Психология

Iris ми подсказа тази тема с разказа за приятелките си.
Какво мислите за съпротивите на клиента ?
Давате идеи, а той неизменно отговаря - Да, но..не!

Ооо да, страхотна тема наистина.
Ами аз нямам голям практически опит с пациенти, но с приятели често съм се сблъсквала. Сигурна съм, че и аз го правя не рядко. Последния случай, на такива подобни съпротиви ми се струва, че е тук в този форум... на deane.Момичето, което говори за самоубийството. Аз а това и там го написах, че имам чувството че малко дете което стои на едно място и казва, че е гладно и ти се опитваш да му донесеш 20 неща и то само стои, поглежда и...казва "ммне, не ми се яде това". Но реално то не казва какво иска, а само отхвърля това, което ти му предлагаш.

Имам само предположения, че това е страх от това да не се равали неговата истина.. или че не иска да види нещата от друг ъгъл..Знам, че съпротивите се появяват, когато някой подтиснат страх или комплекс стигне до границата на съзнаваното. Т.е случило се е нещо, което ние сме подтиснали и то си действа на "второ ниво" и само излиза, чрез поведението ни и ние отказваме да го проумеем, защото то просто бива отхвърлено и блокирано. честно казано - би ми било изключително интересно да разбера за съпротивите и за това как се преборбат - и от двете страни.

Здравейте,
В никакъв случай не мога да твърдя, че мога да обхвана тази тема - все пак аз само съм наблюдавала работа с пациенти, което не е достатъчно да се разберат всички аспекти.

Ще напиша сега - това, което в момента се сещам:
Пациентът (или човекът) си мисли, естествено, че е прав, защото за него проблемът е ... някъде извън него... Тъй като това са хора, които нямат квалификацията на психотерапевта (който ежедневно се е сблъсквал с подобни на неговите проблеми), то те си мислят, че грещките са винаги извън тяхното поведение. С други думи не търсят причината И в себе си и не желаят да се променят.

Друга причина, за която се сещам - индивидуалния подход. Съветите които са верни и вършат работа за едни хора, могат да не са подходящи за други.

И се получава съпротива срещу това, което е в момента не съвпада с тяхното убеждение.

Друга причина - повярвайте, има хора, които не желаят да се излекуват, добре им е в ролята на "жертва", всички да ги съжаляват.

Причините да се стигне дотам не ги знам. Лейди се е опитала да предположи и мисля, че това е така. Но може да има и други - не знам.

Ако се сетя за нещо друго - ще пиша. Все пак дано някой да има практика, за да даде повече разяснения.

Струва ми се, че няма как да не се намеся и може би да дам някакво логично обяснение. Тази съпротива е в резултат на отсяване на възможното и това, което 100% не би помогнало. Същото е като решаването на тест.
А относно съпротивата по принцип може на човек да му е писнало да се оставя другите да го тъпчат или просто да си е бунтар по природа.

deanne здравей,

Аз не съм много съгласна с теб. Съпротивата е пазене на "удобното" мнение. Ти си изграждаш представа и не искаш да си я промениш - отказваш да погледнеш нещата от друг ъгъл, да осъзнаеш или да признаеш истинската причина. Това е много различно от "бунтарството"...бунтар е човек, който иска да промени, който се опълчва.. а съпротивите са именно обратното - нежелание да се допусне различно мнение като възможно.
Ако ти си имаш изградено мнение за нещата, което ти моси спокойствие - и то се сблъска с реалността, която е много различна от това - съпротивите ще влезнат в спор с реалността. Съпротивите са тези, които "пазят" твоите представи... но са и опасни, защото ти пречат да видиш някои очевидни неща, което може да пагубно. Гъвкавостта на мнението, да можеш да осъзнаваш нови факти и да ги прилагаш към един пъзел е много важно... а съпротивите пречат на това. Всеки нов факт.. се отхвърля, защото той заплашва спокойствието...

Здравей и на теб,
Мисля, че съпротивата се изявява и когато някой е крайно убеден в нещо.А и аз доколкото разбирам, ако на един бунтар му се каже да си трае и да си кротува, защото никога не е хубаво да имаш някой, който ти е в опозиция,той верно ще вземе да го направи.Говоря по принцип, надявам се няма да се засегнеш.
А и реалността не трябва да е такава.
С останалите неща съм съгласна.

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ЧЕ ОПРЕДЕЛЕН ЧОВЕК Е БОЛЕН ОТ ШИЗОФРЕНИЯ НАПРИМЕР,КОЯТО Е ЗАПОЧНАЛА В ПУБЕРИТЕТА..ТОЗИ ЧОВЕК НЕ СЕ ЛЕКУВА 1ОГ.СЛЕД ТОЗИ ПЕРИОД Е НАЛИЦЕ ВЛОШАВАНЕ,НО ТОЙ ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ СЕ ЛЕКУВА..КАВО СТАВА С НЕГО НА 3О.НА 40,НА 50 ГОДИНИ,КАК ЩЕ ПРОТЕЧЕ И РАЗВИЕ БОЛЕСТТА,МОЖЕ ЛИ С ВРЕМЕТО ДА ПРЕРАСТНЕ В МНОГО ТЕЖКА БОЛЕСТ?И СЕГА ЗА ДОБРИЯ ВАРИАНТ.ВЪЗМОЖНО ЛИ Е АКО 10Г НЕ Е ЛЕКУВАНА И НА ДЕСЕТАТА ГОД. ЗАПОЧНЕ ЛЕЧЕНИЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ ПОДОБРЯВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО,ДА ИЗЧЕЗНЕ ОМРАЗАТА КЪМ НАЙ БЛИЗКИТЕ,ДА СЕ ГРИЖИШ САМ ЗА СЕБЕ СИ,ДА СЕ ВЪРНЕ УСМИВКАТА ТИ ОТПРЕДИ 10 ГОДИНИ???????

Ами има голямо значение разбира се, кога се открива и започва лечение за дадено заболяване. Шизофренията може да се повлияе от лечение, но напълно да се излекува - мисля, че все още не може.
Важно е да се намери обаче добро лечение - също така терапия, успоредно с медикаментозно лечение е добра комбинация.
Аз не съм много запозната като цяло с психиатрията и медикаентите, за това е хубаво да се обърнете към психиатър.

"Друга причина - повярвайте, има хора, които не желаят да се излекуват, добре им е в ролята на "жертва", всички да ги съжаляват."
Напълно съм съгласна с теб! По тоз начин храни душата си...той няма нужда от решение, а да си по мрънка някому или може би кат дете му е липсвало внимание и сега си наваксва. Е, то не става съзнателно....но все си мсиля, че човек трябва да умее да се усеща и схваща някой поведенчески реакции...дори на скоро един приятел ме ядоса и си му го казах направо..от месеци все мрънка и не знае май какво иска...а, на майтап му подхърлих: "за консултации се заплаща"
хубаво е ако имаме възможност чрез споделянето да се погледнем от страни, но то да ни служи кат търене на проблема и решение, а не проста да си чешаме езиците, разбира се идва момента и на страхът да се срещнеш очи в очи с проблема...по добре така, чувстваш се защитен, не познатото те плаши..затова и много хора дори да не им е добре в черупката им си седят...а, може би са прави..животът ти може да се обърне на 180 градуса, а дали си готов да го приемеш и промениш

Нямам никакъв практически опит с пациенти, но имам опит от лабораторията на живота и доста в теоретично отношение за съпротивата. Съпротивата както всички знаем е защитен механизъм. Не е случайно да се нарича така. Реално нейната цел, както и на всеки друг защитен механизъм е предпазваща и добра, друг е въпроса, че съпротивата е изкривена като действие и пази в повечето случаи неща, които трябва да се променят. Ерих Фром беше представил един много интересен случай, който говори за този тип съпротива. Там ставаше въпрос за жена с натрапливо желание да се връща всеки път у дома да види дали нещо не гори и дали не е забравила кранчето на газта или някой електроуред включен. Всъщност след анализата при него се оказва, че съпротивата да осъзнае, както и самия симптом заместват един много по-голям страх, от смъртта. Преди години е имала рак и неблагоразумния лекар й е казал, че всичко е ок, но все пак има възможност рака да се разпространи като пожар... Вече предполагам, че на всички е ясно за какво става въпрос. Но в момента на анализата тази възможност (за разпространието на рака е минимална) е отпаднала и жената може да си позволи да осъзнае откъде идва всичко. В случая ролята на симптома и съпротивата е да я предпази от по-големия страх и проблем, който разбира се е нормален

Тази тема ми е много интересна и ми напомня за разни колебания, които съм имала за мои приятели. Като виждаш как някой си вреди, и страда от това, но не е намерил стимул да продължи напред (например човек, който прогресивно се пропива) - трябва ли да му помогнеш или не?
Или ако трябва да резюмирам въпроса, на който не мога да си отговоря: кога да дадеш всичко от себе си, за да помогнеш, и кога да оставиш другия сам да живее така, както си е решил? Къде е границата между помощта и намесата?

Помощта е онази, която е потърсена.
Имаше едно много хубаво примерче - когато седиш на ръба на басейна и гледаш вътре хората как плуват - вътрешно много бързо усещаш, кога някой плиска, защото се дави и кога плиска от кеф или се учи да плува.
Когато някой си се плиска и се учи да плува - ако се намесиш...няма да му оставиш възможност да се научи сам - все едно ти знаеш по-добре от него как става
Но когато някой търси помощ плискайки, защото се бори за живота си - няма как да го пропуснеш и да не реагираш.
Понякога някой плиска и за да те накара да го забележиш или да те подкани да влезнеш при него...

Останалото го разбрах, но това не. Би ли обяснила какво имаш предвид?

Имах предвид, че понякога плискането е с цел да обърнш внимание на някой - ако спре да сплиска може и да не го погледне никой и да не намери друг начин да потърси внимание.
Като цяло идеята ми беше, че не винаги показването на нужда изисква намеса. Но когато нчкой наистина има нужда и търси помощ - човек не се замисля дори.

Поредната готина тема - поздравления!

Приемам за възможни и двете предположения - непрекъснато отрицание и "мрънкане", с цел да се предизвика вниманието (съжалението) на околните, както и страх от сблъсък с реалните факти. Излишно е да се казва, че ако не напълно, то поне в голяма степен е несъзнателно...
Аз също не говоря от опит с клиенти, но темата ме накара да се замисля.
Колкото до примера с басейна... Много хора не посмяват да плискат, за да покажат, че имат огромна необхосимост от помощ, просто си седят безучастни в басейна, докато (ако) някой ги забележи, че се нуждаят от помощ. Тогава вече е страшно... да не говорим, че може и да бъде късно... Всъщност май тръгвам в друга посока и съм на път да променя темата, така че спирам.
Има ли професионалист, който може да каже как консутантът би могъл да се справи в ситуации на съпротива? Може и с пример от практиката...