Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 1:45 am Заглавие: Как да се справим с колеги "ТЕРОРИСТИ"
Здравейте на всички! Честно да Ви кажа не знам как да започна. Работя в една фирма (служителите всичко на всичко се броим на пръсти - 6). Текучеството при нас е доста голямо. За времето, от както съм там - 3-4 г., се смениха 8-9 човека за една и съща длъжност. 2-3 от тях просто не можаха да се справят с работата, а останалите - напуснаха поради лошото отношение от страна на 1-2 от "колегите" (да кажем нещо като зам.шефове - роднини на шефа). За мен и за някой от напусналите колеги те са така наречените "енергийни вампири". Не могат да бъдат спокойни, ако не тормозят някой, не го смачкат, не го накарат да се чуства нищожен или пък просто ако не успеят да го ядосат за нещо, пък било то и с един "зверски" поглед. Мисля, че се научих да игнорирам по някакъв начин това отношение, въпреки че някой път ми идва много и имам чувството, че ще гръмна от напрежение, но продължавам да се опитвам да се справям с положението. Поне така си мисля. Та мисълта ми беше - някой може ли да ми даде съвет как може да се справи човек в една такава ненормална обстановка, още повече, че се усещам, че едни такива отношения ми влияят като че ли психически, просто човек не може да не се промени, а лошото е че не става по-добър, което честно казано ме плаши, защото аз не съм лош човек, но чувствам, че по някакъв начин се променям. Знам, че някой ще каже - най-лесният начин е да напуснеш и да си намериш нова работа. Да, ама не, защото отглеждам сама сина си, който е вече на 15 год., има нужда от някой неща, а пък и получавам добри пари, от които не мога да се лиша. Просто не мога да си го позволя. Моля Ви, дайте ми съвет - кой както може. Предварително благодаря.
Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 9:41 pm Заглавие: Re: Как да се справим с колеги "ТЕРОРИСТИ"
paiache написа:
Здравейте на всички! Честно да Ви кажа не знам как да започна. Работя в една фирма (служителите всичко на всичко се броим на пръсти - 6). Текучеството при нас е доста голямо. За времето, от както съм там - 3-4 г., се смениха 8-9 човека за една и съща длъжност. 2-3 от тях просто не можаха да се справят с работата, а останалите - напуснаха поради лошото отношение от страна на 1-2 от "колегите" (да кажем нещо като зам.шефове - роднини на шефа). За мен и за някой от напусналите колеги те са така наречените "енергийни вампири". Не могат да бъдат спокойни, ако не тормозят някой, не го смачкат, не го накарат да се чуства нищожен или пък просто ако не успеят да го ядосат за нещо, пък било то и с един "зверски" поглед. Мисля, че се научих да игнорирам по някакъв начин това отношение, въпреки че някой път ми идва много и имам чувството, че ще гръмна от напрежение, но продължавам да се опитвам да се справям с положението. Поне така си мисля. Та мисълта ми беше - някой може ли да ми даде съвет как може да се справи човек в една такава ненормална обстановка, още повече, че се усещам, че едни такива отношения ми влияят като че ли психически, просто човек не може да не се промени, а лошото е че не става по-добър, което честно казано ме плаши, защото аз не съм лош човек, но чувствам, че по някакъв начин се променям. Знам, че някой ще каже - най-лесният начин е да напуснеш и да си намериш нова работа. Да, ама не, защото отглеждам сама сина си, който е вече на 15 год., има нужда от някой неща, а пък и получавам добри пари, от които не мога да се лиша. Просто не мога да си го позволя. Моля Ви, дайте ми съвет - кой както може. Предварително благодаря.
Здравей,паяче!
Аз вместо да ти дам съвет ще си позволя да насоча вниманието ти към един простичък факт:умението да оцелееш 3-4 години в точно тези условия означава,че всеки един момент оттук-насетне притежаваш волята и качествата да намериш по-различна работа,която да ти предостави приятна и творческа атмосфера за себеизява.Да се бориш с подобни характери при такива обстоятелства,и то толкова продължителбно време, не е никакво геройство,нито доказване,а мъчение,което не оправдават почти никакви средства!Извода обаче трябва да дойде от самата теб. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Преди години майка ми ми разказваше за нейна колежка, от която зависели разни неща там за работата на майка ми, която била ей такава каквато ти описваш за онези типове. Майка ми се беше въоражила с търпение и с инатната мисъл да бъде добронамерена, за да я пречупи. Всеки ден, когато трябвало да ходи при нея за документи, онази и се сопвала, игнорирала - абе много гадно държание, но майка ми всеки ден отивала при нея и влизала с усмивка и казвала "Добър ден"...не с цел да се подмазва, а просто добронамерена ведрост. Това нещо прокопавало тунелче до леличата с месеци. Но това, което стана накрая е, че първо... на майка ми вече не й пукало, защото вече се била настроила да е позитивна и да омаловажава отношението на онзаи жена... и второ, че онази жена започнала да се усмихва също. Колкото и да си начумерен.. или дразнител - ти си наранена душичка и това е вид защита - осъзната или не. Т.е, когато не тръгваш с лошо към човека, а с добри намерения и търпение - той в един момент ще се пречупи... Но ако ли не - не ги приемай като дразнители, а като "горките". приеми, че те са наранени, които си го изкарват - комплексари демек. И когато започнеш да ги гледаш със съчивствие (идеята на това е само да не те дразнят, а не да им помагаш в живота...просто да си пренастроиш виждането) вместо като силни личности, които макат - и се опиташ да си усмихната с тях - мисля, че ще се почивстваш по-добре. Те се радват от това, че ви дразнят - е... не им доставяйте тази радост...най-добиря начин да ги накажете, е чрез усмивка и добро настроение.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте, lady-to и Dedoto, извинявам се че толкова дълго не влизах във форума, но нямах интернет и просто... Много Ви благодаря за съветите, които ми давате, но някак си като че ли в моя случай мялко не са на място. Знам, че е най-лесно да избягаш, но аз не мога да си го позволя, защото сама си гледам детето, а то е момче и е на 15 г. вече. А другото, за усмивките също не вървят, защото когато срещу теб седят "енергийни вампири", колкото и грозно да звучи, не можеш да се справиш с усмивки, а има и други причини, които в момента не мога да обсъждам, защото е дълго и широко за обяснение, някой път, когато имам повече време. И все пак отново много Ви благодаря за всичко, което ми написахте и най-вече за това, че все пак ми обърнахте внимание.
Здравей и от мен paiache, ще говоря от опит, а не от предположения или чужди примери така че се надявам да примислиш над това, което ще напиша, защото е изпитано на гърба ми при определен брой абсолютно идентични ситуции
СТРАХ - ти се страхуваш първо заради сина си, второ един господ знае защо да излезнеш горда пред този хора и да им покажеш, че след като работиш от 3 години там значи просто е редно да те уважават или ще ядат дървото. Не знам какво друго да ти кажа освен, че ако се изправиш ребром срещу тези хора и надмогнеш страха си ще осъзнаеш, че те са комплексари, които просто налагат манипулации върху всички останали спекулирайки с несъществуваща свръхблизост с шефа Ви. Когато някой се държи така обикновено претендира за нещо, което не е и налага диктаторски и съдиски контрол, защото в противен случай би му лъснал задника Донякъде съм съгласна с Дедото, че трябва да си подготвена с разпратени СВ-та преди това и насрочени интервюта, НО само ако се изправиш срещу тези хора и собствения си страх ще осъзнаеш какви мижетурки са всъщност - ПРАВИЛО СЪМ ГО НЕ ВЕДНЪЖ И СЪМ ПОБЕЖДАВАЛА НЕ ВЕДНЪЖ, просто защото този тип попведение издава неувереност в позициите, които те претендират пред вас и ви обеждават, че имат, а 80-90% сигерно от Българите търпят точно такива ситуации от страх. Ако ти имаш стойност за този компания още повече имаш пълните права да се изправиш и да претендираш за деградивна и вредна работна среда...просто всички дотук са бягали или са търпяли - директиня подход често разбива митове и легенди за нечии позиции, които в крайна сметка се оказват плод наеговото болно въображение подкрепяни от страха и лековерието на заобикалащите го. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Сря Апр 30, 2008 5:57 am Заглавие:
Видях, че темичката е стара, но имах желание да напиша нещо...
lady-to написа:
...когато не тръгваш с лошо към човека, а с добри намерения и търпение - той в един момент ще се пречупи...
...Те се радват от това, че ви дразнят - е... не им доставяйте тази радост...най-добиря начин да ги накажете, е чрез усмивка и добро настроение....
Лейди поздравям те за тези думи!!! Напълно те подкрепям и мисля, че този вариант е най-добрия. За жалост не винаги успяваме да постигнем този ефект, но нищо не губим да опитаме, а и най-важното е да го правим с желание. На работното място е голяма вероятността да си зависим от някого или да получаваш негативно отношение, но не трябва да се оставяме да ни тъпчат. Нищо не печелим, ако тръгнем да им го връщаме по-същия начин...трябва да изберем малко различен подход, който наистина да успее да пречупи човека с/у нас.
Голямо щастие си е да попаднеш на свестни колеги или шеф - направо си е голямо чудо. Всеки се стреми да постигне повече от другите, да направи по-голямо впечатление на работодателя си, което си е съвсем нормално - лошото е, когато го постигнеш с тъпчене на хората около теб.
Нека ги разбием с много постижения и усмивки в изобилие. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Пуснато на: Чет Юли 03, 2008 2:12 pm Заглавие: Re: Как да се справим с колеги "ТЕРОРИСТИ"
paiache написа:
Здравейте на всички! Честно да Ви кажа не знам как да започна. Работя в една фирма (служителите всичко на всичко се броим на пръсти - 6). Текучеството при нас е доста голямо. За времето, от както съм там - 3-4 г., се смениха 8-9 човека за една и съща длъжност. 2-3 от тях просто не можаха да се справят с работата, а останалите - напуснаха поради лошото отношение от страна на 1-2 от "колегите" (да кажем нещо като зам.шефове - роднини на шефа). За мен и за някой от напусналите колеги те са така наречените "енергийни вампири". Не могат да бъдат спокойни, ако не тормозят някой, не го смачкат, не го накарат да се чуства нищожен или пък просто ако не успеят да го ядосат за нещо, пък било то и с един "зверски" поглед. Мисля, че се научих да игнорирам по някакъв начин това отношение, въпреки че някой път ми идва много и имам чувството, че ще гръмна от напрежение, но продължавам да се опитвам да се справям с положението. Поне така си мисля. Та мисълта ми беше - някой може ли да ми даде съвет как може да се справи човек в една такава ненормална обстановка, още повече, че се усещам, че едни такива отношения ми влияят като че ли психически, просто човек не може да не се промени, а лошото е че не става по-добър, което честно казано ме плаши, защото аз не съм лош човек, но чувствам, че по някакъв начин се променям. Знам, че някой ще каже - най-лесният начин е да напуснеш и да си намериш нова работа. Да, ама не, защото отглеждам сама сина си, който е вече на 15 год., има нужда от някой неща, а пък и получавам добри пари, от които не мога да се лиша. Просто не мога да си го позволя. Моля Ви, дайте ми съвет - кой както може. Предварително благодаря.
И аз имах такива колеги преди време. Вместо да се тормозя просто престанах да им обръщам внимание и да се държа все едно ги няма. Само ако ми кажат нещо за работата тогава им обръщах внимание. И не след дълго при такова отношение от моя страна изведнъж омекнаха и станаха много дружелюбни. _________________
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
така че се надявам да примислиш над това, което ще напиша, защото е изпитано на гърба ми при определен брой абсолютно идентични ситуции 
Донякъде съм съгласна с Дедото, че трябва да си подготвена с разпратени СВ-та преди това и насрочени интервюта, НО само ако се изправиш срещу тези хора и собствения си страх ще осъзнаеш какви мижетурки са всъщност - ПРАВИЛО СЪМ ГО НЕ ВЕДНЪЖ И СЪМ ПОБЕЖДАВАЛА НЕ ВЕДНЪЖ, просто защото този тип попведение издава неувереност в позициите, които те претендират пред вас и ви обеждават, че имат, а 80-90% сигерно от Българите търпят точно такива ситуации от страх. Ако ти имаш стойност за този компания още повече имаш пълните права да се изправиш и да претендираш за деградивна и вредна работна среда...просто всички дотук са бягали или са търпяли - директиня подход често разбива митове и легенди за нечии позиции, които в крайна сметка се оказват плод наеговото болно въображение подкрепяни от страха и лековерието на заобикалащите го.
