на тях - но това не е нещо лично. Истината е, че когато напишеш такова "хапливо" иронично мнение, то провокира човека да се защити и отбрани. На мен лично ми стана неприятно. Това е лична нападка, която е с подигравателна нотка и да ти кажа - никак не ме накара да се чувствам добре. Мисля, че ако някой го напише на теб - ще се съгласиш.
въобще не ги неслушаш 
Затова в началото споменах думата бомба, защото ако някой надуе музичката, както дори не я чуваш за фон и ли гъгнештия говорещ смени тембъра и попита "бе ти що не ме слушаш пич" - та аз лично спирам да игнорирам волю не волю в такава ситуция.
Абе гадна работа 
