Пуснато на: Вто Фев 12, 2008 1:37 am Заглавие: Игнорирането
От известно време ми се искаше да пусна тази тема.
Вие някога били ли сте игнорирани? Имали ли сте чувството, че говорите, но все едно на стена? Струвало ли ви се е, че на хората не им пука за вас и предпочитат да не общуват?
А вие игнорирали ли сте някого?
За мен игнорирането е едно от най-тъжните и ядосващи неща. Много мразя, когато някой ме игнорира, и защото знам какво е усещането, се стремя да не игнорирам хората около мен.
Виждам, че в днешно време игнорирането е някакъв защитен (от какво?!) механизъм. Страх ме е до къде можем да достигнем с това игнориране.
Надявам се да прочета вашите мнения. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Лууп, бях пропуснала темата ти, но тя е изключително интересна.
Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Това игнориране е именно това безразличие - това, че не можеш да достигнеш до другия.. те кара да се чувстваш без конторл, - сякаш цялата ти агресия или яд - просто рекушира обратно в теб. Чувстваш се безпомощен - нищо не можеш да направиш.... Именно заради това, голяма част от хората правят много драстични действия, когато някой е прекратил връзка. Единя къса с другя - този, който къса е вече без чувства, а другия - започва да иска да си го върне. Но именно това безразличие, ирнориране - те побърква и много хора са склонни да направят крайни неща, само и само да привлекат внимание...да не са игнорирани. Някои дори заплашват със самоубийство.
Много деца, малки, наказват родителите си с иднориране - мълчание. Дори толкова малки те знаят какво да направят. Едно от най-големите наказания - е игнорирането. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря ти за мнението, радвам се да прочета поне едно мнение.
Да, наистина, игнорирането е ужасно наказание. Но не игнорираме някого само, когато се разделим с някого. Какво кара хората да игнорират околните? Какво кара хората да избягват другите? Какво кара хората да се страхуват от непознатите или познатите? _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Аз казах това за радялата като показателен пример. Иначе естествено, че ние игнорираме всичко. Игнорирането е един от най-мощните защитни механизми. Ние игнорираме, и все едно поставяме стена (не го виждам=не съществува). Много хора игнорират проблем, с който не могат да се справят...за някои определен човек е този проблем, и за това игнорират него. Аз имам познат, който много силно ползва този защитен механизъм...и не го усеща. На него, ако не му харесва нещо - просто го игнорира - то не съществува. За много неща е дори плашещо. Той просто не приема за реално нещото въпреки очевидността му. Но това му носи негативни емоции, с които не може да се справи - и просто го изхвърля от съзнанието си.
Ако някой те игнорира - ти е нещо, което не харесва..нещо с което не може да се справи - и това е защита (дори и да ти изглежда на теб агресивно - това още повече показва слабост). _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Игнорирането е страшна работа и според мен Лууп.
Зноеш ли - игнорирали са ме и аз съм игнорирала уви в общуването. Най-остро игнориране съм усещала и прилагала в тийн годините, тогава нещата са страшни - всеки е в някаква група, някакъв е и тези неподобните нему са аут Оттам се почват едни ученически депресии, едни групирания - мани-мани.
Ако те интересува как към днешна дата се справям в случаите, когато усетя и намек за игнориране... - с бомба - въпросът е да не ти пука и да застреляш хората с директност - ако щеш и "Абе ти защо не ме слушаш, да не сихабя приказките, ако никой не ги слуша" - мож да звучи глупаво но искрено изявената агресия към човека, който те игнорира, дори показана под формата на майтап според мен помага
Азззз игнорирам да, уви. Когато го съзная се опитвам да го поправя, опитвам се и да не игнорирам попринцип, но се случва - не знам защо честно казано. Но определено подхода с дръзкото привличане на внимание буди и мен, не само го прилагам.
Честно казано в големия град - а София е най-натъпканото място в България, макар и не толкова голям град, та всеки тук гледа себе си и трудно допъска хора до себе си. Всеки гледа да е част от някаква група към която иска да принадлежи и всичко извън нея се низвергва с пренебрежение Сложно е, когато съм пътувала по провинцията и половин-1 година изкарах по морето трябва да ти кажа, че хората са много по-топли и отзивчиви. НО ние сме тук и за мен отговорът на лутането ти е БОМБА Всяка дързост говори, че ти си вярваш, знаеш кой си и казваш на тези хора - "Кои сте Вие и как така може да не ме слушате и приемате" - вярвам, че помага - при мен поне върши работа _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Така е, напълно съм съгласана. Игнорирането е гадно, само когато те интересува човека, който те игнорира. Има и положителни страни. представи си човек, който ти не харесваш - имате много различни черти, ценности, начин на мислене, желания и тн. Не можеш да харесваш всички и всички да те харесват нали така. Но този човек иска вниманието ти. Какво да направиш? Да му обясня, че не приемам неговото мислене е все едно да му кажа, че не е прав. А това не е така..просто сме различни. Не се усеща сам, че не вървят отношенията ви и продължава да те търси. Какво да направиш? С всеки опит да му обясниш - рискуваш да го засегнеш повече. В подобни случаи - просто прекратяваш отношенията, като игнорираш....
Толкова много хора не се разбират и прекратяват отношения - приятели, гаджета, роднини...не винаги има отношения, за които си склонен да направиш компромис, или да искаш да поддържаш отношения. В един процент от случаите искаш просто да прекратиш всякакво общуване с някой - по каквато и да е причина. Така, че не винаги, този който игнорира е "лош". Има хора и които не се усещат с добро и изискват такива мерки. Като намекнеш тактично на някой, че не ти е приятно и той продължи да ти се обажда и да се предлага за приятел... ами трябва да прибегнеш към нещо друго - агресията е първична.. за това просто игнорираш... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Лейди ти разглеждаш игнорирането като отказ от приятелство или връзка, но днес например влезнах в магазинчето под нас - едно гаражценце в коет си купувам разни работи и продавачката получаваше стока и си говорише с доставчика...та в продължение на минута стоях като пън от уважение към работата й все пак и никой там не ми обърна внимание докато накрая не казах - "ще ми дадете ли едно винце или да мина по-късно " - Е това също е игнориране, в което понякога ако не се изкажеш навреме или не си врътнеш дупето да си тръгнеш може да те държат 20 минути игнориран и никой да не те зачита за човек.
Игнориране е и когато има разговор между повече хора и някой подминава изказването ти все едно не го е чул. Ти гледаш игнорирането като инструмент на раздялата, но то според мен е много по-широк инструмент в общуването. И в този случай, когато в разговор хората подминат думите ми просто ги забивам с така наречената "бомба" или нещо друго, защото моето мнение се изказва, за да бъде чуто и моите изказвания определено са стойностни и ценни - така си вярвам аз и върши работа . Пак ще онагледя: Игнорирането много често присъства като елемент на общуването в служебна среда, когато хора от висшия мениджмънт или придприемачи или каквито да е било по-напреднали и високопоставени хора седят на една маса с някой по-надолу по стълбичката - често подхождат с пренебрежение, игнорират те и подминават репликите ти...еее аз мисля, че добре вече зная как да привлека внимание в такива ситуации, но не го ли направиш - то просто си остоваш игнориран - направиш ли го - тогава често се запомняш за доста-доста дълго и то от хора, които определено се радваш, че те помнят...
Не само по тази причина, но и поради нея веднъж се разревах като куче преди 2-3 години на някакъв тийм билдинг на морето - еее Изпълнителния директор на фирмата ме запомни макар и не особено с добро, но игнорирането бе преодоляно
Нека не е само работа, но и какъвто и да е било вид социално общуване между хора от разлини слоеве на обществото, или приемащи се за част от някакви прослойки е обречено на игнориране за заека или онзи, който е по-различен, или по-долу или може би дори по-горе в безрбой отношение, но пак по-различен. С усмивка и повече смелост този тип игнориране символ на комуникацията, не конкретно на раздялата се преборва, според мен, Лууп _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Да.. съгласна съм с теб Елси - то игнориране на всичко може да има. Незнам дали сте запознати но има и заболяване "Едностранно игнориране", когато пациентите поради някакво събитие - инсулт или катастрофа или тн.. им се уврежда дясната хемисфера на мозъка (дясното полукълбо) и те си мислят, че имат само дясна част на тялото. Човекът незнае, че има дясна ръка, крак - тои рисува картинка на цвете, като рисува само половината...така че игнорирането може да е всякакво - даже не само в общуването. По-горе бях казала, че има хора които игнорират всичко, което не им харесва. Ако някой е влюбен в теб и ти си имаш гадже, той игнорира този факт. Не мисли за него като съюествуващо - може да проблем... има проблем, който не можеш да решиш - игнорираш.. това е защитен.. мощен защитен механизъм. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Интересно наистина....
Аз го гледах като инструмент в общуването, а то си е и функция на мозъка Но това с гаджето честно казано според мен си е грубо затваряне на очите Понеже ми се е случвало ще ти кажа, че според мен е по-скоро въпрос или на приемане или на борба, защото ако наистина обичаш някого или си влюбен в него би се борил да го спечелиш или да го задържиш, ако вече сте заедно, но и в двата случая с всички сили - така го разбирам аз това де Други хора пък толкова обичат, че правят компромис с всичко - папример с товя, че тяхния човек е зает или, че човекът, с когото са кръшка постоянно Щот в интимните взаимоотношения винаги е каша...е сия има една песен Keep Bleeding Love, незнам дали си й гледала клипа, но е много шашав и реалистичен за мене поне
А относно игнорирането на хора дето искат да общуват с теб, аааамиии малко съм зла в това отношение и се стремя да се поправя, защото осъзнах, че е грешно. Искам да кажа, че много хора съм игнорирала по повърхностни впечатления и сега се опитвам освен ако не е досаден охажор да оставя хората да си покажат същността донякъде преди да ги отхвърля, защото осъзнах, че много хора, които на пръв поглед ми изглеждат неприветливо и кат чели не искам да общувам с тях се оказват страшно ценни и интересни личности...Таа опитвам се не че като тъпо досаждат не игнорирам - игнорирам, но вси пак се опитвам да съм по-отворена от година насам, щот всичко се връща пък аз за добро или лошо в определен етап от живота си на доста хоро съм създала горчив вкус в устата за съжаление и то точно с игвориране и пренебрежение - а това е кофти и е тъпо но не мога да го върна - само се опитвам да го поправя като се попроменя _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравей, Лейди,
Чета с голям интерес разсъжденията и съветите ти във форума и се радвам на активността и енергията, които имаш. Извини ме, че отново се намесвам с малка корекция, но надявам се, я приемаш като добронамерено желание естественият ти талант да бъде допълнен от също толкова задълбочени познания. Корекцията е малка, но е съществен момент от анатомията и физиологията на човешкия организъм - при засягане на дясната хемисфера на мозъка, пораженията ще бъдат в лявата страна на тялото и обратно.
Приятен и успешен ден!
Да, за едностранното игнориране предполагам говориш Ами лявата хемисфера обработва информацията от дясното зрително поле, но дясната обработва лявото зрително поле и дясното. Тя компенсира. Т.е ако се наруши лявата хемисфера - се нарушава познанието и обработката за дясната половина на тялото. Но дясната може да компенсира. Но ако се повреди дясната - лявата не може да компенсира и се получава това "едностранно игнориране" - при което пациентите загубват информация за лявата част на тялото си. Дясната функционира, защото лявата хемисфера не е засегната. Така се получава това нарушение, при което няма следи от парализа по крайниците, но те са неподвижни. Когато попиташ такъв пациент къде е средата на тялото му той показва дясното рамо. Края на тялото му, според него е средата на тялото му. Едностранното игнориране обхваща дори и спомените - случаят, който се описва е на един пациент му казват да си представи, че е с лице към Миланската катедрала...и го питаът какво вижда (той много добре познава района). Той започва да изброява с точност нещата, които се намират в дясно от нея и нито дума за нещата отляво. Когато му казали да си представи, че е с гръб към катедралата - той казал всичко, което е от дясната страна (без да разбира, че това е било пропуснато при разказа му преди малко) и не казва и дума от това, което току-що е казал.
Цитат:
"Едностранно игнориране", когато пациентите поради някакво събитие - инсулт или катастрофа или тн.. им се уврежда дясната хемисфера на мозъка (дясното полукълбо) и те си мислят, че имат само дясна част на тялото.
Благодаря ти за заблележката, но тя е просто объркване на думата...аз съм го написала правилно тук, но в следващото изречение съм объркала ...:
Цитат:
Човекът незнае, че има дясна ръка, крак - той рисува картинка на цвете, като рисува само половината...
C.Jung Jr. - приемам корекциите ти добронамерено и се радвам на тях. Има много неща, които незнам и които бих искала да знам. Така че всеки, който може да ми ги каже или да ме поправи е добре дошъл _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Радвам се, че в тази тема има диалози и, че не потъна в забрава. Благодаря на всички, които й обърнаха внимание. Ще следя с удоволствие развитието й. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 185 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Пон Мар 03, 2008 4:45 am Заглавие:
Интересна тема. Игнорирането си е чист отговор, и обикновено означава: Нямам време и настроение за разтовори; не виждам смисъл да говоря/споря с теб; имам по.важни неща, които изискват вниманието ми и не мога да се раздвоявам.
Примери: аз обикновено игнорирам по-дългите постинги във форумите, чета ги по диагонал или ги прескачам; игнорирам гласа на жена ми в къщи, защото знам какво ще каже и ще ми отговори в почти всяка една ситуация.
В големите градове игнорирането може да е и защитна реакция против стрес и претоварване: не можеш да казваш "Здравей" на всеки срещнат, като в планината, нали?
Някои хора използват игнорирането за да покожат колко са по-важни от другите, в собствените си очи. Това се сещам по темата, освен гореизброетото. _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Как бе Лууп ще остане в забрава такава готина тема
А пък minion_of_fire се радвам много, че се включи с по-близки до моите възприятия за това "що е то игнориране?", че вече се чувствах като в спешно отделение тука и чаках да чуя от някой ъгъл "хипокардия" и "интобирайте" ако въобще има такива термини - това помня
или кат в море от любов " Тоййй не се обажда вече и не ми вдига телефона " .
Направо полудявам някой кат се забие в няква ситуация и контекст за определена тема, а аз викам има и друга гледна точка бе, а той все по-надълбоко забива вика "да бе да, ама" и ме игнорира като потенциален източник на друг поглед над нещата - явно не се изказвам достатъчно разбираемо Може би са дългите постове наистина като го каза и ми светна Често се уливам аз, ще се постарая да ги окастря, та дано има диалог тогава _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси - "спешното отделение" както го нарече е друга гледна точка на един и същ термин - ако ти искаш да се разебере точно твоята гледна точка (вмъквайки я като различна) не може ли и ти да си в положението на онзи, който си дълбае в неговото и игнорира другото в стил "да бе да...ама..???
Морето от любов - също е проява на игнорирането. Нали темата е игнориране - т.е всички видове и прояви. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Така е
Просто ако проследиш постовете ще видиш, че се включвам по-късничко аз - първо Лууп споделя с теб, че имал пред вид игнорирането не само като инструмент на раздялата, а нещо друго.
После аз споделям мнение и гледна точка, което според мен игнорираш вместо да обсъдим и тази гледна точка. После се опитвам по-грубо да намекна, че има и друга гледна точка, която можем просто да обсъдим, а ти разгледа термина в специфична употреба в медицината и пак би отбой.
Аз обсъдих и се съгласих с твоите интерпретации смятам, но не долових перцепция и каквато и да е било дискусия в обратната посока, затова се зарадвах на minion_of_fire - успяхме да засегнем и друг момент и друга интерпретация на игнорирането, на което се радвам
Много се кефя като науча нещо тук от другите, но се радвам и когато гредната ми точка и интерпретация се подлага на обсъждане и се приема с разбиране - мисля, че е нормално _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
С дефинициите "Спешно отделение" и "Море от любов" аз не игнорирам ни най-малко, а определено отделям внимание и проявявам отношение, макар и недотам положително, бидейки леко засегната поради причините описани в предходния пост. Иронизирам, но не игнорирам маййй-че
Знаеш, че съм си критикаркова - просто ми стана неприятно и ти го казвам, казвам и защо - това е Не твърдя, че ми е 100% уместна забележката, просто казвам как се почувствах _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ами мисля, че много на лична основа отиват нещата, а аз не бих искала да става така. Не мога да знам какво се има предвид точно - аз виждам тема "игнорирането" и давам своето разбиране - едно от нещата, където виждам игнориране е не раздяла.. а когато отбягвам човек, който не ми е приятен. След това ти казваш мнение - аз не виждам за нужно да повтарям или задълбавам в нечие предложение, а търся други места, където се приявява игнорирането - и то се появява в "спешното отделение". Някак не смятам, че трябва да предусещам за каква точно гледна точка ти искаш да обсъдим - ако ти искаш го обсъждаш, аз обсъждам друга гледна точка и който иска се присъединява към мен, който иска към теб, който иска към който друг си хареса като мнение. Ти споменаваш за една страна на игнорирането, аз на друга...когато ти не споделяш моите гледни точки или просто не ти се говори за тях - ги пропускаш, но когато аз не задълбая в твоите - се подразваш. Ами както ти искаш да дадеш различен полъх на темата, така и аз може да искам същото. Все пак аз съм засегнала няколко аспекта, а ти си държиш на твоя....
Съжалявам ако съм те пренебрегнала - не ми е била това идеята. Просто оставям този, който изразява гледна точка да си я развие, както аз си развивам други - нали за това са темите и дискусиите. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Еее пак нещо хубо излезна - много са сладки и много ме кефят тези дефиниции "спешно отделение" и "море от любов" - гот стана
А по повод игнорирането - ето на, Лейди - ако беше прочела щеш да видиш, че не съм предложила едно тълкование и интерпретация - ич даже Но да не да не дълбаем наистина _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
- всеки е в някаква група, някакъв е и тези неподобните нему са аут 
. Пак ще онагледя: Игнорирането много често присъства като елемент на общуването в служебна среда, когато хора от висшия мениджмънт или придприемачи или каквито да е било по-напреднали и високопоставени хора седят на една маса с някой по-надолу по стълбичката - често подхождат с пренебрежение, игнорират те и подминават репликите ти...еее аз мисля, че добре вече зная как да привлека внимание в такива ситуации, но не го ли направиш - то просто си остоваш игнориран - направиш ли го - тогава често се запомняш за доста-доста дълго и то от хора, които определено се радваш, че те помнят...
Ами лявата хемисфера обработва информацията от дясното зрително поле, но дясната обработва лявото зрително поле и дясното. Тя компенсира. Т.е ако се наруши лявата хемисфера - се нарушава познанието и обработката за дясната половина на тялото. Но дясната може да компенсира. Но ако се повреди дясната - лявата не може да компенсира и се получава това "едностранно игнориране" - при което пациентите загубват информация за лявата част на тялото си. Дясната функционира, защото лявата хемисфера не е засегната. Така се получава това нарушение, при което няма следи от парализа по крайниците, но те са неподвижни. Когато попиташ такъв пациент къде е средата на тялото му той показва дясното рамо. Края на тялото му, според него е средата на тялото му. Едностранното игнориране обхваща дори и спомените - случаят, който се описва е на един пациент му казват да си представи, че е с лице към Миланската катедрала...и го питаът какво вижда (той много добре познава района). Той започва да изброява с точност нещата, които се намират в дясно от нея и нито дума за нещата отляво. Когато му казали да си представи, че е с гръб към катедралата - той казал всичко, което е от дясната страна (без да разбира, че това е било пропуснато при разказа му преди малко) и не казва и дума от това, което току-що е казал.
и "интобирайте" ако въобще има такива термини - това помня 
" .
наистина като го каза и ми светна