Пуснато на: Вто Мар 06, 2007 12:34 am Заглавие: Асертивен тренинг
Може и да сбъркам, но асертивния тренинг се прилага при паник атаките, като се опитваме да си предизвикаме паник атака, и да се справим с нея. Това помага да разберем, че тези симптоми не са от физическа болест, а от ума ни. Когато се научим да си ги предизвикваме сами, тренираме и как да се справяме с тях. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 06, 2007 1:47 am Заглавие:
Аз съм си го прилагал. Има ефект, но при мен не беше много голям. Знам обаче, че това наистина помага в борбата с паническите разстройства, затова го препоръчвам на всеки, който има проблеми с това. Имам една книга, в която се дават доста съвети за борбата с тревожността и паническите атаки. Ще се опитам да намеря частта в която се говореше за това и да напиша основните неща. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Когато имаме паник атаки, доста дълго време си мислим, че проблемът е физически - т.е имаме заболяване, става ни нещо и не можем да го обясним, тръгваме по доктори, които да намерят какво ни има. Когато те пратят на психиатър, който ти казва, че имаш панически атаки, си казваш - нещо не са ми открили. "Не може да имам физически симптоми, да ме боли глав да ме боде сърцето, да ми треперят ръцете, учестен пулс и какво ли още не от главта ми...". Когато осъзнаем, че проблемът идва точно от там, а не сме болни от милион болести, които се крият и не могат да ни ги намерят - правим първата крачка към лечението. Асертивният трениг представлява предизвикване на тези симптоми. Опитвате се да си представите ситуация, която предизвиква стрес, паническа атака, тревожност у вас. Опитвате се да си я визуализирте с 5-те си сетива. Представяте си какви мисли ви минават, как се изпотявате, разтрепервате и тн. Примерно ако имате сценична треска, си представяте ситуация, в която излизате на сцена пред 200 човека. Как те ви гледат, как стоите там и сте блокирали. Ако сте се вглъбили добе, и симптомите ще доидат - учестения пулс, пресъхнала уста и тн. Когато това стане намерете начин да се справяте с тях, изработете си собствена стратегия. Нещо като тренировка на сухо. При паническите атаки е важен този метод, защото, когато вярвяме , че ни има нещо и само с помисъл можем да извикаме състоянието , което ни плаши - осъзнаваме, че проблемът ни идва от съзнанието ни. Колкото по-често правим тези упражнения и ги преборваме, толкова по-лесно ще ни бъде, когато изпаднем наистина в такава ситуация, да я преборим. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз съм си го прилагал. Има ефект, но при мен не беше много голям. Знам обаче, че това наистина помага в борбата с паническите разстройства, затова го препоръчвам на всеки, който има проблеми с това. Имам една книга, в която се дават доста съвети за борбата с тревожността и паническите атаки. Ще се опитам да намеря частта в която се говореше за това и да напиша основните неща.
Ангел,бих искал да знам как точно си прилагал този метод и ако е възможно да те помоля да уточниш по-конкректно спецификата на симптоматиката,преди приложението и след това,за да имаме база за сравнение.Ако естеството е много лично-прати ми,моля те,лично съобщение.Предварително благодаря!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 07, 2007 9:08 am Заглавие:
Този метод ми се струва доста мазохистичен... И не знам доколко е ефективен. Да си докарваш сам панически атаки и да си докарваш организма до пълно изтощение N на брой пъти, за да се убедиш че проблемът е в главата... не е за мен тая работа.
Ако знаеш, че това са панически атаки, то ти си знаеш, че проблемът е в главата, така че защо е това цялото упражнение? _________________ Луда съм, еййй!
Този метод ми се струва доста мазохистичен... И не знам доколко е ефективен. Да си докарваш сам панически атаки и да си докарваш организма до пълно изтощение N на брой пъти, за да се убедиш че проблемът е в главата... не е за мен тая работа.
Ако знаеш, че това са панически атаки, то ти си знаеш, че проблемът е в главата, така че защо е това цялото упражнение?
Донякъде споделям твоето мнение,но ми е интересно как този модел е работел при Ангел.
Струвами се рисковано начинание и едва ли е препоръчително за всеки с пристъп на паник атаки .Ами какво ще стане ако си проектирал дадена важна ситуация и си в очакване на проявлението на паник атаката,а пък тя не дойде?Няма ли да изпитваш висока степен на тревожност тогава?Т.е.,вместо да се отдадеш на важността на дейността си,ти ще си мислиш"Няма ли да ми дойдат симптомите,че да се справя с тях...Ето,всеки момент ще настъпи пристъпа и азтрябва да направя ..."
Аз лично съм привърженик на обратния модел-да се визуализират положителните аспекти,в които ти изобщо нямаш паник атаки,нито пък симптоми,с които трябва да се справяш,и да го правиш толкова често пъти на ден,че накрая да повярваш.
Това, което описваш за очакването е постоянно чувство при паническите атаки и агорафобията. Реално, когато видиш, че можеш да се стравяш, не те е страх толкова от атаката.
А Гхх не мазохистично, защото много малко хора, наистина разбират, че е от главата им. Едно от най-характерните неща за паник атаките е, че ти си мислиш, че умираш и който и да ти обяснява, че е от главата ти просто го изключваш. Ходиш по доктори да ти открият истинската причина и защо ти се случва това, а по време на криза ти си убеден , че не е само психика. При това не може да е опасно - паник атаката не е опасна, тя е само страх. Аз лично, когато съм го учила това, ни го и приложиха и е един от разпространените методи. На мен също ми помогна. Когато го правиш, първо идеята е да разпознаваш симптомите на паник атаката - да можеш да я хващаш и тушираш на време. Има много хора, които не са толкова запознати с психология и не им е толкова лесно да повярват, че психиката може така да влияе на тялото. Асертивният тренинг няма за идея да те мъчи постоянно, а точно обратното - да се научиш да го овладяваш, а не да чакаш да ти се случи навън. Хората ги е страх от неизвестното и когато ти се слъчва паник атака, ти незнаеш какво става с теб - защо става така. Този страх да не се повтори мъчи много повече от самата атака. Защото теб те е страх дали пак ще получиш и какво ше стане, дали няма да си някъде, където да не можеш да реагираш, да си сам и тн. Когато се научиш да разпознаваш, кога започва паник атаката - имаш по-голям шанс да я прекъснеш. Икогато знаеш повече как да я овладяваш - не те е страх толкова от нея и тя постепено изчезва. _________________ Кой свирка там, еЙ....??
Има и още нещо. Паник атаката е страх - колкото повече бягаш от него, толкова повече те настъпва. Ако го избягваш - то ще се проявява като лош кошмар. Трябва да се изправиш срещу страха и да го пребориш. Ако паднеш от колело - качи се пак, иначе ще го избягваш докато премине и в кола, защото е на колела, и в реисове и тн. Той (страхът) се разраства. Колкото повече му се опълчиш - толкова по-лесно ще мине. Когато получавах паник атаки и избягвах алкохол, защото може да загубя контрол и да получа атака, спрях да тренирам, защото като се изморявах си мислех, че ще получа атака, започна да превзвма живота ми. Ограничения, ограничения - докато не си казах "няма да я бъде тая, айде да те видя от какво толкова ме е страх? Ще получа атака - ми айде де" - хваща те страха обаче стискаш зъби и минава. И си казваш "и какво - мина, голяма работа... " Започнах да правя неща, от които ме беще страх - и постепенно, нещата отшумяват. Но за да се престрашиш - се изисква МНОГО сила. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 08, 2007 12:59 am Заглавие:
Започвам да пиша, първо ще преведа няколко неща от една книга, която си купих в САЩ и много ми помогна. После ще кажа кои неща съм правил за да предизвикам най-стресовите си ситуации с цел да се опитам да "опозная врага"
От книгата психолозите оясняват горе долу следното: паническата атака сама по себе си не е толкова дълга като време(така е, при мен траеха 20-30 минути ама ми разкатаваха фамилията). После обаче човек с дни е обсебен от спомени, мисли какво му има и най-вече такива от типа на "дали ще ми се случи пак и кога?". Страха от бъдеща атака е нещото, което държи безпокойството/тревожността, което пък си е най-добрата почва в която растат атаките. Колкото повече човек избягва симптомите, толкова по жестоки и дълготрайни са кризите. Когато хората стигнат до ниво, където вече не се страхуват от атаките и са склонни да изпитат още, самата сила на тези атаки намалява. В началото човек може да "предизвиква" сам кризите си в компанията на медицинско лице. Абе общо взето хората искат да те научат да не ти пука като получиш атака и да знаеш, че нещата са временни и няма нито да умреш, нито да полудееш. Примерно, ако видиш някоя страшна сцена на даден филм, ще се изплашиш много. Ако обаче гледаш същата сцена 100 пъти, вече няма да и се плашиш толкова. Подобна е идеята на асертивния тренинг.
Има техники с които да можеш да предизвикаш атака в зависимост от основния страх, който те мъчи по време на атаката. Някой хора мислят, че умират, други, че полудяват и т.н. Ако някой иска да му пратя конкретните техники, нека само каже. Те са примерно- какво да се направи ако основния ти страх е "нереалното чувство" или какво да се направи ако основния ти страх е "сърцебиене" или какво да се направи ако основния ти страх е "не мога да дишам" и т.н. Айде сега да си кажа как аз си предизвиквах страховете.
През 2004 година работата ми се свързваше предимно с шофиране. Имах район за който отговарях и ми се събираше 300 км да ден, 7 дни в седмицата. Просто от шофирането ми зависеха добрите заплати. За 4 месеца съм почивал 4-5 дни. Има много причини да започна да получавам атаки, но все пак не знам какво точно ги предизвика. Както и да е, получавах атаки най-вече в една конкретна ситуация. Късно вечер като карам по магистралата в голям трафик(в смисъл няма как да избягам). Под голям трафик разбирайте 5 ленти и 2 аварийни, коли на 3-5 метра една от друга и скорост 100 км в час (София си е направо нищо). Тогава почваше да ми прималява и страха ми беше, че ако припадна ще се очистя. Исках да спра или да избягам, но нямаше как. Абе разбрах как се чувстват тези с клаустрофобия като спре асансьора. За едно лято имах 4-5 такива случея. Мислех, че е от преумора шото бачках 13 часа на ден. Обаче стана така, че ми се събраха много промени за малко време и накрая, макар че не работех вече толкова, съвсем сдадох багажа. Като се преместих в нова квартира и останах без приятелите ми, които се прибраха в БГ, ме почнаха атаки къде ли не. Сам на другия край на света, мислех, че ще свърша с усмирителна риза или в някоя кардиология със сърдечен удар. Абе както и да е. Идеята е, че разбрах, че имам инстинкти, които ме пазят и няма как да припадна в колата или да си глътна езика (щото който е получил атака, знае как му изтръпва езика. Народа не случайно вика "да си глътнеш езика от страх". Е при мен не можеше да стане това, само изтръпваше, ама като те е страх всичко се изкривява). Всеки път, когато ме хващаше шубе, че примерно "утре имам да карам", аз палех колата, излизах на магистралата, вдигах 130 и си виках "айде да видя сега как ще припадна..." Естествено започваше да ми прималява, но на едно ниво спираше и почвах да се отпускам. Прибирах се доволен, после страховете се връщаха с мисълта "абе сега беше добре ама...." и пак нови битки. Като се задъхвах и ми хлопаше сърцето, просто излизах и тичах навън за да си докажа, че и да се задъхам няма да умра. Ако ме беше страх като ми се вие свят, нарочно се въртях на стол за да ми се завие свят само и само да видя, че като ми се завие свят няма да умра, ще минат 10-15 секунди и пак ще се оправя. С течение на мноооооого разговори с лекари и хора със такива проблеми разбрах едно. Ужасно е, но ако го приемеш и си кажеш "гадно е, но ще се справя с него" вместо да упорстваш и да се правиш, че ти няма нищо, то нещата ще се оправят по-бързо. Аз не развих сериозна агорафобия. Страха ми беше единствено и само в колата, ако съм сам, вечер в трафик. Но с времето се оправих. Сега като седна вече още ми минава мисъл, но гледам да не й обръщам внимание. Идеята е, да не променяш живота си заради атака. Бори се, мъчи се ако трябва, но не променяй живота си, защото почнеш ли да избягваш (дори само една ситуация), той страха винаги ще си живее. Абе ако това го чете някой, който не е имал атака, сигурно ще му се сторят пълни глупости тези неща. Обаче е гадно и се случва на хора, които са отговорни, които са чувстителни и които мислят, че такива работи няма как да се слуачат на такива като тях. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Последната промяна е направена от Angel на Чет Мар 08, 2007 1:32 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Колко време ти отне да постигнеш резултати в тази насока?До каква степен е допустимо появата на нови симптоми?Има ли определено време,след изтичането на което методът да се обяви за неуспешно приложен?При всякакви обстоятелства ли би могъл човек да бъде третиран чрез него?
Аз мисля, че не може да се определи време, тъй като за всеки е индивидуално, а и зависи от това, колко е зле човекът и колко е борбен. А иначе всеки може да го прави - не е опасно. По-опасни са задълбочаващите паник атаки. И за последния въпрос - според мен - всеки, който има проблеми със стрес, фобии, паник атаки, агорафобия. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Мар 10, 2007 2:08 pm Заглавие:
lady-to написа:
Аз мисля, че не може да се определи време, тъй като за всеки е индивидуално, а и зависи от това, колко е зле човекът и колко е борбен. А иначе всеки може да го прави...
Точно така е дедо. Наистина е много индивидуално. Аз мога да разказвам за себе си и някой близък за който знам. Обаче не мога да кажа дали има нещо като общ принцип.
Ти ме пита "Има ли определено време,след изтичането на което методът да се обяви за неуспешно приложен?" Според мен има, ,може би ако човек не успее да си помогне в определен времеви период, то асертивния тренинг минава за "неуспешно приложен". Пак обаче отбелязвам, че по-скоро предполагам, не съм сигурен. Мога да съм сигурен само като разказвам за себе си . _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.