Пуснато на: Пон Мар 03, 2008 11:00 pm Заглавие: Аз и другите
Питам се дали, за да опознаем и разберем себе си не би трябвало най-напред на опознаем и разберем другите Кои са другите Ами всички заобикалящи ни - приятели, близки, роднини, познати, дори непознати... Дали като социални същества пътят ни към разбирането и познаването на самите нас не е всъщност най-напред пътят ни към другите? Като малкото бебе, което опознава света и както Маугли възприема себе си за животно от гората, защото е израстнал сред животни, така може би и на по-късен етап от развитието си човек се самоопределя и самоопознава първо опознавайки околните...Дали наистина опознаването на заобикалящите ни крие отговора на въпросът, който филофите определят като най-сложен - да опознаеш самия себе си? Колко странно наистина - възможно ли е пътят към самият себе си да е преди всичко пътят ни към другите?
Дедо много бих се радвала да чуя тук и как беше Критикар Радичков ли как го беше кръстил там да се изкаже _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз смятам, че първо трябва да опознаеш себе си, за да опознаеш другите. Една и съща ситуация, може да бъде тълкивана по много много начини. Тези тълкувания се влияят от твоето развитие и степеннта, до която ти си опознал процесите на свой гръб. Можеш да осъдиш някой, че се е разкрещял на детето си...но когато ти се случи на теб - само тогава можеш да го разбереш и да си кажеш "абе този май не е идиот, за това че се е разкрещял...и аз го правя сега и имам причина". Много хора критикуват други, без да знаят какво може да го е накарало този човек да действа така. Чак когато ти се случи на теб - можеш да разбереш и да промениш критерии и гледна точка - и да разбереш по-добре другите - когато ти си минал през това. Естествено може да си съгласен, може и да реагираш по друг начин.. но преживявайки тази ситуация - ти ще можеш да опознаеш още малко от себе си - каква ще бъда, когато... и когато вече си видял себе си в тази ситуация - можеш да осъдиш или оправдаеш друг. Ти съдиш за другите по ТВОИ критерии, а тези критерии се формират в теб, на база на нещата, които си преживял. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Напълно съм съгласна Лейди за това, че щом човек изживее нещо тогава го осъзнава през различна призма. Това е житейският опит, който изгражда ценностната ни система и възприятията според мен, до голяма степен и харектера ни.
А какво ще кажещ за по-екзистенциалния въпрос "Кой съм аз?" - животно, човек, - асно че човек де обаче Маугли се е мислел за животно, защото е живял сред животни Та в тази посока се замислих дали самоопределянето ни не зависи до голяма степен от средата и всъщност това доколко познаваме и умеем да разбираме себе си не зависи от това доколко познаваме и умеем да разбираме другите Не да се окачествяваме с тях, но да умеем да разбираме знам ли аз...
Дали ако ако си отраснал в семейство, в което майка ти е викала много ти ще викаш на детето си - по-скоро крайно ще се пазиш вероятно да нараниш детето си както са наранявали теб, поне такива наблюдения имам от повечето майки. Но ако да речем си пътувал много по-света и си стажувал в сферата на педиатрията и си се нагледал на какво ли не, рабрал си, осъзнал си някои неща по-млад дали това ще повлия на твоят личен начин да отгледаш детето си след време?
Ако си расъл като разглезено презадоволено дете дали това ще те направи по-егоцентричен и по-малко сетивен към проблемите на околните? И дали пък на по-зряла възраст неразбирайки околните и втренчвайки се в себе си няма да си още по-малко наясно и със самият себе си?
Като чели пътят ни веднъж като личен опит, и втори път като социално общуване ни прави онова, което сме...Ти засегна личния опит, а какво ще кажеш за социалното общуване? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ами определено. Аз мисля, че двете неща са свързани. Средата изключително много влияе на оформянето ни, което се отразява в преценката и мирогледа. Нещата, които ти се случват в живота - ти нямаш контрол над тях, но те ти се отразяват. Просто осъзнаваш неща, които някой друг още не е, или пък закъсняваш за разбереш нещо, което другите вече са... Всичко е свързано. Средата, другите, събитията, - ни оформят като характери, които могат да продължат да се развиват непрекъснато - то е двустранен процес. Ние съдим за средата, по това което сме научили от нея... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 06, 2008 12:56 pm Заглавие:
Е,аз не съм психолог,но обичам темите свързани с тази наука.И съм на мнение,че първо трябва да се опиташ да опознаеш себе си,за да можеш да имаш критерии за околните.Но средата в която растеш и живееш е много важна за формирането на мирогледа ти.
Цитирам Елси:
"Дали ако си отраснал в семейство, в което майка ти е викала много ти ще викаш на детето си - по-скоро крайно ще се пазиш вероятно да не нараниш детето си както са наранявали теб, поне такива наблюдения имам от повечето майки."
За което казвам че е точно така-ще се стремиш да не го правиш,защото е ужасно,както беше при мен с майка ми.
За моите почти 35г. изживях много върхове и падения,видях много от живота,променях се с времето.Опознавах се-но може би все още има нещо,което не мога да разбера.Много съм емоционална на моменти,но понякога ставам ужасно студена и апатична към хората.
Мисля си че това себеопознаване е безкрайно и докато сме живи ще научаваме нещо ново за себе си и околните.Но няма да спра да се интересувам от взаимоотношенията между хората.Дори когато това е болезнено за мен.Установявам много неприятни последствия за мен в душата ми след време,които са се дължали на събития от миналото,които някой друг ми е причинил.И въпреки това продължавам напред и се опитвам да променя живота си в положителна посока. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Даммм Бибини, наистина човек цял живот се опознава, пък и ти си с доста по-богат житейски опит от мене, та съм склонна да приема съвети и съждения, щот някакси си минала през доста повече неща за то ва време.
Да се учим от опит, да се учим в социалните контакти и среда и все пак пропуснахме нещо - да се учим анализирайки загубите и победите си, себе си и околните. Аз го правя това много често, че дори се уливам в анализите понякога, но това е само, когато имам повеечко излишно време
Честит 8 март искам да ти пожелая, да се чувстваш възможно най-често жена - обичана, обгрижвана и желана PDT_017
А относно опознаването на себе си чрез другите мисля си, че това е нещо подсъзнателно и твърде тънко, а може би не съм се обяснила и обосновала в размислите си съвсем добре. Говоря за социално принадлежност, за себеосъзнаване като част от група - бели или черни, жени или мъже, бедни или богати, силни или слаби, грозни или красиви и какво ли не щеш още - говоря за приемането на себе си като част от дадена социална среда, в която се изповядва даден морал, ценности, идеали - това е факт, колкото и да сме индивидуални и анти "Дас Ман" в 21 век всеки и част от дадена/и социални групи. Ако тръгнем в този ред на мисли опознавайки по-добре тази група опознаваш и себе си, защото си приписваш част от характерните за нея характеристики и отхвърляш други. Социални същества сме да Ви кажа и ако си мислим, че някой може да разбере себе си в тишината на мислите си като Робинзон Крузо - смятам, че ще сгрешим, защото той ще разбере само онова, което средата и тишината на мислите му провокирала в него...Ако беживял като боржуа в Англия щеше да е друг според мен и да познава себе по друг начин.
От друга страна вярвам, че човек се учи да разбира, да съчувства, да бъде съпричастен и да опознава другите - та ако се научава на тези умения спрямо околните защо да не може да ги прилага по-умело и към самия себе си. Това е като да се учиш в море или в детски басейн - който плува в морето, ще плува и в басейна си мисля... не знам.
Това са само съждения - разсъждавам по темата и се опитвам да покажа от къде избликнаха мислите ми всъщност за отваряне на тази тема. Може би наистина се тръгва отвътре както казвате с Лейдито, но дали би го имало отвътре, ако го нямаше онова отвън преди това? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 10:11 am Заглавие:
Благодаря ти Елси за пожеланието-на теб да ти се връща стократно
Разбира се че има момент,в който и двата процеса са взаимно свързани.Но доста повече си мисля че всичко зависи от вътрешната нагласа и желанието да се учиш от всичко случило ти се.Защото нещо което не си преживял не е лесно да го разбереш.Имала съм такива моменти.Моя приятелка ми каза,че има връзка с женен мъж.Аз само съчувствах и обяснявах колко е лошо за нея,пък и за този човек.Защото има жена и дете и те ще страдат при евентуална раздяла.
Но не можех да усетя чувствата по-дълбоко.До момента в който и аз хлътнах в женен мъж.Тогава започнах да разговарям с нея повече,да разбирам от нейните ситуации какъв е реално риска да се съсипя и да съсипя живота на още други невинни хора.Беше ми трудно,но след известно време се разделих с този човек.Останахме приятели-без скандали и разправии.Не съжалявам,че направих това. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Моето мнение е; преди всичко да опознаем себе си,но така,че да бъдем наясно,какво искаме и защо го искаме.Нищо ново под слънцето,но съм забелязал, повечето хора казват,че знаят,но не осъзнават,мисля че там е ключето.Ще цитирам Буда по този повод;
''Не вярвай на онова,което си чул.Не вярвай в традицията,само защото се е предавала от поколене на поколение.Не вярвай на нищо,което е повтаряно много пъти.Не вярвай,защото написаното идва от някой стар мъдрец.Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни.Едва след внимателно наблюдение и анализ,когато е в съгласие със здравия разум го приеми и живей според него.'' _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Имам следният въпрос: Защо в отношенията помежду ни, когато има театър, комерсиалност, измамливост, егоизъм по често е ок?! А, когато си искрен, показваш на отсрещният, че го цениш и приемаш именно него възникват съмнения. Особено що се отнася до интимни отношения. Наблюдавала съм как жена разиграва мъж и той търчи след нея.
Доста повече фактори влияят върху "въртенето" на някого, които са далеч от искреността. Искреността като цело в повечето случаи провокира искреност и в отсрещната страна (не обичам да използвам думата винаги, но в отношенията межди нормални хора е винаги).
Много други процеси са отговорни за това някой да върти друг и той да преследва този човек и измежду тях няма място за искреността, като фактор. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз също мисля, че първо трябва да опознаеш себе, за да можеш да се опиташ да опознаваш и разбираш хората около себе си. Не можеш да "почувстваш " човека до себе си, ако нямаш нужното знание за това, което тий преживява. Не можеш да скърбиш за нечия загуба, ако не познаваш загубата като състояние, не можеш да почувстваш щастието, ако не си се чувствал щастлив. Няма как да даваш любов, ако не си се чувствал обичан.
А за "разиграването" мисля, че навятно е по-скоро грешен модел на поведение или желание да "притежаваш" нещо, което ти се изплъзва. И си мисля, че по-скоро подобна гонитба би завършила с неуспех, отколкото с нещо истинско. Да получиш, за да задоволиш егото си, а след това да зхвърлиш, за да докажеш нещо на себе си.
Имам следният въпрос: Защо в отношенията помежду ни, когато има театър, комерсиалност, измамливост, егоизъм по често е ок?! А, когато си искрен, показваш на отсрещният, че го цениш и приемаш именно него възникват съмнения. Особено що се отнася до интимни отношения. Наблюдавала съм как жена разиграва мъж и той търчи след нея.
Здравей Ivanova,
много съм съгласна и то няма какво да кажа, защото си е така - разиграваш, бягаш, предизвикваш и те гонят в опит да те покорят. Знаеш ли кое според мен е интрересното ти се опитваш да разбириш мъжката гледна точка, а и ние самите сме такива, поне според мен. Това е естествена човешка черта, просто когато ти си потърпевш е едно, а щом се поставиш на мястото на другия - е тогава е съвсем друго всъщност
Ти не си ли имала досадно влюбени, искрени лепки мъже дет само ти се обясняват искрено, ходят ти по гъза и ти се чудиш как да ги разкараш щот не са ти интересни. Аз съм честно казано. Виж по същия начин щом някой мъж ми е по-сложничък и ме разиграва се влюбвам и слушкам Та според мен по тази същата причина мъжете тичат след жени дет им въртят номера. И е странно как се връзва с темата и моето мнение по нея питането ти. Независимо, че нямам нито един съмишленик аз все пак си вярвам, че като се опитаме да разберем околните и да се поставим на тяхно място разбираме по-добре и себе си и тях, и ставаме по-пълноценни социални същества.
Още повече културата и социалната среда формират по-големия процент от самите нас, които твърдите, че трябва първо да си се опознаем. Мама, тате, сиестата и фиестата или следобедния Английски чай с бисквитки в комбинация с коридата или язденето на расови коне по време на нашето израстване, съзряване и младост са нещата, които ни формират. Майката феминистка или здравото щастливо сплутено семейство - какво мислите, че формира едното и какво формира другото у вас - А? Дали е едно и също. Ставате самотна работохоличка на 30 и се опитвате да се опознаете - ами да де, но дали мамето феминистка и начина Ви на живот нямат нещо общо, а? Дали не е можело вместо да се опитвате да опознаете формираното си АЗ, което е много възможно да не харесвате, да си изградите избирателна пропускливост за външните влияние и среда поне в съзнателните години след детството?!
Именно развитието Ви и заобикалящата Ви среда в комбинация с гените Ви правят това, което сте и искате да опознаете - просто изпускате по ранния етап когато глината се вае преди да се изпече и се опитвате да опипате готовия съд, за да опознаете формите му и да видите какъв точно съд той е сред другите глинени съдове и с какъв друг съд би станал красив сервиз... Да, не можеш да си намериш чашка преди да знаеш, че ти си чинийка, НО някой там те е ваял преди да влезнеш да се печеш, някой е оформил меката безформена глина, докато се получи онова, което ти се опитваш да опознаеш. Този някой обикновено е средата на подрастващия и младия човек, през много от това време ние сме съзнателни същества, но още не познаваме силата да управляваме живота си. Та въпросът ми е защо трябва да се опознаваме като готов продукт, вместо да участваме в извайването?! Какво по дяволите значи да опознаеш себе си - та ти си онова, което създаваш, онова което искаш и всъщност можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш, защото си единствен и пълновластен господар на съдбата си (след Бог разбира се)... Какво ще опознаваш - себе си - а кой е себе си?! А кой искаш ти да бъде себе си?! Имаш ли цели, идеи, идеали за своето развитие и емоционална интелигентност - ами постигни ги и бъди склуптор - какво ще опознаваш не разбирам просто?! Опознаваш се, често осъзнаваш, че нещо в теб не ти харесва и тръгваш на групи за помощ или психоаналитици силно потресен от това, че всъщност не си онова, което искаш било емоционално или като някакъв вид реализация. За мен това да се приемаме за готов продукт за опознаване е бул шит, човекът цял живот се гради макар и по-малко и по бавно - и на 40, и на 50, и на 60 и може да изгради всичко онова, което пожелае стига да знае какво иска да бъде и към какво се стреми в живота си на дадения етап.
Така мисля аз и се разгорещих малко. Но наистина бих се радвала, ако някой тук ме опровергае аргументирано, защото виждам, че никой не е съгласен с мен, но не намирам нито един свестен аргумент честно казано, с извинение. За мен това да се опитваш да опознаваш себе си като готов продукт на средата, а не да се бориш да се създаваш е слабост. Аз лично не искам да се опознавам, а да се градя и моделирам, да се усъвършенствам и израствам, а онова, в чието изграждане участвам мисля, че не ми е сложно да го опознавам хич
Донякъде затова възникна и темата " Кой съм Аз" - защото Аз вярвам, че човек е онова, което изгради от себе си и може да бъде всичко, което пожелае. Аз специално познавайки тази черта и приемайки я съзнателно се чувствам в пълна безтегловност щом не градя, не създавам, не съм активна, не взимам решенията си и не постигам целите си. Защото без онова, което ще оставя след себе си в живота - деца, добрина за много хора, защо не някое малко постиженийце - без него аз съм микроб и паразит и едно голямо нищо, което се носи по течението наречено живот - така мисля просто. Мисля, че човек е онова, което изгради в живота си и той сам гради и самия себе си.
Прекалиххх Ма отдавна не съм писала и шъ ми простите. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Кои са другите 
Ами всички заобикалящи ни - приятели, близки, роднини, познати, дори непознати... Дали като социални същества пътят ни към разбирането и познаването на самите нас не е всъщност най-напред пътят ни към другите? Като малкото бебе, което опознава света и както Маугли възприема себе си за животно от гората, защото е израстнал сред животни, така може би и на по-късен етап от развитието си човек се самоопределя и самоопознава първо опознавайки околните...Дали наистина опознаването на заобикалящите ни крие отговора на въпросът, който филофите определят като най-сложен - да опознаеш самия себе си? Колко странно наистина - възможно ли е пътят към самият себе си да е преди всичко пътят ни към другите? 
как го беше кръстил там 
обаче Маугли се е мислел за животно, защото е живял сред животни 
Ма отдавна не съм писала и шъ ми простите.