Пуснато на: Пон Мар 05, 2007 11:58 pm Заглавие: Промяната
Защо е толкова разпространена "терапията на пазаруването"? Мисля, че когато се чувстваме подтиснати, търсим начин да избягаме - да променим нещо, за да се оправим. Промяна на косата, на стила на обличне, на цвета на ноктите, на обувките на колата, гаджето и какво ли още не. Мислим си, че когто променим нещо, нещата ще се оправят, все едно си пил хапченце. Реално не новите дънки ни карат да се чувстваме добре, а това, че сме изпили плацебо хапчето. Пък и си мисля, че щом искаме да променим нещо, значи сме по-добре, защото когато сме прекалено унили или в "дупка"- не ни се прави нищо, не искаш нищо и не искаш да променяш нищо. Или не..?
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 06, 2007 2:01 pm Заглавие:
Аз мисля, че хората обичат да пазаруват по принцип. От малки обичаме да ни купуват играчки. Новите неща карат старите да прашасват някъде из мазето. Когато порастнем, вече няма кой да ни купува(понякога има, но това е др. тема), но ние все пак още искаме да имаме нови подаръци и започваме да си ги правим сами. Вълнуваме се в продължение на дни преди да си вземем нещо, после му се радваме като невидели и само чакаме повод да го ползваме. Понякога в живота има периоди, когато сме тъжни и ако искаме бърз прилив на енергия и радост, правим това което обичаме. Получаваме подарък, който желаем. Как? Като си го купим . Освен това не само купената вещ ни прави щастливи, а целия ритуал на обикаляне, споделяне, клюки и др. Аз самия(както повечето мъже предполагам) рядко обикалям с часове. Просто излизам, намирам нещо за сравнително кратко време и го купувам. Мъжете рядко излизат на пазар без да знаят какво точно искат. Жените от своя страна знаят, че искат нещо, ама не знаят какво точно. Това дава предпоставка за обикаляне, мерене(ако са дрехи или обувки и т.н.), гледане, клюки, кафета с приятелки и такива неща. Те пък действат разведряващо. Поне аз така мисля на база хората около мен. Като искаш да спреш да си обръщаш внимание и да се сдухваш, просто си взимаш нещо, което да привлече вниманието ти за известно време и така се разсейваш от което се и чувстваш по-добре. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Пък и си мисля, че щом искаме да променим нещо, значи сме по-добре, защото когато сме прекалено унили или в "дупка"- не ни се прави нищо, не искаш нищо и не искаш да променяш нищо. Или не..?
Мммм по-скоро ако искаме да променим нещо, това значи, че вече не искаме да сме "в дупка" и сме готови да действаме, за да не сме.
Ако обстановката около теб те докарва до униние и апатия, значи нещо трябва да се промени, нали? Ами за това е промяната.
А конкретно за пазаруването... Може би на човак понякога му писва все да угажда на другите и да пренебрегва себе си. Затова накрая правиш нещо само за теб, пък било то и купуване на чорапи. Ама пък какви чорапи само, а! _________________ Луда съм, еййй!
Аз съм съгласна за лечебната сила на малките промени. Не е нужно да съм в дупка за да си променя цвета на косата или да се сетя, че се пренебрегвам, за да отида на пазар...По-скоро го приемам сходно на Жана като периодично обновяване и доставяне на малки удоволствия, които подхранват моята самоувереност, радват ме и да като чели са вид лечебно хапченце на малките промени...И аз така си мисля...
Като ми става унило дори все по-често се чудя какво да сменя, какво дрешка да си купя, обувчици - абе радвам си душичката и след това се чувствам малко по-различна, хубава, значима и радостна _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Една приятелка след къвга със съпругът си, прави следното: Взема пачката и на покупки. Така и минава ядът. Разбира се, Той няма нищо против щом това я успокоява
Jana D'ark написа:
Защо е толкова разпространена "терапията на пазаруването"? Мисля, че когато се чувстваме подтиснати, търсим начин да избягаме - да променим нещо, за да се оправим. Промяна на косата, на стила на обличне, на цвета на ноктите, на обувките на колата, гаджето и какво ли още не. Мислим си, че когто променим нещо, нещата ще се оправят, все едно си пил хапченце. Реално не новите дънки ни карат да се чувстваме добре, а това, че сме изпили плацебо хапчето. Пък и си мисля, че щом искаме да променим нещо, значи сме по-добре, защото когато сме прекалено унили или в "дупка"- не ни се прави нищо, не искаш нищо и не искаш да променяш нищо. Или не..?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
. Освен това не само купената вещ ни прави щастливи, а целия ритуал на обикаляне, споделяне, клюки и др. Аз самия(както повечето мъже предполагам) рядко обикалям с часове. Просто излизам, намирам нещо за сравнително кратко време и го купувам. Мъжете рядко излизат на пазар без да знаят какво точно искат. Жените от своя страна знаят, че искат нещо, ама не знаят какво точно. Това дава предпоставка за обикаляне, мерене(ако са дрехи или обувки и т.н.), гледане, клюки, кафета с приятелки и такива неща. Те пък действат разведряващо. Поне аз така мисля на база хората около мен. Като искаш да спреш да си обръщаш внимание и да се сдухваш, просто си взимаш нещо, което да привлече вниманието ти за известно време и така се разсейваш от което се и чувстваш по-добре.
