Психология

GAGA

Здравейте прочетох доста от написаните тук неща и мисля че това е мястото в което да споделя какво ме притеснява.
Аз съм на 27 имам съпруг 3 год. син живеем в собствено жилище имам що годе добра работа И .... все нещо не ми е наред. самочувствието ми вечно е под нулата ,това пречи много на семейните ми отношения. Мъжът ми е много уверен в себе си в това което прави. Мога да кажа че е успял в професията си в живота си,въобще той успява във всичко с което се залови.Първо си мислех че е така защото е безскруполен, но не е така сега мисля че просто е упорит и целеустремен. Качество което на мен винаги ми е липсвало,аз все се отказвам от всичко колкото и силно да съм го искала в началото. Много често дори всичко да върви добре аз просто спирам. И съвсем скоро разбрах какво е това което ме спира ЖЕНИТЕ .това не е шега имам комплекси които сякаш избухват в мен и ме изравняват със земята когато се сблъскам със жена. В работата с некоректните колежки в магазина с нахалната продавачка, не мога да кажа и дума на нелюбезната кондукторка по лесно бих се опълчила на 200килограмов мъжага отколкото на някоя заядлива мадама. С мъжете е обратното с тях се чуствам добре даже уверена. Сега си обяаснявам много неща но нищо не се променя проблема си остава същия , казват че когато проумееш причината е лесно да премахнеш следствието но при мен не става.Даже се чуствам още по зле. Кажете мога ли да преодолея това и как . Лошото е че немога да споделя това с мъжът ми. Тои и без това е сякаш разочарован от мен, или поне така ми се струва по някога. Моля ви се ако не ме сметнете за смахната помогнет Confused

July · Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 3:45 pm Заглавие:

Здравей, GAGA
Не знам доколко отговорът ми ще ти бъде от полза. Когато споделяме, обикновено имаме нужда от разбиране и приемане, не от теоретзиране. Но, от друга страна, човек не излива душата си във форума, така че изборът за помощ не е голям - пак опираме до общите истини.
Струва ми се важно да бъде казано, че усещането ти по отношение на мъжа ти - че е разочарован - много вероятно се дължи на същите тези комплекси, както ги наричаш и си е нещо твое, което ти в притеснението си виждаш там, където не съществува. Най-лесно е просто да го попиташ и да поговориш с него за това.
По отношение справянето с наперени мадами, аз имах подобен проблем - и донейде още го имам. Осъзнаваш само върха на айсберга и това е важна крачка, но не е достатйъчна. От тук пътищата са най-общо два - опитваш се да промениш начина си на мислене - сигурна съм, че Лейдито ще ти даде страхотен съвет в тази насока. Или започваш да ровиш в себе си и в миналото си, за да откриеш по-дълбоките корени на това чувство - т.е. коя е онази първа нахакана мадама, пред която ти си се чувствала като малко, безпомощно дете...Възможно е ..майка..баба..учителка.. И при всички случаи това става по-лесно и работи по-добре с помощта на професионалист - може и да е в група за собствен опит примерно. Съжалявам, ако ставам апологет на консултативната практика, просто аз дълбоко вярвам в нея и препоръчвам това, което според мен е добро. И според мен - по-лесно. Човек може да се справи и сам, разбира се, но изисква много надъхване, както казва Лейди, много мотивация, целенасоченост и работа. И при всички случаи - не в посока разравяне на миналото - там простото познаване на причините не помага, емоциите трябва да се преживеят отново, по нов начин, а това е възможно само при наличието и на друг човек.
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

GAGA · Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 4:44 pm Заглавие:

Благодаря за бързия ти отговор Juli. За това че имам нужда някой да ме разбере си абсолютно права , а и е много по лесно да го споделя с непознати. що се отнася до мъжът ми мисля че наистина се отчуждихме и вярвам че причината съм аз. Знаеш ли четъх някаде че за да си повдигнеш самочувствието трябва всеки ден да си казваш по 5 хубави неща за себе си. аз като се опитах знаеш ли колко изброих, едно, знам само че съм добър човек, аз лично го вярвам за себе си но мисля че проблемът ми е че не мога да се самоопределя като личност. Не знам дали ме разбираш, не знам как да го обясня. И когато срещо мен застане жена в нападателна позиция, аз просто отстъпвам дори когато съм убедена че съм права а тя греши. разтрепервам се цялата и си мълча. А после ми се реве не от друго а от яд. Като се прибера после не мога да се отдам на семейството си а мисля само за случилото се. Ако кажа на съпруга ми той ми казва нещо от рода на ГОЛЯМА СИ ПАТКА ДА ЗНАЕШ и се ядосва. Спрях да му казвам и това е
Май съвсем ви обърках но и аз съм объркана.........Разбирам проблема си но не знам как да си помона!!!

lady-to · Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 5:22 pm Заглавие:

Здравей Гага,

На мен всичко, което казваш ми звучи доста логично и свързано.
Смяташ ли, че причината да се случва това с жени, може да е това, че се сравняваш с тях? Т.е "мъжете са мъже", но жените са като мен.. и те са конкуренция. Тук вече тази конкуренция е директна. Не става въпрос за общочовешки качества според теб, а за женски. Т.е Според мен би могло в центъра на всичко да бъде именно слабото самучувствие като жена. За това, всяка силна жена ти е директен удар.
Като цяло, моето мнение е, че си неуверена - както Джули каза и аз смятам, че има някаква причина за това - дали е осъзната или не...това може да се е случило от някое момиченце в детската градина или съученичка или.. ние можем само да предполагаме, но само ти криеш отговора за това. Травмата обаче я има - каквато и да е причината - тя си е факт. Тази неувереност те кара да си мислиш, че мъжът ти се отдръпва или е разочарован от теб - защото ти самата си разочарована от себе си и проектираш тези чувства на него. Т.е ти имаш хипотеза, страх от това че ще разочароваш мъжа си и просто пречупваш всяка негова фраза или действие през този страх и виждаш нещата изкривено. Знаеш примера с пъпката - ако имаш пъпка на лицето и ти си мислиш, че е грозна и голяма.. всеки, който те погледне или каже нещо...го тълкиваш все едно "ужас те видяха пъпката и ме смятат за грозна с нея". В нередки случаи ако се осмелиш да ги попиташ - те ще ти кажат, че дори не са забелязали, че я имаш. Но ти знаеш за нея и просто е като "гузен, негонен бяга".
Истината е, че по този начин ти затваряш кръга повече. Ти се смяташ за некачествена, от там намираш такова доказателство (изкривено) от другите.. и още повече затвърждаваш мнението си - и така отново и отново като омагьосан кръг. Като капак на всичко... и тази неувереност, че си качествена, силна жена - създава и това ти отношение към жените.

Това, което аз ще те посъветвам е да прекъснеш този кръг. Някъде трябва да го разполовиш.. за да могат нещата да поемат по посока и бавно да започнат да се разплитат. Как да стане това? Щом смяташ, че мъжът ти няма да те разбере - направи крачка към други хора. Т.е не си прави сама изводи за представянето ти от ситуациите, търси обратна връзка. Попитай някои от колегите ти.. някои които са ти по-близки за това как те намират те. Опитай се да увеличиш вниманието си към положителните отговори на хората към теб, от колкото да се вторачваш в негативните. И това, което най-важното е - бори се. Когато застанеш срещу силна жена (тя не е силна, ти просто я виждаш такава, защото най-вероятно има качества, които ти би искала да имаш) стисни зъби и си помисли, че и тя е същата, като теб. Не ги класифицирай на "силни" и нормални. "защо тя да е по-силна от мен, аз да не съм накапана???" те са силни, САМО В ГЛАВАТА ти. Те също плачат, тях ги зарязват мъже, те имат проблеми и страхове също. Не ги идеализирай само, защото имат качество, което ти смяташ че ги прави силни.

И последното, което бих написала понеже стана много дълго - не се сравнявай толкова. Винаги ще има хора "повече" от теб.. но какво ги прави такива? Ако се абстрахираш от този комплекс, ще разбереш че тези хора имат не по-малко страхове.. просто са в друга насока, където може би ти си по-силна. Не се сравнявай и с мъжа ти - вие сте различни личности, с различни ценностни системи. Той може да е упорит, ти може и да не си...но кой казва, че упоритостта е равна на сила???? За мен е много по-важно да си грижовен, да си способен да се наслаждаваш на малките успехи, от колкото да си устремен винаги към нови и нови върхове... не си ли се замисляла, че непрекъснатата нужда към достигане на поставени задачи... е също комплекс - неспособност за удовлетворение...и непрекъсната гонитба?
Опитай се да погледнеш нещата от друга страна. Всяко качство си има достойнства, но и недостатъци - ти гледаш в уменията на другите достойнствата... а в своите - недостатъците. Обърни това... и ще видиш, че ти си не по-малко качествен човек...просто имаш различни ценности от тези, с които се сравняваш.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Пет Фев 22, 2008 7:36 pm Заглавие:

GAGA · Пуснато на: Вто Фев 26, 2008 4:03 pm Заглавие:

Благодаря ви за отговорите и съветите. Прочетох ги многократно и наистина се замислих над нещата от вашите гледни точки. И знаете ли така погледнати нещата ми харесват повече. И мисля че е крайно време да направя нещо по въпроса. А за това че повечето заядливки около мен не са по добри ,го разбирам сега мисля че е време да им го покажа, все трябва да започна от някъде. Събирам смелост... искрено съм ви благодарна за отговорите. За сега чао